Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 83 гласа)

Информация

Източник
Литературен клуб

Първата редакция на стихотворението е печатана във в. „Дума на българските емигранти“ (1871 г.) под заглавие „До либето ми“. Творбата има автобиографичен характер. „Наръчник за социално вслушване“ е определението, което дава на тази твобра изследователят на Ботев Валери Стефанов.

История

  1. — Добавяне

Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова —

млад съм аз, но младост не помня,

пък и да помня, не ровя

туй, що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил.

 

Забрави туй време, га плачех

за поглед мил и за въздишка:

роб бях тогаз — вериги влачех,

та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калта увирах!

 

Забрави ти онез полуди,

в тез гърди веч любов не грее

и не можеш я ти събуди

там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито

и сърце зло в злоба обвито!

 

Ти имаш глас чуден — млада си,

но чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси?

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!

 

О, махни тез думи отровни!

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума —

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!

 

Запей и ти песен такава,

запей, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сирота вдовица

и как теглят без дом дечица!

 

Запей, или млъкни, махни се!

Сърце ми веч трепти — ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, — свести се!

Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни…

 

Там… там буря кърши клонове,

и сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

 

Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!…

Край
Читателите на „До моето първо либе“ са прочели и: