Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 26 гласа)

Информация

Източник
Литературен клуб

Стихотворението е публикувано за първи път във в. „Свобода“ през 1870 г. с посвещение „Любену Каравелову“. Ботев го печата отново в бр. 1 на в. „Дума“. При публикацията в „Песни и стихотворения“ посвещението липсва, защото там поетът е премахнал всички посвещения.

История

  1. — Добавяне

По чувства сме братя ний с тебе

и мисли еднакви ний таим,

и вярвам, че в светът за нищо

ний няма с теб да се разкаем.

 

добро ли сме, зло ли правили,

потомството назе ще съди;

а сега — дай ръка за ръка

и напред със стъпки по-твърди!

 

Спътник ни са били в животът

страдания, бедност в чужбина,

но тях сме ний братски делили

и пак ще ги делим двамина…

 

Ще делим ний хорски укори,

ще търпим и присмех глупешки,

ще търпим, но няма да охнем

под никакви мъки човешки.

 

И глава ний няма да сложим

пред страсти и светски кумири:

сърцето си вече казахме

с печалните наши две лири…

 

Напред сега с чувства и мисли

последната дялба да делим:

да изпълним дума заветна —

на смърт, братко, на смърт да вървим!

Край
Читателите на „Делба“ са прочели и: