Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Ringer, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2012)
Разпознаване и корекция
Светослав Иванов (2014)

Издание:

Едгар Уолъс. Фантома на Лондон

Английска. Първо издание

Редактор: Мария Чунчева

Технически редактор: Ивайло Гроздев

Коректор: Люба Момчилова

ISBN: 978-954-340-055-3

 

© Димитър Стайков, превод, 2007 г.

© Орлин Атанасов, художник, 2007 г.

© Милениум, 2007 г.

 

Формат 108×84/32

Печатни коли 10

Печат „Мултипринт“ ООД

История

  1. — Добавяне

Смъртта на Майстер

Беше невъзможно някой да влезе през тази врата без помощта на Майстер.

Алън погледна малката масичка, сложена за вечеря. Той разбра, че Мери не беше идвала, и облекчено въздъхна.

После вниманието му беше привлечено от прозорците: тежките плюшени завеси бяха спуснати. Хекит също обърна внимание на това, защото той беше оставил прозореца отворен.

— Някой е бил в тази стая! — забеляза Сем. — Старецът не е могъл да се мръдне, а някой е затворил прозореца и спуснал завесите.

Той се приближи до тайнствената врата и пипна дръжката: тя беше покрита с пласт прах, което означаваше, че никой не е влизал или излизал оттук. Аткинс се въртеше около Майстер, опитвайки се да го разбуди, но усилията му бяха напразни. Алън отново погледна масичката, сложена за вечеря.

— Два прибора — избъбри той. — И бутилка френско шампанско.

— Вероятно е чакал дама за вечеря — забеляза докторът.

— Защо мислите така? — попита Алън. — И мъжете пият вино.

Докторът показа сребърната купа, пълна с бонбони.

— Но мъжете рядко ядат шоколад — забеляза той.

— Вие ставате истински детектив — измърмори Алън.

Докторът повдигна една от салфетките, под която се показа малка кожена кесийка. Той я отвори и всички видяха прекрасен брилянтен пръстен.

— Нима Майстер би направил такъв подарък на мъж? — не без ирония попита докторът.

— Не зная — сухо отговори Алън.

Майстер започна неспокойно да се движи и най-сетне забеляза, че стаята е пълна с хора.

— Колко е часът?

— Дванадесет и половина.

Изглежда, този отговор отрезви Майстер. Той скочи на крака и извика:

— Дванадесет и половина!… Значи тя е дошла вече?

— За кого говорите? — попита Алън.

Майстер поклати глава.

— Но тя ми обеща да дойде. Тя каза, че ще дойде тук в единадесет часа.

Алън видя, че той още не е на себе си, но все пак го попита:

— Не сте ли загубили кутийката с парите си?

Майстер веднага побърза да отвори чекмеджето и забеляза, че тя не беше на мястото си.

— Изчезнала е! — извика той и продължи, сочейки Хекит. — Ето го крадеца!

— Успокойте се, Майстер, ние вече го арестувахме — каза Алън. — Ще ви съобщя една по-неприятна новина… Фантома е в Лондон, по-точно в Дептфорд.

Майстер измънка нещо и се залюля. Той щеше да се свлече на пода, ако Алън не го беше хванал.

— Фантома! — извика Майстер. — Мъчно ще се добере до мен! Днес ме боли глава и ми е трудно да разсъждавам, но утре ще мога да ви дам известни указания относно това къде бихте могли да го заловите.

В този момент половината от лампите на полилея изгаснаха.

— Кой изгаси лампите? — попита Алън.

На всички в стаята им стана страшно, Алън Уембъри почувства, че не трябва да се губи време, защото опасността е съвсем близо.

— Никой да не мърда. Запазете спокойствие — прошепна той.

Едва успя да каже тези думи и в стаята настъпи пълен мрак.

— Нека никой да не мърда. Стойте всички спокойно… — прошепна Алън. — Аткинс, не сте ли пипали ключа?

— Не, господине.

— Може би някой друг?…

— Не, не — чу се от всички страни.

Над тайнствената врата се показа червена светлина. После се чу шум — сякаш някой внимателно я отвори и влезе в стаята.

— Аткинс, стойте до Майстер! — извика Алън. — Вървете край стената, докато стигнете до него! Никой да не мърда!

Алън чу ясно тихи стъпки по килима и учестено дишане. Изведнъж, за секунда, светлина от джобно фенерче освети вратата и пак изчезна.

Той осъзна, че сега може да достигне влезлия, но стоеше като закован. Най-накрая започна пипнешком да се движи напред, като се ослушваше за всеки звук.

Изведнъж ръката му се натъкна на нечие тяло… Той го хвана и едва не извика от изумление: беше тяло на жена… Тя се дръпна с всички сили.

— Коя сте вие? — задъхано попита Алън.

— Пуснете ме — тихо прошепна познат глас.

Алън продължаваше здраво да държи пленницата си, но точно в този момент се натъкна на острия ъгъл на дивана. Той силно удари крака си и неочакваната болка го застави да пусне жената.

Тя веднага изчезна и Алън продължаваше да блуждае в тъмнината…

Изведнъж страшен глас каза:

— Майстер, дойдох за теб!

Чу се откъслечна кашлица.

— Светнете най-после! — извика Алън.

В този момент той чу шум от затваряща се врата.

— Запалете поне клечка кибрит! Нима никой няма джобно фенерче? — продължаваше Алън.

Лампата се запали така внезапно, както беше угаснала. Всички с учудване се гледаха един друг. В стаята бяха същите лица. Тайнствената врата беше все така затворена и ключът висеше на мястото си.

Алън озадачено се оглеждаше наоколо. Изведнъж той видя сцена, от която кръвта му се смрази: Майстер лежеше мъртъв, пронизан от острието, което винаги носеше в бастунчето си.

От улицата се чу смях, като че някой се смееше на сполучлива шега. На всички им стана неприятно и дори лицето на доктор Ломънд помръкна.