Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (1)

Новият инспектор

Помощникът на полицейския комисар натисна звънеца на масата си и заповяда на влезлия секретар:

— Помолете инспектор Уембъри да дойде при мен.

Комисарят сложи настрана документа, който разглеждаше. Алън Уембъри се беше проявил като храбър офицер през войната и беше удостоен с чин майор. Сега го чакаше ново повишение.

Вратата се отвори и в стаята влезе висок мъж, строен и загорял. Сивите му очи гледаха комисаря весело и дружелюбно.

— Здравейте, Уембъри — поздрави го комисарят.

— Здравейте, господине — отговори Уембъри.

Алън беше около тридесет годишен. Държеше се с хората непринудено и дружелюбно, но без да фамилиарничи, излишно умение, което се придобива след продължително общуване с добре възпитани хора.

— Помолих ви да дойдете тук — каза комисарят, — за да ви съобщя една важна новина.

В продължение на цялата си служба той никога не беше имал такова доверие в някого от своите сътрудници.

— За мен всички новини са хубави, господине — с усмивка отговори Алън.

Стоеше изпънат, сякаш чакаше нова заповед. Началникът му посочи един стол и дружелюбно го покани да седне.

— Назначен сте за инспектор на област Дептфорд — каза комисарят.

Въпреки самообладанието си Алън се смути. Това беше огромно повишение и предвещаваше бърза и блестяща кариера.

— Съвсем не очаквах това, господине — каза той. — Много съм ви благодарен. Вероятно мнозина имат по-голямо право на повишение от мен…

Полковник Уолфорд го прекъсна.

— Много се радвам за вас, приятелю — каза той. — Очакват ви големи промени. Блис пристига от Щатите. Той работи в посолството във Вашингтон. Нали го познавате?

Алън поклати глава. Беше чувал за Блис, но знаеше само, че бил много способен полицейски офицер и че се ползвал с любовта и уважението на подчинените си.

— Област Дептфорд вече не е така проблематичен участък, както преди няколко години — продължи полковникът, — и това трябва само да ви радва.

— Нима някога е бил особено проблемен? — попита Алън, за когото Дептфорд беше доста непозната местност.

Полковник Уолфорд кимна утвърдително и отговори със сериозен глас:

— Имах предвид Фантома и това доколко е достоверно известието за смъртта му. Австралийската полиция е сигурна, че неговото тяло е намерено в пристанището на Сидни.

Алън се замисли. Фантома! Само името му предизвикваше мрачно настроение. Неговите похождения бяха изплашили преди време цял Лондон: той убиваше жестоко и често съвършено безцелно.

Онези, които имаха основания да се безпокоят и да го мразят, често си лягаха с мисълта, че къщата им е добре пазена от полицията, и му се присмиваха скрито. Но на сутринта ги намираха мъртви, убити неизвестно как от Фантома, който обикаляше навсякъде като мрачен ангел на смъртта.

— Макар Фантома да не действа вече в нашия район — каза Уолфорд, — все пак искам да ви предупредя за едно лице в Дептфорд.

— Говорите за Морис Майстер, нали?

Полковникът учудено вдигна вежди.

— Познавате ли го? Не мислех, че е толкова известен.

— Познавам го само като адвокат на семейство Ленле — каза Алън.

— Вие ме учудвате — усмихвайки се, забеляза полковникът. — Не познавам това семейство. Но може би говорите за стария Джордж Ленле от Дептфорд, който умря преди няколко месеца?

— Точно така — потвърди Алън.

— Често съм ходил на лов с него — продължи полковникът. — Той беше прекрасен ездач и голям приятел на бутилката. Чух, че се е разорил. Оставил ли е деца?

— Да, две — тихо отговори Алън.

— И Майстер се явява техен адвокат, така ли? — комисарят се разсмя. — Кой би могъл да им даде съвет да си изберат такъв адвокат?

Полковникът погледна през прозореца, откъдето се виждаха раззеленилите се вече дървета. Чуваше се шум от минаващи трамваи и автомобили. Странно място е Скотланд ярд: мрачните му стени крият добри човешки сърца.

Полковник Уолфорд мислеше не за Майстер, а за децата, които той покровителстваше след смъртта на баща им.

— Майстер е познавал Фантома, нали? — неочаквано попита той.

— Как е могъл да го познава, господине?

— Не знам доколко добре го е познавал — продължи полковникът, — може би не много. Геунда Милтън, сестрата на Фантома, е била секретарка на Майстер. Преди около шест месеца тялото на бедното момиче беше намерено в Темза.

Алън си припомни това трагично събитие.

— Когато имате свободно време, съветвам ви да отидете в архива. Там ще намерите много материали по това дело — продължи полковникът.

— Отнасящи се до Майстер? — попита Алън.

— Именно, ако Фантома е жив, вероятно ще се върне в Дептфорд и ще посети Майстер.

— Но защо, господине?

Полковникът се усмихна загадъчно.

— Поровете се в архива и ще прочетете за една драма, която се повтаря, откакто светът съществува — за наивната жена и мъжа егоист.

После полковникът, сякаш отхвърлил от себе си призрака на завладелия съзнанието му Фантом, се върна към служебните си задължения.

— Може би желаете да тръгнете веднага към района си? — попита той.

Алън не отговори веднага.

— Ако е възможно, господине, бих желал едноседмичен отпуск — каза той, леко смутен.

— Разбира се! — потвърди полковникът и в очите му се появи весело пламъче. — Вероятно искате да й съобщите за повишението си?

— Не, господине — започна младият човек неловко, — да, съществува едно момиче, на което бих желал да съобщя за назначението си. Тя се казва Мери Ленле.

— Значи вие сте добри познати с това семейство?

— Не, господине — започна Алън. — Баща ми беше главен градинар в имението на Ленле и аз я помня от детските си години: играехме заедно…

— Отлично, приятелю. Вземете си отпуск и вървете. И дано Мери Ленле пренебрегне факта, че е дъщеря на знатни родители, а вие син на прост градинар. В наши дни човек е това, което сам представлява, а не това, което е бил баща му — прибави той.

Алън Уембъри излезе от стаята.