Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (18)

Какво знае Скотланд ярд за Фантома

Доктор Ломънд седеше в кабинета на полковник Уолфорд и мачкаше една цигара.

Полковникът търпеливо го чакаше да запали, после се обърна към него:

— Исках да поговоря с вас, докторе…

— За жената? — прекъсна го докторът, без да го погледне.

— Как отгатнахте?

— Досетих се… Какво искате да разберете за тази дама?

— Бих искал да разбера нещо за мъжа й чрез нея — каза полковникът.

В очите на доктора се появиха весели искрици.

— Нима жените знаят толкова много за мъжете си? — попита той в отговор.

Полковникът се обърна към присъстващия Алън и попита:

— Не зная точното й име. Вие знаете ли го?

— Кора Милтън. По баща — Барфорд.

Ломънд вдигна очи.

— Кора Барфорд — какво съвпадение! Преди няколко месеца слушах много за Кора Барфорд — бавно проговори докторът, изпускайки кълбета дим.

Блис се обърна към полковника:

— Имам спешна работа, господине. Ако не съм ви нужен, моля да ми разрешите да се оттегля.

После, обръщайки се към доктора, каза:

— Ето една работа, която, вероятно, ще ви допадне. Човек с вашите способности трябва бързо да се справи с нея.

— Чудно каква точно ще е тази работа — каза докторът и се разсмя.

Блис чуваше този смях през цялото време, докато вървеше по коридора.

На доктор Ломънд предстоеше да изслуша историята на Фантома.

Полковникът отвори една папка и започна разказа си:

— Историята на този човек е необикновена и сигурно ще ви заинтересува. Трябва преди всичко да ви кажа, че не сме го залавяли нито веднъж. Той е убиец. Престъпленията му никога нямат за цел грабеж. По време на войната е бил офицер — пилот. Живял е много самотно, имал е само един приятел, който е разстрелян след несправедливо обвинение в пасивност. Три месеца преди края на войната полковникът, който предявил това необосновано обвинение, бил намерен убит. Почти сме уверени, че убиец е Фантома, който изчезна веднага след примирието…

— Не е ли шотландец? — прекъсна го докторът.

— Отказал се е от всички награди, които му бяха присъдени — продължи полковникът. — Никога не се е снимал с никоя полкова група. Имаме само една скица на лицето му, направена от прислужник на парахода, пътуващ за Ванкувър. На този параход Милтън се оженил…

— Оженил се! — възкликна докторът.

Полковникът обясни:

— На парахода имало едно момиче, което бягало от американската полиция — застреляло човек, който го оскърбил в някакъв клуб. Вероятно е разказала на Милтън, че очаква да бъде арестувана веднага след пристигането си във Ванкувър, защото той убедил пастора, който се намирал на парахода, да ги венчае. Така тя станала британска поданица и имало шанс да избегне депортирането.

В очите на доктора пак заиграха весели искри.

— В такъв случай той вероятно е шотландец!

— Ако стане известно, че този човек сега е в Англия, ще настъпи паника — продължи полковникът. — На съвестта му лежат много убийства — включително и това на лихваря Агтамън. Впрочем, Майстер е бил в дома му, когато е извършено това престъпление, Фантома оставил сестра си под покровителството на Майстер, когато е трябвало да бяга след убийството на лихваря. Той не знаеше, че Майстер дава сведения за всичките му постъпки.

— И Фантома е научил това? — попита докторът, като приближи стола си до масата. — Започва да става интересно.

— Ние знаем, че преди осем месеца Фантома е бил в Австралия. Според сведенията ни сега той е в Англия, а щом е в Англия, то е за да разчисти сметките си с Майстер.

— Казвате, че имате портрета му? — прекъсна го докторът.

Полковникът му подаде рисунка, направена с молив.

Докторът не можеше да дойде на себе си от изумление.

— Шегувате ли се? Та аз познавам този човек!

— Какво говорите? — недоверчиво възкликна полковникът.

— Не казвам, че добре го познавам, но съм го виждал. Преди осем месеца спрях в Порт Саид на връщане от Бомбай. Живеех в един хотел и разбрах, че в туземния квартал има беден европеец, който умира от треска. Разбира се, отидох да го видя — винаги се интересувам от европейците, които живеят в домовете на туземците…

Той наистина беше на смъртно легло и аз не бях сигурен, че ще оздравее… Пациентът ми беше именно този човек.

Полковникът посочи рисунката.

— Напълно сигурен ли сте в това?

— Не можем никога да бъдем сигурни в каквото и да е…

— А той оправи ли се? — попита полковникът.

— Не зная — отговори докторът. — Той бълнуваше, когато отидох при него, и през цялото време повтаряше едно и също име: „Кора.“ Два пъти бях при него. Когато отидох трети път, хазайката ми каза, че е изчезнал. Бог знае какво се е случило с него!… Нима е бил Фантома!…

Полковникът пак погледна рисунката.

— Струва ми се, че да — каза той, размишлявайки. — Вие можете да ни направите голяма услуга, докторе — има човек, който навярно знае къде се намира Фантома. Това е жена му Кора Милтън. Бих се радвал да я разпитате… В много дела вие ни оказахте изключително ценна помощ, и то именно при разпитите.

Полковникът се обърна към Алън и каза:

— Доведете тук госпожа Милтън.

Когато Алън излезе, полковникът извади един лист:

— Това са сведения за всичките й пътувания допреди три седмици. Тя се върна тук с британски паспорт и спря в Марлон.

Докторът намести очилата си и започна задълбочено да чете документа.

— Тя е дошла от Генуа, нали? С британски паспорт! И действително е негова жена!

— О, в това няма никакво съмнение. Фантома се е оженил за нея на парахода, но те са прекарали заедно само една седмица…

— Една седмица? — попита докторът. — В такъв случай тя може би още е влюбена в него. Ако в Порт Саид съм видял действително Фантома, то аз зная много за жена му… В бълнуването си той говореше постоянно за нея и може би ще успея да си спомня всичко!

Докторът потъна в размисъл и изведнъж с ликуващ поглед извика:

— Спомних си главното: орхидеи!…