Едгар Уолъс
Фантома на Лондон (33)

Джон отново е на свобода

Алън се върна в участъка и погледна часовника. Беше отсъствал два часа.

— Идвал ли е Блис?

— Да, господине — отговори дежурният полицай Картър. — Беше тук за няколко минути. Каза, че трябва да се види с арестувания.

— С кой именно?

— С младия Ленле. Дадох му ключа.

Алън се учуди защо инспектор Блис иска да се види с Джон.

— А дълго ли стоя там?

— Не, господине. Само около пет минути.

Алън погледна огъня и машинално избърса дъждовните капки от шапката си.

— Нищо ли не се случи в мое отсъствие? — попита той.

— Не, господине. Само един пияница буйстваше и трябваше да позвъня на доктор Ломънд, който веднага дойде. Впрочем, господине, ето какво намерих в документите на младия Ленле след вашето излизане.

Той взе от масата една картичка и я подаде на инспектора. Алън прочете няколко думи, нахвърляни набързо:

„Ето ключа. Можете да влезете, когато искате — №57.“

— Но това е почеркът на Майстер! — извика Алън.

— Съвършено вярно, господине — забеляза Картър. — А дом №57 принадлежи на самия Майстер. Вероятно това ще се окаже от голямо значение за младия Ленле.

— Сигурно Майстер е бил много пиян, когато е написал тази бележка — каза той. — Това е първата му грешка.

Алън не беше юрист, но разбираше, че ако Джон е отишъл в дом №57 по покана на самия собственик, то не може да бъде обвинен в кражба.

— Намерихте ли ключа? — попита той Картър.

— Да, господине.

Картър му подаде ключ с печат, на който беше написано името на Майстер.

Алън въздъхна с облекчение.

— Все пак, радвам се, че Ленле е затворен — забеляза той. — Беше така ядосан, че можеше да направи някоя глупост.

— Може би този Ленле е Фантома, господине? — попита Картър.

Алън се разсмя.

— Не говорете такива глупости!

Едва беше успял да каже това и чу, че някой го извика: на вратата стоеше доктор Ломънд.

— Какво се е случило? — попита Алън.

— В коя килия е затворен Ленле?

— В номер осем, в края на коридора.

— Вратата на килията е отворена и килията е празна — извика докторът.

Картър изтича навън. Алън се спусна към телефона.

— Но той ще убие Майстер! — извика той.

От Скотланд ярд отговориха и Алън даде заповед да се съобщи на всички полицейски участъци за бягството на Ленле, след това изпрати един полицай в квартирата на Джон, като го предупреди да бъде внимателен, за да не изплаши Мери.

Като остана сам с доктора, Алън започна нервно да снове из стаята.

— Не разбирам как е могъл да избяга? — каза той най-после.

— По този въпрос аз имам някои предположения — отбеляза докторът. — Всеки път, когато пускате инспектор Блис до него, той изчезва.

Като произнесе тези пророчески думи, докторът излезе от стаята. На прага той трябваше да спре, за да пропусне Сем Хекит, когото двама полицаи водеха.