Колийн Маккълоу
Колекционерът на пеперуди (25)

Глава 25

Петък, 25 февруари 1966 г.

Трийсетият ден след последното отвличане беше след седмица и никой, включително и Кармайн, нямаше основание да вярва, че сега имат по-добра възможност да предотвратят убийство, отколкото преди четири месеца. Никога разследване не се беше проточвало толкова дълго при толкова много хора, назначени по него, толкова предохранителни мерки, предупреждения и разгласа из целия щат.

Разбраха се, че в общи линии ще действат по същия начин: всеки заподозрян в щата ще бъде поставен под двайсет и четири часово наблюдение от понеделник, двайсет и осми февруари, до петък, четвърти март. Това включваше и трийсет и двамата заподозрени от Холоуман. Вече действаха по-здраво и по-гладко. В случая с професор Боб Смит например безполезната охрана на „Манор Марш“ щеше да бъде дублирана от четири екипа съгледвачи от полицията в Бриджпорт. Освен ако не се бе прицелил в жертва от Бриджпорт, професорът ще трябва да преплува река Хусатоник, ако иска да отиде на изток, или да се промъкне през шестте пункта, в които бяха блокирани шосетата, ако иска да тръгне на запад. Това беше основната разлика между плана миналия месец и сега: полицейски коли и униформени полицаи, както и цивилни и коли без надписи да завардят всички шосета. На среща с представители на участъците от щата се разбраха, че ако заловят Призраците на някой от пунктовете, така да бъде. За всеки появил се там заподозрян това значеше голяма червена точка в досието му и засилено наблюдение. Ако през февруарско-мартенската акция Призраците отново им се измъкнеха, тогава през март и април ще има нови полицейски методи и нови заподозрени.

Кармайн реши да не се включва в наблюденията. Не беше вероятно в началото на март температурите да паднат под нулата, така че най-добре да е на място с постоянна чиста радиовръзка с всички останали и голяма карта на Кънетикът на някоя стена наблизо. Двата последователни удара на Призраците далеч на изток му подсказваха, че е време да се насочат на север или на запад. Полицаите от Масачузетс, Ню Йорк и Роуд Айлънд се бяха съгласили да наситят границите си с Кънетикът с повече патрули, отколкото мухи кацат по животински труп. Беше война на живот и смърт.

Като си мислеше повече за вечерта, която щеше да прекара с Дездемона, отколкото за закучилото се изтощително разследване, в късния следобед Кармайн занесе папките с описание на случаите „Понсонби“ на улица „Кейтърби“.

— Да пазите непотърсени загубени лични вещи от 1930 година? — попита той докторантката от архиварското дуо. Неквалифицираният никакъв го нямаше. Както и полицейският пикап. Да му се не види, забрави да каже на Силвестри какво става в тук.

— Би трябвало да имаме лични вещи още от времето на Революцията — каза тя саркастично, защото не й беше приятно, че е задигнал папките й, но пък се притесняваше, че си е тръгнала по-рано в понеделник.

— Искам да видя личните вещи на тези две жертви на убийство — каза той, като размаха двете безименни тънки папки под носа й.

Тя се прозя, погледна си ноктите, а после обърна очи към часовника.

— Съжалявам, но идвате прекалено късно, лейтенант. Сега е пет и трябва да затваряме. Елате утре, когато отворим.

Утре Силвестри щеше да научи всичко с подробности, но защо да не осигури на кучката една безсънна нощ, преди секирата да се стовари върху нея?

— Тогава ви предлагам — каза той мило — утре рано сутринта да накарате колегата си да използва по предназначение полицейската кола и да достави кутията с принадлежностите им на лейтенант Кармайн Делмонико в сградата на Областната администрация. Ако поисканата пратка не бъде доставена, моята племенница Джина ще седне на мястото ви. Тя няма търпение да започне работа в полицията, и то на някое спокойно местенце, за да може да учи. Иска да влезе във ФБР, но изпитът е много тежък за жена.