Колийн Маккълоу
Колекционерът на пеперуди (16)

Глава 16

Четвъртък, 13 януари 1966

Кармайн ми изглежда потиснат — прошепна Марсиано на Патрик.

— С Дездемона не си говорят.

Комисар Силвестри се покашля.

— Колко от тях отказаха да ни пуснат без заповеди за обиск?

— Общо взето доста съдействаха — отвърна Кармайн, който наистина изглеждаше потиснат. — Обикновено оглеждам всичко, което поискам, като гледам поне един от домакините да е с мен. Не поисках от Чарлз Понсонби разрешение да огледам гората му. Не виждам смисъл. Ако Кори и Ейб намерят пресни следи в снега или пък доказателство, че пресните следи са заличени, тогава ще поискам. Обзалагам се, че всичките двайсет акра са чисти, така че защо да тревожа Чък и Клеър предварително?

— Май харесващ Клеър Понсонби? — Силвестри не попита, по-скоро отбеляза факт.

— Да, харесвам я. Удивителна жена, в нея няма никакво озлобление. — И я извади от ума си. — Но да отговоря на първия ти въпрос. Получих отказ от Сатсума, Чандра и Шилер, тримата чужденци. Предполагам, че Сатсума е изпратил личния си паж Ейдо в къщата си на Кейп Код десет секунди, след като излязох от апартамента му. Чандра е самоуверено копеле, но това е разбираемо, когато става въпрос за първороден син на махараджа. Дори да успеем да вземем съдебна заповед, той ще се оплаче в индийското посолство, а индийците стават много агресивни, когато някой ги докачи. Шилер е жалък случай. Не го подозирам в нищо по-лошо от снимки на голи млади мъже по стените, но не съм го притискал заради скорошния му опит за самоубийство. Бил е сериозен, не за привличане на вниманието.

Кармайн се усмихна широко.

— Като стана въпрос за снимки на голи мъже, намерих истинска находка в садо-мазо спалнята на Тамара Вилич. Не друг, а амбициозният неврохирург Кийт Кинетон прави стриптийз по-добре от Мистър Вселена. Казват, че мъжете помпат мускули, за да компенсират малката си патка, но не бих твърдял това за него. Надарен е като порнозвезда.

— Е, какво разбра? — попита Марсиано и се наведе назад, за да избегне пурата на Силвестри. Защо винаги трябваше да я пъха точно под носа му? — Това изключва ли семейство Кинетон от списъка със заподозрените? Или пък Тамара Вилич?

— Не напълно, Дани, макар че те никога не са били на челни позиции в моя списък. Тя рисува извратени картини и обича да доминира в секса.

— Значи маминото детенце Кийт обича да го пошляпват?

— Така изглежда. Но Тамара не може да го насинява много, иначе преданата му съпруга ще забележи. За майка му ми е жал.

— Още една жена, която харесваш — отбеляза Силвестри.

— Добре де, но мисля, че трябва да се притесняваш, когато престана да харесвам когото и да било.

— Сега какво смяташ да правиш? — попита Марсиано.

— Да разпитам Тамара за връзката й с Кинетон.

— Това няма да ти струва много усилия. Нея не я харесваш.

 

 

Завари я в кабинета й.

— Намерих снимка на доктор Кийт Кинетон под тази на майка ви — каза той направо и се възхити на куража й. Очите, които на тази светлина бяха по-скоро светлокафяви, се вдигнаха безстрашно към лицето му.

— Чукането не е убийство, лейтенант — заяви. — Дори не е престъпление, когато е между двама възрастни.

— Не се интересувам от чукането, госпожице Вилич. Искам да знам къде се срещате, за да се чукате.

— У нас, в моя апартамент.

— Когато половината ви квартал работи в медицинския факултет на „Чъб“ или на Сайънс Хил? Ако някой познава Кинетон или колата му, рано или късно ще разбере. Според мен си имате тайно място някъде другаде.

— Грешите, нямаме. Аз съм неомъжена, живея сама и Кийт внимава никой да не го види, като идва, преди да се стъмни. Макар че той никога не идва по светло. Затова обичам зимата.

— Ами лицата, надничащи зад дантелените пердета? Вашата любовна история има двойна връзка с „Хъг“. Съпругата и любовницата работят там. Жена му знае ли?

— Тя е в тотално неведение, но предполагам, че вие ще раздрънкате наляво и надясно за Кийт и мен — каза кисело Тамара.

— Няма да се раздрънкам, госпожице Вилич, но ще трябва да говоря и с Кийт Кинетон, за да се уверя, че няма тайно местенце. Подушвам садо-мазо елементи във вашата връзка и това обикновено означава сигурно скришно място.

— Където не могат да се чуят виковете. Никога не отиваме толкова далеч, лейтенант, по-скоро разиграваме различни сценарии — поясни тя. — Строгата учителка и палавото малко момченце, полицайката с белезниците и палката, нали се сещате, такива неща. — Лицето й се промени и тя потръпна. — Той ще ме зареже. О, боже, какво ще правя тогава? Какво ще правя, като ме зареже?

Това показва колко погрешни могат да са прибързаните заключения, помисли си Кармайн на тръгване. Мислех, че не обича никого другиго освен себе си, а тя е луда по пуяк като Кийт Кинетон. Може би затова рисунките й са такива. Те показват как усеща любовта. Колко тъжно е да мразиш любовта! Защото тя знае, че Кийт е с нея само заради секса. Той обича Хилда, ако въобще е способен на любов. Тамара го настигна до асансьора.

— Ако побързате, лейтенант, ще хванете доктор Кинетон между две операции — каза. — Болницата на Холоуман, десети етаж. Най-бързо ще стигнете дотам през тунела.

Вътре беше страшно като във всеки тунел. Откакто разгледа лабиринтите от тунели на някои тихоокеански острови, в които са живели японците по време на войната, Кармайн се боеше от тях. В Лондон трябваше да се насили да слезе в земните недра и да върви по участъците между станциите на метрото. Тунелите сякаш се зъбеха и изразяваха гнева на наранената земя. Колкото и сухи и осветени да бяха, те му напомняха за спотаени ужаси. Мина стоте метра на тунела, излизащ от „Хъг“, пое по десния ръкав там, където той се разклони на две и стигна в подземието на болницата близо до пералнята.

Всички операционни бяха на десетия етаж. Доктор Кийт Кинетон го чакаше до асансьорите, облечен в зелени хирургически дрехи. Две памучни маски висяха на врата му.

— Нека информацията си остане поверителна, настоявам да не казвате на никого — прошепна неврохирургът. — Насам, бързо!

„Насам“ беше склад, задръстен с пълни кашони, без столове и лишен от атмосфера, която Кармайн да използва, за да постигне целите си.

— Значи госпожица Вилич ви е казала? — попита. — Не бях съгласен да прави онази проклета снимка!

— Трябваше да я скъсате тогава.

— О, боже, лейтенант, вие не разбирате! Тя го искаше! Тамара е… тя е фантастична!

— Вярвам ви, ако си падате по извратени неща. Сестра Катетър и нейния набор за клизми. Кой започна — вие или тя?

— Честно казано, не помня. И двамата бяхме пияни, беше на едно парти на болницата, на което Хилда не можа да дойде.

— Преди колко време?

— Две години. Коледата на 1963.

— Къде се срещате?

— В апартамента на Тамара. Много внимавам, когато влизам и излизам.

— И никъде другаде? Нямате ли си малко убежище в провинцията?

— Не, само у Тамара.

Изведнъж Кинетон се обърна, сложи двете си ръце на раменете на Кармайн, прегърна го разтреперан и по лицето му потекоха сълзи.

— Лейтенант! Господине! Моля ви, умолявам ви, не казвайте на никого! Партньорството ми в Ню Йорк е почти уредено, но ако научат за това, ще го загубя! — изплака той.

В съзнанието на Кармайн нахлуха Рут и Хилда, непрекъснатите им жертви за това голямо разглезено бебе и той се отскубна яростно.

— Не ме докосвай, егоистичен задник такъв! Не ми пука за безценната ти практика в Ню Йорк, но случайно харесвам майка ти и жена ти. Ти не ги заслужаваш! Няма да казвам на никого, но не вярвам да си толкова глупав и да мислиш, че госпожица Тамара Вилич ще прояви такава благосклонност! Ти ще я зарежеш, независимо колко фантастичен е извратеният ви секс и тя ще отвърне като всяка отхвърлена жена. Още на другия ден ще знаят всички важни за теб хора. Професорът ти, майка ти, жена ти и хората от Ню Йорк.

Кинетон беше смазан, огледа се напразно за стол, но вместо това се подпря на кашон с тампони.

— О, господи, господи, съсипан съм!

— Кинетон, стегни се, за бога! — сопна му се Кармайн. — Не си съсипан все още. Намери някой да те замести за следващата операция, обади се на жена ти да се прибере и ти също се прибери. Когато останеш насаме с майка си и жена си — признай. Падни на колене и моли за прошка. Закълни се, че никога повече няма да се повтори. И не крий нищо. Ти си сладкодумен мошеник, ще ги убедиш. Но Бог да ти е на помощ, ако не се държиш добре с тези две жени в бъдеще, чу ли ме? Сега няма да те обвинявам в нищо, но да знаеш, че ако поискам, бих могъл да го направя. И няма да те изпускам от очи, докато съм ченге. И накрая още нещо. Следващия път, когато пазаруваш в „Брукс Брадърс“, купи нещо хубаво от „Бонуит“ на майка си и жена си.

Дали копелето го слушаше? Да, но само за нещата, които си мислеше, че ще го спасят.

— Нищо от това няма да ми помогне за партньорството.

— Напротив! Майка ти и жена ти няма да се отрекат от теб. Пред тях можеш да изкараш Тамара Вилич объркана жена, която разпространява куп лъжи.

Релетата в мозъка му щракаха. Кинетон видимо се оживи.

— Да, да, разбирам какво имате предвид! Точно така ще направя!

Миг по-късно Кармайн остана сам. Кийт Кинетон се изстреля да си оправя бакиите, без да му каже дори благодаря.

— Какво си мислите, че правите тук? — попита го раздразнен женски глас.

Кармайн показа впечатляващата си лъскава значка на сестрата, която изглеждаше готова да повика охраната на болницата.

— Раздавам правосъдие, госпожо — каза. — Много строго правосъдие.

 

 

Светът изглежда красив, когато е покрит с пресен сняг. Веднага, щом си свали палтото, Кармайн обърна едно от креслата си към огромния прозорец, който гледаше към пристанището, и загаси всички лампи в жилището си. Яркожълтите светлини на магистралата дразнеха очите му, но стената от сняг ги омекотяваше и ги правеше златисти. От източния бряг нахлуваше студ и обещаваше заледяване, но кейовете още приличаха на черни дупки, осеяни с искри. Духаше прекалено силен вятър и не можеха да се образуват дълги вълнисти отражения. Всички фериботи бяха спрени до май.

Какво да прави с Дездемона? Всичките му опити за контакт бяха отрязани, всичките му бележки с извинения — пъхнати неотворени обратно под вратата. До този момент не беше разбрал защо така смъртно се обиди. Непреклонността й беше разбираема, той прекрачи границата, но нали всеки понякога казваше неща, за които после съжаляваше? Може би имаше нещо общо с гордостта й, но какво точно му убягваше. Понякога хора от различни националности можеха да издигнат между себе си такива високи стени, през които да не могат да се видят. Дали беше заради забележката му за роклята, която може да си купува от време на време, или просто защото се бе осмелил да подлага на критика поведението й? Дали я беше накарал да се чувства неженствена, или смешна, или…

— Отказвам се — каза, облегна брадичка на дланта си и се опита да мисли за Призрака. Това беше новото име, което измисли на Чудовището, което нямаше нищо общо с общоприетите представи за чудовища. Той беше призрак.