Милан Кундера
Самоличност (32)

32

Защо тя внезапно се бе изчервила в деня, когато вървяха заедно по улицата, без да приказват, и около тях имаше само непознати минувачи? Необяснимо бе — смутен, той не успя да овладее реакцията си. „Ти се изчерви! Защо се изчерви?“ Не получи отговор и се обезпокои от това, което ставаше с нея и за което той нищо не знаеше.

Тази случка сякаш освежи кралския цвят на златната книга на любовта им и той й написа писмото за карминената мантия на кардинала. Тогава извърши най-големия си подвиг в ролята на Сирано — успя да я омагьоса. Гордееше се с писмото си, със способността си да прелъстява, но и ревнуваше повече от всякога. Бе създал призрачен мъж и неволно подлагаше Шантал на тест, в който собствената му чувствителност мереше ръст с чара на въображаемия съперник.

Ревността му не приличаше на ревността, която бе изпитвал в младостта си, когато въображението му подхранваше някоя изтезаваща го еротична фантазия, този път тя бе не толкова мъчителна, но по-разрушителна — постепенно превръщаше любимата жена в привидност на любима жена. И доколкото за него Шантал вече не беше сигурно същество, не му оставаше нито една стабилна точка в безстойностния хаос на света. Пред превъплътената (или по-точно обезплътената) Шантал го обхващаше странно меланхолично безразличие. Не към нея, а към всичко. Ако Шантал е привидност, то и целият живот на Жан-Марк е привидност.

Накрая любовта му надделя над ревността и съмненията му. Пред отворения гардероб, взрян в сутиените, той внезапно, без да разбере как, се почувства разнежен. Разнежен от стародавния жест на жената, която крие писмо под бельото си, от жеста, с който единствената и неповторима Шантал се нарежда в безкрайния кортеж на другите жени. Никога не бе искал да узнае каквото и да е от интимния й живот, който не бе споделила с него. Защо да започва да се интересува от тези неща сега, дори да се възмущава?

Впрочем, запита се той, какво е личната тайна? В нея ли се намира най-индивидуалното, най-оригиналното, най-тайнственото от човешкото същество? Личните тайни ли правят от Шантал единственото по рода си същество, в което е влюбен? Не. Тайно е само най-обикновеното, най-баналното, най-повтарящото се, което е свойствено за всеки — тялото и нуждите му, болестите му, маниите му, запекът, например, или мензисът. Ние крием тези свои интимни тайни не защото са толкова лични, а напротив, защото са така окаяно безлични. Как може да се сърди на Шантал за това, че принадлежи на пола си, че прилича на другите жени, че носи сутиен и заедно с него психологията на сутиена? Сякаш на самия него не е свойствена една или друга вечна мъжка глупост! Те и двамата произлизат от онази любителска работилница, където са развалили очите им с нескопосното движение на клепача и са монтирали в корема им малка смрадлива фабрика. Те и двамата имат тяло, в което бедната им душа заема толкова малко място. Не трябва ли взаимно да си го простят? Не трябва ли да бъдат над жалките тайни, които крият в дъното на чекмеджетата си? Жан-Марк бе обхванат от огромно съчувствие и за да постави точка на цялата история, реши да й напише едно последно писмо.