Милан Кундера
Самоличност (13)

13

Може би заради тази свръхчувствителност, която проявява към моментите, когато тя му е чужда, фразата „мъжете вече не се обръщат след мен“ така силно се запечата в паметта му — произнасяйки я, Шантал бе неузнаваема. Тази фраза не й отиваше. Лицето й, някак зло, някак остаряло, също не й отиваше. Отначало той реагира с ревност — как може да се оплаква, че другите не се интересуват вече от нея, след като същата сутрин той бе готов да катастрофира по пътя, само и само да бъдат по-скоро заедно? Но не мина и половин час, и си каза: всяка жена измерва степента на остаряването си по интереса или липсата на интерес на мъжете към тялото й. Не е ли смешно да се обижда от това? И все пак, без да се чувства обиден, той не бе съгласен с нея. Защото още в деня на запознаването им бе забелязал по лицето й следите от леко застаряване (тя е четири години по-възрастна от него). Хубостта й, която го порази тогава, не я подмладяваше. Би казал по-скоро, че възрастта правеше хубостта й по-красноречива.

Фразата на Шантал отекваше в главата му и той си представяше историята на тялото й — изгубено сред милиони други тела до деня, в който някой го поглежда с желание и го изтръгва от мъглявото множество. После погледите стават повече и възпламеняват тялото, което от тогава насетне преминава през света като факел. Настъпва време на ярка слава, но ето че скоро погледите стават по-редки, светлината полека гасне до деня, в който тялото, отначало бистро, после прозрачно, после невидимо, започне да се разхожда по улиците като една подвижна нула. По пътя, който води от първата до втората невидимост, фразата „мъжете вече не се обръщат след мен“ е червеният фар, сигнализиращ, че постепенното угасване на тялото е започнало.

Колкото и да й разправя, че я обича и че е хубава, влюбеният му поглед не би могъл да я утеши. Защото погледът на любовта е поглед на усамотяването. Жан-Марк мислеше за любовната самота на две стари същества, станали невидими за другите — тъжна самота, предшестваща смъртта. Не, тя има нужда не от влюбен поглед, а от нашествие на непознати, груби, похотливи погледи, които да я гледат без симпатия, без избор, без нежност, нито учтивост, фатално, неизбежно. Тези погледи именно я задържат в обществото на човеците. Влюбеният поглед я откъсва от него.

Жан-Марк мисли с угризение за светкавичното начало на любовта им. Не стана нужда да я покорява — тя бе покорена още от първия миг. Да се обръща след нея? За какъв дявол? Тя бе до него, срещу него, близо до него от самото начало. От самото начало той бе по-силният, тя — по-слабата. Това неравенство бе вградено в основата на любовта им. Неоправдано неравенство, несправедливо неравенство. Тя е по-слаба, защото е по-възрастна.