Пиер Алсиет
Този, за когото мечтаех (18)

XVII

Три месеца изминаха.

Утре… утре ще бъде сватбата. Тази е последната вечер от моминството ми. Топла есенна вечер, милвана от южния вятър. Луната разлива чудна светлина.

Коленичих за миг пред прозореца и благодарих на бога, че изпълни тъй чудодейно всичките ми желания. В това време чудни бели облаци плуваха по небето…

Колко сложна е нашата душа! Сега, когато в тази тетрадка, където са затворени всичките ми мечти, трябва да кажа сбогом на моминския си живот, чувствувам как дълбока тъга се примесва с моето щастие.

И все пак с какво нетърпение очаквах тази вечер! Трите месеца, два от които бяхме разделени, ми се видяха дълги, въпреки трескавите приготовления. Жил трябваше да замине за Париж, за да се занимае с работите си и с нашето настаняване. Той смяташе, че ергенското му жилище няма да е съвсем удобно за нас двамата. Но тъй като смятахме често да отсъствуваме от Париж, по-разумно е да се задоволим с него. Затова Жил само ще го поднови…

Според годишното време, ние ще живеем предимно в Париж или Габизо. Ще пътуваме често и това ме радва. Жил е купил една чудесна малка кола за сватбеното ни пътешествие в Испания.

Понякога моите две майки проявяват известно безпокойство: „Жил прекалява с разноските. Колата е голям лукс за вас!“. Но Жил умее вече лесно да ги спечелва:

— Не се тревожете, аз мога да посрещна разноските, с които се нагърбвам. Впрочем сега ще работя упорито. Нали занапред Флориз ще ми помага с усмивката си!

Влюбена и свободна! Чудесно, нали? Не можех да си представя нищо по-хубаво, когато често давах свобода на въображението си… Да, чудесно… и все пак… струва ми се, че нещо в мене ще се счупи, когато напусна стаята си, Габизо, парка, долината, всички мълчаливи свидетели на моята безгрижна младост…

А има други, за които едва смея да помисля. Нима утре ще трябва да се разделя с баба, с мама… със старата Мелани?

Сега ще си легна. Утрешният ден идва бавно на крилете на нощта. Утре ще се отвори вратата към един път, огрян от слънцето на любовта… И по този път ние двамата ще тръгнем ръка за ръка.

Сбогом, мое спокойно моминство. Обръщам завинаги страницата… И все пак утрешният ден ще бъде един хубав ден!