Ендрю Лоурънс
Нероденото (10)

Глава девета

Джек Лидман обясни, че току-що е пристигнал от Ню Йорк. Щяха да отидат до Квебек и оттам да отлетят до Сейнт Джон в Нюфаундленд. Извърна се назад и взе голям кафяв плик. Той съдържаше няколко въздушни зърнести едноцветни снимки.

Подаваше й ги една по една. Показваха морето, къс покрита със сняг земя, дървета. Не й говореха нищо.

— Това там са останките, онази сянка.

Беше кръст, крилата на самолета, корпусът. Беше като кръста, който бе видяла в халюцинацията си.

— По време на полета ще ти дам папката за залива. Сега бих пийнал малко бренди.

В самолета Лидман отвори една кутия с книжа, която му подаде стюардесата и връчи на Мелани една папка.

Беше с надпис Залив Нотр Дам.

Тя я отвори. Още въздушни снимки, снимки от земята, морето, плуващия лед, борове, тундра. Папката беше дебела, с купища доклади от разследвания, извършени от 1962 година насам. Като малкото, което беше чела за Бермудския триъгълник, няколко кораба, хора и самолети бяха изчезнали в района през последните години. Една подводница се беше загубила по време на войната. Подозираше се, разбира се, че това е дело на противника, но сега загадъчните изчезвания продължаваха, придружени с появата на НЛО, всичките необяснени. По време на закуската, Лидман каза:

— Трябва да ти кажа, че се отнасям много скептично към теорията на Капуела. Трудно може да се провери, естествено, защото всичко е забулено в тайна. Освен това малцина са способни да общуват с такива предполагаеми феномени.

Беше ли тя една от малцината?

— Ако може да се докаже такава активност на астрални проекции, тогава Капуела ще пристигне с Пол, но както ти е известно, той още е инвалид от последния си сблъсък.

— Ммм — промърмори Селина. Този мъж говореше с нея като с равна, като че тя можеше да допринесе нещо ценно с експертната си подготовка и знания.

— Каква е твоята роля във всичко това? — попита Селина. Все още нямаше представа за какво е цялата тази дейност.

— Сега оглавявам Групата за психични изследвания на ЕСКА.

Летяха над морето. То изглеждаше сиво-зелено и враждебно под ниските облаци. Тя видя едно голямо рибарско пристанище точно под тях — дървени постройки, подобни на играчки, траулери и влекачи.

Накрая пристигнаха в отдалечената изследователска станция с един Ленд Ровър.

Жилищната сграда приличаше на дървена вила в швейцарски стил — голяма колиба от борови трупи с наклонен покрив. Щом се изкачиха по стълбите до входа и влязоха вътре, посрещна си гостоприемен огън и внезапно всички мъже, които стояха на бара, замълчаха. Това подсказа на Селина, че е единствената жена тук.

Един портиер заведе нея и Лидман до стаите им горе. Бяха една до друга. Очевидно нямаше абсолютно никаква възможност да избяга. Освен че беше студено, как можеше да се измъкне от острова? А и нямаше пари.

Беше гост-затворник.

Вечерята бе сервирана на дълга маса. Бяха четиринадесет души и храната бе наистина невероятна. Не само съвсем прясна риба, което можеше да се очаква, но и говеждо филе в хрупкаво тесто.

— Boeuf Chateau d’Oeux en croute — възторжено обяви готвачът, когато го поднесе.

Откриването на руския самолет беше главната тема на разговор. Забелязали го преди четири месеца, но снеговалежът през зимата и ледът правели невъзможно изваждането му.

Водолази, спуснали се под леда, направили няколко снимки, които помогнали да го идентифицират. Яковлев Як–40, с три турбовитлови двигатели Ившенко Ал–25 както й казаха. Не й беше ясно, но й обясниха, че би голям самолет за двадесет и седем пътници, използван главно за къси полети. Тогава какво правеше тук?

Заливът беше загадка. Седем души умрели за няколко години, двадесетина рибари изчезнали безследно. Те считаха местността за втори Бермудски триъгълник. Ако можеха да разберат какво става тук, може би щяха да получат отговор и за Бермуда.

Селина усети, че един мъж я наблюдава от другия край на масата. Беше едър, с червено лице и червеникава брада, светлозелени очи и проседяваща коса. Усмихна се, когато и тя погледна право в него, тя му отвърна. Когато моментът беше удобен, тя попита Лидман кой е той.

— Григориев. Брат на Григори Григориев, Алексис.

Значи руснаците също биха тук.

— Изследванията съвместно с руснаците ли се правят? — попита тя.

— О, да. Това е единственото поле, на което Западът признава, че е назад от Съветите. Психотроника, психокинеза, ретрознание, те са изследвали тези неща.

— Заради брат си ли е тук?

— Да, но е и част от един малък екип, който споделя мнението на Капуела, че осъществителите на астрални проекции се нуждаят от бази и че това тук може да е такава база. Всички посветени търсят душите на децата, не само Капуела.

Дали Мелани знаеше срещу какво се е изправила? Разбира се, че знаеше. Мелани знаеше всичко.

След вечерята отидоха в хола и седнаха до камината. Отредиха на Селина почетно място и Алексис Григориев се представи.

— Как е моят приятел Джакомо Капуела?

— Добре е, много добре, благодаря.

— Възстанови ли се от последния си сблъсък с бившето си протеже Мелани Форбс?

— Да… — каза Селина.

— А онази д-р Беркжик, все още ли играе ролята на човекоядец?

Тя се усмихна вместо отговор. Хората най-малкото изглеждаха приятелски настроени.

— Какво се надяваш да постигнеш с идването си тук? — попита той. — Носи се слух, че можеш да контактуваш с безплътните умове на децата Дартсон.

Селина нямаше представа какво да отговори и погледна към Лидман да й подскаже.

— Прочетох досието ти — каза Григориев. — Всички го прочетохме. Тук си всепризната.

— О, всъщност получих съобщение от госпожица Форбс — каза тя.

— И я познаваш достатъчно добре. Ти си последният човек, който я е виждал. Освен това тя е бременна. Още едно свръхдете! — Той очевидно се забавляваше от страха на Капуела от Мелани, а може би и от цялата фондация Дартсон.

— Ти май не считаш работата ни за особено сериозна — каза Джек Лидман.

— Смятам, че е твърде ограничена. И освен това изследва миналото вместо бъдещето. Това, че младата госпожица е потомка на Нострадамус, естествено впечатлява, но се съмнявам, че има връзка с онова, което се опитваме да открием — пълния размер на силата на госпожица Форбс и как тя може да се доразвие в бъдещото поколение.

— Аз съм новак във всичко това — каза Селина. — Каква е крайната цел?

— Крайната цел е световно господство посредством психични средства. Битката за надмощие в света няма да се спечели от онези, които притежават най-съвременните ядрени оръжия или най-големите армии. Ще я спечелят тези, които въздействат върху съзнанието с психични средства.

— Никакви войни повече — каза Лидман.

— Войните са разрушителни — продължи Григориев — невероятно разрушителни за победителите, които трябва да възстановяват всичко. Представи си една война, в която нищо не е унищожено, освен врага. И то без оръжия.

— Психическа смърт? — предположи Селина. — Да подлудите хората?

— А защо не? Ако мозъкът прекрати функциите си напълно, хората ще умрат. Всеки момент, утре, някой може да измисли нещо, което да парализира умовете на доста от нас.

За голямо свое учудване, Селина изведнъж се прозя. Не искаше, но импулсът беше по-силен от нея и тя се извини.

— Не се отегчавам — настоя тя, — изглежда съм се уморила.

— Денят бе дълъг — каза Лидман и стана. — Тайната в превъзмогването на умората от закъснението на времето, когато пресечеш Атлантическия океан с реактивен самолет в тази посока, е да останеш буден по възможност по-дълго първия ден. — Той погледна часовника си. — По твоето време сега е три сутринта, заслужаваш почивка.

Тя се качи горе.

 

 

Когато се събуди на следващата сутрин около десет часа по биологичния си часовник, навън едва се разсъмваше, но в къщата кипеше живот. Тя бързо се облече и слезе.

Всички вече бяха седнали на масата за закуска, Лидман в спортен екип, Григориев в пуловер-поло, приличаше на рибар.

След закуската онези, които се занимаваха с изтеглянето на самолета, отидоха да проверят съоръженията. Селина се качи горе в своята стая и облече палтото си. Когато го сложи и се огледа в огледалото и притисна палтото до себе си, внезапно видя ясна картина на д-р Беркжик по нощница, седяща на края на леглото си и държаща се за стомаха със силни болки. Тя никога не бе виждала докторката по нощница и не беше влизала в спалнята й, но картината продължи само няколко секунди и бе толкова ясна, че самата тя усети болка — един спазъм дълбоко в стомаха.

Може би беше от кроасаните, нормандското масло и черешовия мармалад, двете чаши хубаво кафе, съчетани с факта, че мислеше за доктор Беркжик, докато обличаше палтото, но все пак бе странно.

Навън беше страшно студено. Не знаеше точно колко градуса, но беше под нулата. Земята, която се виждаше под снега, бе твърда като бетон. Вървяха предпазливо надолу по пътя към замръзналото море.

По леда беше разпръснат пясък, за да не се хлъзгат, и макар и да знаеше, че върви по лед, изобщо не се чувстваше в опасност. Пространството наоколо, бялото ледено пространство бе съвсем различно. Ходенето по вода беше интересно.

Пред тях, на около триста метра, бе закотвен шлеп и от него висеше кран над една дупка в леда. Когато стигнаха до мястото, тя видя контурите на самолета, които бяха маркирани внимателно с червена боя на повърхността.

Мъжете вече бяха започнали спускането във водата и след малко кранът започна издигането. Отначало една малка метална перка се показа бавно над повърхността, а после и опашката на самолета. Беше огромна. Колкото повече я изтегляха, ставаше все по-голяма. Шлепът започна да се накланя, да поскърцва в прегръдките на леда, но се задържа. Накрая половината от корпуса се подаде над водата. Висеше на веригата като рекордна сьомга, от счупените прозорци се стичаше вода. Двама мъже се изкатериха и влязоха през отворената врата, която бе увиснала на пантите си. Всички мълчаха, застанали на замръзналия бряг. След няколко минути един от мъжете се показа на вратата и извика на мъжете долу. Издигнаха носилка.

Бяха открили едно тяло.

След малко носилката, вече пълна, бе спусната на леда. Селина не можеше да види ясно тялото, но й се стори черно.

Двамата мъже го последваха, слязоха на леда и задърпаха носилката бързо към брега. Минаха на четири метра от Селина и сега тя видя ясно лицето — черно лице без кожа, отворена уста с кафяви зъби, празни орбити и сплъстени от тинята коси.

Дрехите бяха втвърдени от леда и мъжете заудряха по гърдите, за да го натрошат и махнат дрехите. Един от мъжете пъхна ръка в джобовете и скъса плата, така че ако имаше документи за самоличност, те да могат да бъдат извадени.

Намериха паспорт — някога прогизнал, сега замръзнал.

Извадиха общо седем тела и ги поставиха на леда. Започнаха да ги претърсват едно по едно и предаваха намерените документи на дежурния офицер. При четвъртото тяло Григориев пристъпи напред.

Беше намерил брат си.

На Селина не казаха двадесет и четири часа какво са намерили в джобовете на Григори Григориев, освен документите за самоличност, а после научи от този, когото не бе очаквала да види.

Остатъкът от първия си ден в залива тя прекара потисната. Първокласният обяд бе похабен поради липсата на апетит. На никого не беше до ядене, докато седемте трупа на руски учени все още лежаха навън на леда.

 

 

На другия ден след закуска я повикаха в стаята на Лидман. В покоите му имаше и всекидневна.

За нейна изненада, в едно от креслата седеше Капуела. Той разглеждаше два документа, по един във всяка ръка.

Той едва й кимна и просто й подаде единия от документите.

— Това е фотокопие от нещо, което намерихме в джобовете на Григори Григориев.

Когато го взе, тя веднага разпозна едно от четиристишията на Нострадамус.

— Интересува ме твоето мнение, превод и тълкувание — сухо изрече Капуела.

Четиристишието, написано с тънък, но четлив почерк, беше на френски и руски.

Quand le magi de l’Est est trouve sans peau

Sous cieux froids dans de profondes eaux

Le maitre de l’Ouest ouvrira la porte

Pour que pouvoir mystique librement sorte.

— Когато магьосникът от Изтока бъде намерен без кожа, мъртъв… — преведе Селина. — Под студеното небе в дълбоките води, господарят на Запада ще отвори вратата, за да излязат свободно мистичните сили.

— Какво означава това по твое мнение? — попита Капуела, изучавайки я.

— Първите два реда се отнасят до господин Григориев, магьосникът от Изтока, намерен в дълбоките води… Предполагам, че господарят на Запада може да е господин Лидман, който чрез ЕСКА отваря вратите за психичната свобода, нещо такова?

Капуела й подаде втория документ, който, както и първия, бе на френски и руски.

Quand l’Etoile de Marseilles envera le Mat

Pour trouver le noyer, noire comme un rat

Le maitre de l’Ouest ouvrira la porte

Pour que pouvoir mystique librement sorte

Тя се загледа в първия ред, гърлото й се стегна.

— Е, преведи го — настоя Капуела.

Тя отново го разгледа, преглътна с усилие.

— Когато Марсилската звезда изпрати Глупака да намери удавника, черен като плъх… — Последните два реда са същите като в първото четиристишие.

— Защо превеждаш „Mat“ като „Глупак“?

— Това е старото френско наименование за глупак при картите за тарок. Смятам, че тук става дума за марсилските карти за тарок.

— Така ли? Кой тогава е Звездата?

Тя се опита да изглежда безразлична, искаше да спечели време за размисъл. Ако тези четиристишия бяха истински, то Нострадамус още преди четиристотин години е предвидил, че Мелани ще бъде наречена от свой приятел Марсилската звезда. Нали на това се смя тя в антикварния магазин на нейния баща, когато намери картите за тарок? Това също така означаваше, че откриването на руския самолет и прибързаното идване на Капуела бе планирано, пресметнато.

— Да ти кажа ли моето тълкувание? — попита Капуела.

Тя кимна.

— Когато Мелани Форбс прати Джакомо Капуела (глупака!) да намери удавения Григориев, Пол Саралин (господарят от Запада — интелектуалецът от Америка) ще освободи децата — мистичните сили!

Лидман беше изненадан.

— Наистина ли мислиш така?

— Видя ли лицето й, когато прочете за Марсилската звезда? Нашата Селина Бел не е толкова наивна, колкото си мислехме. Били сме измамени, приятелю, няма да е излишно да се свържем бързо с Вила де Палмие.