Мери Хигинс Кларк
Деца из града (34)

33

Съдебните, заседатели тъкмо влизаха в залата, когато секретарката на Сара се втурна вътре. Беше се разчуло, че заседателите са стигнали до съгласие, и в момента всеки трескаво си търсеше мястото. Сърцето на Сара подскочи, когато съдията попита:

— Мистър Форман, стигнаха ли съдебните заседатели до решение?

— Да, ваша чест.

Това е то, помисли си Сара, застанала зад масата на обвинението с лице към съдията. Тя усети как някой я докосва по ръката, обърна се и видя секретарката си Джанет.

— Не сега — отсече, изненадана, че Джанет я безпокои тъкмо в момента, когато се съобщава решението на заседателите.

— Съжалявам, Сара. Някакъв доктор Карпентър е завел сестра ти в отделението за спешни случаи на медицинския център „Хакенсак“. Изпаднала е в шок.

Сара така стисна химикалката, която държеше, че кокалчетата й побеляха. Съдията я гледаше, очевидно раздразнен. Тя прошепна:

— Предай му, че ще бъда там след няколко минути.

— По обвинението в убийство какво е вашето решение, виновен или невинен?

— Виновен, ваша чест.

Разнесе се вик „Не е честно!“ от страна на семейството и приятелите на Джеймс Паркър. Съдията удари с чукчето, предупреди да няма подобни изблици, увери се, че решението на заседателите е единодушно, и се зае да провери броя на гласовете им.

Бе отхвърлена молбата за пускане под гаранция. Насрочена бе дата за обявяване на присъдата и Джеймс Паркър беше отведен в белезници. Съдът бе разпуснат. Сара нямаше време да се порадва на победата си. Джанет я чакаше в коридора с палтото и чантата й. „Сега върви направо в колата си.“

Доктор Карпентър беше в стаята за спешни случаи. Той й обясни накратко какво се бе случило.

— Лори току-що бе излязла от кабинета ми. Намирала се е почти до външната врата, когато започна да пищи. Докато отидем при нея, беше припаднала. Изпаднала бе в много дълбок шок, но в момента идва в съзнание.

— А какво го е предизвикало? — Добротата и загрижеността на доктора отприщиха напиращите в очите й горещи сълзи. Нещо у Карпентър й напомняше за собствения й баща. Тя копнееше за присъствието му до нея сега.

— Явно е стъпила върху главата на някакво мъртво пиле, изпаднала е в истерия, после в шок.

— Главата на пиле! Във фоайето към вашия кабинет!

— Да. Имам един крайно депресиран пациент, който е член на някаква секта, така че ми прилича на негова работа. Забелязвали ли сте Лори да изпитва необичаен страх от пилета или мишки, или други животинки?

— Не. Освен че не яде пилешко. Не понася вкуса му.

Някаква сестра се появи иззад завесата.

— Можете да влезете.

Лори лежеше притихнала. Очите й бяха затворени. Сара докосна ръката й.

— Лори.

Тя бавно отвори очи. Изглежда, това й костваше огромно усилие и Сара осъзна, че бе натъпкана с успокоителни. Гласът й беше слаб, но кристалночист, когато промълви:

— Сара, по-скоро ще се самоубия, но кракът ми няма да стъпи повече при този доктор.