Мери Хигинс Кларк
Деца из града (118)

117

Две седмици по-късно Сара и Джъстин стояха на пропуска на летището в Нюарк и гледаха как Лори се отдалечава по коридора към полет 19 на „Юнайтед Еърлайнс“ за Сан Франциско.

— За нея сега е най-добре да е близо до Грег и да завърши колежа — увери Джъстин Сара, когато забеляза как тревожно изражение замени сияещата й усмивка за довиждане.

— Знам, че е така. Ще може да играе голф колкото си иска, ще си възвърне формата, ще се дипломира. Ще бъде независима, но същевременно и Грег ще е до нея. Те толкова добре се разбират. Тя не се нуждае повече от мен, поне не по същия начин.

В края на коридора Лори се обърна, усмихна се и изпрати въздушна целувка.

Тя сега е различна, помисли си Сара. Уверена, сигурна в себе си. Никога преди не съм я виждала такава.

Сара притисна пръсти към устните си в отговор.

Когато стройната фигура на Лори изчезна зад ъгъла, тя усети ръката на Джъстин да обгръща утешително раменете й.

— Запази останалите целувки за мен, любима.