Даяна Палмър
Пръстенът на Нелсън (9)

Девета глава

На следващия ден Алисън излезе за малко навън да се освежи, а Мари остана при брат си. Денят беше прекрасен, топъл и слънчев, а и природата в ранчото беше красива. Из двора се разхождаха котки и кученца, патици и пиленца, крави и коне. Алисън вървеше, а дългата й коса се вееше от лекия вятър. Въпреки всичко, което се бе случило, тя обичаше това място. Но също така знаеше, че престоят й е ограничен — трябва да си тръгне, и то скоро. Измина достатъчно време, за да осмисли смъртта на родителите си и да избяга от пресата и вече трябваше отново да се върне към работата си. Добре е, че работеше в Аризона, а не тук, защото в договора имаше и морална клауза. Но нали никой, освен нея и Джийн не знае, опита се да се успокои тя.

Внезапно непознат глас я извика иззад оградата за добитък. Алисън се обърна и видя слаб червенокос каубой, облегнат на оградата. На лицето му имаше злобна усмивка.

— Госпожица Хетъуей, нали? — попита провлечено. — Мисля, че ви познавам.

Тя го изгледа втренчено. Откъде можеше да я познава.

— На барбекюто ли сме се виждали? — опита се да бъде учтива.

Мъжът се засмя.

— Не, мен не ме канят на такива места. Имам предвид, че ви видях миналата нощ, в къщичката под лифта. Бяхте с шефа.

Алисън пребледня. Не можеше да каже и дума. Той се изхили и се приближи към нея, но тя се отдръпна, преди да успее да я докосне.

— Защо бягаш от мен? Защото нямам толкова пари ли? — попита мъжът нагло.

— Моля ви! — извика тя дрезгаво, почервеняла от мисълта, че някой ги бе видял в къщичката.

— Обаче шефът не ви обръща много внимание след онова, нали, Ваше Височество? — продължи той. — Чух какво каза. Беше побеснял, заради това, че си девствена. Той обича опитни жени. А аз — той отново пристъпи към нея, — аз обичам девственици. Ще прекараме чудесно с теб, красавице, ще те даря с незабравимо преживяване.

Алисън се обърна и побягна към къщата. Беше напълно объркана. Ужасяваше се при мисълта, че каубоят може да каже на някого тайната й. Представи си обсъжданията в къщите на работниците. Но това не бе най-лошото. Какво ще стане, ако клюката стигне до обществото? Репутацията й ще бъде загубена завинаги, а с нея и работата й. И най-малкият скандал, свързан с доброто й име, щеше да й коства всичко.

Все пак стигна до стаята си и седна на леглото. Остана няколко минути, за да се успокои, преди да отиде при Дуайт да му даде лекарствата. Надяваше се никой да не забележи състоянието й, но не успя.

— Какво има? — попита я Уини загрижено. — Али, толкова си бледа!

Изкушението да разкаже всичко на приятелката си беше голямо, но нямаше да е честно да я натоварва с проблемите си — и тя имаше достатъчно. Усмихна се насила и отрони:

— Чувствам се малко неразположена. Мисля, че е от кренвиршите, които ядох на закуска. Обичам ги, но понякога разстройват стомаха ми.

— Утре ще ти приготвят пържола — каза Дуайт със слаба усмивка. — Обещавам. Кажи на Джийн да заколи една крава за теб.

Тя се изплаши само при споменаването на името му. Как щеше да го погледне след всички неща, които й наговори онзи ужасен мъж? Как ще реагира той, ако разбере, че един от работниците му ги бе видял онази нощ и какви неща й бе казал? Тя въздъхна. Спомни си как предишната вечер Джийн напусна ядосан кухнята. Сигурно нямаше да реагира.

Даде лекарствата на Дуайт и успя да убеди всички, че й е зле от храната. Но когато остана сама в стаята си, горчиво заплака. Трябваше да заплати много висока цена за неблагоразумната си постъпка и да получи важен урок за това колко по-лесно е да развалиш репутацията си, отколкото да я изградиш. Тя си спомни усилията, положени от родителите й за нея. А сега ги провали. Стана й мъчно за тях — нежни, любящи хора, които винаги търсеха най-доброто във всички.

През следващите няколко дни Алисън не излезе от стаята си. Уини, разбира се, забеляза това и поиска да узнае защо. Алисън съчини набързо, че не иска да се отдалечава от Дуайт. Но Уини разказа на Мари. А Мари разказа на Джийн.

Той знаеше, че тя го избягва. Но защо не бе излизала от стаята, след като няколко дни той отсъства от ранчото. Освен това много се бе променила. Бе станала тиха и срамежлива и почти не разговаряше с никого, а само перфектно изпълняваше задълженията си към Дуайт.

Мари и Уини най-после я убедиха да отиде с тях в града на пазар. Алисън се чувстваше в безопасност там, сигурна бе, че няма да попадне на никого, който да я познава. Но грешеше. Дейл Бранигън също беше на пазар в града и случайно се оказа в същия бутик, в който беше влязла Алисън с приятелките си. Дейл я изгледа и се приближи към нея.

— Радвам се да се видим отново, госпожице Хетъуей — каза. — Бен се оправи бързо благодарение на теб.

— Радвам се — отвърна Алисън.

Дейл я огледа и установи, че тя наистина е чаровна.

— Чух, че сте се разделили с Джийн след онази вечер — с цинична усмивка подхвърли Дейл.

— Какво?

— След като е преспал с теб в къщичката под лифта — продължи Дейл безгрижно и се засмя на притеснената й физиономия. — Не знаеш ли? Целият град знае. Нима си очаквала мъж, като Дани Ранс да държи устата си затворена? Той е по-голям клюкар от повечето жени. Остава ти само надеждата за женитба — въздъхна театрално. — Между другото дошъл е някакъв репортер в града, който търси жена мисионерка, избягала от Централна Америка след дъжд от куршуми. Оставила е следа, която води насам.

— Така ли? — ръцете на Алисън трепереха. — Едва ли съм аз, не мислиш ли?

— Според мен една мисионерка не би преспала с Джийн. — Дейл се изкикоти.

— Да. Извини ме.

Алисън се качи в колата, без да каже дума на Мари и Уини. Седна шокирана, цялата трепереше, лицето й бе смъртно бледо, опитваше се да осъзнае това, което тази злобна жена й бе казала. Алисън бе опетнена завинаги. Никога нямаше да може да си възвърне работата. Беше се поддала на изкушението и бе изгубила всичко. Ако нямаше толкова силна воля, сигурно щеше да се хвърли от някоя скала. Нямаше представа какво ще прави отсега нататък.

О, Господи — помоли се тя тихо. — Господи, прости ми! Помогни ми!

Мари и Уини с малко закъснение забелязаха отсъствието й и излязоха да я потърсят.

— Добре ли си? — намръщи се Уини. — Видях Дейл Бранигън да говори с теб. Какво ти каза?

— Нещо за Джийн без съмнение — каза Мари, докато потегляха за вкъщи. — Тя е много ревнива. Съжалявам Алисън, трябваше да те изведа навън, преди да те види.

— Всичко е наред. Тя просто ми каза нещо, което вече знаех.

— В града е дошъл репортер — каза Уини смутено. — Това ли ти каза?

— Да. Може би имам няколко дни, преди да ме открие. Но това вече няма значение. Нямам какво повече да губя.

— Какво говориш? — попита учудено Уини. — Имаш своята работа, бъдещето си…

— Нямам нищо. — Алисън отметна няколко паднали кичура с треперещи ръце. — Аз провалих живота си.

— Как?

Алисън сви рамене и се загледа през прозореца. Беше наранена толкова жестоко, че дори не можеше да говори.

Когато се прибраха в ранчото, тя се качи в стаята си и заключи вратата. Не искаше да вижда никого.

— Какво става с нея? — попита Мари, когато седнаха с Уини да пият кафе. — Нещо я е разстроило ужасно. Чудя се какво ли й е казала Дейл. Възможно ли е причината да е само репортерът?

— Не знам — отвърна Уини. В това време вратата се отвори. — Сигурно Джийн няма да го пусне да влезе тук, нали?

— Кого няма да пусна да влезе тук? — попита рязко Джийн, като свали работните ръкавици и спря до тях.

— Репортерът — обясни Мари. — Този, който се интересува от Алисън.

— Какъв репортер? И защо се интересува от нашата гостенка? — намръщи се Джийн.

Уини се поколеба. После погледна Мари и каза:

— Предполагам, че ще е по-добре да научиш всичко. Алисън няма да ти каже, затова седни и слушай.

Джийн се разположи в креслото до дивана и запали цигара.

Той искаше да разбере всичко. От самото начало имаше чувството, че Алисън не е това, за което се представя, но също така усещаше, че на нея няма да й хареса, ако разбере истинската й същност.

— Алисън и родителите й бяха изпратени в малка държава в Централна Америка, за да създадат клиника — започна Уини. — Там бе военна зона и, разбира се, имаше две групировки, които заплашваха селцето.

— А какво са правели в Централна Америка? — прекъсна я Джийн.

— Ами, те бяха мисионери.

Лицето на Джийн пребледня, а устните му потрепериха.

— Всички ли? И Алисън ли?

— Да — отговори Уини, с което потвърди най-лошите му опасения.

Той прокара ръка през косата си. Сега всичко си идваше на мястото. Ето защо бе толкова наивна и доверчива. Затвори очи. И преди се чувстваше виновен, но сега бе непоносимо. Мисионерка! Той бе съблазнил мисионерка. Отвори очи и се втренчи в Уини.

— Продължавай!

— Били са взети за заложници. Разстреляли родителите на Алисън пред очите й и точно се прицелвали в нея, когато войници от другата воюваща групировка нахлули и я освободили. Извели я от страната малко преди международните умиротворителни сили да влязат вътре. Тя знае нещо, което никой друг не знае. Затова и пресата я преследва. Тя дойде тук, за да се лекува, Джийн.

Когато Уини свърши, той стана и без да пророни дума, излезе навън. Не искаше някой да разбере какво му причиняваше мисълта за тялото на Алисън, разкъсвано от куршуми. Очите му се навлажниха, но той продължи да върви, обсебен от тих ужас. Невероятно, беше казал Дуайт. Не. Не невероятно. Чудо! Алисън вярваше в чудеса, беше му казала някога, и сега той разбра защо. Тя беше жива, благодарение на чудо.

Говор на приближаващи хора прекъсна мислите му. Той не се заслуша — бяха работниците, които отиваха на обяд. Но един висок провлечен глас привлече вниманието му. Ранс, помисли ядосано, и отново пиян. Беше го предупредил веднъж. Май трябва да вземе по-сериозни мерки. Работниците трябваше да знаят, че не им е позволено да пият алкохол през работно време. Загаси цигарата и тръгна към мъжете. Тогава чу какво говореше Ранс.

— Тя не пожела да ми даде — ръмжеше той. — Можете ли да си представите? Нямаше нищо против да се търкаля в къщичката под лифта с шефа, а на мен не ми позволи дори да я докосна. Е, всички в града знаят за Нейно Височество госпожица Хетъуей и Нелсън и преди да… — Изведнъж спря и изплашено погледна внезапно появилия се Джийн.

— А, шефе… — продължи Ранс колебливо, защото познаваше този блясък в зелените очи на мъжа срещу него.

— Ти кучи… — последната дума бе заглушена от юмрука, който повали младия каубой на земята.

Ранс се опита да отвърне на удара, но силната ярост даваше предимство на Джийн. Налагаше го злобно, докато един от работниците не застана пред него.

— Стига му толкова — каза мъжът внимателно с успокоителен глас. — Ти спечели Джийн, няма нужда да му чупиш ръцете и краката. Никой от нас не вярва на тези глупости. И слепец би видял, че госпожица Хетъуей е истинска дама.

Джийн дишаше тежко. Премести поглед от мъжа на земята към този, който му говореше. Пое дълбоко въздух, за да се успокои и каза:

— Ако толкова много ви интересува, госпожица Хетъуей е моя годеница. — Той наблегна на последната дума, като изгледа поотделно всеки от каубоите. Изражението му бе едновременно спокойно и заплашително. — Аз може да заслужавам подобни злобни клюки, но тя — не. Тя е мисионерка. Един истински мъж не би подценил такава жена.

Мъжете засрамено сведоха очи.

— Ранс каза на някакъв репортер, че тя е тук — обади се един от тях. — Опитахме се да му попречим, но той се беше настървил. Дейл Бранигън му говори всякакви мръсотии за вас, а той много я харесва. А и непрекъснато се налива като смок.

Джийн се опитваше да осмисли чутото. Явно бе отпуснал много работниците. Чак сега разбра колко дълго е прекарал в самосъжаление, а ранчото стремително е отивало по дяволите. Е, вече нямаше да е така. Погледна надолу към Ранс, който го наблюдаваше страхливо.

— Разкарай се от земята ми — каза студено, с равен глас. — Ако те видя тук още веднъж, ще ти извия врата. Всичко, което ти дължа, ще ти изпратя с чек по пощата. Но искам да те предупредя, че ако мислиш да сваляш Дейл Бранигън, ще трябва да се разбереш с Бен Харди. Той е сгоден за нея, ако не знаеш.

— Бен? — Ранс изглеждаше шокиран.

— Тя си играе с теб, нали? — попита Джийн с подигравателна усмивка. — Бедният глупак! Утре всички ще знаят това. Обещавам ти! Заедно с новината за годежа ми с Алисън.

Ранс се изправи на крака почти изтрезнял. Избърса кръвта от разцепената си устна, вдигна шапка и с трепереща ръка я сложи на главата си.

— Няма нужда да пребиваш човек заради някаква жена — изръмжа сърдито.

— Няма нужда да я изкарваш уличница, защото не ти е позволила да я докоснеш — отвърна Джийн, а очите му отново опасно проблеснаха. — С теб е свършено в Прайър, Ранс. Ще се погрижа за това, каквото и да ми струва.

— И без това ми писна от Уайоминг — каза Ранс отсечено.

Джийн се обърна и тръгна към къщата, без да обръща внимание на останалите работници. Влезе в дома си и се качи по стълбите, като не каза и дума на Мари и Уини, които безмълвно бяха наблюдавали стълкновението през прозореца. Отвори вратата на стаята на болния си брат, но Дуайт спеше и Джийн се отправи към стаята на Алисън. Почука и зачака отговор. След малко Алисън отвори. Изненада се, че го вижда. А той се зачуди дали щеше да отвори вратата, ако знаеше, че е той. Тя изглеждаше ужасена.

Джийн усети, че от ъгъла на устата му се стича струйка кръв и я избърса с длан. Гледаше Алисън ядосано.

— Защо не ми каза какви ги говори Ранс за теб? — попита без излишни предисловия Джийн. — Защо не ми каза през какво си минала в Централна Америка и защо ти и твоите родители сте били там?

Тя бе впила поглед в нараненото му лице и едва чуваше думите.

— Тече кръв. Какво се е случило?

— Показах на Ранс колко болезнена може да е вредата от празните приказки, преди да го уволня — обясни студено Джийн. — Нима това те шокира? Щях да го убия, но ме спряха.

— Ти знаеш… всичко? — поколеба се тя.

— Всичко! — увери я той и пое дълбоко въздух. — О, Господи, защо не ми се довери? Защо не ми каза истината? — Гласът му беше дрезгав.

Тя закова поглед в копчетата на ризата му.

— Не можах. Болеше ме твърде много, за да говоря. А и знаех, че няма да ти хареса, ако разбереш с какво съм си изкарвала прехраната. Излъгах, защото исках да живея поне за малко, исках да бъда с друг човек, да бъда като другите жени, да бъда… обичана! — Алисън почти се задави при тези думи, а очите й се затвориха. — Но нямах право.

— А мислиш ли, че аз имах?

Джийн се приближи към нея и я взе в обятията си.

— Най-лошото е, че бях толкова обсебен от собствените си проблеми, че останах сляп за твоята същност — каза с горчивина в гласа Джийн. — Нарочно пренебрегвах всички явни знаци за твоята невинност, защото те желаех твърде силно. Заслужавам да бъда разстрелян!

— Но аз също те желаех — прошепна тя в ухото му. — Вината не е само твоя. Ти беше наранен. Разбирам те.

— Това не е извинение. А и този червенокос паразит да говори глупости за теб из града! — изръмжа той. — Съжалявам, че не го убих!

— Няма да остана още дълго — напомни тъжно тя. — И ако този репортер не успее да ме открие…

Той я стисна здраво.

— Няма значение, дори и да успее. Току-що казах на работниците, че сме сгодени. Сигурен съм, че след малко целият град ще знае. Дейл ще се пръсне от яд.

— Сгодени?! — прошепна тя изумено. — Но аз не мога!

Джийн се отдръпна от нея и се намръщи.

— Защо? Ти си мисионерка, а не монахиня. Женитбата е позволена.

— Но не по този начин, Джийн — отвърна тя тихо. Лешниковите й очи се изпълниха със съжаление. — Не и за да спасиш доброто ми име. Все още съм медицинска сестра, ще успея да си намеря работа някъде.

— Женитбата също е работа, нали? С Дуайт ще си разменим задълженията и двамата ще бъдем щастливи. Това означава, че ще стоя повече вкъщи и ще прекарвам времето си с теб и децата.

Тя се изчерви.

— Нямаме деца.

Ръцете му нежно се плъзнаха по бедрата й.

— Все още.

Алисън потрепери и се опита да се отдръпне. Той обаче я задържа — нежно, но твърдо.

— Знам, нараних те. Първият път беше кошмар и не ти се иска да се повтаря. Особено с мен.

Тя кимна бавно, без да го погледне. Джийн се наведе и внезапно я вдигна на ръце. Гледаше изплашените й очи, докато я носеше към леглото.

— Ако те накарам да ме желаеш отново въпреки всичко, което се случи, ще се омъжиш ли за мен, Алисън? — попита я тихо.

— Но аз не… — опита се да протестира тя.

Джийн затвори устата й с нежна целувка, като използваше всичките си умения да убеди устните й да откликнат на неговите. Сложи я да легне върху завивките и се изтегна до нея. Започна да я гали нежно и внимателно. Тя го гледаше напрегнато. Не можеше да забрави случилото се в къщичката под лифта.

— Има една преграда — прошепна той и прокара пръст по устните й, — която се нарича девствена ципа. Тя пази непорочността на жената. Първия път трябва да бъде разкъсана, затова те болеше. Това вече няма да се повтори. Сега знам всичко за теб, госпожице Хетъуей, и мога да те направя щастлива. Когато свърша, страхът ще е последното нещо в очите ти. Обещавам!

Тя се изчерви.

— Аз съм медицинска сестра — напомни му Алисън. — Би трябвало да познавам анатомията си.

Той я целуна.

— Твърде много бързах, за да мога да те изчакам. Бях си загубил ума. Но, честна дума, няма да го загубя отново, преди да съм те задоволил.

— Моля те — изстена тя, — не бива да ми говориш така!

— Ти си моето момиче. — Той вдигна глава, за да я погледне в очите. — Ние сме любовници и скоро ще се оженим. Трябва да свикнеш!

— Няма да се омъжа за теб!

— Това не е отговор. — Гласът му бе тих, но звучеше твърдо. — Съжалявам — допълни той, като се наведе отново към нея, — но това е единственият начин в момента.

В първия миг тя не разбра какво имаше предвид той. Устните му се впиха в нейните, а ръцете му се плъзнаха по тялото й. След това устните му бавно се преместиха върху гърдите й и тя потрепери от топлината, която нахлу в нея. Изстена, а в същото време ръката му се спря върху ципа на джинсите й.

— Джийн, не бива! — изхленчи тя.

Но той не беше на същото мнение. Ръцете му бавно се пъхнаха под блузата и разкопчаха сутиена й. Тя започна да трепери и затвори очи. Не можеше да се бори със сладкото удоволствие, което я завладяваше.

— Джийн — прошепна и гласът й се пречупи. — Джийн! О, Джийн, моля те…

Думите й заглъхнаха и той й даде това, за което го молеше. Усещаше облекчението й и се чувстваше горд и доволен. Гледаше движенията на тялото й, лицето й, застинало с израз на върховно удоволствие, нея, изцяло негова. След малко тя заплака, а той нежно започна да я утешава.

— Това е истинското чувство, Алисън — прошепна й нежно. — Така се чувствах аз онази нощ в къщичката. Исках да знаеш, защото следващия път ще ти дам всичко от себе си.

Тя го погледна в очите.

— Защо?

Той я целуна по носа.

— Казах ти, искам да се омъжиш за мен.

— Не е нужно да отиваш толкова далеч само заради репутацията ми или за да успокоиш съвестта си. Казах ти, че не те обвинявам, Джийн!

Той се наведе над нея така, че тялото му почти докосваше нейното. След това бавно и нарочно отърка бедра в нейните.

— Кажи, да, ще се омъжа за теб, Джийн — инструктира я той, — или ще те измъкна от джинсите ти и ще те накарам да крещиш от удоволствие. И ако си мислиш, че репутацията ти няма накъде повече да се развали, почакай, докато работниците чуят недотам невинните стонове, които ще те накарам да издадеш.

Тя потрепери. Беше лесно уязвима и той го знаеше. А и прозорецът беше отворен и завесите леко се помръдваха.

— По-добре отговори бързо, сладурче, защото скоро и да искам, няма да мога да спра — каза той дрезгаво и облиза устните й. — Става по-лошо.

Да, ставаше по-лошо и тя го знаеше. Преглътна тежко. Чувстваше, че й става горещо и коленете й омекват.

— Ти не можеш да направиш това… с мен — запротестира Алисън. — Мари и Уини…

— … са долу — довърши той. — И вратата е затворена. Никоя от тях не би влязла в стаята без покана, след като знаят, че аз съм тук. — Гласът му бе дълбок и дрезгав. — Отвори краката си, Алисън — прошепна в устата й.

Тя тихо изстена и изпълни желанието му. Тялото му удобно се настани върху нейното, а ръцете му уверено се плъзнаха по копчетата на ризата й, разкопчаха ги бавно и възбуждащо и нежно започнаха да дразнят зърната й.

— Кажи ми, че не ме желаеш — прошепна Джийн. — Кажи ми, че тялото ти не изгаря за мен.

Тя го погледна безпомощно и отново потръпна. Ръцете му се преместиха върху ципа на джинсите й, а след това и върху неговите. Секунди по-късно Алисън чу гласа му.

— Ще ми позволиш ли, Алисън?

— Ние… не трябва, Джийн — отговори тя задавено.

— Не, трябва — настоя той нежно.

Ръцете му се плъзнаха надолу по копринените й бедра и много бавно и внимателно ги разтвориха. Малко след това телата и душите им се сляха в едно. Бавните му, ритмични движения постепенно я водеха към удоволствие, което никога не бе изпитвала. Състоянието, в което се намираше, бе повече от райско блаженство.

— Ето така трябва да бъде — каза той в лицето й. — Надявам се, че не съм те разочаровал и този път.

— Нима не разбра?

— Да, разбрах. — Той я целуна грубо. — Значи ще се омъжиш за мен. Или трябва да повторя?

— Джийн… — преглътна тя.

Той я погали по косата.

— Съвестта ще те гризе до смърт заради това, нали? — каза тихо, докато другата му ръка нежно галеше гърдите й. — Не съм те карал насила. Чувството беше взаимно. Имаме много общи неща. Искам да прекарам живота си с теб, сладурче.

— Сексът няма да ти бъде достатъчен — прошепна тя тъжно. — Ще съжаляваш след това.

— Няма да съжалявам. — Джийн я целуна по клепачите. Беше сигурен, че няма да съжалява. Сърцето му бе изпълнено с непознати досега чувства. — Ти си всичко, за което съм мечтал. Ще се грижа за теб, докато умра. И никога няма да съжаляваш, че си казала да.

Тези думи звучаха в ушите й дълго след това, дори и когато слязоха в кухнята да обявят годежа си. Алисън не знаеше дали да му вярва, или не. Струваше й се, че в основата на предложението му не стоеше само физическото привличане. Но само времето щеше да покаже.