Даяна Палмър
Пръстенът на Нелсън (5)

Пета глава

В киното нямаше много хора. Джийн и Алисън седнаха сами на цял ред. Той свали шапката си и се разположи удобно на стола. Тя ядеше пуканките, които Джийн купи, и се стараеше да се съсредоточи върху филма. Отдавна не беше ходила на кино, защото там, където живееше с родителите си през последните няколко години, нямаше дори и телевизия. Докато гледаше филма, осъзна, че е изостанала в много отношения. Както предрече Джийн, във филма се разказваше за търговия с коне и крави, но почти всички сделки, както и повечето други действия, се извършваха в спалните. Тя се изчерви цялата по време на една такава сцена, изпълнена с тежки въздишки и смущаващи подробности.

Джийн я изгледа с любопитство. Нима наистина е шокирана? Та такива сцени дават всеки ден по телевизията. Или може би си представя тях двамата? Явно не беше толкова опитна, за каквато се представяше. Може би е имала връзка с един или двама мъже, но не повече. Нещо го жегна отвътре, като си помисли, че Алисън може да е била и с други мъже. Чудно!

Той взе ръката й в своята. Вдигна я нежно към устните си и горестно започна да целува пръстчетата й.

— Притеснява ли те това? — попита я Джийн, като кимна към екрана.

— Да — призна честно тя.

— Мисля, че твърдеше, че си съвременна жена — прошепна той и се усмихна мило.

— А аз мисля, че ти твърдеше, че сексът не е зрелищен спорт — отговори тя.

На екрана напрежението ставаше все по-голямо и по-голямо, докато най-после сцената приключи с въздишки и стонове на върховно блаженство. Джийн усети, че Алисън трепери. Сигурно е много чувствителна, за да се развълнува от любовна сцена, помисли той. Почти несъзнателно плъзна ръка по бедрото й, но срещна твърда съпротива.

— Съжалявам — промърмори сухо Джийн, когато усети, че ръката й решително го спира. — Като че ли и на мен ми дойде в повече.

— Такива неща не трябва да се показват — потрепери тя, все още зачервена и несигурна.

— Съгласен съм. Не предполагах, че ще дадат такива подробности.

Хвана я за ръка и я поведе навън, а няколко по-млади двойки ги изпратиха с учудени погледи.

— Смятат, че сме луди да си тръгнем, нали? — изкоментира тя, докато пресичаха фоайето.

— Няма съмнение. Но те са от по-различно поколение. Както и ти — добави Джийн, когато излязоха на улицата.

— Но аз съм само с девет години по-млада от теб — запротестира Алисън.

Той се усмихна. Хладният нощен въздух действаше успокоително на сгорещеното му тяло.

— Почти едно поколение — съгласи се накрая.

В далечината се чуваше класическа музика. Моцарт.

— След като не те интересуват подробности за секса, какво ще кажеш за сладолед и приятна музика?

— Приятна музика?

— През летните месеци в парка се организират вечеринки със сладолед и хубава музика. Ела, ще те заведа!

Качиха се в колата и отидоха в огромния градски парк с високи куполовидни дървета и сочна зелена трева. За посетителите бяха поставени маси и столове, но повечето хора седяха върху постлани на земята одеяла. Алисън стоеше като омагьосана. Чувстваше се като Алиса в страната на чудесата.

— Колко е хубаво! — възкликна тя.

Джийн се усмихна и я поведе навътре. Симфоничният оркестър свиреше великолепно. Всичко беше по вкуса му и той много се зарадва на явното й одобрение.

— Да си призная, това ми харесва много повече от филмите в киното — каза той замислено. — Има голяма разлика между това да го правиш и да гледаш как други хора го правят или се преструват, че го правят. Второто изобщо не ми харесва.

Джийн видя маса, на която се продаваше домашен сладолед и я поведе натам.

— Ако това, което се говори за теб, е вярно, сигурно знаеш достатъчно за секса — каза тихо Алисън.

Той я прониза с бледозелените си очи.

— Да не би да очакваш да отрека? — попита той с глас, от който по гърба й полазиха тръпки. — Всичко, което говорят за мен, е вярно. Никога не съм го крил. Просто бях малко по-недискретен през последните няколко месеца.

Алисън се почувства неловко. За първи път Джийн се държеше така хищнически и това я изплаши. Той се приближи до нея. До момента репутацията му изобщо не го притесняваше. Но сега се замисли.

— А ти? — попита след минута Джийн. — Как я караш ти? Не говориш много за личния си живот.

— Няма много за казване — призна тя.

Силната му ръка се плъзна мързеливо към раменете й. Действие, което имаше за цел да я подразни. И успя. Тя пое дълбоко дъх и той усети топлата вълна, която обля тялото й, и накара коленете му да омекнат.

— Не ти вярвам. — Гласът му звучеше дрезгаво.

Обхвана кръста й с ръце и я привлече към себе си. Вече бяха близо до сладоледа.

— Какъв сладолед обичаш?

— Ванилия — отговори тя веднага, защото от опит знаеше, че когато предлагат сладолед, винаги има и ванилов.

— А аз предпочитам шоколадов.

— Повечето мъже го предпочитат — отвърна тя с усмивка.

Пръстите му неволно се свиха в юмрук.

— От опит ли го знаеш?

Тя сложи ръка върху неговата.

— Да, в известен смисъл.

— Колко си опитна? — попита той.

— Това е въпрос, който един джентълмен не би трябвало да задава — сгълча го тя, като се опитваше да обърне всичко на шега. За щастие стигнаха до сладоледа, преди да успее да отговори.

Оркестърът свиреше известни мелодии. Джийн и Алисън взеха назаем одеяло от по-млада от тях двойка и седнаха на земята. Джийн спомена, че идват от Уайоминг и мъжът, малко по-слаб и по-светъл от него, попита усмихнато:

— Дошли сте специално заради музиката, нали?

— Честно казано, дойдохме на кино — отговори Джийн тъжно, — но филмът не ни хареса и си тръгнахме.

Младата жена с огненочервена коса сложи ръка на устата си и се изкиска срамежливо.

— Филмът, който дават тази вечер ли?

— Да.

— Ние също си тръгнахме — обясни тя провлечено. — Баща ми ще ме убие, ако разбере, че съм гледала такъв филм. Затова накарах Джони да излезем. Въпреки че на него му харесваше — добави с многозначителен поглед момичето.

— Това е животът — отговори младежът. — След два месеца ще се женим, Герти.

— Джони! — Лицето й стана алено и тя скочи. — Ще отида да взема още малко сладолед.

— Девственици — въздъхна Джони и се усмихна весело.

Тази усмивка обезпокои Джийн. Никога досега не бе срещал девственица. Изпълни го чувство на завист към младежа. Той щеше да се ожени за момиче, което бе запазило най-ценната част от себе си специално за него. И никога нямаше да се чуди какви са били бившите й любовници, да ги сравнява със себе си, защото те не съществуваха. Той щеше да бъде единственият!

Джийн погледна замислено Алисън. Дали и тя беше толкова чиста и недокосната? Очите му се плъзнаха бавно по тялото й. Опита да си представи как двамата са в леглото и той я учи внимателно на всичко, което знае за любовта. Дали ще бъде изненадана? Или ще й е познато? Една опитна жена трябва да бъде по-изобретателна и морално освободена. Това определено беше предимство. Но сигурно е много вълнуващо да бъдеш с жена, да я докосваш и да слушаш изпълнените с удоволствие викове и да знаеш, че никой друг мъж не е имал удоволствието да изпита това.

Мислите му го разтревожиха. На тази възраст Алисън сигурно вече не е девствена и най-вероятно е имала връзки с мъже, много по-добри от него. Въздъхна тежко. Защо очаква повече от един обикновен флирт, за какъвто смяташе връзката си с Алисън? Ще бъде просто секс и мечтите му нямаха никакво значение.

Когато музиката започна да затихва и запасите от сладолед привършиха, Джийн осъзна, че времето бе напреднало много. Имаха почти три часа път обратно до Прайър и щяха да пристигнат по-късно, отколкото очакваше.

— Не ми се иска, но трябва да тръгваме — обърна се той към Алисън, като погледна часовника си. — Имаме доста път до вкъщи.

— Видяхме джипа ви — отбеляза Джони и се усмихна. — Хубави колела! Ние сме с пикап от 1956 година. Но е як. Точно от такъв се нуждаем в ранчото.

— Да, вярно — ухили се Джийн. — И ние имаме пикап от 1955 година, „Форд“, който използвам за превоз на крави. Класическите превозни средства са най-добри.

Джони се зарадва:

— Прав си!

— Всеки обича да кара кола, независимо каква. — Джийн сви рамене.

— Вие женени ли сте? — попита Герти.

— Не — засмя се Джийн. — Ако й предложа, ще избяга на километри оттук.

— Това е лошо. А изглеждате чудесна двойка. — Герти погледна Джони със сияещо лице.

— Вие също — обади се учтиво Алисън. — Бъдете щастливи!

— Благодаря. И вие!

— Благодаря за одеялото — добави Джийн, като прилежно го сгъна, преди да им го върне.

Не му се искаше да мисли как изглеждат заедно с Алисън, а женитбата бе последното нещо, за което му се щеше да мисли. Остана доволен, че Алисън не каза нищо, което да опровергае отговора му на въпроса на Герти. Тя дори изглеждаше съгласна с шегата му. А може би се срамуваше да говори за брак? Това само улесняваше нещата.

— Удоволствието беше наше. Карайте внимателно.

Джийн кимна, хвана Алисън за ръката и я поведе към джипа.

— Беше много забавно. Благодаря ти!

Той я погледна.

— Ще дойдем пак някой ден — отвърна уклончиво.

Отвори вратата, но докато тя влизаше, той неочаквано се обърна така, че я притисна с тяло.

— Харесва ми роклята ти — прошепна той. — Лилавото ти отива.

— Благодаря — отговори тя.

Неговата близост й действаше като наркотик. Дъхът й спря, когато усети топлината на здравото му тяло. Кракът му се допря до бедрото й. Тялото му я скриваше от любопитните погледи на минувачите. Той се наведе към нея. Дъхът му беше топъл, а очите отразяваха светлините на парка.

— Ще бъда твърде зает през следващите няколко дни, но в събота или неделя може да отидем да разгледаме забележителностите около Кастър Батълфийлд. А следващия вторник ще отидем на нощното родео в Коди, ако искаш.

— Добре — съгласи се тя без колебание. — Искам, и то много.

Алисън бе изненадана от ефекта, който Джийн оказваше върху нея. Едва я беше докоснал, а тялото й вече трепереше.

Той се усмихна. Много добре четеше мислите й. Наведе се още по-близо, така че тя да усеща дъха му върху лицето си.

— Аз също, сладурче — каза нежно и видя как устните й безпомощно се разтварят. — По-добре да тръгваме — прошепна, като се наведе още по-близо.

Беше вълнуващо да я дразни. Струваше му се, че той е първият мъж, който прави това с нея, и самочувствието му се повиши. Алисън потрепери в очакване, а той се дръпна назад, продължавайки да се усмихва. Тръгна към шофьорското място, а в очите му светеха нечисти пламъчета, които изразяваха доволство. Знаеше, че може да бъде негова по всяко време, стига той да поиска. Щеше да стои настрана няколко дни, за да създаде още по-голямо напрежение между тях. Да, правеше си някои сметки, но това щеше да бъде и в нейна полза. Първият им път ще бъде експлозивен.

Влезе в джипа и седна зад волана.

— Ще се стопли след минутка — каза й Джийн, като гледаше как тя обвива ръце около гърдите си.

Алисън се усмихна, като се стараеше да прикрие нервното си напрежение.

— Не предполагах, че ще стане толкова студено през нощта.

— Е, за друг път да знаеш.

— Ще го запомня — засмя се тя и потрепери. Скоро парното започна да издухва топъл въздух.

Джийн хвана някаква радиостанция и Алисън отпусна глава върху седалката.

Пътуването обратно беше много приятно, с изключение на факта, че почти не си говореха. Алисън се чувстваше в безопасност с него. Удобно и безопасно, въпреки вълнението, което той пораждаше в душата й. Чудеше се дали той искаше да я целуне, но се отдръпна заради хората наоколо. Или си играеше с нея? Нямаше представа. Въздъхна тихо, като от все сърце й се прииска да бе имала поне малко опит с мъжете, за да може да ги разбира.

Спряха пред къщата на Манли. Всички прозорци бяха тъмни. Алисън погледна часовника и с изненада установи, че е три сутринта.

— Казах ти, че ще закъснеем — промълви замислено Джийн. — Поне не изглежда някой да се притеснява за теб — допълни той, като кимна с глава към тъмните прозорци.

— Така ли мислиш? — отговори Алисън с нежна усмивка. — Обзалагам се, че Уини не спи, въпреки че къщата е тъмна. Тя е като майка понякога.

Той откопча нейния, а след това и своя колан и мързеливо прокара ръка през косата й, за да я подразни.

— Имаш ли нужда от това? — И се усмихна топло.

Тя усети как тялото й изтръпна. През цялата вечер водеха война на нерви. От момента, в който започна да си играе с ръката й в киното, до онази почти целувка, когато й отваряше вратата на джипа. Вече се чувстваше изнервена и изтощена до краен предел и искаше да го целуне повече от всичко на света.

— Не, не мисля — каза несигурно. Очите й се бяха впили жадно в устата му.

Той забеляза втренчения й поглед и сърцето му пропусна един удар. Не му беше трудно да разбере какво означава и това го накара да се възгордее. Едно е да замаеш главата на девственица, а съвсем различно — да накараш опитна жена да се чувства нервна и несигурна в себе си.

Пръстите му докоснаха бузата й и нежно се преместиха към устните. Тя простена тихо. Широко разтворените й очи срещнаха неговите в слабата светлина на фаровете.

— Не носиш много грим, нали? — попита я дрезгаво. Допирът на пръстите му по устата й го развълнува. Палецът му бавно се движеше между разтворените устни. — Това е добре. Не обичам да целувам женски устни, които са напластени с червило.

Стана й горещо. Уини я предупреди за опита на Джийн Нелсън с жените, но тогава тя не можа да разбере. Сега изведнъж започна да разбира. Искаше да махне ръката му от устата си и да избяга.

Той забеляза реакцията й и се позачуди, но основното чувство, което го изпълваше, бе гордост. Усмихна се нежно, хвана главата й с другата си ръка и леко я приближи към своята.

— Ухапи ме — прошепна, докато устните му обсипваха нейните с кратки възбуждащи целувки.

Тя усети вкус на мента, кафе, сладолед и истински мъж. Дишането й се промени, пръстите й се вкопчиха в раменете му и тя усети стоманената здравина на мускулите му.

Джийн вдигна леко глава и я погледна в очите. Изглеждаше замаяна. Бледозелените му маслинови очи проблеснаха възбудено.

— Ухапи ме! — повтори той дрезгаво. Пръстите му стиснаха косата й и приближиха лицето й към неговото. — Харесва ми, когато е грубо — прошепна до отворената й уста. — А на теб?

Тя не знаеше как й харесва и какво очаква той от нея.

В момента изобщо не можеше да мисли, а и не осъзнаваше това, което й говореше Джийн. Приближи се доброволно към него. Като че ли малко го изненада, като плъзна ръце по врата му и с безпомощна въздишка прилепи устни към неговите.

Целувката беше сладка и опияняваща. Устните му жадно се разтвориха, а ръцете му страстно притиснаха главата й. Непосредствената й близост го караше да се чувства като пиян. Не можеше да си спомни кога за последен път се бе чувствал по този начин в прегръдките на жена. За опитна жена, тя бе напълно лишена от съблазнителни умения, освен ако възхитеното й подчинение не беше някакъв нов вид женска хитрост. Но той беше прекалено увлечен, за да мисли по този въпрос в момента. Хвана я през кръста и я наведе така, че да легне в ръцете му.

Тя леко запротестира и той се дръпна назад. Дъхът му трептеше срещу влажните й устни.

— Какво правиш? — попита дрезгаво.

Тя трепереше. Нещо се беше променило в него, докато се целуваха — нещо в мускулите му, нещо, което тя не можеше да разбере и това я изплаши. Опита да се отмести. Той разбра какво я беше уплашило, но само подигравателно се усмихна.

— Нима това те притеснява?

Тя изохка.

— Струва ти се, че отиваме твърде далеч ли, Алисън? — промърмори той. — Във всеки случай вече не мога да се спра.

— Моля те! — Гласът й прозвуча развълнувано и тя отново се опита да се откопчи от него. Той я задържа — твърдо, но нежно. Тя разбираше, че прилича на похитена девственица, но какво можеше да направи, като беше точно такава.

— Ти си на двадесет и пет — каза той сериозно. — Твърде стара, за да играеш момичешки игри.

Ръцете му отново я притиснаха и той я погледна в лицето. То беше зачервено, а очите й — широко разтворени. Реакцията й му се стори доста странна, защото изглежда наистина не се преструваше. Разумът му отказваше да повярва.

— Джийн — протестира тя, останала без дъх.

Невероятно, но той разпалваше в нея непознати чувства, които я правеха безпомощна. Джийн се наведе към нея. Устните му се спряха изкушаващо на сантиметър от нейните, бавно се отвориха и промълвиха нещо. А след това чувствено си пробиха път към устата й, като че ли за да наблегнат върху това, което бяха казали. Комбинацията от съблазнителния шепот и последвалото го действие изтръгнаха тих стон от гърлото й. Това, което правеше той с устата й, беше… жестоко. Грубо и сурово, и…

Тя потрепери. Езикът му извършваше движения, на които просто не можеше да устои. А през това време ръката му си проправяше път към гърдата й. Дори и през фабричната тъкан, усещането беше невероятно. Той я погледна и запечата завинаги в съзнанието си лицето й — шокирано, почти ужасено, но обаятелно и разширените й леко насълзени очи.

Ръката му стана по-настоятелна. Палецът му погали зърното й. Тя остро изстена. Това му хареса. Опита се да я накара да го направи отново. И успя. Стенанията й изпълваха кабината на джипа.

— Харесва ти, нали? — Гледаше я гордо и леко арогантно. — Ти си много, много възбудена, малка Алисън — добави тихо и насочи вниманието си към зърното й, което бе силно набъбнало. — И няма да ме забравиш, докато се видим отново…

И преди тя да разбере какви са намеренията му, той се наведе и положи устни върху зърното й. Целуна го, а после внезапно нежно го ухапа.

Тя изохка и силно го отблъсна, шокирана и изплашена от прекалената интимност.

Той вдигна глава и се намръщи. Реакцията й го озадачи.

— За Бога — въздъхна Джийн, — не мислиш, че исках да те нараня, нали?

— Не… Не искаше ли? — попита трескаво тя.

Той нежно погали мястото, което преди малко ухапа и усети, че тя трепна, дори и при тази невинна ласка.

— Съжалявам, че те изплаших — каза мило. — Явно си свикнала с по-нежни мъже.

— Ъ… Да, така е.

Това беше истина, но не в смисъла, който той имаше предвид. Алисън все още трепереше. Никога не се бе чувствала толкова безпомощна. Не успя да го спре. Това, което й направи… Изведнъж осъзна, че Уини се бе опитвала да я предупреди.

— Не съм внимателен като любовник — заяви той тихо, а очите му търсеха нейните. — И никога не съм бил. Обичам страстни жени и винаги съм бил груб, защото така ми харесва повече. Но никога не ми се е случвало да изплаша някоя жена.

— Съжалявам — каза тя меко. — Не очаквах точно това.

Той не можеше да разбере защо се чувства виновен. Наведе се и я целуна нежно.

— Следващия път — прошепна той, — ще бъда по-внимателен с теб. Последното нещо, което искам, е да те накарам да се страхуваш от мен.

Очите й потърсиха тъмното му лице. Той изглеждаше точно толкова изненадан от това, което се случи, колкото и тя. Но той беше опитен. Може би за него бе ежедневие да прави любов с различни жени и да върши всички тези неща. Искаше й се да го попита, но по този начин би се издала колко е наивна. А ако той разбере колко е неопитна, няма никога повече да се приближи до нея. Беше й го казал.

Тя опита да се успокои и отново да надене върху лицето си маската на изтънченост. Но мускулестото му тяло, толкова близо до нейното, я караше да се чувства неспокойна.

— Не съм изплашена.

Той леко докосна устата й. Харесваше му начинът, по който Алисън се отпусна в прегръдките му, харесваше дългата коса, обрамчваща раменете й, нежните й вярващи очи. Тя бе жена, която се нуждаеше от нежност, и той се ядосваше на себе си. Това, което бе естествено за другите жени, за нея бе грубо и недодялано. Той си спомни какво й бе прошепнал и потрепери — искаше му се да може да си върне думите назад.

Тя забеляза как лицето му се промени.

— Какво има?

— Казах ти нещо много неприлично преди малко — призна честно той. — Съжалявам. Забравих, че и жените с опит могат все още да бъдат дами и да заслужават достойно отношение. Следващия път ще бъде по-различно.

Джийн внимателно я освободи от прегръдките си, излезе от кабината си и отиде да й отвори вратата. Хвана я покровителствено за ръка и я изпрати до входа. Там спря и погледна печално роклята й.

— Добре че Уини не е будна.

Алисън проследи погледа му и се изчерви. Роклята й беше измачкана около гърдите и нито една сгодена жена не би се подвоумила за причината.

Той хвана главата й с ръце и я накара да го погледне.

— Не се притеснявай, никой няма да забележи — издиша в лицето й, като навеждаше главата си изнервящо бавно. — А и да забележи, ще ги увериш, че платът се е измачкал, докато сме се блъскали из навалицата в киното.

Тя изпъшка, а той, усмихвайки се, я целуна и неочаквано за себе си, издаде гърлен звук.

— За Бога, ти ме възбуждаш! — каза грубо и се дръпна назад. — По-добре да се махам оттук, преди да съм изненадал и двама ни. Ще ти се обадя след няколко дни и ще направим една екскурзия до Хардин. Ако искаш, кажи на твоята бавачка, че вече няма да закъсняваме толкова много.

— Ще й кажа.

Тя продължаваше да държи ръцете му, защото й беше трудно да ги пусне. Не искаше той да си тръгва, не искаше да се отделя от него дори и за минута, какво оставаше за цели няколко дни.

— Вечерята и концертът бяха чудесни — промълви Алисън.

— А филмът? — попита той сухо и се усмихна на леката руменина, която покри лицето й. — Е, май и аз съм остарял за такива неща. — Джийн докосна устните й с показалеца си. — Ще бъда нежен с теб — каза дрезгаво. — Зная достатъчно, за да те заведа в рая. Когато му дойде времето, ще видиш. Обещавам ти!

След това се обърна и тръгна към джипа, без да дочака отговора й. Алисън не можеше да откъсне очи от стройната му фигура, която самоуверено крачеше напред. Беше толкова красив! А и това, което изпита с него, беше прекрасно. Тя му даде всичко, за което я помоли. Нямаше сили да протестира. Дори нейната воля бе слаба, за да се пребори с магическото му излъчване. Тя гледаше потеглящата кола и шофьора в нея, но Джийн не се обърна да й махне. Дали щеше да й каже поне последно сбогом, когато завинаги си отиде от живота й?

Джийн знаеше, че тя все още стои на входа, но нарочно не се обърна. Бе обзет от нови чувства, които му бяха неясни. Прелъстяването на Алисън не вървеше по план. Съзнанието му бе обвито в гъста мъгла, през която разумът му не можеше да прогледне.

Алисън отключи вратата и влезе вътре. Изплашена Уини да не види измачканата й рокля, тя трескаво навлече една жилетка — първата дреха, която видя в стаята си. Точно навреме, защото в този момент приятелката й почука на вратата.

— Чух, че се върна. Стана късно — каза разтревожено Уини. — Къде беше?

Алисън й разказа за срещата, но съзнателно пропусна някои възлови моменти.

— Това ли е всичко? — успокои се Уини и се усмихна тъжно. — Зная, че понякога се безпокоя прекалено, но той е толкова убедителен, Али. А и… преди всичко е мъж.

Внезапно ужасяващо подозрение осени Алисън.

— Така ли? — попита тя.

Уини направи гримаса.

— Мисля, че ти знаеш по-добре. Аз се срещах с Джийн, преди да се запозная с Дуайт. Беше съвсем невинно. Не съм спала с него — подчерта тя. — Но… всъщност щях — призна тъжно. — И той го знаеше. Затова те предупреждавах. Джийн съумява да получи каквото поиска, но в замяна не дава нищо. Замесваш се в опасна игра, Али. А ти си толкова непорочна. Едва ли ще издържиш дълго с него или той с теб.

— Може би си права — призна Алисън. — Но той е толкова… убедителен.

— Да, личи си.

Провлеченият й, леко изненадан говор подсказа на Алисън, че нещо не бе наред. Тя сведе поглед и опасенията й се потвърдиха — жилетката й издайнически се беше разкопчала. Лицето й стана алено и тя бързо я вдигна и обви гърдите си.

— Изглеждаш като крадец, заловен на местопрестъплението — каза Уини меко. — Разбирам те. Трудно е да се устои на мъж като Джийн. Но всичко това е съвсем човешко. Защо се притесняваш?

Алисън наведе глава.

— Мисля, че… се влюбвам.

Уини прехапа устни.

— Джийн не познава чувството любов, той не може да бъде постоянен и никога няма да се промени.

Алисън я погледна с големи и тъжни очи.

— Не може да няма начин.

— Ти си твърде хлътнала, за да разбереш предупрежденията ми — отговори нежно приятелката й. Тя прегърна Алисън и тежко въздъхна. — Моля те, пази се!

— Ще се пазя. Последното нещо, от което имам нужда, са допълнителни усложнения.

— Добре, няма да ти чета повече лекции — примири се Уини. — Ще дойде ли пак големият мъж?

— Да. След няколко дни. Ще ме заведе до Кастър Батълфийлд, а следващата седмица ще отидем и на нощното родео в Коди.

Уини сви безпомощно рамене.

Алисън облече нощницата си и си легна. Това бе първото й интимно преживяване с мъж, но как би могла да му каже? Чудеше се дали Джийн щеше да промени държанието си, ако знаеше колко е неопитна. Сигурно щеше да я зареже, както бе казал още в самото начало. Честно си бе признал, че не желае да се занимава с девственици. Чувстваше се малко виновна, че крие от него, но не можеше иначе — беше влюбена. А ако и той се влюби в нея, всичко щеше да бъде наред. Трябваше да се опита да го накара. Ами ако междувременно я прелъсти? Нищо чудно. Неговата страст бе толкова силна и неочаквана. И я правеше толкова безпомощна. Никога не бе изпитвала нещо подобно.

Тя се опита да прогони мислите от главата си и да заспи.

За първи път през живота си сънува еротични сънища. И във всички присъстваше Джийн.