Даяна Палмър
Пръстенът на Нелсън (3)

Трета глава

На Алисън й беше неудобно да приказва с Уини за Джийн Нелсън, но любопитството я гризеше отвътре. Той сам я предупреди да стои настрана от него, но въпреки предупрежденията, тя го харесваше. Или може би точно заради тях. Досега бе живяла стандартно, с установени правила и норми, а се случи да е привлечена от човек без никакви морални задръжки.

— Не бива да се обвързваш с него — заключи Уини на следващия ден, когато Алисън престана да й задава въпроси.

— Не ми прилича на лош човек — възрази Алисън.

— Не съм казала, че е лош — отговори Уини със съчувствено изражение. — Дори беше най-чудесният мъж в града, но когато разбра за баща си, се промени много. За никого не е тайна, че всяка вечер е пиян и използва жените само за една нощ. Ако те видят с него — свършено е с доброто ти име. А ти не можеш да го допуснеш, особено с твоята професия. Обичам те и искам да си щастлива, но Джийн не е подходящият мъж за теб.

— Да, права си. — Сърцето на Алисън се сви. Уини разбиваше всичките й мечти. — Казваш, че Джийн не е знаел за истинския си баща.

— Не, бил е на четири години, когато майка му се е развела с истинския му баща и се е омъжила за Ханк Нелсън. Допреди шест месеца той дори нямаше представа, че не е истински Нелсън.

— Горкият — каза Алисън дрезгаво, — сигурно е ужасно да разбереш такова нещо.

— Беше ужасно за всички — отговори Уини искрено. — Дуайт и Мари не са променили мнението си за него, но той коренно се промени. Той обожаваше Ханк.

— Бил е много огорчен, предполагам.

— Възхищавам се на доброто ти сърце, но в Джийн едва ли е останало нещо хубаво. А дори и да е, той няма да ти позволи да го откриеш.

— Да, разбирам, но ти няма за какво да се тревожиш. Аз не съм жената, която би могла да му хареса. Той е толкова красив и изискан. А аз… Аз съм си аз.

— На барбекюто ти не беше ти… Ти беше загадка, която никой не можа да разгадае, включително и Джийн. А тайни от този род могат да бъдат опасни.

— Всички тайни са опасни — отвърна Алисън.

— Амин. Просто ми повярвай и стой настрана от него.

Уини погали приятелката си по косата.

— Ти си хубава, а доброто ти сърце привлича всички, с изключение на мъже като Джийн.

— Не ми се е случвало досега или поне не с мъже, които съм харесвала.

— Скоро ще се появи мъжът на твоите мечти, ти напълно го заслужаваш.

— Благодаря — усмихна се Алисън. — Мога да ти върна комплимента. Дуайт много ми харесва.

— На мен също.

— Ще се преместиш ли да живееш при него, когато се ожените?

— Не — отвърна Уини, доволна, че може да смени темата, — в ранчото има още една постройка, където е живял дядо му. Сега я ремонтират и като се оженим, ще живеем там. Ако искаш, някой ден ще те заведа да я видиш.

— Ще ми бъде приятно.

Уини се усмихна.

— Изглеждаш много по-добре от деня, когато пристигна.

— Благодарение на теб и семейството ти — кимна Алисън.

— На това се надявахме с майка ми. Татко ще се върне скоро и ще разгледаме забележителностите в околността. Мама не обича да излиза сама надалече с колата, а аз съм безнадеждна екскурзоводка. Иначе наоколо има много исторически места.

— Зная, прочела съм всичко за северен Уайоминг, преди дори да бях мечтала да дойда тук. — Алисън наведе глава. — Но се надявах, че поводът ще е по-приятен.

Уини отпи от кафето си.

— И аз. Какво би искала да видиш?

— Нощното родео в Коди — отговори веднага Алисън. — Там се намира и Западният музей, а също и мястото, наречено Шошонският каньон.

— Шошонският каньон ми навява страшни мисли — потрепери Уини. — Там е зловещо, особено ако минаваш през планинския тунел. За щастие, налага ми се да минавам оттам само когато се връщам от Националния парк в Йелоустоун. А Коди е на северозапад и няма да трябва да минаваме през каньона. Дано татко се върне по-скоро.

Повече не стана въпрос за Джийн Нелсън, въпреки че Алисън често мислеше за него. Тя го виждаше в големия му джип из града и му махваше с ръка, а той й отговаряше със същото. Видя го случайно, когато минаваха с Уини покрай ранчото, и й се стори, че той я търси с очи. Когато ходеха на гости при Дуайт, той често се появяваше и се включваше в разговора им. Говореха за родео, коне или бикове и Алисън нищо не разбираше, но това беше без значение. Беше й достатъчно само да го гледа.

Той забелязваше втренчените й погледи и беше изненадан. Жените винаги го бяха преследвали, но в Алисън имаше нещо различно. Тя се интересуваше от него, но беше твърде срамежлива, за да го покаже. Чудно, но това му харесваше повече от една явна покана. Започна да се интересува от нея, въпреки опасенията си, че може да се увлече. Алисън събуди у него нещо, което никога не беше предполагал, че притежава. Беше дразнещо, но той усещаше, че е попаднал в бурния поток на любовта, откъдето трудно можеше да изплува.

Няколко дни след барбекюто Джийн видя, че колата на Уини се отправя към Прайър. На предната седалка до Уини седеше още някой. Джийн веднага измисли причина да отиде в града — да купи ново въже. В ранчото имаше въжета за цяла армия, но на него му беше нужно извинение. За щастие успя да види Алисън, която отиваше на пазар по поръчка на госпожа Манли, докато Уини пробваше сватбената си рокля.

Алисън го видя, точно когато излизаше от магазина с нещо, което приличаше на ново въже, в ръка. Значи беше тук по работа. Носеше мръсни джинси и кални ботуши, а лицето му очевидно се нуждаеше от самобръсначка. Като цяло изглеждаше ужасно.

А причината за това негово състояние беше Алисън. Трудно му беше да си го признае, но тя усложняваше живота му. След срещата си с нея започна да мисли, че вече е достатъчно възрастен, за да зареже разпуснатия живот и да помисли за жена и деца. Но с тази репутация едва ли щеше да успее да накара някоя прилична жена да се омъжи за него. Беше време да поработи върху себе си, да се опита да възстанови доброто си име, а не непрекъснато да мисли за госпожица Хетъуей. Но не можеше да преодолее интереса си към нея.

Сега тя стоеше срещу него и го гледаше с големите си лешникови очи, които караха тялото му приятно да изтръпва.

— Здравейте, господин Нелсън! Да не сте изгубили някоя крава? — Погледът й бе насочен към въжето в ръката му.

Джийн я погледна дяволито.

— Излязох да купя ново въже, госпожице Хетъуей. — Дразнеше се, че трябва да я лъже. — С кола ли сте? — попита, за да не би тя да подозре, че я бе проследил до града.

— Да, с Уини. Тя в момента пробва новата си рокля.

— Сватбата на брат ми ще бъде най-важното събитие в Прайър този сезон. — Тонът му бе саркастичен.

Извади цигара от джоба и наведе тъмната си глава, за да я запали. Мисълта за сватбата го разстрои. Дуайт беше Нелсън, истински син на баща си. Дуайт беше получил лъвския пай от наследството, въпреки че и Джийн не можеше да се оплаче от своя. Но той беше по-големият син и делът на Дуайт по право му принадлежеше. Сватбата на Уини и брат му отново му напомняше всичко това.

— Чувствате се наранен, нали?

Внимателният въпрос го накара тихо да въздъхне. Той я погледна втренчено, без да знае какво да каже. Съчувствието в очите й не му беше приятно. Никой досега не го бе гледал по този начин.

— Не се ли бяхте запътила нанякъде, госпожице Хетъуей? — попита раздразнено.

— Мисля, че да. Защо сте облечен така? — Гласът й звучеше меко и приятно.

— На работа съм, госпожице Хетъуей.

Бледозелените му очи се плъзнаха по тялото й. Носеше джинси и бяла плетена блуза с къси ръкави, защото през юни времето беше вече доста топло.

— Нямате шапка — отбеляза той. — Юни е топъл месец, дори и тук.

Тя направи гримаса.

— Мразя шапки.

Лешниковите й очи го омагьосваха. Трябваше да извърне поглед.

— Лятото тук е горещо. Зимата е по-голям проблем. — Той кимна към далечните върхове, които дори и сега бяха покрити със сняг. — Натрупва до два метра сняг и е истинско главоболие да се грижиш за кравите родилки.

— Сигурно е така, но през лятото няма ли повече работа?

— Не повече, отколкото през април и септември. Тогава подбираме добитъка.

— Значи по това време сте много заети.

— Всъщност не повече от обикновено. — Трябваше да се махне от нея. Тя го притесняваше. — Трябва да тръгвам.

— Е, явно не желаете да сте с мен — каза тя с театрална въздишка, прикривайки свенливостта си зад чувство за хумор. — Ударете ме, ако искате, ще издържа.

— Ще можете ли? — усмихна се той изкуствено и поднесе цигарата към устните си.

— Сигурно не — призна тя. — Уини ме предупреди да стоя далеч от вас. Каза ми, че сте женкар.

— Така е. Никога не съм имал тайни от Уини. — Бледозелените му очи се присвиха. — Друг отговор ли очаквахте?

Тя поклати глава.

— Радвам се, че не ме излъгахте.

— Аз също, но хората като мен са малко. Повечето предпочитат лъжите, колкото и очевидни да са те.

Тя се почувства виновна, защото се опитваше да изглежда такава, каквато не беше. Но знаеше, че истинският й вид не би му се харесал и в това намираше оправдание.

Джийн наблюдаваше изражението й и то го обърка. Погледна зад нея и видя, че Уини стои пред изхода на магазина и разговаря с друга жена.

— По-добре ще е да тръгвате — каза той рязко. — Вашето куче пазач е на път да забележи, че разговаряте с мен. — Усмивката му беше саркастична. — Ще направи деня ви ад, ако ни види заедно.

— Така ли мислите? — попита Алисън.

— Да. Поне познавам брат си и не искам да се карам с Уини преди сватбата — изсмя се той кратко. — След това ще имам достатъчно време.

— Вие не сте толкова лош, на какъвто се правите — отбеляза Алисън.

Той я изгледа стреснато.

— Не ми ли вярваш, сладурче? По-добре е да тръгваш.

— Добре — въздъхна тя, — ще се видим скоро.

— Разбира се.

Той тръгна към джипа, като полагаше огромни усилия да не се обърне назад. Съзнаваше, че следването на Уини до града беше голяма грешка. Алисън бе най-добрата приятелка на Уини, а Уини изглеждаше твърдо решена да не й позволи да се приближи и на крачка до него. Трябваше да внимава. Имаше достатъчно проблеми и една конфронтация с бъдещата му зълва едва ли щеше да реши някой от тях. Щеше да бъде най-добре, ако престане да преследва Алисън навсякъде.

Алисън спокойно приближи към Уини.

— Роклята ще стане прекрасна — усмихна се Уини. — Разговаряше ли с някого?

— Просто един поздрав. Купих всичко, което заръча майка ти — отвърна Алисън, като избегна неприятния въпрос. Когато се качиха в колата, Уини вече беше забравила случката.

Но Алисън не можеше да забрави Джийн. Тя се изпълни с благодарност към съдбата, когато два дни по-късно Дуайт покани Уини и нея на вечеря. Облече си обикновена сива рокля, която обаче върху нея изглеждаше чудесно, върза косата си на плитка, а Уини я гримира. По този начин не изглеждаше толкова изтънчена като на барбекюто.

— Не изглеждам както преди — сподели тя с Уини, след като се бяха сбогували с госпожа Манли и пътуваха към дома на Нелсънови.

— Изглеждаш чудесно! — поправи я Уини. — И, моля те, тази вечер бъди истинската Алисън.

— Защо? Надяваш се, че като разбере колко съм старомодна, ще престане да се интересува от мен ли? — измърмори сухо Алисън.

— Всъщност, той едва ли се интересува. — Уини въздъхна тежко. — Не искам да те наранявам, Али, но Джийн не е на себе си тези дни.

— А какъв беше преди? — попита меко Алисън.

Уини се засмя.

— Забавен. Пак се заглеждаше по жените, но не се държеше толкова безскрупулно. А сега хич не го е грижа, че може да нарани някого.

— Не мисля, че ме е наранил, Уини.

— Не съм убедена. Ти вярваш твърде много в добрите качества на хората, а някои съвсем ги нямат.

— Това никога няма да го повярвам — отвърна Алисън. — Не и след всичко, което преживях. Красотата често се крие по най-ужасните места.

Уини погледна нежно приятелката си. Не знаеше какво да отговори. Може би най-добре беше да замълчи и да се надява, че Джийн ще е излязъл, а ако е там, няма да прояви интерес към Алисън.

Следобедът преваляше. Когато пристигнаха пред дома на Нелсънови, заръмя ситен дъждец. Уини и Алисън се отправиха към входната врата.

— Май сте подранили — заекна Мари, която ги посрещна на стълбите. Изглеждаше изплашена и разтревожена. — Дуайт отиде до града за вино, а Джийн си разпори ръката. Можете ли да направите нещо? Аз не разбирам изобщо от оказване на медицинска помощ.

— Къде е той? — попита Алисън хладно. — Аз знам какво да направя.

— Благодаря ти, Господи! — Мари ги поведе към спалнята.

— Ще ви изчакам в хола, ако не възразявате — обади се Уини колебливо. — И без това не разбирам от рани и превръзки.

— Ще се върна при теб след малко — обеща й Мари. — Не мога да гледам кръв — става ми лошо. Той е вътре, Алисън — добави, като посочи към една отворена врата.

— Ще се погрижа за него — увери я Алисън и Мари се върна в хола да прави компания на Уини.

Стенанията се чуваха откъм банята. Алисън беше сигурна, че тази бежово-кафява стая с антични мебели и огромно легло е на Джийн. Но нямаше време да я разглежда подробно. Бутна вратата на банята, която беше полуотворена, и влезе вътре. Банята, както и стаята, беше оцветена в бежово и кафяво и с огромно огледало точно пред душа. Джийн стоеше до мивката, а от ръката му — разрязана от лакътя до китката — течеше силно кръв.

— Трябва да се превърже — обади се Алисън.

Той се обърна рязко. Бледозелените му очи бяха потъмнели от болка.

— Какво, по дяволите, искаш? — Беше раздразнен, защото мислеше за нея, когато, без да усети, се приближи твърде много до един бик, който разпори ръката му с рогата си.

— Ролс-ройс и къща на Ривиерата — отговори тя.

Приближи към него, като се стараеше да не гледа втренчено мъжествените му гърди. Изглеждаше толкова красив и силен, че тя извърна очи с усилие на волята.

— Знаеш какво имам предвид — продължи той рязко.

— Мари и бъдещата ти снаха не могат да гледат кръв, а аз съм свикнала. Дай да видя какво се е случило!

Алисън погледна в аптечката и започна внимателно да мие ръката му със сапун и вода. След това я дезинфекцира и намаза с антибиотик.

Той я наблюдаваше със смесени чувства. Беше се надявал да излезе от вкъщи, преди тя и Уини да пристигнат, но не беше предвидил злополуката.

— И по-зле съм бил — обади се примирено.

Тя вдигна поглед към лицето му, като се опитваше да не обръща внимание на ускорения си пулс и затрудненото дишане. Ако не беше толкова погълната от собствените си чувства, щеше да усети забързаните удари на сърцето и тежкото му дишане.

— Поне спря да кърви. Сега ще те превържа.

Той усети студените й пръсти върху сгорещената си ръка. Наблюдаваше с удивление работата й, сръчността, с която постави превръзката върху раната.

— Правила си това и друг път, нали?

— Да, много пъти — усмихна се Алисън и се върна мислено в миналото. — Умея да се грижа за ранени.

Не каза нищо повече. Рано беше да му говори за предишния си живот.

— Правиш го отлично! Вече се чувствам по-добре.

— Как се случи?

Той се усмихна леко.

— Обърках малко стъпките. А след като се погрижи така добре за ръката ми, би ли обърнала внимание и на това тук?

Тя постави и последното парче лейкопласт и извърна очи.

— На кое?

Джийн посочи малка рана на гърдите си, която още кървеше.

— Предполагам, че ризата ти вече е напълно неизползваема — каза тя, като се стараеше ръцете й да не треперят, докато промива раната. Беше й приятно да докосва гърдите му, устните й потрепваха от усилието да нормализира дишането си. Той е просто един ранен, повтаряше си тя наум.

— И ризата, и проклетото яке — промърмори той. Ръцете, които промиваха раната, му създаваха проблеми. Тялото му започна да се възбужда. — Мисля, че тук нямам нужда от превръзка, скъпа! — добави, когато раната спря да кърви.

Скъпа! Никой досега не я бе наричал така. Гласът му бе дълбок, изпълнен с чувство. Алисън дезинфекцира раната, но когато започна внимателно да я маже с мехлем, Джийн трепна.

— Боли ли? — попита тя, озадачена от тежките удари на сърцето и внезапния странен блясък в очите му.

— Да, но не така, както си мислиш — отговори той рязко.

Усети, че му става горещо, а когато я погледна, видя в очите й същите чувства. Не мога да си позволя това да се случи, каза си твърдо. Трябва да се осъзная и то веднага!

Но тя ухаеше на цветя, а той харесваше начина, по който го докосваше. Погледна я. Тази вечер изглеждаше по-млада, по-свежа. Облечена в обикновена сива рокля му харесваше повече, отколкото със сексапилните одежди, с които беше на барбекюто. Искаше да й го каже, но не посмя.

— Спря да… кърви — прошепна тя, но не гледаше раната, а бе впила очи в лицето му.

— Най-после — отвърна той.

Протегна ръка и я погали по лицето, като движеше бавно пръсти. Искаше и тя да изпита ефекта, който му причиняваше нейното докосване. После я притисна силно към себе си. Тя усети слабия дъх на сено, почти заличен от силния одеколон за бръснене. Сърцето й биеше лудо, а с тялото си усещаше бързите и неравномерни удари на неговото.

— Джийн! — прошепна несигурно.

Името му в нейната уста звучеше божествено. Той се наведе над нея. Желаеше я само за себе си. Топлите му силни пръсти докоснаха страните й. Разтворените й устни бяха точно срещу неговите.

Алисън дори не направи опит да го отблъсне. Ръцете й се сключиха около кръста му.

Усещаше топлия дъх близо до устата си, очакваше да я целуне. Никога досега не беше желала мъж толкова силно. Повдигна се на пръсти и затвори очи в очакване на мига, в който всичко около нея щеше да изчезне, и щяха да останат само двамата в бездната на любовта. Почти усети устните му върху своите…

И точно тогава силен женски глас разкъса тишината.