Метаданни
Данни
- Серия
- Пипи Дългото чорапче
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pippi Långstrump, 1945 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Вера Ганчева, 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 194 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- unicode (2007)
- Корекция
- BHorse (2007)
- Допълнителна корекция
- moosehead (2010)
Издание:
Астрид Линдгрен. Пипи Дългото чорапче
Редактор: Теодора Джебарова
Редактор на издателството: Ана Сталева
Художник: Ингрид Ванг Нюман
Художествен редактор: Иван Марков
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Галя Луцова
Шведска. Трето издание. Тематичен № 13
Формат 1/16 70/90. Поръчка № 151.
Дадена за набор на 25.IV. 1978 година.
Подписана за печат на 30.IV. 1978 година
Излязла от печат на 25.VI. 1978 година.
Печатни коли 16,50. Издателски коли 18,27. Цена 1.68 лева.
Издателство „Народна младеж“
ДП „Балкан“, София, 1978
Boken om Pipi Langstrump, av Astrid Lindgren. Raben & Sjoegren. Stokholm, 1962
История
- — Добавяне
- — Допълнителна редакция: moosehead; добавяне на главата „Пипи е поканена на кафе“ от изданието на „ПАН ’96“, 2003
Статия
По-долу е показана статията за Пипи Дългото чорапче от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Пипи Дългото чорапче | |
| героиня на Астрид Линдгрен от Пипи Дългото чорапче (роман) | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Филм/сериал | Пипи Дългото Чорапче (сериал) |
| Пипи Дългото чорапче в Общомедия | |
Пипи Дългото чорапче (на шведски: Pippi Långstrump, Пиппи Лонгструмп) е героиня от едноименната книга на шведската писателка Астрид Линдгрен.
Както казва самата писателка, „Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета – Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.“
Истинското име на Пипи е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче[1]. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае. Нейни съседи са Томи и Аника Сетергрен – брат и сестра, чиито родители са винаги спокойни, когато децата им са с Пипи.
Пипи е необикновено силно момиче, богато и с талант да разправя врели-некипели, макар че никога не лъже със зла умисъл. Тя живее без родителски контрол и често се надсмива над възрастните – нещо, което импонира на младите читатели – особено, когато тези възрастни са несправедливи или нечестни.
Пипи е дъщеря на морския капитан Ефраим Дългия чорап, от когото е наследила огромната си сила. Баща ѝ пада в морето по време на буря и морето го отнася до остров Корекоредут в южните морета, където става „дебел бял вожд“. Той се връща в Швеция, за да отведе дъщеря си на острова, но Пипи отказва, тъй като е привързана към дома си и новите си приятели. Когато идва за втори път, тя тръгва с него заедно с Томи и Аника и преживяват няколко чудесни месеци на южния остров, преди да се върнат обратно в Швеция.
За авторката
„Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана книга на Астрид Линдген, която ѝ носи голяма популярност. Линдгрен създава историята през 1941 г. Тогава тя гледа болната си 7-годишна дъщеря Карин, която я моли да ѝ разкаже историята за Пипи Дългото чорапче (персонаж, който самата тя току-що си е измислила). През 1944 година изпраща ръкописа на издателство „Бониер“, но те го отхвърлят. Издателство „Рабен & Сьогрен“ обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга – „Пипи Дългото чорапче“ (на шведски: Pippi Långstrump). През 1946 г. е издадена втората книга – „Пипи се качва на борда“ (на шведски: Pippi Långstrump går ombord), а през 1948 г. – „Пипи в Южните морета“ (на шведски: Pippi Långstrump i Söderhavet). В периода 1969 – 1975 г. излизат още 6 книги, а последните 2 книги за Пипи са публикувани в 1979 и 2000 г.
Книгата на български език
На български език книгата е издадена през 1968 г., с преводач Вера Ганчева, илюстрации Ингрид Ванг Нюман.[2] Претърпява множество издания. През 2011 г. издателство „ПАН“ издава нова версия на книгата, в която са добавени още 6 глави към първоначално преведените 24. Те никога не са били превеждани и издавани на български.
Други
По книгата са създадени множество филми. Играе се и на множество театрални сцени.
Вижте също
Източници
- ↑ Линдгрен, Астрид. Пипи Дългото чорапче. Трето издание. София, „Народна младеж“, 1978.
- ↑ Вера Ганчева: Преводът на 'Пипи Дългото чорапче' ми помогна да преоткрия свободата и детето в себе си
Пипи получава писмо
Дните минаваха и настъпи есента. След нея настъпи зима, продължителна и сурова, която сякаш изобщо не искаше да свърши. Томи и Аника бяха много заети в училище и с всеки изминат ден се изморяваха все повече и все по-тежко им беше да стават сутрин. Госпожа Сетергрен започна много да се тревожи от бледите им бузки и от липсата на апетит. На всичкото отгоре и двамата се разболяха наведнъж от шарка и трябваше да лежат няколко седмици. Тия седмици щяха да са много скучни, ако Пипи не идваше всеки ден пред прозореца да им прави какви ли не маймунджилъци. Докторът й забрани да влиза в стаята при болните, за да не се зарази, и тя го послуша, макар да твърдеше, че за един следобед можела да смачка между ноктите си един-два милиарда бацили от шарка. Но никой не й забрани да прави маймунджилъци. Детската стая беше на втория етаж, та Пипи постави стълба до прозореца им. Томи и Аника си лежаха в леглата и всеки ден в трескаво очакване гадаеха как ли ще изглежда Пипи, когато се появи този път на стълбата. Защото всеки път беше съвсем различна. Ту беше облечена като коминочистач, ту като призрак в бяла мантия, ту се правеше на вещица. Понякога разиграваше весели спектакли пред прозореца и играеше сама всички роли. От време на време правеше гимнастически упражнения на стълбата — и то какви! Заставаше на едно от най-високите стъпала и люлееше стълбата напред и назад, та Томи и Аника пищяха от страх и мислеха, че всеки момент ще се пребие. Но това не ставаше. Когато искаше да слезе, Пипи тръгваше с главата напред, само и само да се развеселят Томи и Аника. Всеки ден отиваше до града и им купуваше ябълки, портокали и бонбони. Слагаше всичко в една кошница и връзваше на дръжката дълго въже. После Господин Нилсон се изкатерваше горе с края на въжето, а Томи отваряше прозореца и издърпваше кошницата. Понякога Господин Нилсон им носеше писма от Пипи, когато тя беше заета и не можеше да дойде. Но това се случваше рядко и Пипи висеше на стълбата по цели дни. Сегиз-тогиз тя притискаше нослето си о стъклото на прозореца, обръщаше клепачите си и правеше всевъзможни ужасни гримаси. Беше казала на Томи и Аника, че ще получат по една паричка, ако издържат да не се засмеят. Но това беше просто невъзможно. Томи и Аника така се превиваха от смях, че едва не паднаха от креватите си.
След известно време оздравяха и можеха да станат. Но, ах, колко бяха бледи и отслабнали! В деня, когато напуснаха леглата си, Пипи седеше у тях в кухнята и гледаше как си ядат кашата. По-точно казано: трябваше да ядат каша, но никак не им вървеше. Майка им се раздразни, като видя как ровят в чиниите си.
— Яжте вкусната каша! — подкани ги тя.
Аника порови малко с лъжицата в чинията си, но усещаше, че не ще може да преглътне нито една лъжичка.
— Защо изобщо трябва да я ям? — проточи тя.
— Как може да задаваш такива глупави въпроси — каза Пипи. — Много е ясно защо трябва да изядеш тази вкусна каша. Защото, ако не изядеш вкусната каша, няма да пораснеш и да станеш голяма и силна. Ако пък не станеш голяма и силна, няма да имаш сила да накараш своите деца да изядат тяхната вкусна каша. Не, Аника, така не бива. Ако всички разсъждават като тебе, в яденето на каша в тази страна ще настъпи ужасен хаос.
Томи и Аника изядоха по две лъжици каша. Пипи ги наблюдаваше съчувствено.
— Трябва да поплувате малко по моретата — каза им тя и се залюля напред-назад със стола си. — Да видите как ще проядете. Спомням си веднъж, когато бях на кораба на татко за всеобща изненада Фридолф една сутрин изяде само седем чинии каша. Татко просто щеше да полудее от тревога пред тази липса на апетит. «Миличък Фридолф — каза му той, а гласът му трепереше, — страхувам се, че те гложди тежка болест. Най-добре остани днес в каютата си, докато се почувствуваш по-добре и можеш да ядеш като хората. Ще дойда да те завия и да ти дам люкарство за подсилване!»
— Лекарство се казва — отбеляза Аника.
— И Фридолф се завлече в леглото си — продължи Пипи — защото и той се изплаши и се чудеше що за болест го налегна, та изяде само седем чинии каша. Той си легна и тъкмо се питаше дали ще доживее до вечерта, когато дойде татко с люкарството. Беше някакво отвратително черно люкарство, но — каквото щете ми разправяйте — беше наистина силно. След като глътна първата лъжица, от устата на Фридолф изригна огнен език. Той нададе вой, който разтърси «Лудетина» от носа до кърмата и бе чут от кораби на петдесет морски мили разстояние. Готвачът още не беше раздигнал масата от закуска, когато Фридолф с викове се втурна в корабната кухня. Той се тръшна върху един стол до масата и започна да лапа каша. След петнадесетата чиния все още продължаваше да реве от глад. Но повече каша нямаше и готвачът се видя принуден да застане до Фридолф и да мята студени варени картофи в отворената му уста. Колкото пъти рече да престане, Фридолф започваше да ръмжи сърдито, та готвачът разбра, че ако не иска да бъде изяден, трябва да продължава. Но за съжаление той имаше само някакви си сто и седемнайсет картофа. След като даде на Фридолф последния, с един скок се озова навън и заключи вратата. Всички се събрахме пред прозореца да наблюдаваме Фридолф. Той хленчеше като малко гладно дете и набърже изяде панера за хляб, после каната и петнайсет чинии. След това се залови за масата. Откъсна четирите й крака и ги заръфа, та от устата му се разхвърчаха стърготини. Докато ядеше, заяви, че това били най-дървените аспержи, които бил ял. Изглежда, че дъската на масата му се услади повече, защото мляскаше, докато я ядеше, и разправяше, че това бил най-вкусният сандвич от детските му години насам. Тогава татко реши, че Фридолф е оздравял от тежката си болест, влезе при него и му каза да се въздържа от обяда, който ще бъде поднесен след два часа и се състои от свинско с пюре. «Слушам, капитане — каза Фридолф и избърса устата си. — Но искам да попитам нещо, капитане — продължи той и очите му живо заблестяха, — кога ще има вечеря и не може ли това да стане малко по-рано?»
Пипи наклони глава и загледа Томи и Аника и техните чинии.
— Както вече казах, трябва да поплувате по море, и ще излекувате лошия си апетит.
Точно тогава край дома на семейство Сетергрен мина пощенският раздавач на път към Вила Вилекула. Той зърна Пипи през прозореца и се провикна:
— Хей, Пипи Дълго чорапче, нося ти писмо!
От изненада Пипи едва не се катурна от стола.
— Писмо! За мене? Истинско писмо, искам да кажа, истинско писмо! Не мога да повярвам, додето не го видя.
Действително това беше истинско писмо, облепено с много странни марки.
— Я го прочети ти, Томи, ти умееш — каза Пипи.
Томи зачете:
Скъпа моя Пипилота, когато получиш това писмо, слез когато и да е на пристанището и чакай «Лудетина». Защото сега съм решил твърдо да те взема за известно време на остров Корекоредут. Ти поне трябва да видиш страната, където баща ти е такъв могъщ крал. Тук е много приятно и вярвам, че ще ти хареса. Моите верни поданици също жадуват да видят принцеса Пипилота, за която толкова много са слушали. Тъй че няма какво повече да говорим. Ти ще дойдеш — това е моята бащина и кралска воля. Звучна целувка и много сърдечни поздрави от твоя стар татко:
Когато Томи свърши да чете, в кухнята настъпи гробна тишина.