Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Пипи Дългото чорапче
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pippi Långstrump, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 193 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
unicode (2007)
Корекция
BHorse (2007)
Допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Астрид Линдгрен. Пипи Дългото чорапче

Редактор: Теодора Джебарова

Редактор на издателството: Ана Сталева

Художник: Ингрид Ванг Нюман

Художествен редактор: Иван Марков

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Галя Луцова

Шведска. Трето издание. Тематичен № 13

Формат 1/16 70/90. Поръчка № 151.

Дадена за набор на 25.IV. 1978 година.

Подписана за печат на 30.IV. 1978 година

Излязла от печат на 25.VI. 1978 година.

Печатни коли 16,50. Издателски коли 18,27. Цена 1.68 лева.

Издателство „Народна младеж“

ДП „Балкан“, София, 1978

 

Boken om Pipi Langstrump, av Astrid Lindgren. Raben & Sjoegren. Stokholm, 1962

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна редакция: moosehead; добавяне на главата „Пипи е поканена на кафе“ от изданието на „ПАН ’96“, 2003

Статия

По-долу е показана статията за Пипи Дългото чорапче от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Пипи Дългото чорапче
героиня на Астрид Линдгрен
от Пипи Дългото чорапче (роман)
Характеристики
Филм/сериалПипи Дългото Чорапче (сериал)
Пипи Дългото чорапче в Общомедия

Пипи Дългото чорапче (на шведски: Pippi Långstrump, Пиппи Лонгструмп) е героиня от едноименната книга на шведската писателка Астрид Линдгрен.

Както казва самата писателка, „Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета – Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света.

Истинското име на Пипи е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче[1]. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае. Нейни съседи са Томи и Аника Сетергрен – брат и сестра, чиито родители са винаги спокойни, когато децата им са с Пипи.

Вила Вилекула от телевизиония сериал

Пипи е необикновено силно момиче, богато и с талант да разправя врели-некипели, макар че никога не лъже със зла умисъл. Тя живее без родителски контрол и често се надсмива над възрастните – нещо, което импонира на младите читатели – особено, когато тези възрастни са несправедливи или нечестни.

Пипи е дъщеря на морския капитан Ефраим Дългия чорап, от когото е наследила огромната си сила. Баща ѝ пада в морето по време на буря и морето го отнася до остров Корекоредут в южните морета, където става „дебел бял вожд“. Той се връща в Швеция, за да отведе дъщеря си на острова, но Пипи отказва, тъй като е привързана към дома си и новите си приятели. Когато идва за втори път, тя тръгва с него заедно с Томи и Аника и преживяват няколко чудесни месеци на южния остров, преди да се върнат обратно в Швеция.

За авторката

„Пипи Дългото чорапче“ е първата публикувана книга на Астрид Линдген, която ѝ носи голяма популярност. Линдгрен създава историята през 1941 г. Тогава тя гледа болната си 7-годишна дъщеря Карин, която я моли да ѝ разкаже историята за Пипи Дългото чорапче (персонаж, който самата тя току-що си е измислила). През 1944 година изпраща ръкописа на издателство „Бониер“, но те го отхвърлят. Издателство „Рабен & Сьогрен“ обаче го приемат и през 1945 г. излиза първата книга – „Пипи Дългото чорапче“ (на шведски: Pippi Långstrump). През 1946 г. е издадена втората книга – „Пипи се качва на борда“ (на шведски: Pippi Långstrump går ombord), а през 1948 г. – „Пипи в Южните морета“ (на шведски: Pippi Långstrump i Söderhavet). В периода 1969 – 1975 г. излизат още 6 книги, а последните 2 книги за Пипи са публикувани в 1979 и 2000 г.

Книгата на български език

На български език книгата е издадена през 1968 г., с преводач Вера Ганчева, илюстрации Ингрид Ванг Нюман.[2] Претърпява множество издания. През 2011 г. издателство „ПАН“ издава нова версия на книгата, в която са добавени още 6 глави към първоначално преведените 24. Те никога не са били превеждани и издавани на български.

Други

По книгата са създадени множество филми. Играе се и на множество театрални сцени.

Вижте също

Източници

  1. Линдгрен, Астрид. Пипи Дългото чорапче. Трето издание. София, „Народна младеж“, 1978.
  2. Вера Ганчева: Преводът на 'Пипи Дългото чорапче' ми помогна да преоткрия свободата и детето в себе си

Пипи посреща важен гост

Една лятна вечер Пипи, Томи и Аника седяха на стълбата към верандата на Вила Вилекула и ядяха диви ягоди, които бяха набрали сутринта. Беше чудна вечер огласена от птичи песни и ухаеща на цветя и на диви ягоди разбира се. Всичко беше спокойно. Децата ядяха и почти не говореха. Томи и Аника си мислеха колко е хубаво, че е лято и че има още много време до първия учебен ден. А за какво мислеше Пипи, не се знае.

— Пипи, ето че вече цяла година живееш във Вила Вилекула — обади се внезапно Аника и хвана Пипи за ръката.

— Да, времето си тече, а ние стареем — рече Пипи. — Наесен навършвам десет години и това означава, че най-хубавите ми години са минали.

— Смяташ ли да останеш тук завинаги? — попита Томи. — Искам да кажа, докато пораснеш и станеш пират?

— Кой знае — каза Пипи. — Мисля, че татко няма да стои вечно на оня негърски остров. Щом си построи нов кораб, сигурно ще дойде да ме вземе.

Томи и Аника въздъхнаха. Внезапно Пипи скочи.

— Погледнете, ето го — идва! — каза тя и посочи към портата. После с три скока се озова на пътечката. Томи и Аника нерешително я последваха и видяха как се хвърли на врата на един много дебел чичо с рижи подстригани мустаци, обут в сини моряшки панталони.

— Татко Ефраим! — викаше Пипи и както висеше на врата му, така силно зарита, че големите й обуща се изхлузиха и паднаха на земята. — Татко Ефраим, колко си пораснал!

— Пипилота Виктуалия Транспаранта, Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, любимо мое дете! Тъкмо исках да кажа, че ти си пораснала.

— Разбрах — каза Пипи — и затова го казах първа, ха-ха-ха!

— Дъще моя, още ли си така силна?

— Дори по-силна! Да си премерим ли силите?

— Хайде! — съгласи се татко Ефраим.

В градината имаше маса. Пипи и баща й седнаха до нея, за да си мерят силите, а Томи и Аника гледаха. На света имаше само един човек, толкова силен колкото Пипи, а това беше баща й. Сега седяха и се напъваха с всички сили, но никой не успя да повали ръката на другия. Накрая ръката на капитан Дългия чорап леко потрепери и Пипи заяви:

— Когато навърша десет години, ще те надвия, татко Ефраим!

Татко Ефраим беше убеден в това.

— Но, мили мои, забравих да ви представя — досети се Пипи. — Това са Томи и Аника, а това е моят баща, капитанът негово величество Ефраим Дългия чорап! Татко, нали си негърски крал?

— Абсолютно вярно! — потвърди капитан Дългия чорап. — Аз съм крал на негрите корекоредути, които обитават остров Корекоредут. След като ме отнесе вятърът от кораба — нали помниш, морето ме изхвърли там.

— Така си и мислех — каза Пипи. — През цялото време си знаех, че не си се удавил.

— Да се удавя?! О, не! Това за мен е тъй невъзможно, както за една камила да се провре през иглено ухо. Просто не мога да потъна заради тлъстините си.

Томи и Аника гледаха изпитателно капитан Дългия чорап.

— Чичо, защо не сте облечен като негърски крал? — попита Томи.

— Нося си дрехите в куфара — отговори капитан Дългия чорап.

— Облечи ги, облечи ги! — завика Пипи. — Искам да видя баща си в кралски одежди.

Всички заедно отидоха в кухнята. Капитанът изчезна в стаята на Пипи, а децата седнаха върху сандъка за дърва и зачакаха.

— Също като в театър… — каза нетърпеливо Аника.

И изведнъж — тряс! — вратата се отвори и пред тях застана негърският крал. Беше облечен с пола от лико, на главата имаше златна корона, около шията му висяха много нанизи. В едната си ръка държеше копие, а в другата — щит. Това беше всичкото му облекло. Изпод полата се подаваха два дебели космати крака със златни гривни на глезените.

— Усамкусор мусор, филибусор! — извика капитан Дългия чорап и застрашително смръщи вежди.

— О, той говори на негърски език! — каза очарован Томи. — Какво значи това, чичо Ефраим?

— Това значи: «Треперете, врагове мои!»

— Я кажи, татко Ефраим — попита Пипи, — негрите не се ли изненадаха, когато ти доплува на техния остров?

— У-у, и как още! — отговори капитан Дългия чорап. — Отначало искаха да ме изядат, но когато изскубнах една палма с голи ръце, поразмислиха и ме направиха свой крал. И аз започнах да царувам всяка сутрин, а следобед строях кораба си. Въпреки че бе само малка платноходка, отне ми много време да я свърша, защото правех всичко сам. Когато беше готова, казах на негрите, че трябва да ги напусна за известно време, но че скоро ще се върна и ще им доведа принцеса на име Пипилота. Тогава те заудряха по щитовете и завикаха: «Усомплусор, усомплусор!»

— Какво значи това? — попита Аника.

— Това значи: «Браво, браво!» После царувах яката в продължение на четиринайсет дни, та да стигне и за времето, когато няма да ме има. В уречения ден вдигнах платна и отплувах в открито море, а на брега негрите викаха: «Усамкора, кусомкара», а това значи: «Винаги си добре дошъл, дебели бели вожде!». После взех курс право към Сурабайя. И какво, мислите, видях, щом стъпих на суша там? Моята стара вярна шхуна «Лудетина». А на палубата стоеше моят стар верен Фридолф и ми махаше с все сили. «Фридолф — рекох му аз, — сега поемам отново командата». «Слушам, капитане» — каза той. Така и стана. Екипажът е същият и сега «Лудетина» е долу на пристанището, та може да отидеш да поздравиш всичките си стари приятели, Пипи.

Пипи така се зарадва, че направи челна стойка върху кухненската маса и зарита с крака във въздуха. Но Томи и Аника, без да искат, се натъжиха. Някой искаше да им отнеме Пипи. Така си мислеха те.

— Сега ще празнуваме! — провикна се Пипи, когато отново застана на краката си. — Ще празнуваме така, че Вила Вилекула да затрещи.

Тя поднесе обилна вечеря. Всички седнаха около масата, за да хапнат. Пипи изяде три твърдо сварени яйца с черупките. От време на време захапваше баща си за ухото, чисто и просто от радост, че го вижда отново. Господин Нилсон, който дотогава спеше, внезапно скочи върху масата и смаяно потърка очи, когато съзря капитан Дългия чорап.

— Я гледай ти! Господин Нилсон още ли е при теб? — попита капитан Дългия чорап.

— Разбира се, освен него си имам и други домашни животни — рече Пипи и донесе коня, комуто също даде твърдо сварено яйце, за да има какво да си дъвче.

Капитан Дългия чорап беше много доволен, че дъщеря му се е настанила така уютно във Вила Вилекула. Радваше се, че е взела чантата със златните парички, та не е изпаднала в нужда, додето го е нямало.

Когато всички бяха сити, капитан Дългия чорап измъкна от куфара си магьоснически тъпан от онези, с които негрите бият такта, когато танцуват или правят жертвени тържества. Капитан Дългия чорап седна на пода и започна да думка по тъпана. Той издаваше приглушен, особен звук, какъвто Томи и Аника не бяха чували досега.

— Съвсем по негърски — обясни Томи на Аника.

А Пипи събу големите си обувки и заигра по чорапи някакъв не по-малко странен танц. После крал Ефраим показа военен танц, който беше научил на остров Корекоредут. Той размахваше копието и подмяташе щита, а освен това тъй силно шляпаше с босите си крака, че Пипи извика:

— Внимавай да не продъниш пода!

— Голяма работа! — отговори капитан Дългия чорап и продължи да подскача. — Ти сега ще станеш негърска принцеса, дете мое ненагледно!

Тогава Пипи рипна и затанцува с баща си. Те правеха фигури един срещу друг, крещяха, пищяха и от време на време скачаха тъй високо, че на Томи и Аника им се зави свят, като ги гледаха. Сигурно и Господин Нилсон е почувствувал същото, защото през цялото време закриваше с ръце очите си.

Постепенно танцът премина в състезание по борба между Пипи и баща й. Дългия чорап така метна дъщеря си, че тя отхвръкна върху полицата за шапки, но не остана дълго там. С боен вик тя направи огромен скок през цялата кухня право връз татко Ефраим. Миг след това тя го подхвърли и той полетя като метеор с главата напред право в сандъка за дърва. Дебелите му крака стърчаха отвесно нагоре. Просто не можеше да се изправи сам. Едно, защото беше толкова дебел, и друго, защото се заливаше от смях. Смехът му кънтеше като гръмотевица в сандъка. Пипи го хвана за краката, за да го изправи, но тогава той едва не се задуши от смях. И всичко това заради някакъв си гъдел.

— Не ме г-ъ-ъ-ъделичкай! — простена той. — Хвърли ме в морето или през прозореца, както искаш. Но не ме гъ-деличкай по ходилата.

И така се смееше, че Томи и Аника се изплашиха да не се пръсне сандъкът. Най-сетне капитанът успя да се измъкне и щом се изправи на краката си, хукна към Пипи и неудържимо я метна през кухнята. Тя падна по лице върху печката, която беше покрита със сажди.

— Ха-ха — ето я негърската принцеса готова! — извика възхитена Пипи и обърна към Томи и Аника черната си муцунка. После пак нададе вик, хвърли се върху баща си и започна така да го налага, че полата му пращеше и ликото се разхвърча на всички посоки. Златната корона се изхлузи от главата му и се търкулна под масата. Най-сетне Пипи успя да събори баща си на пода, седна отгоре му и каза:

— Признаваш ли се за победен?

— Победен съм — рече капитан Дългия чорап. И двамата се смяха до сълзи. После Пипи лекичко гризна баща си по носа и той каза:

— Не съм се забавлявал толкова, откакто разчистихме с теб моряшката кръчма в Сингапур.

После излази под масата и прибра короната си.

— Ех, да бяха видели корекоредутите — каза той. — Как се търкалят държавните съкровища под масата във Вила Вилекула.

Той сложи короната и оправи полата си, която сега беше доста проскубана.

— Май че трябва да я дадеш за изкърпване — рече Пипи.

— Да, но добре ми служеше — отвърна капитан Дългия чорап. Той седна на пода и изтри потта от челото си.

— Е, Пипи, дете мое — каза той, — все тъй ли си послъгваш?

— О, да, когато имам време, но това не се случва често — отвърна скромно Пипи. — Ами ти? И тебе здравата си те биваше в лъжите.

— Хм, обикновено лъжа негрите в събота вечер, ако са се държали добре през седмицата. Тогава устройваме вечери на лъжи и песни, придружени от биене на тъпани и танци с факли. Колкото повече лъжа, толкова по-силно удрят тъпаните.

— Аха — рече Пипи. — Пък аз си нямам кой да ми бие тъпан. Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Но дори и на гребен не ми свирят за това. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа. Но никой не се сеща да ми бие барабан.

— Добре, тогава ще го направя аз — каза капитан Дългия чорап и задумка като вихрушка върху тъпана. Пипи седна в скута му и допря оваляното си в сажди личице до неговата буза, тъй че той се поочерни.

Аника се беше замислила. Не знаеше дали е подходящо да се обади, но не можа да се стърпи и рече:

— Мама казва, че е грозно да се лъже.

— Ах, колко си глупава, Аника — възкликна Томи. — Пипи не лъже истински, а само наужким. Тя просто си измисля, не разбираш ли, глупаче? — каза й Томи.

Пипи го загледа изпитателно.

— Понякога говориш така умно, та се опасявам, че от тебе ще излезе нещо голямо — каза му тя.

Беше станало късно. Томи и Аника трябваше да си вървят. Денят беше богат на събития, а да се запознаеш с истински жив негърски крал, беше действително интересно. Пък И колко хубаво, че Пипи се събра отново с татко си. Но все пак! Все пак!

Когато Томи и Аника се мушнаха в леглата си, те не си поприказваха както обикновено. В детската стая беше съвсем тихо. Изведнъж се чу въздишка. Въздишаше Томи. След малко се чу още една. Този път беше Аника.

— Какво току въздишаш? — попита раздразнено Томи.

Но не получи отговор. Защото Аника плачеше под одеялото.