Астрид Линдгрен
Пипи Дългото чорапче (12)

Пипи посреща важен гост

Една лятна вечер Пипи, Томи и Аника седяха на стълбата към верандата на Вила Вилекула и ядяха диви ягоди, които бяха набрали сутринта. Беше чудна вечер огласена от птичи песни и ухаеща на цветя и на диви ягоди разбира се. Всичко беше спокойно. Децата ядяха и почти не говореха. Томи и Аника си мислеха колко е хубаво, че е лято и че има още много време до първия учебен ден. А за какво мислеше Пипи, не се знае.

— Пипи, ето че вече цяла година живееш във Вила Вилекула — обади се внезапно Аника и хвана Пипи за ръката.

— Да, времето си тече, а ние стареем — рече Пипи. — Наесен навършвам десет години и това означава, че най-хубавите ми години са минали.

— Смяташ ли да останеш тук завинаги? — попита Томи. — Искам да кажа, докато пораснеш и станеш пират?

— Кой знае — каза Пипи. — Мисля, че татко няма да стои вечно на оня негърски остров. Щом си построи нов кораб, сигурно ще дойде да ме вземе.

Томи и Аника въздъхнаха. Внезапно Пипи скочи.

— Погледнете, ето го — идва! — каза тя и посочи към портата. После с три скока се озова на пътечката. Томи и Аника нерешително я последваха и видяха как се хвърли на врата на един много дебел чичо с рижи подстригани мустаци, обут в сини моряшки панталони.

— Татко Ефраим! — викаше Пипи и както висеше на врата му, така силно зарита, че големите й обуща се изхлузиха и паднаха на земята. — Татко Ефраим, колко си пораснал!

— Пипилота Виктуалия Транспаранта, Ментолка Ефраимова Дългото чорапче, любимо мое дете! Тъкмо исках да кажа, че ти си пораснала.

— Разбрах — каза Пипи — и затова го казах първа, ха-ха-ха!

— Дъще моя, още ли си така силна?

— Дори по-силна! Да си премерим ли силите?

— Хайде! — съгласи се татко Ефраим.

В градината имаше маса. Пипи и баща й седнаха до нея, за да си мерят силите, а Томи и Аника гледаха. На света имаше само един човек, толкова силен колкото Пипи, а това беше баща й. Сега седяха и се напъваха с всички сили, но никой не успя да повали ръката на другия. Накрая ръката на капитан Дългия чорап леко потрепери и Пипи заяви:

— Когато навърша десет години, ще те надвия, татко Ефраим!

Татко Ефраим беше убеден в това.

— Но, мили мои, забравих да ви представя — досети се Пипи. — Това са Томи и Аника, а това е моят баща, капитанът негово величество Ефраим Дългия чорап! Татко, нали си негърски крал?

— Абсолютно вярно! — потвърди капитан Дългия чорап. — Аз съм крал на негрите корекоредути, които обитават остров Корекоредут. След като ме отнесе вятърът от кораба — нали помниш, морето ме изхвърли там.

— Така си и мислех — каза Пипи. — През цялото време си знаех, че не си се удавил.

— Да се удавя?! О, не! Това за мен е тъй невъзможно, както за една камила да се провре през иглено ухо. Просто не мога да потъна заради тлъстините си.

Томи и Аника гледаха изпитателно капитан Дългия чорап.

— Чичо, защо не сте облечен като негърски крал? — попита Томи.

— Нося си дрехите в куфара — отговори капитан Дългия чорап.

— Облечи ги, облечи ги! — завика Пипи. — Искам да видя баща си в кралски одежди.

Всички заедно отидоха в кухнята. Капитанът изчезна в стаята на Пипи, а децата седнаха върху сандъка за дърва и зачакаха.

— Също като в театър… — каза нетърпеливо Аника.

И изведнъж — тряс! — вратата се отвори и пред тях застана негърският крал. Беше облечен с пола от лико, на главата имаше златна корона, около шията му висяха много нанизи. В едната си ръка държеше копие, а в другата — щит. Това беше всичкото му облекло. Изпод полата се подаваха два дебели космати крака със златни гривни на глезените.

— Усамкусор мусор, филибусор! — извика капитан Дългия чорап и застрашително смръщи вежди.

— О, той говори на негърски език! — каза очарован Томи. — Какво значи това, чичо Ефраим?

— Това значи: «Треперете, врагове мои!»

— Я кажи, татко Ефраим — попита Пипи, — негрите не се ли изненадаха, когато ти доплува на техния остров?

— У-у, и как още! — отговори капитан Дългия чорап. — Отначало искаха да ме изядат, но когато изскубнах една палма с голи ръце, поразмислиха и ме направиха свой крал. И аз започнах да царувам всяка сутрин, а следобед строях кораба си. Въпреки че бе само малка платноходка, отне ми много време да я свърша, защото правех всичко сам. Когато беше готова, казах на негрите, че трябва да ги напусна за известно време, но че скоро ще се върна и ще им доведа принцеса на име Пипилота. Тогава те заудряха по щитовете и завикаха: «Усомплусор, усомплусор!»

— Какво значи това? — попита Аника.

— Това значи: «Браво, браво!» После царувах яката в продължение на четиринайсет дни, та да стигне и за времето, когато няма да ме има. В уречения ден вдигнах платна и отплувах в открито море, а на брега негрите викаха: «Усамкора, кусомкара», а това значи: «Винаги си добре дошъл, дебели бели вожде!». После взех курс право към Сурабайя. И какво, мислите, видях, щом стъпих на суша там? Моята стара вярна шхуна «Лудетина». А на палубата стоеше моят стар верен Фридолф и ми махаше с все сили. «Фридолф — рекох му аз, — сега поемам отново командата». «Слушам, капитане» — каза той. Така и стана. Екипажът е същият и сега «Лудетина» е долу на пристанището, та може да отидеш да поздравиш всичките си стари приятели, Пипи.

Пипи така се зарадва, че направи челна стойка върху кухненската маса и зарита с крака във въздуха. Но Томи и Аника, без да искат, се натъжиха. Някой искаше да им отнеме Пипи. Така си мислеха те.

— Сега ще празнуваме! — провикна се Пипи, когато отново застана на краката си. — Ще празнуваме така, че Вила Вилекула да затрещи.

Тя поднесе обилна вечеря. Всички седнаха около масата, за да хапнат. Пипи изяде три твърдо сварени яйца с черупките. От време на време захапваше баща си за ухото, чисто и просто от радост, че го вижда отново. Господин Нилсон, който дотогава спеше, внезапно скочи върху масата и смаяно потърка очи, когато съзря капитан Дългия чорап.

— Я гледай ти! Господин Нилсон още ли е при теб? — попита капитан Дългия чорап.

— Разбира се, освен него си имам и други домашни животни — рече Пипи и донесе коня, комуто също даде твърдо сварено яйце, за да има какво да си дъвче.

Капитан Дългия чорап беше много доволен, че дъщеря му се е настанила така уютно във Вила Вилекула. Радваше се, че е взела чантата със златните парички, та не е изпаднала в нужда, додето го е нямало.

Когато всички бяха сити, капитан Дългия чорап измъкна от куфара си магьоснически тъпан от онези, с които негрите бият такта, когато танцуват или правят жертвени тържества. Капитан Дългия чорап седна на пода и започна да думка по тъпана. Той издаваше приглушен, особен звук, какъвто Томи и Аника не бяха чували досега.

— Съвсем по негърски — обясни Томи на Аника.

А Пипи събу големите си обувки и заигра по чорапи някакъв не по-малко странен танц. После крал Ефраим показа военен танц, който беше научил на остров Корекоредут. Той размахваше копието и подмяташе щита, а освен това тъй силно шляпаше с босите си крака, че Пипи извика:

— Внимавай да не продъниш пода!

— Голяма работа! — отговори капитан Дългия чорап и продължи да подскача. — Ти сега ще станеш негърска принцеса, дете мое ненагледно!

Тогава Пипи рипна и затанцува с баща си. Те правеха фигури един срещу друг, крещяха, пищяха и от време на време скачаха тъй високо, че на Томи и Аника им се зави свят, като ги гледаха. Сигурно и Господин Нилсон е почувствувал същото, защото през цялото време закриваше с ръце очите си.

Постепенно танцът премина в състезание по борба между Пипи и баща й. Дългия чорап така метна дъщеря си, че тя отхвръкна върху полицата за шапки, но не остана дълго там. С боен вик тя направи огромен скок през цялата кухня право връз татко Ефраим. Миг след това тя го подхвърли и той полетя като метеор с главата напред право в сандъка за дърва. Дебелите му крака стърчаха отвесно нагоре. Просто не можеше да се изправи сам. Едно, защото беше толкова дебел, и друго, защото се заливаше от смях. Смехът му кънтеше като гръмотевица в сандъка. Пипи го хвана за краката, за да го изправи, но тогава той едва не се задуши от смях. И всичко това заради някакъв си гъдел.

— Не ме г-ъ-ъ-ъделичкай! — простена той. — Хвърли ме в морето или през прозореца, както искаш. Но не ме гъ-деличкай по ходилата.

И така се смееше, че Томи и Аника се изплашиха да не се пръсне сандъкът. Най-сетне капитанът успя да се измъкне и щом се изправи на краката си, хукна към Пипи и неудържимо я метна през кухнята. Тя падна по лице върху печката, която беше покрита със сажди.

— Ха-ха — ето я негърската принцеса готова! — извика възхитена Пипи и обърна към Томи и Аника черната си муцунка. После пак нададе вик, хвърли се върху баща си и започна така да го налага, че полата му пращеше и ликото се разхвърча на всички посоки. Златната корона се изхлузи от главата му и се търкулна под масата. Най-сетне Пипи успя да събори баща си на пода, седна отгоре му и каза:

— Признаваш ли се за победен?

— Победен съм — рече капитан Дългия чорап. И двамата се смяха до сълзи. После Пипи лекичко гризна баща си по носа и той каза:

— Не съм се забавлявал толкова, откакто разчистихме с теб моряшката кръчма в Сингапур.

После излази под масата и прибра короната си.

— Ех, да бяха видели корекоредутите — каза той. — Как се търкалят държавните съкровища под масата във Вила Вилекула.

Той сложи короната и оправи полата си, която сега беше доста проскубана.

— Май че трябва да я дадеш за изкърпване — рече Пипи.

— Да, но добре ми служеше — отвърна капитан Дългия чорап. Той седна на пода и изтри потта от челото си.

— Е, Пипи, дете мое — каза той, — все тъй ли си послъгваш?

— О, да, когато имам време, но това не се случва често — отвърна скромно Пипи. — Ами ти? И тебе здравата си те биваше в лъжите.

— Хм, обикновено лъжа негрите в събота вечер, ако са се държали добре през седмицата. Тогава устройваме вечери на лъжи и песни, придружени от биене на тъпани и танци с факли. Колкото повече лъжа, толкова по-силно удрят тъпаните.

— Аха — рече Пипи. — Пък аз си нямам кой да ми бие тъпан. Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Но дори и на гребен не ми свирят за това. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа. Но никой не се сеща да ми бие барабан.

— Добре, тогава ще го направя аз — каза капитан Дългия чорап и задумка като вихрушка върху тъпана. Пипи седна в скута му и допря оваляното си в сажди личице до неговата буза, тъй че той се поочерни.

Аника се беше замислила. Не знаеше дали е подходящо да се обади, но не можа да се стърпи и рече:

— Мама казва, че е грозно да се лъже.

— Ах, колко си глупава, Аника — възкликна Томи. — Пипи не лъже истински, а само наужким. Тя просто си измисля, не разбираш ли, глупаче? — каза й Томи.

Пипи го загледа изпитателно.

— Понякога говориш така умно, та се опасявам, че от тебе ще излезе нещо голямо — каза му тя.

Беше станало късно. Томи и Аника трябваше да си вървят. Денят беше богат на събития, а да се запознаеш с истински жив негърски крал, беше действително интересно. Пък И колко хубаво, че Пипи се събра отново с татко си. Но все пак! Все пак!

Когато Томи и Аника се мушнаха в леглата си, те не си поприказваха както обикновено. В детската стая беше съвсем тихо. Изведнъж се чу въздишка. Въздишаше Томи. След малко се чу още една. Този път беше Аника.

— Какво току въздишаш? — попита раздразнено Томи.

Но не получи отговор. Защото Аника плачеше под одеялото.