Георги Коновски
И какво от това… (10)

10.

Минах по трите етажа на бившата къща — хотел, слязох в мазето, качих се дори на тавана, покрит с някакви мушами…

Никой…

Нямаше смисъл да стягам чантата си. И без това влача една библия, озъбена самобръсначка за еднократно ползване, малко храна…

Набързо се промъкнах до липата, погледнах към покрития с трева гроб на Доктора, бръкнах в дупката на дървото. Заделих две банкноти.

След което отидох до големия блок в центъра. На третия етаж звъннах и се свих до вратата. Като огледа всичко през шпионката и се зачуди кой ли е, някой отвори.

Направо скочих вътре, хващайки във въздуха и запушвайки устата му.

По-скоро — й.

Жена ми.

Бившият ми дом.

Бившата ми библиотека.

Бившата баня.

Бившата ни спалня…

Но тогава нямах време да се оглеждам и да мисля.

Започнах директно — тихо!

Тя май разбра и пуснах устата й. С отвращение ме погледна, влезе в банята, чух, че пусна чешмата…

Е, мръсен си бях, признавам го… Ама можех да се измия със сапун. Докато тя…

Както и да е…

Казах й — ще я напусна завинаги. И нея, и града. Само — ако обича! — да ми помогне. Дребна работа. Да ми развали двеста лева на десет, пет, два… Без монети, че тежат…

Отначало помрънка, но после се сети за първата част на обещанието…

И донесе купчина банкноти.

Не ги броих — и по това се различавахме, напъхах ги в чантата си и бързо се измъкнах от входа, оставяйки назад последния й въпрос…

Да не би аз да съм обрал банката…

И тръгнах да търся Желчо и Кьоравата Гина.

Намерих ги, където винаги бяха по това време. Въпреки изричните ми наричания да се махат, бяха отишли зад китайския ресторант. Знаехме, че след малко ще изнесат остатъците от обяда и някой от нас редовно чакаше там.

Бързо и тихо изсъсках на Желчо да се махат от града. Ама бързо да се махат.

И му напъхах в ръцете шепа от банкнотите. После, без да се обръщам, свих зад ъгъла и изчезнах, оставяйки ги да се греят на слънцето върху ниската ограда…

Сега трябваше да намеря Пена и Пърлето, та поне тях да измъкна…

Точно бях стигнал големия паметник, когато чух трясък. Като от чупене на дъски… Все едно великан си играеше на легендата за кан Кубрат и снопа…