Омир
Одисея (8)

Осма песен
Гостуването на Одисей у феаките

Щом се събуди Зора розопръстта, родена от здрача,

стана свещената сила на цар Алкиной от леглото.

Стана и сам Одисей зевсородния градорушител.

Тръгнаха тозчас — свещената мощ Алкиноева първа —

5 те за мегдана, настлан недалеч от феакския пристан.

Седнаха, щом те дойдоха, на гладки седалки от камък

рамо до рамо. Атина пък тръгна да броди през друми

в образа на глашатай на разумния цар Алкиноя,

с мисъл едничка — да върне дома Одисея безстрашен.

10 Где кого срещнеше пътем, отправяше тая покана:

„Хайде елате сега, феакийски стареи, велможи,

всички след мен на мегдана да видите странника, който

вчера довтаса в палата на мъдрия смел Алкиноя

хвърлен от морската буря, подобен по вид на безсмъртен.“

15 Тъй тя събуди у всеки желание и любопитство.

Скоро мегданът и всички седалки по него гъмжаха

от надошлите феаки. Захласнато гледаха всички

мъдрия син на Лаерта. На госта богиня Атина

блясък божествен разля над главата и над рамената,

20 по-строен стан му придаде и тялото по-снажно стори,

та да спечели сърцата на всички феакски мъже и

почит и страх да внуши с удържана победа в игрите,

ако решат феакийците в тях да изпитат героя.

Щом като шумна тълпата от хора изпълни мегдана,

25 с тези слова Алкиной се обърна към тях и изрече:

„Слушайте вие, стареи, велможи на всички феаки,

та да изкажа какво повелява сърцето в гръдта ми.

Гостът ни — аз го не зная — пристигна крушенец в палата,

или от Изток е той, или нейде от крайния Запад,

30 иска от нас съпровод до дома, настоятелно иска.

Нека според обичая помогнем на госта да тръгне.

Никой друг, който е минал през прага на моята къща,

дълго в тъга не е чакал да бъде молбата му чута.

Хайде да пуснем в морето божествено черен наш кораб,

35 още негазил води, и гребци петдесет и двамина

да подберем из народа — които са най-превъзходни.

Щом на местата скрепят те веслата на техните възли,

нека от кораба слязат и пиршество скоро пред пътя

в нашата къща стъкмете. Аз всички богато гощавам.

40 Тази повеля изричам на младите хора. А вие,

жезлодържащи велможи, елате в палата ми чутен,

да нагостим чужденеца достойно в трапезната зала.

Няма тук място за отказ. На пищния пир призовете

и Демодока божествен. Дарува го музата щедро

45 с песен, която за наша наслада сърцето му ражда.“

Рече така и поведе напред жеслоносците всички.

А глашатаят отиде да вика певеца божествен.

Петдесетте и двамина подбрани веслари поеха,

както повелята бе, към брега на морето безплодно.

50 След като стигнаха близо до кораба и до морето,

кораба свлякоха те най-напред във водата дълбоко,

дигнаха мачтата отгоре на черния кораб

и натъкмиха веслата на техните възли —

всичко според обичая, развиха платната блестящи.

55 Спуснаха котва на рейда гребците и тръгнаха после

към възвисения дом на разумния цар Алкиноя.

Всички аркади, дворове и вътрешни зали гъмжаха

от надошлите феаки — тъй много, и млади, и стари.

Бе наредил Алкиной да заколят овци до дванайсет,

60 осем свине белозъби и бикове два бавноходи.

Снеха им кожите бързо и пищния пир подредиха.

В същия час глашатаят доведе певеца божествен.

Музата, с обич към него и със добро го дарува —

зрака му тя затъмни, а му даде съзвучната песен.

65 Среброковано кресло Понтоной на певеца предложи,

между трапезните гости опряно на стройна колона,

и върху гвоздей провеси звънливата негова лира

там над главата, научи тогава слепецът ръцете

как да я стига. До него панерка с красива трапеза

70 сложи, наля му и вино, когато поиска, да пие.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

богът внуши на певеца чутовни дела да възпява

из повестта, чрез мълвата въздигната чак до небето —

75 за крамолата на цар Одисей със Ахила Пелеев,

как те на празничен пир пред небесните пламнаха в свада

някога с остри слова. А народният вожд Агамемнон

радост в сърцето изпита от спора на първите гърци.

Беше му той предвещан от оракул на Феб Аполона

80 още в питийския храм, щом през прага му каменен стъпи

за прорицание. Вече по воля на Зевса велики

срещу троянци и гърци настъпваше злото ужасно.

Ей за това знаменит песнопевецът пя. Одисей пък

вдигна с могъщите длани широката пурпурна дреха,

85 в нея зарови глава и забули лице благородно —

в срам, че феаките гледат как сълзи под веждите лее.

Колчем певецът божествен прекъсваше своята песен,

снемаше плащ Одисей от лицето, избърсваше сълзи

и от двуухата чаша възливаше на боговете.

90 Щом пък певеца отново подемаше химни, подканян

от феакийците знатни, доволни от дивната песен,

пак той заравяше в плаща глава и ридаеше горко.

Все пак пред другите гости прикриваше рукнали сълзи,

но Алкиной се загледа и зърна единствен скръбта му —

95 близо до него бе седнал и чуваше тежките вопли.

Той се обърна така към феаките веслолюбиви:

„Чуйте какво ще ви кажа, стареи, велможи феаки!

Вече сърца насладихме от равна на всички гощавка

и от звънливата лира — другарка на пирове пищни.

100 Време е вече да станем, различни борби да започнем,

нашият гост за да може на своите близки да каже,

в родния край щом се върне, че ний превъзхождаме всички

в скокове, в устремен бяг, и в юмручния бой, и в борбата.“

Рече така Алкиной и поведе, последван от всички.

105 А върху гвозд глашатаят провеси звънливата лира,

Той улови за ръка песнопевеца и го изведе.

Двамата следваха пътя, по който феаките знатни

бяха вървели пред тях, пожелали да видят игрите.

Стигнаха те до стъгдата. По техните стъпки вървеше

110 множество шумно. От него излязоха знатни младежи —

най-напред Тоон, Навтей, Анабесиней с Акроней, а

после Понтей и Примней, подир тях и Прорей с Полинея,

и Ериней, Елатрей, Окиал, Еретмей подир него,

и Амфиал, на Полиний потомък, внукът на Тектон.

115 Дигна се и Евриал Навболид, равностоен на Арес.

Той надминаваше всички феаки по образ и снажност,

но с Лаодомант единствен не можеше сили да мери.

Станаха тримата сина на мъдрия смел Алкиноя —

равният на боговете Клитоней, Лаодомант и Халий.

120 Първо премери сили в надвара на бягане бързо.

Почваше техния бяг от предела. Оттам излетяха

всичките те наведнъж, като вдигнаха прах в равнината.

Но безупречният в бяг Клитоней бе далеч най-добрият.

Колкото мулешки впряг угарта наведнъж набраздява,

125 толкова по-рано стигна пред другите той до народа.

В тежко двуборство пък други на свой ред премериха сили,

но най-добрите борци повали Евриал на земята.

Най-личен измежду всички по скок Амфиал се показа,

а Елатрей най-изкусно от всичките диска преметна.

130 В боя надви Лаодомант, най-прекрасният син Алкиноев.

След като всички борци насладиха сърца от игрите,

тъй се обърна към тях Лаодомант, синът Алкиноев:

„Нека попитаме, скъпи, и госта дали той не иска

на състезание с нас да излезе. Слабак не изглежда.

135 Сила лъчат коленете, бедрата, нагоре ръцете,

шията жилеста, снажна гръдта му. Съвсем не му липсва

сила младежка. Съсипан е само от много неволи.

Друга злина по-ужасна в света от морето не зная.

То е способно мъжа да прекърши, дори да е най-твърд.“

140 Тъй на това Евриал отговори веднага и рече:

„Ти, Лаодамант, сега произнесе слова справедливи.

Но приближи чужденеца ти сам и това предложи му.“

След като славният син Алкиноев изслуша словата,

бързо напред се изстъпи и на Одисея продума:

145 „Страннико татко, опитай и твоята сила в игрите,

ако си в тях упражнен. Подобава и ти да ги знаеш.

Нищо така не прославя мъжете, додето са живи,

както делата, които с ръце и нозе изпълняват.

Хайде излез и опитай, разсей от душата тъгите!

150 Скоро в открито море ще излезеш, извитият кораб

вече е спуснат в морето, гребците отдавна се готвят.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, му отвърна:

„О, Лаодамант, дали ми предлагате туй за насмешка?

Аз за игри и не мисля — тежат на душата ми грижи.

155 Толкова много изстрадах и толкова много претеглих,

че на стъгдата ви седнал, копнея за връщане вкъщи

и умолявам за него аз царя и всички феаки.“

А Евриал на това му отвърна с насмешка в лицето:

„Не, чужденецо, не бива да бъдеш сравняван с мъжете

160 опитни в тези игри, що навред по света се играят.

По-скоро бих те сравнявал с водач на търговци, които

с кораби с много гребла по морето насам-натам бродят,

дебнат къде да стоварват и кораба пак да препълват

за примамлива печалба. Съвсем на атлет не приличаш.“

165 Вежди присви Одисей находчивият и му отвърна:

„Друже, не беше речта ти красива. Изглеждаш надменен.

Тъй боговете не дават на всички мъже миловидност —

всичко ведно: сладкодумство, и образ прекрасен, и мъдрост.

Ето че някой човек притежава неугледен образ,

170 но боговете засенчват с пленителна реч външността му —

всички го гледат с възторг, несмутимо говори, без спънки,

кротко, почтително; личен е той на събрание всяко;

щом през стъгдите минава, в лицето му сякаш бог виждат.

Други по външност напълно прилича на бог вековечен,

175 но от речта му оскъдна чуждее словесната сладост.

Както и ти — с хубостта си блестиш между всички и богът

повече хубост не ще сътвори, но умът ти е плитък.

Ето сега ми засегна сърцето в гърдите обични

с недружелюбни слова. Но новак за борбите не съм аз,

180 както твърдиш. Между първите бях преди време, когато

можех на моята младост, на мишците да се осланям.

Но изтощен сега съм от неволи и скърби. Изстрадах

не малко в бран с враговете си и сред вълни и стихии.

Но и така след безбройни беди, ще участвам в игрите.

185 Беше хаплива речта ти, в сърцето ми огън разпали.“

Рече така той и плаща не снел, се надигна и грабна

диск по-огромен, по-плътен и по-тежък от тези, с които

при надпревара преди са премятали много феаки.

И Одисей го размаха и с яка ръка запокити.

190 Камъкът литна със свист. Преклониха глави до земята

веслолюбивите смели феаки, моряците славни,

под полетелия камък. Надмина той всичките цели,

леко из дланите литнал. Постави отметка Атина —

образ на феакиец приела — и рече отсреща:

195 „Даже слепец, чужденецо, тук белега твой ще познае

опипом. Той не лежи покрай купа на другите знаци,

но е далече пред тях. Утеши се! Спечели победа!

Никой феак не ще може от теб по-далеко да хвърли!“

Рече така тя и радост обзе Одисея страдален,

200 че за игрите намери съчувственик свой сред народа,

и с облекчено сърце към феаките той се обърна:

„Този стигнете, младежи! Веднага и втори диск, вярвам,

също далече ще метна, а може и по-надалече.

Нека и други, когото духът и сърцето подбуждат,

205 тук срещу мен да излезе — до болка ме вий оскърбихте —

в боя юмручен, в борба и в надбягване — всичко приемам,

но с Лаодомант единствен в борба не желая да встъпвам.

Той ми е гостоприемник. Закрилника кой би нападнал?

Трябва да бъде без ум и лишен от достойнства човекът,

210 който напира да встъпи в борба с приютител любезен

в чужда страна. Ще навреди безспорно на себе си само.

Който от другите иска, да дойде. Не ще му откажа.

Всекиго ще опозная, насреща му аз ще изляза.

Никак не съм некадърен във всяка игра на мъжете.

215 Моите длани умеят и с гладкия лък да се справят.

Бърза, стрелата ми първа улучва сред вражата паплач

този, в когото се мери, дори ако много другари

има наблизо и всеки се цели по някой противник.

Само бях от Филоктет по изкуство на лък побеждаван

220 нявга пред Троя, където ахейците мерехме сили.

Но — уверявам ви в лъка превъзхождам аз всички други

измежду земните хора, които се хранят със хляба.

Само мъжете от древност не дръзвам аз да преборвам —

както с Еврит Ехалийски, така и с героя Херакъл.

225 Неведнъж бяха по лък те съперници на боговете.

Падна така и Еврит, знаменитият без да дочака

старост дълбока дома — Аполон го погуби в гнева,

дето го с подбив подкани на лък да се с него премери.

Копие по-далеч мятам, отколкото други стрелата.

230 Само на бягане аз се боя да не ме превъзходне

от феакийците някой — отслабиха водни стихии

моите сили. На сала през всичкото време аз нямах

ястие, сън и покой. Изнурено е моето тяло.“

Рече така. Занемяха за дълго наоколо всички.

235 Само един Алкиной му така отговори и рече:

„Страннико, твоите думи не будят у нас недоволство.

Искаше ти да покажеш присъщото твое достойнство,

след това бе оскърбен пред народа от дързък безумец —

твоята доблест не може сега да оспорва тук смъртен,

240 който е вече привикнал разумно пред нас да говори.

Чуй ми словата сега, та да можеш след някое време

да ги разказваш на други герои, когато пируваш

в своя въздигнат палат до жена си в кръга на чадата,

да си припомняш за нас и за нашата доблест, която

245 Зевс от бащите ни още у нас непрестанно поддържа.

Ние не сме най-отлични в юмручния бой и борбата,

но затова сме чевръсти в нозете и първи в морето.

Свидни за нас преди всичко са пирове, песни и танци,

свежи одежди, горещи басейни и меки постели.

250 Но пристъпете насам, превъзходни феакски танцьори,

нашият гост подир време на своите близки да каже,

в родна земя щом се върне, че ний надминаваме всички

по мореходство и бяг, в песента и ритмичните танци.

Някой веднага да иде да вземе звънливата лира

255 на Демодока, която сега се намира в палата.“

Рече така Алкиной богозрачният. А глашатаят

тръгна към царския дом, за да вземе овалната лира.

Станаха и деветте от народа избрани съдии —

при състезание те разпореждаха винаги всичко.

260 Те изравниха стъгдата, откриха широка площадка.

Ей глашатаят дойде и донесе звънливата лира

на Демодока. Застана певецът в средата. Край него

се подредиха левенти, изкусни в ритмичните танци,

и за свещен съпровод заситниха с нозе. Одисей пък

265 с тиха почуда загледа игривите танцови стъпки.

А песнопевецът дрънна и почна пленителна песен —

за любовта на бог Арес и с челния накит Киприда,

как те се срещнаха първо в палата на Хефест потайно,

нея той щедро дари, оскверни пък на властника Хефест

270 ложе и брачна постеля. На него вестта пък предаде

Хелиос — той ги съгледа, когато лежаха в прегръдка.

След като Хефест научи вестта, причиняваща болка,

тръгна с лукави кроежи за свойто ковашко огнище,

сложи на пън наковалня огромна и неразрушими

275 тежки вериги скова да обвързват завинаги здраво.

След като тази измама скрои озлобен срещу Арес,

влезе в покоя, където бе ложето на любовта му.

С примки от всички страна омота на леглото крачката

и от тавана провеси надолу безбройните нишки,

280 предени сякаш от паяк — не бяха за никого видни,

и за блажени безсмъртни дори, — изкова ги изкусно.

След като цялата тази измама разся край леглото,

той се престори, че тръгва към яката крепост на Лемнос —

островът беше му най-скъп от всички страни на земята.

285 Арес, блестящият в злато, не дремеше в същото време.

Щом забеляза, че Хефест, прочутият майстор, замина,

тайно побърза да иде в дома на чутовния Хефест,

късан от страстна любов към богинята дивновечна.

Слязла току от дома на могъщия татко Кронион,

290 тя за отмора седеше. И Арес в покоите влезе,

Хвана я той за ръка, назова я, та рече словата:

„Мила, да идем в леглото за пълно любовно блаженство.

Хефест не е у дома си — съпругът ти вече навярно

гост на синтийците в Лемнос, на грубоезичните, стигнал.“

295 Рече така, но и тя възжелаваше тази наслада.

Ето възлязоха те на леглото, възлегнаха там, но

хитрите примки на Хефест се смъкнаха и ги сковаха.

Нямаше начин за тях да помръднат или да се вдигнат

и не след дълго разбраха, че бягството е невъзможно.

300 Скоро се върна обратно прочутият хром огневластник

и половината път не изминал, до Лемнос не стигнал.

(Хелиос бдеше за него и мигом вестта му донесе.)

Тръгна назад за дома той угрижен в сърцето си мило.

Щом през вратата престъпи, обхвана го ревност свирепа

305 и зарева той жестоко, че всички безсмъртни го чуха:

„Татко наш Зевсе, и вий, богове вековечни блажени,

ето елате и вижте постъпки за смях, непристойни,

как хромоногия мен дъщерята на Зевс Афродита

все безчести, а обича безсрамния, дръзкия Арес,

310 тъй като той е красавец и твърдо стои на нозете,

аз от рождение куцам. Но никой не ми е виновен —

мойте родители само. Горко ми! Защо ме родили!

Но погледнете как двама в прегръдка с любов съчетани

моето ложе сквернят. Като гледам, сърцето ми плаче!

315 Вярвам, че друг път и миг дори няма така да полягат,

колкото и да се любят, желание няма да имат.

Двамата тях ще задържа тук хитро скованата примка,

докато нейният татко не върне подаръка брачен,

който получи от мене за тая безсрамна невеста!

320 Щерка му, вярно, е дивна, но нейният нрав е безпътен.“

Рече така, и дойдоха пред медния праг боговете.

Тозчас дойде Посейдон земетръсец, дойде властелинът

Феб Аполон далнострелец, дойде и дарителя Хермес.

Всички богини от свян си останаха в своите стаи.

325 А боговете, що дават благата, се спряха на входа.

Мигом избухнаха в смях поривист боговете блажени,

щом те видяха какво изнамери разумният Хефест.

Тъй се провикваше някой, обърнал очи към съседа:

„Няма злината успех. Бавността бързината надвива.

330 Ето и Хефест сега — бавноног, но настигнал и Арес,

най-пъргав от боговете, които Олимп обитават.

Хром, но го хванал изкусно. Сега му е блудникът длъжен.“

Ето такива слова си разменяха те помежду си.

Цар Аполон пък, на Зевс синът, се обърна към Хермес:

335 „Хермесе, сине на Зевсе! Вестител, дарител на милост!

Би ли желал да лежиш окован от веригите яки

тук на постелята редом до златната Афродита?“

Тъй му отвърна тогава вестителят Аргов сразител:

„О, да се случеше туй, далнострелецо цар Аполоне,

340 нека ме стягаха тройно по-яки безкрайни вериги!

И богове, и богини да бяхте ме гледали всички,

само да легнех в постеля до златната Афродита!“

Рече така, и избухнаха в смях боговете безсмъртни.

Но Посейдон се не смя. Настойчиво той молеше Хефест,

345 дивноизкусния майстор, да снеме окови от Арес,

и се обърна към него, та рече словата крилати:

„Освободи го! По твоя повеля — открито се вричам —

плата законна ще връчи на тебе пред всички безсмъртни.“

Тъй на това отговори прочутия хром огневластник:

350 „Не, не желай туй от мен, земетръсецо бог Посейдоне!

Лошо е, щом поръчител за лош поръчителство дава.

Как да те аз окова пред безсмъртните, пред боговете,

ако се Арес измъкне от мрежата и от дълга си?“

Тъй на това земетръсецът бог Посейдон отговори:

355 „Ако дори се измъкне могъщият Арес от плата,

след като тайно избяга, дълга му сам аз ще ти връча.“

С тия думи отвърна прочутият хром огневластник:

„Твоята воля не дръзвам и редно не е да отблъсна!“

Рече така, и разкъса веригите мощният Хефест.

360 Освободени и бог, и богиня от здравите връзки,

скочиха двамата живо. Към Тракия той се завтече,

а Афродита политна с усмивка към Кипър, към Пафос,

гдето сред лес е въздигнат за нея олтар благовонен.

Там я харити измиха и нейното тяло разтриха

365 с масло свещено, което зари боговете всевечни,

и премениха я с дивни одежди — за погледа чудо.

Ей за това знаменит песнопевецът пя. Одисей пък

сети наслада в сърце. Насладиха се още и всички

веслолюбиви феаки, прочути чада на морето.

370 А Алкиной заповяда на Халий и на Лаодомант

двамата танц да подхванат. Не мереше никой с тях сили.

Скочиха те и веднага поеха красивата топка,

нея похватния По̀либ за тях произведе от пурпур.

Мяташе някой от тях нависоко до облаци зрачни

375 силно извърнат надире, а другият, скочил високо,

Хващаше топката бързо, преди на земята да стъпи.

След като хвърляха топка доволно все тъй до небето,

двамата танц заиграха върху многохранната почва

с бързо редуване. В кръг на площадката ловко момците

380 пляскаха в такт равномерно. Надигна се страшна гълчава.

Към Алкиной се обърна сега Одисей богозрачен:

„О, над мъжете феаки велики царю Алкиное!

Ти се похвали, че никой не ви надминава по танец.

Имаш наистина право. С почуда ги аз съзерцавам.“

385 Рече така и зарадва мощта Алкиноева свята.

Той се обърна така към феаките веслолюбиви:

„Чуйте какво ще ви кажа, стареи велможи феаки!

Виждам, че нашият гост притежава отличен разсъдък.

Нека му връчим подарък според обичая за гости!

390 Властвуват тук над народа дванайсет царе знаменити,

вождове мъдри, пък аз съм тринайстият цар между всички.

Всеки от тях да набави за госта по мантия свежа,

още хитон и талант пълноценен от най-чисто злато.

Дарите тозчас накуп да му връчим. Щом странникът има

395 всичко в ръцете, ще дойде на пира ни с радост в сърцето.

А Евриал да изкупи вината си не само с думи,

но и с подарък, защото съвсем не говори пристойно.“

Рече така. Одобриха му всички речта и решиха

всеки да прати дома глашатай даровете да вземе.

400 Тъй на това Евриал отговори веднага и рече:

„О, над мъжете феаки владетел велик Алкиное!

Аз ще изкупя вината пред госта, тъй както предлагаш.

Този мой меч ще му дам — целомеден със сребърна дръжка

в ножница нова, по края със слонова кост украсена.

405 Много достоен ще бъде подаръка за чужденеца.“

Рече така и му даде в ръка среброгвоздния свой меч,

глас възвиси и с крилати слова се обърна към него:

„Страннико татко, прости! Ако аз съм ти някоя тежка

дума изрекъл, дано да я вятър безследно отвее!

410 Теб да дадат боговете да видиш съпруга, родина

скоро, че страдаш отдавна разлъчен от своите близки.“

А Одисей, находчивият мъж, отговори и рече:

„Радвай се, скъп и ти! Да те ощастливят боговете!

Никога в бъдеще жалост дано не изпиташ за меча,

415 който ми даде току-що, изкупил вината си с думи.“

С тези слова среброгвоздния меч той през рамо преметна.

Слънцето щом се наведе, и пищните дари дойдоха.

А глашатаите славни ги внесоха вътре в палата —

Там ги приеха чадата на смелия цар Алкиноя

420 и пред почтената майка положиха дивните дари.

Тръгнаха вкупом — поведе мощта Алкиноева свята,

и на високи кресла настаниха се всичките гости.

А на Арета тогава мощта Алкиноева рече:

„Хайде, съпруго, внеси превъзходна и най-скъпа ракла,

425 в нея на дипли сложи и хитона, и светлата дреха.

Огън стъкмете, на него вода затоплете в котела.

Гостът ни, щом се изкъпе и види надиплени всички

дрехи изпратени тука за дар от феаките славни,

весело пир да пирува и весело химни да слуша.

430 Аз от сърце ще добавя ей този мой съд скъпоценен,

гостът през дните си бъдни за възпоминание вечно

в своя палат да възлива на Зевс и на други безсмъртни.“

Рече така той. Арета поръча на свойте робини,

без да се бавят, да сложат на огъня тежка тринога.

435 Скоро триногият съд бе поставен на яркия пламък,

вътре наляха вода и подкладоха съчки под него.

Пламъкът лизна търбуха и стопли водата в съсъда.

В същия миг из покоя Арета изнесе за госта

ракла изящна и в нея надипли богатите дари —

440 злато и дрехи, които феаките дар му дариха.

Сложи от себе си още хитона прекрасен и плаща,

та се обърна към госта и рече крилатите думи:

„Сам ти опитай сега похлупака, вържи му и възел,

да не те някой ограби по пътя през време, в което

445 сладостна дрямка натегне над тебе на тъмния кораб.“

Щом чу от нея това, Одисей, богоравният страдник,

тозчас похлупката спусна и по-скоро възела върза

сръчно — тъй както го нявга научи могъщата Кирка.

А икономката госта покани в басейна да влезе

450 да се изкъпе. Зарадва се силно, когато съгледа

топлата баня. Откакто напусна дома на Калипсо

гиздавокосата, беше лишаван от всякакви грижи.

Там като бог постоянно с внимание беше отрупван.

Щом го робини измиха, с елей благовонен разтриха,

455 те му обвиха снагата с хитон и разкошна хламида.

Свеж из къпалнята той при мъжете пируващи влезе.

На Алкиной дъщерята, обляна в божествена хубост,

спря до гредата пред входа на залата, зидана яко,

и съзерцаваше тя със захлас Одисея божествен,

460 та се обърна към него и рече словата крилати:

„Радвай се, страннико, ти, но си спомняй за мене и после

в родния край! За живота си първо на мене си длъжен.“

Тъй Одисей, находчивият мъж, й отвърна и рече:

„О, Навзикая, ти, дъще на гордия цар Алкиноя!

465 Ах, да ме прати Кронион, съпругът гръмовен на Хера,

в родния край да се върна, деня си възвратен дочакал,

също и там ще въздавам на тебе божествена почит

винаги вечно. Чрез тебе, девойко, намерих избава!“

Рече така и приседна до трона на цар Алкиноя.

470 А разпределяха вече месата и лееха вино.

В същия час глашатаят доведе певеца божествен —

слепия тачен от всички мъже Демодок. Настани го

там до трапезните гости, облегнат на стойна колона.

А Одисей от гърба на свиня белозъба отряза

475 своя почетен пай (но за себе си повече сложи),

с бяла сланина отгоре, и тъй призова глашатая:

„Чуй, глашатае, вземи тази мръвка и дай за похапка

на Демодока, когото при своята мъка почитам.

Всички земнородени човеци посрещат певците

480 със уважение, с почит, защото на сладостни песни

муза ги учи. Тя люби сърдечно рода на певците.“

Рече тъй, и глашатаят чевръсто поднесе месото

на Демодока героя. А той го прие с благодарност.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

485 Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

Към Демодок се обърна сега Одисей остроумен:

„Теб, Демодоке, възхвалвам пред всички останали смъртни.

Музата, щерка на Зевса, или Феб Аполон те научи.

Вярно поред участта на ахейците ти превъзнасяш,

490 техните подвизи, мъки, тегла, претърпени край Троя,

сякаш си бил очевидец или си участници слушал.

Но продължи и запей за строежа на оня кон дървен,

който създаде Епей с помощта на богиня Атина,

как го въведе в града Одисей богоравният хитро,

495 как го напълни с бойците, които порутиха Троя.

Ти ако всичко разкажеш правдиво, тъй както се случи,

ще възвестя незабавно навред и на всичките хора,

че божество благосклонно ти вдъхва божествена песен.“

Рече така и запя Демодок по подбуда от бога.

500 Почна той от повестта, как на кораби, яко споени,

как синовете ахейски потеглиха, как върху стана

хвърлиха огън, а вече ведно с Одисея прославен

други пред сбора троянци седяха в търбуха на коня,

който самите троянци прибраха накрай в крепостта си.

505 Конят стоеше в града, докато, настанени край него,

те безразборно гълчаха, на мнения три разделени:

или с безжалостна мед да пронижат ребрата на коня,

или от скалния връх на твърдта в пропастта да го сринат,

или сред Троя да бъде той жертвен дар на боговете,

510 както накрая приеха и по-късно то се изпълни.

Беше отсъдено Троя да рухне, когато разтвори

порти пред този кон дървен, в търбуха на който седяха

всичките най-храбри ахейци и гибел на Троя крояха.

Пееше как синовете ахейски града разрушиха,

515 щом, из грамадата куха излезли, напуснаха коня,

пееше как те навред разоряваха гордата крепост,

как Одисей като Арес се втурна в дома Деифобов

заедно с Менелая, подобния на боговете.

Там устоя — продължаваше той — в изтребителна битка

520 и надделя най-накрая с помощта на безстрашна Атина.

Ей затова знаменит песнопевецът пя. Одисей пък

ронеше сълзи по светли ланити и чезнеше в горест.

Както ридае жена над трупа на съпруга обичен,

който край своя град роден пред воински редици е паднал,

525 за да отмахне от град и семейство деня на разруха;

вижда го тя, че умира, че в тръпки предсмъртни се гърчи,

пада въз него и гръмко ридае; отзад враговете

с копия удрят без жал по гърба и по нейните плещи,

да я откарат в робия за труд и ужасни неволи;

530 нейните нежни ланити ще вехнат от жалостна горест —

ронеше жалостни сълзи така Одисей из очите.

Все пак пред другите гости прикриваше рукнали сълзи,

но Алкиной се загледа и зърна единствен скръбта му —

близо до него бе седнал и чуваше тежките вопли.

535 И се обърна така към феаките веслолюбиви:

„Чуйте какво ще ви кажа, стареи, велможе феаки!

Нека затихне сега на певеца звънливата лира.

Никак не е по угода на всички каквото възпява.

Още откакто на пира въстана певеца божествен,

540 гостът за миг не сподавя тук своите вопли на горест.

Може би някаква тежка печал му лежи на сърцето.

Нека замре песента, да ликуваме заедно всички —

странник ведно с домакини, защото е много по-умно.

Ей за достойния странник устройваме тази гощавка,

545 връщане вкъщи и дари, които поднасяме с обич.

Гостът молител еднакво е драг като брата за всеки,

който едва-едва пази в главата си малко разсъдък.

Ето защо не прикривай и ти с пресметливост изгодна,

госте, каквото те питам. Така по-разумно ще бъде.

550 С име какво те зовяха там твоята майка и татко

заедно с всички, които живеят в града и край него?

Няма човек на земята, останал напълно без име —

ни благороден, ни долен, доколкото той се е раждал.

Всеки, щом види света, от родители име приема.

555 Родния край и народа, града си пред мен именувай,

мисъл към тях да насочат, когато те водят по пътя,

нашите кораби бързи. Те нямат на борда кормчии,

ни кормилата, каквито на всеки друг кораб са нужни,

те отгадават сами мисълта и целта на мъжете.

560 Знаят добре градовете и тучните ниви на всички

земнородени, кръстосват чевръсто те морската бездна

и през мъгла, и през мрак и съвсем не изпитват боязън,

че от вълни ще пострадат или ще погинат от бури.

Само че моя баща Навзитой ми разказваше в детство

565 как Посейдон земетръсец останал от нас недоволен,

че без вреда по морето отвеждаме всякакви смъртни.

Някога щял да разбие той кораб чевръст феакийски,

щом се завръща, отвел чужденец, по морето лазурно,

щял Посейдон да опаше града ни с планинска верига.

570 Старецът тъй го предрече. Дали ще го богът изпълни,

или не ще го изпълни, да бъде по негова воля.

Но откровено кажи ми и нищо не скривай от мене!

Как се залута, какви местожителства ти си обходил,

хора какви си открил в градовете, уютни строени?

575 Варвари диви ли там обитават, на правдата чужди,

или пък хора сърдечни, които безсмъртните тачат?

Още кажи ми защо ти ридае сърцето, когато

за участта на аргивски данайци и Троя се пее?

От боговете е тя отредена. За земните хора

580 те гибелта са изпрели, за нея да пеят потомства.

Може би родственик твой е сразен в равнината пред Троя,

доблестен зет или тъст? На сърцето ни те са най-близки

и най-обични след тия, които са наши издънки.

Или е паднал другар, безпределно към тебе привързан,

585 доблестен? Вярно, съвсем не е по-лош от брата ни роден

нашият искрен приятел, изпитан в разумни съвети.“