Омир
Одисея (14)

Четиринадесета песен
Разговорът на Одисей с Евмей

А Одисей от брега заизкачва неравна пътека

през висините към ръта, на който Атина посочи

горския дом на Евмей. Най-усърдно от всичките роби

на Одисея божествен залягаше той на имота.

5 Свари го седнал на пруста. Пред него на място обзорно

двор се простираше ширен, опасан с висока ограда.

Нея пък вдигна висока и чудна за свинското стадо

тука свинарят божествен, когато героят отплава,

без помощта на Лаерт престарелия и Пенелопа.

10 С плет от трънаци зида тежкокаменен беше обхванал,

още край него затъкнал редица от колове здрави

гъсто от двете страни, а кората грижливо олющил.

Беше иззидал свинарят дванайсет свинарника в двора

близо един до друг, те за леговище бяха. А вътре

15 по петдесет свини-майки лежаха запрени на пода,

другите — само шопари — нощуваха вън на открито.

Бяха те по-малобройни. Женихите богоподобни

им намаляваха броя при свойте гощавки, свинарят

трябваше всякога нов най-охранен шопар да им праща.

20 Триста шейсет от свините оставаха всичко на всичко.

Четири псета лежаха край тях като лъвове стръвни.

Бе ги отгледал самият свинар, господар на свинари.

Той за нозете си тъкмо кроеше приседнал сандали,

режеше бикова кожа, прекрасно обагрена. Други

25 трима свинари отишли в полето със свинското стадо.

Бе по принуда четвърти заминал в града, за да води

там на женихите нагли свиня многогойна за пира,

след като те я заколят, душата с месо да услаждат.

Но изведнъж Одисея съзряха свирепите псета

30 и се нахвърлиха с лай върху него. Приклекна героят

благоразумно и пусна кривака си той из ръцете.

В своите собствени двори усетил би болка срамотна,

но се завтече свинарят през двора със стъпка припряна

към разярените псета, забравил за бичата кожа.

35 Гръмко подвикна, с градушка от камъни той ги прогони

в разни посоки и поздрав към своя стопанин отправи:

„Старче, от псетата щеше насмалко да бъдеш разкъсан

изневиделица! Щях да си лепна навеки позора!

И без това са ми дали всевечните толкова мъка:

40 за богоравния цар продължавам все още да жаля —

аз угоявам и храня свине за гощавка на чужди,

а господарят, навярно лишен от покров и прехрана,

странствува някъде в град и земя на далечни народи,

ако е жив и лъчите на слънцето той ако гледа.

45 Ала последвай ме, старче, в колибата влез, за да можеш

да си наситиш сърцето с наслада от хляб и от вино

и да ми кажеш отгде си, какви изпитни си понесъл.“

Рече свинарят божествен така и го вътре въведе.

Там го покани да седне, постла му той ложе от съчки

50 и го покри на козел дългобрад с козинявата кожа —

своята нощна постеля — а странникът радостен, дето

тъй е приет от свинаря, изрече крилатите думи:

„Зевса зова и всевечните аз да ти пратят, мой скъпи,

всичко, каквото желаеш, защото ме срещаш радушно.“

55 С тези слова ти, свинарю божествен Евмее, отвърна:

„Страннико, нямам аз право, и по-клет от тебе да дойде,

странника аз да отхвърлям. От Зевса проводени идат

странници, още бедняци. Макар че посрещаме скромно,

ние посрещаме с обич. Такава е робската участ —

60 вечно живее в боязън, особено с нови стопани,

че боговете лишиха от път за родината този,

който бе тъй благосклонен към мене. Имот би ми дал той —

къща, участък земя и желана от всички невеста,

както постъпва добрият стопанин към предан служител,

65 който се сили за него, и Зевс награждава труда му.

Ето и този мой труд, върху който залягам, успява.

Щях да съм щедро дарен, ако тука старееше царят.

Но той погина! Дано да пропадне родът на Елена

целият! Тя преломи колената на много герои!

70 И Одисей за мъстта за честта на Атрида потегли

към конехранната Троя с троянците да се сражава.“

Рече така той, пристегна си с пояса бързо хитона,

влезе в свинарника, гдето лежаха стадата прасета,

две отдели и измъкна, и двете заколи за жертва

75 и ги опърли, наряза, на шишове после наниза,

всички на огън опече и пред Одисея постави,

след като още горещи с брашно ечемичено ръсна,

смеси след всичко в съдина от меденосладкото вино,

седна срещу Одисея и с тези слова го покани:

80 „Яж, чужденецо, каквото за робите тук се полага —

само прасета. Гоени шопари женихите лапат,

без да им тръпнат сърцата в уплаха пред съд безпощаден.

Но боговете блажени нечестни дела не обичат,

честният труд те почитат и законността уважават.

85 Недружелюбните хора дори, враговете, които

чужда земя покоряват, и Зевс я отстъпва за плячка,

щом към родината тръгват на кораб с огромни богатства,

също в душите изпитват уплаха пред близки отплата.

Тези пък слушали глас прорицателен на боговете

90 за гибелта му и никак не мислят по начин приличен

ни за сватосване, ни за завръщане по домовете,

а безпощадно съсипват имота му те и нехаят.

Колкото дена изпраща и колкото нощи Кронион,

не по една и по две от свинете му колят за жертва,

95 с неутолявана жажда и виното също му черпят.

Беше несметно богато имането на господаря,

толкова нямаше други на черната суша, ни тука

в нашия остров Итака. И двайсет човека не могат

толкова общо да имат. Сега ще го сметна пред тебе —

100 крави дванайсет черди върху сушата, толкова овчи,

толкова свински стада и стада от кози разпилени.

Вардят ги и чужденци, и пастирите на господаря;

тука пасат из Итака стада единадесет кози

ненадалеч от морето. Кадърни момци ги наглеждат.

105 Ден след ден всеки от тях по глава на женихите праща —

който от всичките тлъсти козли най-добър се окаже,

ден след ден аз пък изкарвам на паша и вардя свинете,

а най-добрата свиня на женихите пращам след избор.“

Рече така. Одисей пък си ревностно мръвка ядеше,

110 пиеше, без да продума, кроеше смъртта на момците.

След като яде и вече душа с ядивата насити,

своята собствена чаша свинарят с напитки напълни

и му поднесе да пие, а той от сърце се зарадва,

взе я в ръка и такива крилати слова му изрече:

115 „Друже мой, кой господар те е купил със свое богатство,

кой тъй могъщ и заможен по твоите скорошни думи?

Ти нали каза, че за честта на Атрида загинал?

Може би някъде все съм го срещал, кажи ми ти кой е.

Зевс, боговете всевечни единствени могат да знаят

120 няма ли нещо за него да кажа — далече съм бродил.“

Тъй му веднага отвърна свинарят водач на свинари:

„Старче, тук скитникът, носещ известия на господаря,

няма да бъде тъй лесно повярван от син и съпруга.

Друмници разни с надежда за пищни гощавки и дари

125 често ни басни разказват, немарят за чистата правда.

Стъпи ли някой бездомник на остров Итака, веднага

при господарката тича и разни измислици брътви.

Тя го приема, гости и разпитва подробно за всичко,

а от очите й капят неспирно тъжовните сълзи.

130 Тъй е с жената, която съпругът изчезне в чужбина.

Старче, желаеш и ти небивалици да съчиняваш,

някой дано ти даде да наметнеш хитон и хламида.

А на героя навярно са кожа от кости одрали

птици и псета проклети, животът го вече напуснал.

135 Или го риби изяли и белите негови кости

тлеят на бряг неизвестен, зарити в дълбокия пясък.

Тъй е пропаднал той там, а оставил домашни и близки,

най-вече мене, във вопли. Аз никога няма да срещна

друг тъй любезен стопанин, където сега и да ида,

140 и при баща, и при майка дори да се върна отново

в къщата, гдето съм раждан и гдето израснах от малък.

Толкова вече за тях не тъгувам, макар че копнея

в родния край да отида, с очите си аз да ги видя.

Не! Отдалече тъгувам единствено за Одисея.

145 И, чужденецо, не дръзвам аз да го наричам по име,

даже когато отсъства — държеше се с мене любезно.

«Бате» му винаги казвам, макар че е много далече.“

Тъй след това Одисей, богоравният страдник, отвърна:

„Друже, понеже отричаш и все настояваш, че няма

150 той да се върне, и вечно остава без вяра духът ти,

не току-тъй ще разкрия пред тебе, а с клетва велика:

той ще се върне дома! За вестта ще поискам награда,

след като вече се върне и в своето жилище влезе

(плащ да получа от тебе, прекрасен хитон и хламида),

155 а дотогава, макар и в неволя, не ще ги приема.

Както вратите на Хадес омразен на мене е този,

който притиснат от нужда, разправя измислици само.

В Зевса се вричам и в тази тук гостоприемна трапеза,

също в огнището на Одисей, до което съм стигнал —

160 всичко това ще се случи тъй, както аз го известявам:

още през тази година дома Одисей се завръща.

Месецът щом си отмине и следният щом го замести,

той ще се върне дома да накаже ония, които

тук унизяват жена му и светлия негов потомък.“

165 А пък свинарят божествен Евмей му отвърна и рече:

„Нито наградата, старче, за радостна вест ще получиш,

ни Одисей ще се върне дома. Затова най-спокойно

пий. Да говорим за друго. Недей да ми спомняш за нищо.

Винаги скръб ми изпълва сърцето в гърдите, когато

170 някой със слово ми спомни стопанин прославен.

Но да оставим и клетви! Дано Одисей да успее

да се завърне тъй, както жадувахме аз, Пенелопа,

славният старец Лаерт, Телемах богоравният момък —

повече аз съм печален сега за сина Одисеев,

175 за Телемах. Избуя той подобно фиданка под грижа

на боговете и няма да бъде по-долен сред всички

и по снага, и по образ от своя възлюбен родител!

Но му помътил навярно ума от безсмъртните някой

или от смъртните хора и той към свещения Пилос

180 тръгна за вест от баща си. В засада женихите знатни

чакат да тръгне обратно и там да затрият безследно

славното име, рода на Аркизий от остров Итака.

Повече да не говорим за него, било че пропадне,

или избяга и Зевс си над него ръката простира.

185 Но разкажи ни ти, старче, за твоите собствени мъки.

Още това извести ми открито, добре да го зная:

кой си? Отгде си? Градът ти къде е? Кои са баща ти,

майка ти? Кораб къде те доведе? С кои мореходци

в наша Итака доплава? Пред другите как те зовяха?

190 (Ти не си тука по суша пристигнал, от всичко е явно.)“

Тъй Одисей, находчивият мъж, му веднага отвърна:

„Всичко това ще разкрия пред тебе съвсем откровено:

ако и двамата с теб разполагахме в тази колиба

с гозби и сладка напитка за по-продължително време,

195 тук да пируваме кротко, а други за нас да работят,

може да мине и цяла година, и пак не ще мога

разказа свой да привърша за моите мъки, които

аз претърпях и изстрадах по волята на боговете.

Славя се аз, че родът ми от ширния Крит произхожда

200 и че съм син на заможен баща. Синове още много

имаше той у дома си — родени, отгледани бяха

те от законна съпруга, пък аз съм роден от робиня,

но се отнасяше с мене тъй, както със брачните рожби

Кастор, синът на Хилак, и за негов потомък минавам.

205 Беше той като бог от народа на Крит уважаван

зарад богатство и доблест и за синове знаменити.

Но смъртоносните Кери прибраха наскоро баща ми

долу в дома на Аида. Наследството му поделиха

гордите негови рожби и теглиха жребий за него.

210 Само нищожен участък и къща за мен отделиха.

Все пак успях да си взема жена от заможно коляно

заради моята годност — по разум не бях некадърен,

нито в сражение муден. Сега е отминало всичко.

Но по стърнището лесно обраният клас се познава.

215 Нелеко бреме от мъки и скръб ми превиха гръбнака.

Вярно, Атина и Арес ми вдъхваха някога смелост

и дръзновение в боя. Когато устройвах засада

заедно с храбри мъже и замислях беда на вразите,

аз не изпитах в сърцето боязън за собствена гибел.

220 Винаги пръв полетявах и с мед островърха улучвах

всекиго от враговете, когото застигах в полето.

Бях аз такъв във война, не обичах труда из нивята,

нито къщовност, която отглежда прекрасните рожби.

Винаги аз съм желал яковеслени кораби бързи,

225 бойна глъч, копия гладки и остри стрели дългометни —

все ужасии, които пораждат у другите трепет,

а са от мене желани, че бог ги е вложил в гръдта ми.

Хора различни — един си харесва едно, а друг друго.

Още преди синовете ахейски да слезем пред Троя,

230 девет съм пъти повеждал мъже върху кораби бързи

срещу мъже чуждоземни и плячка богата добивах.

Аз сам подбирах голям пай. По жребие после

част получавах. Така ми нарасна имотът и скоро

станах могъщ и почитан от всички критяни. Когато

235 Зевс, далнозрящият бог, бе замислил ужасния поход,

в който на толкова много мъже преломи колената,

мене заставиха те с достославния Идоменея

кораби да поведа срещу Троя. И нямаше начин

да се откажа. Принуди ме властният глас на народа.

240 Девет години се бихме там ние, ахейските воини,

а на десетата вече, града на Приам разрушили,

тръгнахме пак за дома, но разпръсна ахейците богът.

Зевс промислителят зло срещу клетника мене замисли.

Само за месец се радвах щастлив у дома на потомци

245 и на законна съпруга, на много богатства. А после

страст ме обхвана да плавам далеч през море към Египет.

Кораби скоро приготвих, намерих безстрашни другари.

Кораби девет приготвих и скоро гребците дойдоха.

Моите верни другари пируваха цели шест дена,

250 аз им тогава доставях в обилие жертвен добитък —

за боговете да колят и пиршества да продължават.

В седмия ден от обширния Крит се качихме на кораб

и по открито море с поривистия северен вятър

плувнахме сякаш по бързей надолу. И нито един съд

255 там не получи повреда. Пътувахме здрави и бодри

весело. Сочеха пътя и вятърът, и кормилата.

Стигнахме в петия ден пълноводния ток на Египет.

Там до потока Египет извитите кораби спряха.

Дадох веднага повеля на мои подбрани другари

260 кораба вън да изтеглят и близо да бдят неотстъпно.

Други изпратих напред да огледат съседната местност.

Дръзки от своята сила, започнали те да вилнеят

из плодовития край на египетски мирни орачи,

техните кротки жени и деца малолетни подбрали,

265 а пък мъжете избили. Викът им се чул до града чак.

Чули им гръмките вопли, египтяните там наизлезли —

още в зори. Загъмжа от коне и пешаци полето,

и от искрящи доспехи. Но в бяг безразборен обърна

Зевс гръмолюбецът всички другари. Те нямаха смелост

270 мъж срещу мъж да застанат, че гибел отвред ни грозеше.

С острата мед умъртвиха мнозина от моите хора,

други откараха живи за труд принудителен в робство.

Зевс пък у мене в сърцето такова желание вдъхна

(по-добре щеше да е гибелта си, смъртта да намеря

275 още в Египет, че колко беди ме очакваха още!) —

снех начаса от главата си шлема, изкусно създаден,

щита свалих от плещите, а медното копие хвърлих

и към колата на царя прибягнах с молитва, обгърнах

и му целунах нозете, а той ме прие под закрила,

280 мене печалния взе, към дома с колесница поведе.

Вярно, мнозина от тях връхлетяха ме с копия, още

жадни за моята смърт, че кипеше в сърцата им злоба.

Но ме закриляше царят от страх пред гнева на Кронион,

гостоприемника, който наказва нечестни постъпки.

285 Седем години останах в Египет и много богатства

там насъбрах от мъжете, от всеки получи по нещо.

Осма година когато дойде в кръговрата на дните,

ето в Египет пристигна един финикийски измамник,

зъл изнудвач, от когото пострадаха още мнозина.

290 Той с хитрини ме склони във Финикия с него да ида,

гдето хитрецът бил имал палат и богатства несметни.

Там у дома му гостувах аз кръгла година. Когато

месец след месец измина и ден подир ден се изпълни,

цяла година изтече и пак пролетта се разцъфна,

295 той към либийска земя през морето ме с кораб поведе

под благовиден предлог, че товар ще откарваме двама,

той пък желал да ме продаде там за печалба голяма.

Нещо предчувствах аз, но предуман от него, отплавах.

Нашият кораб забърза пред буйния северен вятър

300 редом до Крит сред морето. Но Зевс гибелта ни замислил.

След като островът лека-полека изчезна зад нас и

вече не виждахме суша, а само небе и талази,

облаци тежки и черни Кронид гръмовержецът спусна

върху извития кораб, смрачи се под него морето.

305 Блесна Кронион сред гръм и връз кораба мълния метна.

Цял се разтресе съдът, от гърма на Кронион ударен.

Мирис на сяра ни лъхна. Изпаднаха всички от борда

и като морските врани заплуваха те по вълните

около кораба. Зевс ни отказваше пътя обратен.

310 Аз се изплаших ужасно, но в същото време Кронион

бързо ми тикна в ръцете огромната люшкана мачта

на тъмноклюния съд, и сега да отбягна бедата.

Вкопчен за мачтата, аз се оставих на грозните хали.

Девет дни бродих така. На десетия в нощ непрогледна

315 върху теспротския бряг исполинска вълна ме захвърли.

Там се погрижи за мен безвъзмездно героят и царят

на теспротийците Фейдон, защото синът му обичен

върху брега ме откри обезсилен от студ и умора.

Той ме подхвана с ръка, до дома на баща си заведе,

320 там се съгря и ми даде и плащ, и хитон да надяна.

За Одисея тогава научих. Разказа ми царят,

че Одисей му гостувал на път за земята си родна,

и ми показа благата събирани от Одисея —

злато и мед и желязо, ковано с голямо изкуство —

325 стигнали биха за девет потомства на още един мъж,

толкова много богатства оставил в палата на царя.

А Одисей бил отишъл по същото време в Додона,

там на върха на Кронион да чуе оракул

как да се върне назад на земята на плодна Итака,

330 след като дълго отсъствал — открито или потайно?

Вкле се пред мене самия при жертвовъзлияние Фейдон,

че във водата е спуснат съдът и мъжете се готвят

да изпроводят героя в земята му родна желана.

Мене напред изпроводи, защото се случи тогава

335 съд на теспротци да тръгва за житния край на Дулихий.

Той заповяда да бъда отведен при царя Акаста.

Но зложелателно дело скроили в сърце спрямо мене,

още веднъж да изпитам напълно ужасните мъки.

Щом мореходният съд от брега надалече заплава,

340 определили мъжете за мене часовете на робство.

Те от гърба ми свалиха насила хитона и плаща

и ми навлякоха дрипав хитон и окъсана дреха —

тези одежди, които ти сам пред очите си виждаш.

Стигнахме в здрач бреговете на острова слънчев Итака.

345 Тука ме вързаха здраво с въжета, усукани плътно,

в хубавобордния кораб, тогава се спуснаха бързо

всички на морския бряг и приготвиха бързо вечеря.

Но боговете самички развързаха вървите лесно.

Аз си главата увих с парцаливите мои одежди

350 и по греблото кормилно се спуснах от кораба долу,

гръд потопих във вълните и с двете ръце бързо загребах.

Скоро изплувах на суша, но много далеч от мъжете.

Там се промъкнах и скрих в храсталак на листата дъбрава.

Те се разтичаха — виждах ги близо — с гълчава висока,

355 но им е стори безцелно да влязат навътре в гората,

за да ме търсят, и пак се качиха на вития кораб.

Отдалечиха така боговете от мене бедата

и ме доведоха тука до двора на мъж многоумен.

Тъй не било отредено с живота си да се прощавам.“

360 А на това ти, свинарю Евмее, отвърна и рече:

„Твоето слово, злочест чужденецо, ме силно покърти.

Колко си страдал и колко си бродил — ти всичко разказа.

Само в едно се съмнявам — не ме убеждава речта ти

за Одисея. Защо ти бе нужно на възраст преклонна

365 тъй без принуда да лъжеш? Самият аз зная прекрасно,

че господаря си няма да видя. От всички безсмъртни

той е преследван с омраза. Да беше загинал пред Троя

или в ръцете на близки, когато завърши войната,

гробна могила над него ахейците щяха да вдигнат,

370 щеше синът му навеки сред слава велика да грее.

Но похитен е той вече безславно от харпии бесни.

Аз пък живея самотно при свинското стадо и никак

не посещавам града, ако мъдрата Пенелопея

в къщи не ме призове да науча пристигнали вести.

375 Госта тогава ограждат и с много въпроси отрупват

тези, които тъгуват за царя, далеч отпътувал,

тези, които ядат безвъзмездно имането чуждо.

Но ми е опротивяло да питам, разпитвам, откакто

тук бях измамен от разказ лъжлив на един етолиец.

380 Някого той умъртвил и заскитал нашир по земята,

най-после в моята хижа дойде дружелюбно посрещнат.

Каза ми той, че у Идоменей уж видял господаря,

кораби, уж сполетени от буря в морето, поправял.

Щял да се върне — ми каза — през лятото или наесен

385 с много богатства начело на богоподобни другари.

Старче, и ти, угнетен от несгоди, недей се опитва,

пратен от демон, да ставаш угоден с лъжа и измама.

Не затова те почитам и не затова те приемам,

а от боязън от Зевс гостолюбеца, още от жалост.“

390 Тъй Одисей, находчивият мъж, на това отговори:

„Истина, недоверчиво сърце обитава гръдта ти!

Що за човек си ти! Не искаш дори и на клетви да вярваш!

Но да се ние условим! Свидетели нека ни бъдат

всички безсмъртни, които там горе Олимп обитават!

395 Ако ли твоя стопанин отново се върне в палата,

дай ми да сложа красиви одежди — хитон и хламида,

и ще ме пратиш в Дулихий, където ме тегли сърцето.

Ако ли твоя стопанин не дойде, тъй както говориш,

всички слуги подстрекай от висока скала да ме хвърлят,

400 да не посмее след мене друг просяк с лъжи да подмамва.“

Тъй на това незабавно отвърна свинарят божествен:

„Страннико, хубаво име сред хората бих си спечелил

и засега, и навеки с такава позорна постъпка —

най-напред да те приема в колибата най-дружелюбно,

405 да те убия след туй и душата ти мила да взема!

С чисто сърце да се моля тогава на Зевса Кронион!

Но за вечеря е време. Ще дойдат пастирите скоро,

за да приготвим за всички в колибата вкусна вечеря.“

Ето такива слова разменяха те помежду си.

410 Скоро ведно със свинете дойдоха мъжете свинари.

Те за нощувка след туй ги запряха в отделни обори.

С неизразимо грухтене свинете квичаха от двора.

На помагачите викна тогава божествен свинарят:

„Дайте ми най-тлъста свинка веднага за госта далечен,

415 тук да приготвим трапеза. А нека и ние похапнем —

толкова много се мъчим за тези свине белозъби,

а на труда ни плода безнаказано други изяждат.“

Рече и почна да цепи дърва с безпощадна секира.

Тозчас докараха вътре свиня петгодишна гоена

420 и до самото огнище я проснаха. А не забрави

и боговете свинарят, смирено му беше сърцето.

Тъй на свинята зъбата от челото снопче изряза,

хвърли го в белия пламък и всички безсмъртни помоли

в родния край да отпратят разумния мъж Одисея.

425 Със цепеница от дъб той тогава удари шопара

и му пропъди душата. Разпраха го други опърлен

и го насякоха бързо на части. От всяка свинарят

рязна сурови парчета, обви ги със слой от сланина,

ръсна ги с бяло брашно и в жаравата ловко ги хвърли.

430 Другото все надребнено нанизаха те на ръжени,

пекоха всичко на жар предпазливо, изнизаха после

и накамариха там върху маса. Свинарят се вдигна

да разпределя месото. Той знаеше как подобава.

Мръвките разпредели той на пайове седем еднакви.

435 Част след молитва обрече на нимфите, още на Хермес,

рожба на Мая, на всички останали части раздаде.

А Одисея почете с целия гръб непокътнат

на белозъбата жертва и тъй му зарадва душата.

И находчивият мъж Одисей се обърна към него:

440 „О, дано бъдеш, Евмее, тъй драг на Бащата божествен,

както на мене самия, че мен с дарове отличаваш.“

С тези слова ти, свинарю Евмее, веднага отвърна:

„Яж чужденецо злочест, и изпитвай наслада от всичко

върху софрата. Едно божеството дарява, отказва

445 друго по собствена воля, за него е всичко възможно.“

Рече и на боговете всевечни принесе дела им.

От искрометното вино възля той и на Одисея

градорушителя даде, и седна пред своята чаша.

Хляба раздаде пък робът Месавлий, когото свинарят

450 скоро за себе си купи в отсъствие на господаря,

без помощта на Лаерт престарелия и Пенелопа,

сам си го купи със свои пари от тафийски търговци.

Мигом пресегнаха те към готовите мамещи гозби.

Щом като своята жажда и глад утолиха напълно,

455 хляба отнесе Месавлий оттам и побързаха всички

сити от хляб и месо към леглата за сън и почивка.

Нощ непрогледна безлунна се спусна. Валя целонощен

Зевс. Дъждоносен Зефирът свистеше през всичкото време.

Каза тогава пред тях Одисей, да изпита свинаря,

460 няма ли своята дреха, и ли пък от другиго взета,

той да предложи на госта, когото прие дружелюбно:

„Слушай, Евмее, и вие, дошли от полето другари,

що ще ви кажа след възклик. Речта ми от виното иде.

Мъти ума ми и на мъдрия то и го кара да пее

465 и да се смее с глас гръмък, дори да танцува игриво,

да разгласява каквото би трябвало да премълчава.

Но като почнах веднъж да дърдоря, то всичко ще кажа.

О, ако бях аз в разцвета на моите сили и младост,

както когато пред Троя устройвахме предна засада!

470 Бяха ни вождове там Одисей и Атрид Менелай, а

трети бях аз подир тях. Те самите това пожелаха.

Щом като стигнахме ние високия град и стените,

около вражата крепост залегнахме в близките храсти

между блата и тръстики под щитове върху земята.

475 Нощ страховита настъпи, задуха внезапно Бореят,

остър и леден. Отгоре се сипеше сняг на парцали.

Нашите щитове скоро с корица от лед се покриха.

Всичките други лежаха увити в хитони, в наметки,

спяха си те най-удобно, покрили със щит раменете.

480 Аз пък на мои другари оставих на тръгване плаща,

Без да му мисля. Съвсем не очаквах, че тъй аз ще зъзна.

Взел бях със себе си само разкошния пояс и щита.

В сетната трета щом встъпи нощта, преди звездния залез,

до Одисей се промъкнах — лежеше той близо — и рекох —

485 с лакътя си аз го побутнах, и той се обърна веднага:

«Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее,

няма сред живите аз да остана. Студът ме сковава.

Мантия нямам на мене. Подмами ме някакъв демон

само в хитон да остана. Спасение вече не чакам.»

490 Рекох тъй и начаса прецени на ума си героят —

винаги беше такъв и в разумни съвети, и в битки, —

сведе се близо до мене и с шепотен глас той започна:

«Тихо! Мълчи, да не би да те друг от ахейците чуе!»

После подпря върху лакът глава и така се провикна:

495 «Чуйте, приятели! Сън през нощта ме споходи божествен.

Твърде далеч от брега сме отишли. Но няма ли някой

да съобщи на Атрид Агамемнон, водача народен,

в помощ на нас да изпрати той повече хора от стана?»

Рече така, и веднага се дигна Тоант Андремонов,

500 той на земята захвърли блестящата пурпурна дреха

и се затича към стана. Под плаща му аз предоволен

там пролежах, докато златотронна Зората изплува.

О, ако бях аз в разцвета на моите сили и младост

както тогава, без друго свинари от тази колиба

505 биха ми дали одежди от обич и почит към война.

Ала сега ме презират, защото съм в жалки парцали.“

Туй на това ти, свинарю Евмее, отвърна и рече:

„Чуден бе разказът, който ти, старче, току-що разказа.

Твоите думи не бяха безсмислени и безполезни.

510 Нито одежди на теб ще откажем, ни друга потреба

(както за странник прилича, потърсил в бедата си помощ),

днес за нощта, а в зори ще намъкнеш пак старите дрипи —

нямаме много запасни одежди — хитони, наметки.

Всеки свинар разполага с одежда единствена само.

515 Но щам се върне обратно любимият син Одисеев,

той ще ти сам подари за одежди хитон и хламида

и ще те прати, където те тегли духът и сърцето.“

Рече, изправи се той и постави до огъня близо

ложе за него, постлано със овчи и козешки кожи.

520 Легна да спи Одисей, а отгоре му хвърли свинарят

топла широка наметка, която държеше готова,

да я навлича когато задухат през зимата хали.

Щом се простря Одисей за почивка, налягаха близо

всички младоци. Единствен свинарят Евмей не поиска

525 там да почива далеч от свинете. Оръжие взе си

и се запъти навън. Одисей се зарадва, задето

вярно той бди над имота на своя изчезнал стопанин.

Най-напред копие остро на здравите плещи провеси,

плътна наметка си взе да го пази от нощния вятър,

530 сложи и руното още на едър охранен козел и

острото копие хвана в ръка срещу хайти и псета.

После отиде да легне, където свинете зъбати

спяха под скалния свод, защитен от дъха на Борея.