Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ὀδύσσεια, 730 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2011-2012 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2013)

Издание:

Омир. Одисея

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Илюстрации: Любен Диманов

Редактор: Маргарита Петкова

Коректор: Маргарита Иванова

Художник: Кънчо Кънев

Формат 16/70/100. Печатни коли 30.

Печат Лито Балкан АД

София, 2009 година

ISBN 978-954-09-0223-4

История

  1. — Добавяне

Двадесет и трета песен
Пенелопа познава Одисей

Весела старата тръгна за горната стая да каже

на Пенелопа вестта, че съпругът й вече е вкъщи —

бързо повдигаше тя колене и чевръсто ситнеше.

Стигнала горе, се сведе над нея и тихо й рече:

5 „О, Пенелопа, обична ми рожбо, дигни се да видиш

лично с очите си този, за който по цял ден тъгуваш.

Най-сетне твоят съпруг Одисей се завърна в палата.

Смаза той всички женихи, които рушаха позорно

вашия дом и имот и насилваха грубо сина му.“

10 Тъй на това й отвърна разумната Пенелопея:

„Майко, помътили днес боговете ума ти, изглежда.

Най-разсъдливия те от разсъдък лишават нерядко,

а лековерния често осенят за чудо с разсъдък.

Те са ти взели ума. Мисълта ти преди бе разумна.

15 Мъка гнети ми сърцето, а ти се надсмиваш над мене!

Заради радост лъжовна от сладкия сън ме събуждаш,

който ме морна обгърна и моите клепки притвори!

Никога тъй не съм спала, откакто мъжът ми божествен

тръгна с ахейската рат към проклетата крепост на Троя.

20 Но, Евриклея, върви, завърни се пак в долната стая.

Ако ли някоя друга от моите къщни робини,

за да ми каже това, ми прогонеше сладката дрямка,

бих я отпратила бързо с безмилостни думи обратно

в залата долу. Но тебе спасява сега възрастта ти.“

25 Тъй на това Евриклея, усърдната дойка, отвърна:

„Рожбо, не ти се надсмивам, а чистата истина думам.

Най-сетне твоят съпруг Одисей се завърна в палата —

странникът той е, когото осмиваха в залата всички.

Твоят син знаеше още отдавна, че той е в палата,

30 но предпазливо таеше кроежите на Одисея,

той докато отмъсти на мъжете с медта безпощадна.“

Рече така. Изведнъж Пенелопа от ложето скочи,

стърси от клепки съня си, притисна до гръд Евриклея

и през избликнали сълзи й рече крилатите думи:

35 „Моля те, миличка майко, кажи ми съвсем откровено.

Ако наистина той се е върнал, тъй както разказваш,

как е успял да стовари ръка връз женихите нагли

сам, докато на тълпи те прииждаха вечно в палата?“

Тъй на това Евриклея, усърдната дойка, отвърна:

40 „Нито видях, нито питах, но само долавях как вият

пред гибелта си момците. Стаени в чертога седяхме

плахи жените зад яко закритите двери, додето

твоят любим Телемах ме повика от женската стая.

Сам Одисей го изпратил от стаята да ме повика.

45 И аз открих Одисея сред множество трупове в кърви

страшно възправен. Край него на твърдата почва лежаха

трупове все на грамади. Изпълва те гледката с радост —

цял бе опръскан от кърви, подобен на лъв от полята.

Вече са струпани всички отвън покрай дворните порти

50 в цяла грамада. Самият той пуши прекрасната зала,

огън грамаден подклал. И веднага към теб ме отпрати.

Бързо сега ме последвай, на двама ви най-сетне с радост

да се препълнят сърцата. Премного изстрадахте вие.

Ето великият блян на сърцето ти вече се сбъдва.

55 Читав и здрав се завърна в домашното свое огнище,

син и съпруга заварил в палата. Наказа ответно

всички женихи, които постъпиха с него жестоко.“

Тъй на това й отвърна разумната Пенелопея:

„Мила ми майчице, рано е още така да ликуваш.

60 Знаеш самата добре, че повратния ден му желаем

всички, а най-вече аз и синът ми, когото родихме.

Недопустимо е все пак това, що сега ми разказа.

Не той, а някой безсмъртен е смазал женихите нагли

за недостойното тяхно нахалство и лоши постъпки.

65 Не уважаваха те от родените върху земята

ни благороден, ни долен, пристъпил към тях за подкрепа.

Тъй си навлякоха злото сами. Одисей пък загуби

своя поврат надалеч от Ахея, загина и сам той!“

Тъй на това Евриклея, разумната дойка, отвърна:

70 „Странни слова излетяха, о, дъще, из твоите устни!

Казваш, че твоят съпруг, до огнището долу останал,

нямало да се завърне! Не вярва сърцето ти лесно.

Чуй ме тогава, и друг отличителен знак ще посоча —

стария белег в крака му от белия зъб на глигана.

75 Аз го видях над легена, поисках за миг да изтичам

да ти явя, но с ръка Одисей ми притисна устата

и ми попречи да дойда — умът му е буден и хитър.

Хайде, последвай ме бързо. С главата си аз отговарям.

Ако излезе, че лъжа, отдай ме на най-тежка гибел!“

80 Тъй й отвърна тогава разумната Пенелопея:

„Трудно е, майчице мила, да знаеш стаените мисли

на боговете всевечни, макар че си много разумна.

Все пак да идем сега при обичния мой син да видя

как са избити момците женихи и кой ги погуби.“

85 Рече така и се спусна от своя чертог. Колеба се

силно — дали отдалеч да разпита съпруга обичен,

или да вземе главата, ръцете му да разцелува.

След като влезе в чертога през прага, иззидан от мрамор,

седна срещу Одисей пред огнищния ярък отблясък

90 там до стената. Седеше опрян той о стройна колона

с поглед приведен, очакващ да чуе какво ще му каже,

щом го съгледа с очи, благородната Пенелопея.

Но със сърце удивено тя дълго стоя занемяла.

Ту се заглеждаше в него и той й се струваше близък,

95 ту й се виждаше пак чужд със жалките просешки дрипи.

А Телемах най-накрая възкликна пред нея припряно:

„Клета ми майко, защо ти е тъй безучастно сърцето

и от баща ми страниш надалеч, а не седнеш до него

думичка да му продумаш, да питаш, разпитваш за всичко?

100 Друга жена на света не би тъй надалече стояла

с неотстъпчиво сърце пред съпруга си, който е страдал

и се завръща след двайсет години в земята си родна.

Мигар в гръдта ти тупти от скала по-сурово сърцето?“

Тъй на това му отвърна разумната Пенелопея:

105 „Мило дете, вкаменен е сега от почуда духът ми.

Ето, не смея ни дума да кажа или да го питам,

или в лицето му аз да се взра. Ако, както разказваш,

моят съпруг Одисей се намира в палата, то можем

двамата да се разкрием взаимно. В сърцата си знаем

110 своите тайни, които не сме доверили на други.“

Рече тъй, а Одисей, устойчивият воин, се усмихна

и заговори така Телемаха с крилатите думи:

„Но позволи, Телемахе, в палата на своята майка

да ме изпита. Тя бързо и по-добре би ме познала.

115 Само защото съм мръсен и в жалките просешки дрипи,

тя ме отблъсва и вярва, че вижда у мен чуждоземен.

А след това да помислим как с теб да постъпим по разум.

Ако в страната тук някой погуби единствен човек и

ако застъпници много след себе си той не оставя,

120 родна земя и роднини напуска той, да не пострада.

Ние сега пък избихме опората на общината,

знатната градска младеж. Помисли си какво да направим.“

А Телемах разсъдливият тъй на баща си отвърна:

„Сам, мили татко, това прецени. Величаят ума ти

125 смъртните вред по земята обширна. Не се осмелява

с теб да се мери по разум от земнородените никой.

Ние с готовност ще дойдем след теб, уверявам те твърдо,

че ще ти бъдем подкрепа, доколкото имаме сила.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, му отвърна:

130 „Аз ще ти кажа открито какво според мен е разумно —

първо добре се измийте, след туй облечете хитони

и наредете на всички робини да сложат премяна.

Нека тогава певецът божествен със звънката лира

всички ни да поведе с песента си на радостен танец.

135 Който живее наблизо или по стъгдите минава,

нека помисли, щом чуе глъча, че празнуваме сватба,

да не се пръсне мълвата за страшната сеч на мъжете

из общината, доде не успеем навън из полето

в нашата плодна градина да стигнем. Ще видим тогава

140 що за полезен съвет олимпиецът Зевс ще ни прати.“

Рече така, и усърдно изпълниха тази повеля —

най-напред те се измиха, облякоха после хитони,

изпремениха се всички робини. Певецът божествен

дрънна по звънката лира. У тях се пробуди копнежът

145 за хороводни игри и за сладостни песни и танец.

И огласиха палата въздигнат игривите стъпки

на хороводи мъже и на дивноодеждни девойки.

Тъй се провикваше някой пред силната глъч из палата:

„Сигурно сватба празнува ухажвана Пенелопея.

150 Ах, безочливата! Тъй ли тя не изтърпя да изчака

да се завърне съпругът, просторния дом да запази?“

Казваше някой така, но не знаеха що става вътре.

В същото време изми Евринома, ключарката, вкъщи

храбрия мъж Одисея, изтърка го с дъхаво масло

155 и му загърна снагата с хитон и прекрасна хламида.

Дева Атина обсипа главата му с божеска хубост,

по-строен, по-снажен стан му придаде, от лоба му спусна

пурпурни гъсти къдрици — същински зюмбюлени китки.

Както в позлата сияйна облича среброто си майстор,

160 който от хромия Хефест и дева Атина научен

трудно изкуство владее омайни творби да създава,

с блясък така му плещите Атина обля и главата.

Имаше божески образ, когато напусна басейна.

Пак Одисей върху трона приседна, от който бе станал —

165 точно срещу Пенелопа, и тези слова й изрече:

„Странна жена! Сред жените безсилни на теб отредили

най-непреклонно сърце олимпийските жители вечни!

Друга жена на света тъй не би отстояла далече

с неотстъпчиво сърце пред съпруга си, който е страдал

170 и се завръща след двайсет години в земята си родна.

Но постели ми леглото ти, майко. И сам ще си легна.

Вярно е, тази жена притежава сърце от желязо.“

Тъй на това му отвърна разумната Пенелопея:

„Странен човек си! Ни гордост, ни пренебрежение крия,

175 ни пряко мяра се чудя. Аз помня какъв бе, когато

ти от Итака отплава на кораб далеч по вълните.

Хайде, иди, Евриклея, стъкми му грижливо леглото

вън от красивата спалня, която самичък той дигна.

Но изнесете леглото, на него сложете покривки —

180 меки завивки, постеля и губери меки, разкошни.“

Тъй му говореше тя от желание да го изпита.

С гняв Одисей се обърна към вярната своя съпруга:

„Жено, наистина тези слова ми разкъсват сърцето!

Ложето кой ми размести? Това би било невъзможно

185 и за най-опитен мъж без намеса на бог от небето.

Само безсмъртен при воля от мястото би го помръднал.

Никой от живите хора при най-голям наплив на сили

лесно не би го повдигнал. Това е голямата тайна,

вложена в него. Направих го опитно сам аз, а не друг.

190 Раснеше в нашия двор дълголиста огромна маслина,

пищно разлистила клони, със ствол като мощна колона.

Около него иззидах сам спалнята и я въздигнах

с каменни плътни стени, над стените й покрив положих,

яки двукрили врати приковах със страни прилепени,

195 после отсякох листака на таз гъстолиста маслина,

ствола от корен отрязах и с брадва подкастрих открая

много изкусно, грижливо, измерих го точно с връвта и

вещо подпора издялах, навсякъде дупки просвредлих.

Ето от ствола сковах сам леглото, покрих го отгоре

200 с пълна украса от слонова кост, от сребро и от злато,

с пурпурен ремък от кожа на вол след това го пронизах.

Ето присъщия знак на леглото. Но сам аз не зная

още ли, жено, леглото стои устойчиво в земята,

или е някой подрязал маслината, за да я мести?“

205 Рече така. Премаляха й в миг коленете, сърцето —

в разказа на Одисея позна отличителни знаци.

Спусна се бързо, обгърна тя шията на Одисея,

та зацелува през сълзи главата му скъпа и рече:

„Вече не ми се сърди, Одисее! Сред хората беше

210 винаги най-мъдър ти. Боговете ни пратиха скърби.

Ех, зловидя им се явно, един до друг двамата ние

от младостта си наслада да сетим, спокойно да стигнем

белите власи. Не ми се сърди и не ме укорявай,

дето не те поздравих аз любовно при първия поглед.

215 Трепет разкъсваше вечно в гръдта ми сърцето обично,

да не попадна в измама от думи лъжовни на странник —

има какви ли не хора — кроят непрестанно коварства.

Ето самата Елена, аргивската щерка на Зевса,

нямаше до чуждоземния мъж на леглото да легне,

220 ако бе знаяла тя, че безстрашните рожби ахейски

ще я отмъкнат обратно в обичната нейна родина.

Но божество я склони да пристъпи към срамното дело.

Първо не беше тя дала в сърцето си място на тази

бедствена мисъл, която довлече и нашите мъки.

225 Ти изброи преди малко пред мене на нашето ложе

тайните знаци. Не го е съглеждал с очите си смъртен —

никой освен мен и теб, и робинята ни Акторида

(моят баща ми я даде, когато отплавах към тебе),

беше тя страж пред вратите на яко строената спалня.

230 Все пак, макар и сурово сърцето ми, ти го предума.“

Още по-силно сега Одисей закопня да ридае.

И той заплака, прегърнал добрата си вярна съпруга.

Както за суша жаднеят крушенци плувци, на които

здраво скования чълн, от вълни и от вихър понесен,

235 бог Посейдон земедържец разбил по морето пустинно,

малко от тях по вълните пенливи към твърдата почва

плуват с тела, напоени от морската пяна солена,

най-сетне стигат желания бряг от злината спасени,

тъй се любуваше тя на съпруга желан и дочакан,

240 без да отнемаше лакти от шията на Одисея.

Щеше така да ги свари във вопъл Зора розопръста,

ако богиня Атина не беше намислила друго.

Спря тя за дълго Нощта на единия край на земята,

а в океана скова златотронната Еос, не даде

245 тя да запрегне в колата конете си бързи и млади

Ламп и Фаетон, които разнасят на хората зрака.

И Одисей, многомъдрият мъж, на съпругата рече:

„Жено, не съм още стигнал до изхода на изпитните.

Още надвисват над мен занапред неизказани мъки,

250 много и тежки, които тепърва ще преодолявам.

Тъй ми предсказа духът на тиванския старец Тирезий

в оня ден, в който аз слязох в дома на Аид да науча

пътя обратен за къщи, за мен и за моите хора.

Но, Пенелопа, ела да си легнем въз нашето ложе,

255 двамата в сладостен сън да потънем за пълна отмора.“

Тъй му отвърна веднага разумната Пенелопея:

„Твоето ложе ще бъде готово за тебе, когато

сам пожелаеш, дошъл си по волята на боговете

най-после в своята къща висока и в мила родина.

260 Но щом веднъж спомена по внушение на боговете

за предстоящата напаст, кажи ми веднага за нея

вместо по-късно, добре е сега още да я науча.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, й отвърна:

„Ах, неразумна! Защо ме предумваш сега да изкажа

265 всичко? Но щом настояваш, аз нищо от теб не ще скрия.

Само че няма сърцето ти да възсияе. Самият

аз не се радвам, защото гадател ми даде съвета

мигом да тръгна да бродя с пригодно весло във ръката

чак до мъже доде стигна, които не знаят морето

270 и за подправка не слагат те никога сол в ядивата,

нито са чували още за кораби пурпурногръди,

ни за весла притъкмени — крилата на бързия кораб.

Сигурен знак той ми каза и няма от теб да го скрия.

Друг пътешественик, срещнат по друма, когато ми каже,

275 че съм понесъл на рамо блестяща веялна лопата,

той ми поръча да спра и забия в земята веслото,

бик да заколя, овен и глиган, оплодяващ свинете,

жертва достойна да дам на владетеля бог Посейдона,

после да ида дома да отдам хекатомби свещени

280 на боговете всевечни, които владеят небето,

редом. Накрая далеч от бурливата шир на морето

смърт ще ме стигне спокойна и сетния ден ще дочакам

немощен в старост приятна, край мен ще живеят щастливо

моите подвластни. Това ми предрече и то ще се сбъдне.“

285 Тъй на това му отвърна разумната Пенелопея:

„Щом като по-добра старост за теб боговете отреждат,

има надежда, че всички несгоди накрай ще надмогнеш.“

Тъй разговаряха сладко с такива слова помежду си.

А Евринома ведно с Евриклея по същото време

290 при светлината на факли постилаха мекото ложе.

След като те в суетня устойчивото ложе постлаха,

старата пак се отправи в покоя си, а Евринома,

стайната вярна робиня, поведе съпруг и съпруга

с лумнали факли в ръце към готовата мека постеля.

295 В спалнята тя ги заведе и пак се завърна. Щастливи

двамата близо дойдоха до старото ложе на брака.

А Телемах и пастирът на крави ведно със свинаря

спряха игривия танц, наредиха да спрат и жените,

после потърсиха отдих в околните хладни покои.

300 След като на близостта си и двамата се насладиха,

почнаха те да услаждат сърцата един друг с беседа.

Тя му разказа какво е понесла жената богиня,

как е вилняла в дома й тълпата нахални женихи,

как уж за нея самата овци угоени и крави

305 те са изклали и вино обилно от делвите пили.

А Одисей й разказа какви теготи е докарал

на земнородните хора и как от съдбата бил страдал.

Всичко разказа. С наслада го слушаше Пенелопея.

Тъкмо си разказа свърши, и дрямка й клепките склопи.

310 Почна с това Одисей, как надвил над киконското племе,

при лотофагите после в земята им тучна как стигнал,

що му направил циклопът, как той го наказал за тези

свои безстрашни другари, които изял исполинът,

как пред Еол се показал и прием радушен намерил,

315 как бил отпратен, но още съдбата не му отредила

да се завърне дома — ураган се извил върху него

и го понесъл ридаещ по рибните морски пътеки,

как след това в лестригонския град Телепил той попаднал,

чълните как му сломили и всичките бронеколенни

320 спътници, как Одисей се спасил върху черния кораб,

и за вълшебката Кирка разказа, за нейната хитрост,

как в плесента на подземния дом на Аида се вмъкнал,

за да разпита душата на тивския старец Тирезий,

на якобордния кораб посрещнал той всички другари,

325 майка си още, която го гледала още от малък,

как след това сладкозвучния глас на сирените слушал,

как до скалистите „Планти“ доплувал, до злата Харибда,

още до Сцила, която човек невредим не избягва,

как му гребците изклали на Хелиос гойните крави

330 и върху бързия кораб как гръм оглушителен метнал

Зевс, отвисоко гърмящият бог, и потънали всички

негови спътници знатни, единствен той гибел избягнал,

как при Калипсо на остров Огигия бил запокитен,

как го задържала силом с надежда съпруг да й стане,

335 как в пещерата дълбока с внимание го обкръжила

и му предложила вечност и нивга не вехнеща младост,

но да примами сърцето в гърдите му с лъст не успяла,

как, претърпял многобройни беди, при феаките стигнал,

те го посрещнали с почест, тъй както безсмъртен се среща,

340 и го отпратили после на кораб към родния остров,

цели съкровища злато и мед и одежди му дали.

Още последните думи мъжът не изрекъл, и тозчас

сладостен сън го обзе, обезсилящ душевните грижи.

Друго замисли тогаз совооката дева богиня:

345 щом се досети, че той до насита изпита наслада

от любовта на жена си и сладката дрямка в леглото,

из океана в мига призова златотронната Еос,

зрака си върху земята да сипне. От мекото ложе

ей Одисей се пробуди и рече на Пенелопея:

350 „Жено, достатъчно мъки претеглихме двамата вече —

ти тук за моето жалко завръщане вкъщи да плачеш,

аз от Кронид и от вси богове на Олимп вековечни

в същото време бях тласкан далеч от брега на бащите.

Но въжделеното ложе щом двама дочакахме вече,

355 ти погрижи се дома за имота ми, който остава,

а пък стадата, които женихите опропастили,

ще си възвърна и сам, от ахейците още ще взема,

докато всички обори изпълня отново с добитък.

Аз пък сега ще отида до нашата плодна градина,

360 своя баща благороден да видя — за мен той тъгува.

А пък на тебе, съпруго, поръчвам, макар че си умна:

слънцето щом се въздигне, ще тръгне веднага мълвата

за гибелта на момците женихи, които изтребих.

Щом като в своя чертог ти възлезеш с прислужни робини,

365 там остани, не поглеждай към никого, нищо не питай.“

Рече така и през рамо преметна оръжие пищно.

Дигна след туй Телемаха, Филойтия, още свинаря

и заповяда да вземат в ръце боевите доспехи.

Въоръжиха се те с островърхата броня покорно

370 и през разкритата порта последваха вън Одисея.

Слънцето беше изгряло отдавна, но дева Атина

бързо под облак ги скри и така от града ги изведе.