Омир
Одисея (5)

Пета песен
Салът на Одисей

Ето Зората се вдигна от светлия одър Титонов,

пурпурен зрак да разнася на всички безсмъртни и смъртни,

а на съвет боговете се бяха събрали, сред тях бе

и гръмонежецът Зевс, най-велик между всички по сила.

5 Там им Атина припомни неволите на Одисея —

с болка в душата, че в плен дълготраен задържа го нимфа:

„Татко наш Зевсе и вий, богове вековечни блажени!

Благ, приветлив, милосърд отсега занапред да не бъде

ни един цар жезлоносец и сдържаност той да не знае,

10 нека с кораво сърце да беснее към всички подвластни,

че Одисея божествен не спомня си повече никой

мъж от народа, над който царуваше с бащина обич!

В остров далеч е захвърлен, от горест велика измъчван.

Силом го нимфа Калипсо задържа в покоите свои,

15 родната стряха да зърне напразно копнее.

Веслени кораби няма, и няма другари, които

с него задружно да тръгнат по ширния гръб на морето.

Ето замислят дори да погубят сина му обичен,

щом от свещения Пилос и дивната Спарта се връща,

20 гдето бе с кораб отплавал, за татко си вест да научи.“

Тъй й отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

„Странни слова излетяха, о дъще, из твоите устни!

С разума собствен сама не реши ли на всички женихи

да отмъсти Одисей, щом в родината той се завърне?

25 Но Телемаха закриляй — това без съмнение можеш —

той невредим да доплава назад до земята си родна,

а да отплават обратно женихите, без да успеят.“

Рече така и към Хермес, сина си любим, се обърна:

„Хермесе (ти си вестител на всичките мои повели),

30 нашата твърда присъда на гиздавокосата нимфа

бързо предай: да се върне сърцат Одисей у дома си,

без да го следва ни бог, нито никой от смъртните хора.

Сам сред безкрайни беди върху сала си здраво пристегнат

нека на двайстия ден в благодатната Схерия стигне,

35 гдето живеят феаки, подобни на нас боговете.

С почести те ще го срещнат, тъй както безсмъртен се среща,

после на кораб ще пратят в родината мила героя,

купища злато и мед, и одежди за дар ще му връчат —

толкова плячка самият не би си спечелил от Троя

40 никога, даже без спънки да беше отнесъл дела си.

Нему съдбата отрежда отново да види той близки,

в своята къща висока и в родна земя да се върне.“

Рече тъй Зевс и послуша вестителят Аргов сразител.

Той на нозете си върза веднага вълшебните златни

45 вечни сандали, които го носеха и над водата,

и над земята безкрайна в гальовния дъх на ефира.

Взе си и жезъла, с който по воля очите на смъртни

в дрямка притваря, на други заспали, отново събужда.

С него в ръка се понесе могъщият Аргов сразител.

50 Стигнал Пиерия той, от ефира сниши към морето

и полетя над вълните подобно на чайка крилата,

дебнеща риба в страхотни въртопи на морската пустош

или топяща крилата си яки в солената пяна.

Тъй като чайка понесен над морската шир безпределна,

55 Хермес до острова стигна, прикътан далеч от Олимпа.

Из теменужна вълна той току-що на сушата стъпи,

към пещерата просторна се мигом запъти, в която

гиздавокосата нимфа живееше. Там я завари.

Огън високо пламтеше в огнището и надалече

60 дъх на ухаен тамян и на леко нацепени кедри

пълнеше целия остров. А нимфата пееше звучно,

шарена тъкан тъчеше със златна совалка.

Край пещерата растяха нагъсто разлистили клони

черни тополи, елхи, с благовонния дъх кипариси.

65 Виеха в тях под листата гнезда бързокрилите птици —

ястреби и кукумявки, и морските врани кресливи,

те край морето, стълпени в орляци, си търсят храната.

Пред пещерата дълбока растеше лоза избуяла,

тежки гроздове висяха по нейните весели клонки.

70 Четири извора близо един покрай други струяха

бистри потоци, които се виеха в разни посоки.

Вред по зелени морави разцъфнали бяха кервизи

и теменуги. Дори и безсмъртен да беше проникнал

в острова, би му сърцето омаяла чудната гледка.

75 Тука застана омаян вестителят Аргов сразител.

И щом насити по воля очи и душа със наслада,

влезе накрай в пещерата просторна. А щом го съгледа,

госта позна незабавно Калипсо, велика богиня —

че боговете безсмъртни се мигом познават взаимно,

80 даже когато дели домовете им дълго пространство.

Но Одисея безстрашен той никъде вътре не срещна.

Там край морето приседнал, ридаеше горко героят,

сълзи и скръб, и въздишки му късаха вечно сърцето.

Вперил бе взор към вълните в безкрая и лееше сълзи.

85 Ей над богини богиня, Калипсо любезно покани

Хермес на трон лъчезарен да седне и после запита:

„Що си ми, Хермесе, тука пристигнал със златния жезъл?

Достопочтен и обичан? Отдавна не си се вестявал.

Своята воля пред мене разкрий. Ще я с радост изпълня,

90 стига да бъде посилна, по моите сили да бъде.

Но по-напред приближи се, гощавка на теб да предложа.“

Рече богинята тъй и постави пред него трапеза,

пълна с амброзия, още и розов нектар му подаде.

Яде и пи до насита вестителят Аргов сразител.

95 После, когато с храната сърцето си вече насити,

с тези слова отговори на гиздавокосата нимфа:

„Бога мен питаш, богиньо, защо съм те тука споходил.

Всичко пред теб ще разкрия, тъй както самата желаеш.

Зевс повели ми да дойда противно на моята воля.

100 Кой на морето солено безбрежната шир драговолно

би превъзмогнал — че нигде по него се град не съглежда,

где хекатомби да колят и жертви нас да принасят?

Но непреклонната воля на егидоносеца Зевса

никой друг от боговете не смее да заобикаля.

105 Казва Кронион, че тука си ти приютила героя

най-злополучен от всички, които обсаждаха Троя

девет години и чак на десета, града разрушили,

с плячка се връщаха вкъщи, ала разгневиха Атина.

Буря, вълни исполински тогава богинята прати.

110 Всичките спътници храбри потънаха, него самичък

бурята грабна и морски талази го хвърлиха тука.

Но повелява ти Зевс да го освободиш незабавно.

Нему не е отредено да гине далеч от родина —

близки отново да види орисва за него съдбата,

115 в своята къща висока и в мила родина да иде.“

Рече така той. Потръпна Калипсо, велика богиня.

В отговор тя му изрече веднага словата крилати:

„Вий, богове, сте жестоки, че ревност голяма таите.

Що се гневите, когато приемаме ние, богини,

120 смъртни във нашето ложе, съпружество с тях пожелали?

Ето Зора розопръста Ориона беше избрала.

Вий, боговете, в живота си лек я преследвахте с ревност

чак докато Артемида, девицата златопрестолна,

с тиха стрела ненадейно в Ортигия него погуби.

125 Гиздавокоса Деметра дари с любовта си Ясион

в триж преоравана нива — отстъпила бе пред сърцето.

След като тайната стана веднага известна на Зевса,

гръм ослепителен хвърли въз клетника той в яростта си.

Тъй и сега, богове, сте ревниви, че смъртен приемам.

130 Него спасих аз от гибел, кога се държеше в морето

сам за греда преломена, че бързия кораб Кринион

на две разби с ослепителен гръм във море винобагро.

Всички спътници храбри загинаха, него самичък

бурята грабна и морски талази захвърлиха тука.

135 Аз приютих и залюбих героя злочест, обещах му

вечен живот, да запази невехнеща никога младост.

Но щом не може повелята на Егидоносеца Зевса

никой друг от боговете да скърши или да престъпи,

нека върви той, където го Зевс неотстъпно насочва —

140 там сред морето безплодно. От мен съпровод да не чака.

Веслени кораби нямам, и нямам другари, които

с него задружно да тръгнат по ширния гръб на морето.

Но съм готова съвет да му дам и не ще скрия от него

как невредим да доплава назад до земята си родна.“

145 Рече сега на Калипсо вестителят Аргов сразител:

„Тъй че пусни Одисея, в боязън пред Зевса смири се!

Иначе той ще стовари жестоко гнева си връз тебе.“

Рече така и си тръгна безстрашният Аргов сразител.

Властната нимфа тогава, повелята Зевсова чула,

150 към Одисея безстрашен потегли със стъпки чевръсти.

Той на брега на морето стоеше и ронеше сълзи.

Ах, тук животът му сладък течеше в копнеж да се върне

в родния край! Охладня му сърцето към нимфата вече.

Нощите в близост до нея прекарваше той по неволя

155 там в пещерата дълбока — невлюбен до влюбена в него.

Денем навън по скалите седеше — далеч край морето, —

сълзи и скръб, и въздишки му късаха вечно сърцето.

Вперил бе взор към вълните в безкрая и лееше сълзи.

Ето до него дойде лъчезарната нимфа и рече:

160 „Доста си, клетнико, сълзи проливал и доста си губил

дните прекрасни. Готова съм аз да те пусна веднага.

Хайде, за сал със секира високи стъбла отсечи си,

здраво гредите свържи и потон издигни им отгоре,

за да се впуснеш да плаваш на него по морски лазури.

165 Хляб и вода, пък и вино обилно тогава

аз ще ти сложа на сала, от глад повален да не бъдеш,

плащ върху теб ще наметна, ще пратя и вятър попътен,

читав и здрав да достигнеш мечтаната своя родина,

тъй боговете, които владеят морето просторно,

170 искат, а в мисъл и дело те повече могат от мене.“

Рече тя тези слова. Одисей многостраден потръпна

и се обърна към нея с крилатите думи:

„Друго, богиньо, замисляш навярно, а не да ме пуснеш,

щом ми предлагаш със сал да преплавам морската бездна,

175 страшна, свирепа — това бързоходните кораби равни

мъчно ще сторят дори при попътния вятър на Зевса.

Но против твоята воля на сала аз няма да стъпя,

ако пред мен не решиш да положиш великата клетва,

че срещу мен не замисляш днес никакво бедствие ново.“

180 Тъй отговори. Усмихна се дивната нимфа Калипсо,

нежно с ръка го погали и тия му думи изрече:

„Истина, ти се представяш хитрец и голям шегобиец,

щом изговори ответно такива обмислени думи.

Нека да знае земята, небето широко отгоре

185 и под земята водата на Стикс — най-великата клетва,

що боговете блажени дори не мълвят без боязън, —

никакво бедствие ново сега срещу теб не замислям.

Но ти предлагам съвета, какъвто за мене самата

бих си избрала, изпадна ли в някоя трудност подобна.

190 От отзивчивост, повярвай, не ми е душата лишена,

не от желязо в гърдите ми бие сърцето, но от милост.“

След като свърши, поведе богинята дивна героя

с пъргави стъпки, а той подир нимфата бързо закрачи.

Влязоха те в пещерата дълбока — богиня и смъртен.

195 Там Одисей върху трона приседна, от който бе станал

Хермес, а нимфата сложи пред него храна и напитки —

всякакви гозби, които на смъртни мъже се услаждат.

После самата тя седна срещу Одисея божествен,

сладък нектар пък донесе с амброзия нейна робия.

200 И към готовата пищна трапеза пресегнаха двама.

След като своята жажда и глад утолиха напълно,

на Одисея продума Калипсо, велика богиня:

„Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее!

Вече, изглежда, решен си обратно дома да се върнеш

205 в родния остров разлъчен от мене. Тогава прощавай!

Но ако знаеше колко премеждия тебе съдбата

готви да минеш, преди да се върнеш под родната стряха,

щеше при мене в това обиталище ти да останеш

и вековечен да бъдеш, макар да копнееш да зърнеш

210 вярната своя съпруга и цял ден по нея тъгуваш.

Смея все пак да се хваля, че аз не отстъпвам пред нея

ни по снага, ни по прелест. Нима с нас, богините, могат

вашите смъртни жени да се мерят по стройност и прелест?“

Тъй Одисей, находчивият мъж, й отвърна веднага:

215 „Моля те, мощно богиньо, изслушай ме, без да се сърдиш.

Зная и сам аз прекрасно, разумната Пенелопия

колко пред образа твой е нищожна със земната хубост.

Смъртна е тя, а пък ти си безсмъртна и вечно си млада!

Все пак желая безспирно и цял ден копнея отново

220 аз да се върна дома си, възвратния ден да посрещна.

И ако някой ме бог ме съкруши по море винобагро,

аз ще изтрая, в гръдта ми сърцето калили са мъки.

Толкова много изстрадах и толкова много претеглих

и по море, и във битки, че нека и то ми се случи.“

225 Рече така. А денят си отиде и мракът се спусна.

Двама се уединиха в потаен кът на пещерата,

там през нощта неразлъчни се радваха на близостта си.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от здрача,

метна веднага хитона и плащ Одисей богоравен.

230 Сложи пък нимфата дълга и светлосребриста одежда,

нежно тъкана, ефирна, опаса снагата си с пояс,

целия в злато, след туй над лицето си булото спусна

и тя започна усърдно за път Одисея да готви.

Даде му брадва голяма, за дланите тъкмо пригодна,

235 бронзова, тежка и остра от двете страни, закрепена

плътно за дръжка от яко и гладко дърво на маслина.

Даде му още и остра тесла, след това придружи го

чак до брега, върху който растяха грамадни дървета —

черни тополи, елхи, до небе връх проточили бори,

240 сухи отдавна от зноя и лекоподвижни в морето.

Щом му посочи гората с дърветата, високо израсли,

върна се пак в пещерата Калипсо, богиня велика.

Той заповаля стъблата и спорно вървеше трудът му.

Двайсет из корен изсече, веднага с медта ги окастри,

245 сръчно премахна кората, по връв изравни ги грижливо.

Скоро със свредел се върна Калипсо, богиня велика.

С него проби той гредите една подир друга, сближи ги,

с клинове яки ги свърза и медните стеги постави.

Дъно просторно постави — такова, каквото съгражда

250 опитен мъж, запознат със строежа на кораб товарен.

Сала си тъй нашироко сглоби Одисей остроумен.

Борд след това му издигна и с яки ребра то застегна,

дъбови талпи дебели постави за палуба горе.

Мачта изправи в средата, кръстоса на нея върлина,

255 здраво кормило прибави, тъй сала си да направлява,

с пръти ракитови в края изплете ограда, вълните

тя да възпира. И трупи за тежест на дъното хвърли.

Ленена тъкан подаде Калипсо, богиня велика,

тя за платно да му служи, и той натъкми го изкусно,

260 върза въжета и върви, с които да вдига платното.

Най-сетне с лостове сала притегли в морето свещено.

Ден се изпълни четвърти, когато той всичко завърши.

В петия ден Калипсо на път Одисея отпрати,

след като тя го изкъпан облече в уханни одежди.

265 В сала му нимфата сложи един мях със вино червено,

други грамаден — с вода, що от извор начерпила беше,

хляб и богати закуски пък тури във сака от кожа.

И най-накрая повика попътния, лекия вятър.

Весел от полъха опна платна Одисей богоравен,

270 хвана умело кърмата и сала със смелост насочи.

Сън не спохождаше никак очите му бдящи, следящи

зорко Плеядите и Воловаря, що бавно захожда,

още Голямата мечка, която наричат Колата —

тя се на място обръща и плахо Орион поглежда,

275 в пазвата на океана едничка не се потопява.

Тази заръка му даде Калипсо, велика богиня —

все като плава, звездата от лява страна да оставя.

Дни седемнадесет цели той плава по морски пътеки,

на осемнайстия зърна прибулени в лека омара

280 на феакийския край планините, прострени насреща.

Щит насред планините бе сякаш земята планинска.

Тъкмо сега Посейдон, етиопския край изоставил,

от планините Солимски съзря отдалеч Одисея —

как над вълните се носи. И гняв облада му душата.

285 Къдри лазурни разтърси страхотно и гръмко продума:

„Как? Та нима боговете са друго решение взели

за Одисея, доде с етиопците аз съм празнувал?

Ето насмалко ще стигне феакската суша, където

вече съдбата отрежда да найде предел в изпитните!

290 Но ще наситя, аз вярвам, омразника с нови неволи!“

Рече така и заваля грамадните облаци черни,

грабна тризъбеца той, разбушува морето, надигна

вихри насрещни да веят, морето ведно със земята

в облаци гъсти забули и нощ от небето се свлече.

295 Вкуп връхлетяха и Евър, и Нот, и Зефир бързовеен,

дигна могъщи талази Бореят, роден из ефира.

На Одисей премаляха за миг колената, сърцето

и на душата си храбра изрече той, тежко въздъхнал:

„Клетник, горко ми! Какво ли ще срещна тепърва из пътя?

300 Тръпна сега, че разкри ми богинята чистата правда.

Тя ми предсказа, че много беди ще претегля в морето,

докато в къщи се върна. И всичко се вече изпълва.

С облаци гъсти Кронион забулва небето безкрайно!

Той развълнува морето, от всички посоки надига

305 вихри насрещни. Сега устремената смърт ме очаква.

Тройно, четворно щастливи сте вие, данайци, които

паднахте в ширната Троя във бран за честта на Атриди!

Де да бях също загинал и своята орис изпитал

в оня ден, в който покрай бездиханния труп на Пелида

310 сипеха копия медни по мене безчетни троянци!

Щях да съм с почест погребан и славен от всички ахейци.

Но ми отреди съдбата безславна смърт днеска да срещна.“

Още несвършил речта, исполинска вълна ненадейно

с трясък разби се над него и сала обърна в морето.

315 Той надалече от сала изхвръкна, надвита ръката

пусна кормилото. Точно в средата му мачтата скърши

буря от вихри противни, едни срещу друг връхлетели,

и надалеч в морето платното с върлината падна.

А Одисей във водата потъна и нямаше сили

320 бързо оттам да изплува, притискан от водни стихии

(бреме му дрехите бяха — прощалният дар на Калипсо).

Вдигна се късно едва, из устата избълва водата

солна, горчива, която шуртеше из гъстите къдри.

Но и така не забрави той сала, макар и отпаднал,

325 а устремен по вълните, успя да се хване за него,

стъпи отново отгоре и близката гибел избягна.

Сала грамадна вълна пък понесе тук-там по морето.

Както наесен подгонва Борей сред полето бодливи

бурени сухи, които се сплитат на снопове гъсти,

330 бурите тъй го подеха насам и натам по вълните.

Ту ненадейно го Нот на Борей за гонитба подхвърли,

ту пък го Евър отстъпи, Зефир да си с него играе.

Как го съзря Левкотея — Инд, дъщерята на Кадъм,

някога гиздавонога девойка със говор на смъртна,

335 после богиня, приела безсмъртието в морските бездни.

Стана й жал за героя, попаднал в неволя и мъка.

Сякаш гмурец лекокрил, из вълните нагоре излитна,

стъпи срещу Одисея на сала и тъй му изрече:

„Клети, защо се гневи срещу теб Посейдон земетръсец

340 толкова страшно, че той ти беда след беда изпровожда?

Все пак не ще те погуби, макар да го твърдо желае.

Само съвета ми слушай — а виждам не си неразумен:

Дрехите бързо свали, остави на стихиите сала,

те да го мятат, а ти се хвърли във вълните и плувай

345 към бреговете феакски, където те чака избава.

Дръж, опаши на гърдите си моето було нетленно.

С него недей се страхува от никаква болка и гибел.

Само щом твърдата почва накрая достигнеш с ръцете,

бързо снеми и хвърли го назад в притъмнялата бездна

350 по-надалеч от брега, но извръщай очите от него.“

Рече така и подаде богинята своето було,

после веднага се спусна обратно в морето бурливо —

сякаш бе водна кокошка, и черна вълна я погълна.

А Одисей, богоравен страдалец, размисли тогава,

355 тежко въздъхна и рече така на душата си храбра:

„Тръпна ужасно — горко ми! — че пак хитрина ми изприда

някой безсмъртен, щом иска сега да си сала оставя.

Не! Не желая да слушам — току-що съгледах земята —

още далечна, където съдбата ми готви избава.

360 Ето какво ще направя, и то ми се струва разумно.

Докато здравите скоби на сала пристягат гредите,

тук ще остана, бедите с търпение аз ще претегля.

Щом разярена вълна пък ми сала разбие, ще плувам —

в миг тъй опасен ще мога ли по-добро нещо да сторя?“

365 Както в ума и душата премисляше още героят,

бог Посейдон земетръсец издигна вълна исполинска,

гибелно гребен превила, и силно я метна въз сала.

Както бурливият вятър връхлита връх сухата слама

и във вихрушка извита насам и натам я пилее,

370 тъй и вълната помете гредите. Самичък героят

яко възседна една — като конник на кон състезател.

Дрехата после отмахна — прощалният дар от Калипсо,

храбрата гръд незабавно с вълшебното було загърна,

скочи стремглаво в морето солено, разпери ръце и

375 бързо се спусна да плува. Но бог Посейдон земетръсец,

щом го съгледа, разтърси глава и се люто закани:

„Скитай се по-натам ти по морето в неволя, додето

стигнеш накрая до хора, които Кронион откърмя!

Вярвам не ще се оплакваш, че малко си страдал от мене.“

380 Тъй като рече, той шибна коне гъстогриви и скоро

в Еги се върна, където е вдигнат чертогът му чутен.

Друго намисли тогава на Зевс дъщерята Атина:

Пътя на другите ветри богинята бързо препречи

и заповяда на всички стихии да спрат и да стихнат.

385 Само Борея надигна, вълните сама уталожи,

да се спаси Одисей благородният, смърт да избегне

и да достигне брега на феаките веслолюбиви.

Цели два дни и две нощи го мятаха диви вълните

и пред очите му често заставаше близката гибел.

390 Третия ден щом от здрача Зора златокъдра изведе,

вятърът спря и затихна. Безветрено тихо морето

пред Одисей просветля и насреща съгледа той остров —

зорко надзърна далеч, от вълна исполинска повдигнат.

Както децата ликуват, когато се вдига баща им

395 от изтощителна болест, понасял страдания тежки

и не от скоро линеял, потискан от демон противен,

но боговете за радост на всички съвземат болника —

тъй Одисей засия от вида на брега и гората

и все по-бързо заплува да стъпи на сигурна почва.

400 След като стигна, отгдето се чува екът на гласа чу,

той долови на вълните кипежа в крайбрежния подмол —

ето вълна исполинска ревеше над стръмния бряг и

с грохот разбивани, всичко заливаше с пяна солена.

Нямаше там нито залив, ни плитковина, нито пристан,

405 вдаден бе стръмният със скали непристъпни и остри.

На Одисей прималяха за миг колената, сърцето

и от душата си храбра изтръгна той тежка въздишка:

„Ето — горко ми! — Кронион ми сочи нечакано суша

и превъзмогвам аз, вече кръстосал, страхотната бездна,

410 но от морето пенливо изход не се забелязва —

рифове остри отвред, а по края възвират вълните

шумно. Навсякъде гладки стени се възпират високи.

Чак до брега е дълбоко. Не мога на твърдото дъно

с двата си крака да стъпя, така да избягна бедата.

415 Ако реша да избягна, могъща вълна ще ме грабне,

върху скала ще ме хвърли и напънът мой ще е празен.

Ако заплувам по края за някакъв сигурен изход —

бряг полегат оросяван да търся и заливче тихо,

страшната буря — боя се — в мига ще ме грабне отново

420 и ще ме тласне ридаещ по бранове рибообилни.

Вражески демон за мое нещастие из дълбините

страшен звяр ще изпроводи от стадото на Амфитрита.

Зная аз как се гневи срещу мен земетръсецът славен.“

Както в ума и душата героят премисляше още,

425 бърза вълна го запрати за миг към скалистата суша.

Кожата би си раздрал и премазал би своите кости,

но ведроока богиня Атина го с време поучи —

скочи и с двете ръце за скалата успя да се хване,

в нея се вкопчи задъхан, доде се оттегли вълната,

430 и я за малко избягна, но тя отразена обратно,

неудържимо го сграби и метна далече в морето.

Както когато изтръгнеш полип от легло разклонено,

по пипалцата остават полепнали зрънца от камък,

тъй на скалата остана от мишците, вкопчени здраво

435 кожа одрана. Вълна исполинска покри Одисея.

Мимо съдбата героят загинал би тука нещастно,

но ведрооката дева решителност вля му в душата.

Той от вълна, връхлетяла да шибне скалата, изскочи,

плувна покрай дължината с обърнат към сушата поглед,

440 бряг полегат оросяван да търси и заливче тихо,

и ненадейно плувецът видя на река светлоструйна

устие — най-сгодно място за слизане там според него,

Равно и без камънак, срещу вятър добре защитено.

Речния бог той позна и молба съкровена прошепна:

445 „Чуй ме владетелю, който да си, от сърце аз те моля!

Из дълбините беглец съм от лютия бяс Посейдонов.

За боговете безсмъртни дори е свещен чужденецът,

който, в страдания скитал, пристъпя молител, тъй както

аз пред водите ти днес се явявам и пред коленете.

450 Милост, владетелю! Горд съм, че ида под твоя закрила!“

Рече така. Божеството забави вълната в потока.

Повърхността пред плувеца изглади и тъй го избави

в речното устие. Там колене и ръце отмаляха

у Одисея. Вълните го бяха съвсем изтощили.

455 Беше подпухнал навред. От уста и от ноздри струеше

морска вода. Най-накрая останал без глас, бездиханен

просна се изнемощял на земята от крайна умора.

След като той се съвзе и духът му се върна в сърцето,

сне от снагата си той на богинята ясното було

460 и го отпусна в реката, която се влива в морето.

Мощна вълна го отнесе назад и с ръцете си мили

взе го богинята Ино, а пък той из реката излезе,

легна под тръстиков храст, плодородната почва целуна

и на душата си храбра изрече с дълбока въздишка:

465 „Клетник, горко ми! Какво ли ще срещна тепърва по пътя?

Тук пребудувам ли аз в неспокойната нощ край реката

заедно вредният скреж и росата свежителна лесно

ще ме погубят издъхнал душата и сетните сили —

ледно течение вей от реката пред ранния изгрев.

470 А изкача ли се горе на хълма в туй горско усое,

легна ли в гъстите храсти и там се отпусна за отдих

в нощния хлад и умора, оборен от сладката дрямка,

на зверовете за храна и за плячка — боя се — ще стана.“

Тъй разсъждаваше той и накрая намери за умно:

475 Бързо пое към гората, която откри до потока,

расла открито на хълмче. Растяха там двойка маслини,

стволове сплели — една благородна и друга дивачка.

Нивга през тях не фучеше гневът влагодъхащ на ветри,

нито със знойни лъчи се промъкваше яркото слънце,

480 нито проливният дъжд се процеждаше — толкова гъсто

бяха се клоните вплели. Под тях пропълзя Одисей и

с драги ръце си разрови веднага широка постеля.

Тъй бе покрита земята с грамада нападала шума,

че да намерят под нея защита и двама, и трима

485 даже от зимната буря, когато най-люто беснее.

С радост шумака съзря Одисей, богоравният страдник.

Той се изпъна посред и съвсем се зарови в листата.

Както селякът зарива главнята под черната пепел

вън на полето, где няма съседи, край своята нива,

490 за да запази жарта, да не пали от другаде огън,

тъй Одисей се зарови дълбоко в листата. Атина

сън му разля над очите, да може и бърже, и лесно,

клепки склопил, да отмахне умората непоносима.