Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ὀδύσσεια, 730 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2011-2012 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2013)

Издание:

Омир. Одисея

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Илюстрации: Любен Диманов

Редактор: Маргарита Петкова

Коректор: Маргарита Иванова

Художник: Кънчо Кънев

Формат 16/70/100. Печатни коли 30.

Печат Лито Балкан АД

София, 2009 година

ISBN 978-954-09-0223-4

История

  1. — Добавяне

Седма песен
Посещението на Одисей у Алкиной

Още докле Одисей, благоросният страдник, мълвеше,

яката мулешка двойка отведе в града Навзикая.

Щом тя достигна палата чутовен на своя родител,

спря на предверния друм. Обградиха я нейните братя,

5 на боговете подобни. Разпрегнаха те от ярема

потните мулета, после отнесоха вътре прането.

Тя пък във своята спалня отиде. Разпали й огън

старата апиротянка, робинята Евримедуза.

Витите кораби нея доведоха тук от Апира,

10 почетен дар отредена бе за Алкиноя, за царя,

който бе тачен от всички феаки с божествена почит.

Беше възпитала тя у дома белоръката дева.

Огъня тя й разпали и вкусна вечеря поднесе.

Тъкмо тогава пое Одисей за града. А Палада,

15 в грижа за своя любимец, обля го с мъгла непрогледна,

някой надменен феак да не го забележи по пътя

и да не го наскърби с любопитен въпрос откъде е.

Щом той прекрачи през прага на дивния град феакийски,

там го посрещна Атина, богинята бляскавоока,

20 образ приела на млада девойка със стомна в ръцете.

Щом като тя приближи, Одисей богоравният рече:

„Можеш ли, чадо, ми каза къде се издига палатът

на Алкиноя — мъжа, който царства тук над народа?

Гледай, изстрадал съм много, прокуденик аз на съдбата

25 ида при вас отдалеч и от хората, дето живеят

в тази страна и града, не познавам аз никого тука.“

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

„Татко, сега ще ти кажа палата, за който ме питаш —

близо до него живее и моят безукорен татко.

30 Ти продължи мълчаливо — по пътя пък аз ще те водя.

Ни минувачи поглеждай, ни с някого в разговор влизай.

Никак не са благосклонни тук хората към пришълците.

Гости от чужда страна у дома не посрещат сърдечно.

Само на кораби бързи облегнати, вечно кръстосват

35 морската бездна — това земетръсният бог ги научи

(техните кораби бързи летят като птици и мисли).“

Рече Палада Атина така и поведе пред него

пъргаво. Той пък закрачи след нея с божествени стъпки.

Пътем от целия град от феаките веслолюбиви

40 никой не ги забеляза. Това не допусна Атина,

гиздавокосата мощна богиня, която току-що

беше разляла над своя любимец свещения облак.

Гледаше той възхитено пристанища, кораби равни

и на самите герои стъгдите, високите яки

45 градски стени, затвърдени със зъбери — истинско чудо.

След като стигнаха двама палата чутовен на царя,

първо продума Атина, богинята бляскавоока:

„Страннико татко, това е палатът, за който ме питаш.

Вътре ще свариш без друго на Зевс синовете — царете

50 пир там пируват. Влезни и не влагай боязън в сърцето.

Щом един мъж е сърцат и уверен, във всякакъв почин

той преуспява, дори от далечна чужбина да иде.

Най-напред ти приближи господарката, в залата влязъл.

Тя се нарича Арета, сама произхожда от тези

55 майка и татко, които родиха и цар Алкиноя.

Пръв е в рода Навзитой. Посейдон земетръсец роди го

от Перибея, която засенчва жените по хубост,

най-млада от дъщерите на Евримедонта безстрашен,

който в отдавнашно време владял над гигантите дръзки,

60 но светотатното племе погубил и с него загинал.

Щерка му бог Посейдон овладя и от тяхната близост

бял свят видя Навзитой, благородният цар феакийски.

А Навзитой си роди синове Алкиной и Рексенор,

но среброръкият бог със стрелата Роксенор прониза.

65 Мъжко чедо недобил, той след брака остави сиротна

щерка Арета, която си взе Алкиной за съпруга.

Нея той тачеше, както не беше почитана друга

в цял свят, където жени управляват домашни стопанства.

Тъй бе почитана тя от сърце и се още почита

70 и у дома от чадата й мили, от сам Алкиноя

и от мъжете феаки — за тях е същинска богиня,

с радост я вред поздравяват, кога по стъгдите се весне.

Но очевидно не е тя лишена от ум благороден,

нейната ласкава дума и мъжките разпри заглажда.

75 Страннико, ако Арета молбата ти склонно посрещне,

ти се надявай тогава да видиш възлюбени, близки,

в своята къща висока да идеш и в мила родина.“

Тъй сивоока богиня Атина изрече и литна

към неспокойната шир на морето от Схерия тучна.

80 До Маратон долетяла, до широкодрумна Атина,

в яко строения дом Ерехтеев богинята влезе.

А Одисей към палата на цар Алкиной се запъти.

Спря той пред медния праг развълнуван дълбоко в сърцето.

Слънцето както излъчва и месецът блясък, така и

85 на Алкиноя безстрашен домът величаво блестеше.

Медни стени се редяха насам и натам из палата

горе до крайния кът увенчани с корниз в тъмносиньо.

Входа за плътната сграда препречваха двери от злато,

а върху медния праг се издигаха сребърни талпи.

90 Сребърна стряхата беше, резето излято от злато.

Златни и сребърни псета по две от страните стояха —

беше ги сръчният Хефест изваял с художествен усет,

стражи да бъдат в палата на смелия цар Алкиноя.

Те не старееха, бяха безсмъртни за вечни години.

95 Вътре, в стената опрени, опасваха вдясно и ляво

в ред непрекъснат кресла, на които разстлани лежаха

тънки платна, от ръце на жени изтъкани изящно.

Там постоянно седяха прочути велможи феаки

да се гощават и пият в обилие имаха всичко.

100 Ваяни в злато момци върху здрави поставки стояха

околовръст и държаха в ръцете си пламнали факли,

в пиршества да озаряват палата през тъмните нощи.

До петдесет ратайкини живееха още в палата —

трият едните златисти зърна върху мелничен камък,

105 други въртят вретена или седнали ткаят с разбоя

редом — тъй както листата на стройна шумлива топола,

а от изящната тъкан прокапва елеят избистрен.

Както мъжете феаки пред всички блестят по изкуство

с кораби бързи да порят в морето, така и жените

110 сръчност показват на стана. Самата Атина ги учи

чудни платна да създават и дава им светъл разсъдък.

Близо до портата вън зеленее край двора градина

четири уврата. Вредом наоколо зид се извива.

Тука издигат стъбла към небето високи дървета —

115 Нарове, ябълки, круши, натегнали с плод превъзходен,

сладки смокини и още маслини, разлистени чудно.

Никога техният плод не пропада, не се покварява

цяла година — и лете, и зиме. Лъхът на зефира

вечно зарежда едни и налива на зреене други.

120 Круша след круша расте, след ябълка ябълка зрее,

грозд подир грозд пожълтява, смокинята сменя смокиня.

По-натам за Алкиной се листят многоплодни лозите.

Гроздове жълти — едни на открита и равна площадка

съхнат огрени на слънце, а други прибира лозарят.

125 В делвите мачкат една част, а друга е там за ластари

още разпукнала в цвят, кехлибарено трета се багри.

Там, гдето свършват лозите, започват лехи, засадени

със зеленило различно, което не вехне година.

Извори бликат тук два. Лъкатуши един по лехите

130 всякъде. Друг светлоструен изтича под прага на двора

към възвисения дом и феаките черпят от него.

Тъй вековечните щедро дариха дома Алкиноев.

Тука се спря изумен Одисей, богоравният странник,

и щом насити по воля очи и душа със наслада,

135 смело прекрачи през прага за вътрешността на палата.

Там той завари събрани стареи, велможи феаки,

Както възливаха вино за зоркия Аргов сразител —

винаги беше последен зован той пред нощния отдих.

Залата тук прекоси Одисей, богоравният страдник,

140 стулен в мъглата, която Атина разсипа над него,

и пред Арета и цар Алкиноя пристъпи направо.

Той за молба коленете на майка Арета прегърна

и отведнъж се разля от снагата му гъстия облак.

В залата дъх притаиха, когато съзряха героя,

145 всички захласнати в него. А той на Арета продума:

„Чуй ме, Арето, ти, дъще на златния славен Рексенор,

пред коленете ти падам, огънат от мъки, пред царя

и пред трапезните гости. Дано им дарят боговете

щастие пълно в живота, на мили деца да оставят

150 своя имот и дела, от народа придаден за почит.

Моля ви, помощ ми дайте, в родината аз да се върна

скоро, че страдам отдавна разлъчен от своите близки.“

Рече така, към огнището той приближи и приседна

там в пепелта. Занемяха наоколо всички за дълго.

155 Но проговори накрай Ехеней, благородният старец —

всички стареи феаки надрастваше той по години,

помнеше минали случки и с хубави речи блестеше.

С помисли мъдри изпълнен, той почна така да говори:

„Никак не е, Алкиное, прилично, не е обичайно

160 гост да седи в пепелта до огнището долу пред тебе.

Тези мъже се въздържат, че чакат от тебе повеля.

Странника ти повдигни, покани го на стол среброгвозден

редом до нас да приседне, а сам повели глашатаи

виното в кратер да смесят, и също за Зевс гръмовержец

165 тук да възлеем, че той е опора на госта молител.

А икономката нека на странника сложи вечеря.“

Рече така и събуди свещената мощ в Алкиноя.

Той улови за ръка находчивия смел Одисея,

вдигна го от пепелта и на трон украсен го покани

170 редом до себе си, гдето седеше току Лаодамант,

храбрият негов потомък, когото обичаше нежно.

Ето робиня донесе пред тях върху сребърен поднос

златен прекрасен кърчаг със студена вода за ръцете,

После поля им самата и гладка трапеза подаде.

175 Хляба пък сложи пред тях икономката достопочтена,

ястия пищни със радост подбрала от всички запаси.

Лакомо яде и пи Одисей, богоравният страдник.

На глашатая тогава мощта Алкиноева рече:

„В кратера вино смеси, Понтоное, и чаши на всички

180 гости в палата подай, за да можем на Зевс гръмовежец

тук да възлеем, че той е опора на госта молител.“

И Понтоной им размеси от меденосладкото вино,

за възлияние той го на всички в стакани разнесе.

Щом пък възляха и пиха, душата им колкото иска,

185 с тези слова Алкиной се обърна към своите гости:

„Слушайте, велможи на всички феаки,

та да изкажа какво повелява сърцето в гръдта ми.

Свърши се пирът. Сега се отдайте на сън в домовете.

Утре на ранина нека поканим старейшини още,

190 да нагостим чужденеца в палата и на боговете

да принесем хекатомба. След туй за молбата на госта

ние ще мислим — без лишни тревоги и трудности как той

с наш съпровод и защита да иде в родината своя

радостен скоро, макар че живее далече в чужбина,

195 как да не го сполети посред пътя злина или тягост,

още преди да е стигнал земята си родна. Да срещне

там ориста на съдбата и неумолимите мойри,

както са нишките прели, когато го раждала майка.

Ако ли някой безсмъртен е слязъл при нас от небето,

200 явно тогава кроят на ума си небесните нещо.

Иначе в истински вид се явяват пред нас боговете

винаги, в тяхна чест щом устроим хекатомби чутовни —

седнали редом до нас, те пируват на пищни трапези.

Даже когато на пътя самотен феак ги пресреща,

205 те се не крият от него, защото сме сродници техни,

както циклопите правят и бясното племе гиганти.“

А Одисей, многоумният мъж, отговори и рече:

„Друго мисли, Алкиное, в ума си. Не съм аз подобен

на вековечните, дето владеят небето обширно,

210 ни по лице, ни по ръст, но съм равен на земните смъртни.

От земнородните хора, които познавате вие,

няма кой с мен да се мери по горчивини изживени.

Мога пред вас да разкажа и още по тежки неволи,

колкото аз съм изстрадал по волята на боговете.

215 Но позволете да хапна, макар и с душа натъжена.

Няма по-кучешко нещо в света от стомаха ни глождещ.

Щем не щем, той постоянно за своето право напомня

въпреки нашата тежка несрета и горест в душата.

Ето сега се измъчвам в душата си аз, а стомахът

220 силом ме кара да ям и да пия, дори да забравя

всичките мъки, едно само иска — да бъде наситен.

Но погрижете се утре, когато зората се пукне,

мене, злощастният странник, да пратите в мойта родина —

много дори да изстрадам, додето съм жив, но да видя

225 своя имот и робини, и къщата ширна висока.“

Рече така. Одобриха му всички речта и решиха

Странника, който тъй умно говори, дома да изпратят.

Щом те възляха и пиха, душата им колкото иска,

тръгнаха да отпочинат към своето жилище всеки.

230 А Одисей подир пира остана в трапезната зала,

седнаха редом Арета и цар Алкиной богозрачен.

Щом отстраниха робини трапезни останки, съсъди,

първа подхвана Арета, царица лилиеръка

(но щом съгледа, позна тя веднага хитона и плаща,

235 дивните дрехи, които бе ткала дома с ратайкини),

тя се обърна към него и рече словата крилати:

„Страннико, най-напред искам самичка сега да те питам:

кой си, отгде си и кой ти е тези одежди предложил?

Ти нали каза, че идеш крушенец нещастен от буря?“

240 Тъй Одисей, находчивият мъж, й отвърна и рече:

„Трудно бих могъл, царице, това да разкажа.

Струпаха много беди върху мен боговете небесни.

Но ще разкажа откровено пред теб каквото ме питаш.

Остров Огигия там надалече лежи сред вълните.

245 В него живее Калипсо, коварната щерка на Атлас,

гиздавокосата страшна богиня. В общуване с нея

ни от безсмъртните никой, ни някой от смъртните влиза.

Само нещастника мен до домашното нейно огнище

демон отведе, когато ми Зевс бързоходния кораб

250 с гръм ослепителен надве разцепи в морето пустинно.

Всичките спътници храбри, потънаха в морската бездна.

Аз пък, притиснал в прегръдка гредата на равния кораб,

девет дни бродих така. На десетия в нощ непрогледна

от боговете бях хвърлен в Огигия, гдето Калипсо,

255 гиздавокосата страшна богиня, живее. От нея

бях приютен, нагостен и обикнат. И тя ми обрече

вечен живот, да запазя невехнеща никога младост.

Но да примами сърцето в гърдите ми с лъст не успя тя.

Седем години прекарах аз там и напойвах със сълзи

260 тези нетленни одежди, които ми даде Калипсо.

След като осма година дойде в кръговрата на дните,

тя ме сама поощри да се впусна в морето. Не зная

вест ли получи от Зевс, или помисъл друга й хрумна?

Но ме изпрати на сал заскобен и снабди ме обилно

265 с хляб и със сладка напитка, нетленна одежда ми сложи.

И най-накрая призова тя попътния, лекия вятър.

Дни седемнадесет цели пътувах по морски пътеки,

на осемнайстия зърнах на вашия край планините,

плувнали в лека омара. Обхвана сърцето ми радост.

270 Клетникът аз! Предстояло тепърва да срещам неволи

тежки, които кроеше за мен Посейдон земетръсец.

Той подстрека ветровете насреща, отряза ми пътя

и развълнува безкрайно морето. В стенания тежки

можех ли аз да остана със сала над водовъртежа?

275 Морската буря го бързо разби на парчета. Неволен

с плуване аз прекосявах дълбоката бездна, додето

вихър и мощна вълна ме отвяха до вашия остров.

Но като плувах към суша, едва във въртоп не попаднах,

който на стръмния бряг върху остри скали ме хвърли.

280 Сили напрегнах, отстъпих встрани и след малко достигнах

устие — най-сгодно място за слизане там според мене —

равно и без камънак, срещу вятър добре защитено.

Проснах се изнемощял на брега. Но след време настъпи

тъмна божествена нощ. Припълзях от потока на Зевса

285 и се укрих в храсталак, под листата направих постеля.

Някакъв бог върху мене разля продължителна дрямка.

Там сред опадали листи лежах със сърце нажалено,

спал съм през цялата нощ, утринта и до жаркото пладне.

Слънцето щом се наведе, и сладкия сън ме напусна.

290 Зърнах в мига на брега на морето игра на девойки —

дружките на дъщеря ти, сред тях и самата богиня.

Аз я с молба заговорих, и тя прояви благородство.

Никак не съм аз очаквал на нейната възраст девойка

тъй да ме срещне, постъпват младежите все леконравно.

295 Даде ми вкусна храна според воля и вино искрящо,

тя ме окъпа в реката и тези одежди ми даде.

Цялата истина ето пред теб нажален аз разказах.“

А Алкиной на това отговори на свой ред и рече:

„Но, чужденецо, в едно не постъпила както е редно

300 моята щерка — не те е довела с робините свои

в нашето жилище. Първо пред нея молба си изрекъл.“

А на това Одисей находчивият тъй отговори:

„Не укорявай, герое, в това чистонравната дева —

тя ме покани веднага да тръгна след нея с момите,

305 но отклоних молбата от страх и свенливост —

може да пламне сърцето ти в гняв, щом ни видиш —

лесно избухваме ние, човешкия род на земята.“

А Алкиной на това отговори на свой ред и рече:

„Госте, сърцето ми мило не се разгневява

310 тъй без причина. Във всичко умереност то предпочита.

Ако родителю Зевсе, Атино и Феб Аполоне,

искаше мъж като тебе и с мисли на моите сродни

моята щерка да вземе и зет мой възлюбен да стане,

да заживее при нас! Бих ти дал и палат, и богатства,

315 ако по воля останеш. Но никой феак не ще смее

да те насила задържа. Това и на Зевс е противно.

Твоето тръгване аз определям, да знаеш, за утре.

Ще отпочиваш тогава отдаден на сладката дрямка

в кораба, който ще плава в безветрена шир, за да стигнеш

320 своята родна земя и палата — където желаеш,

ако дори се простира оттатък Евбея, която

много далече лежи според разказ на нашите хора —

водеха някога те Рамадант русокосия момък,

да посети и да види на Гея потомъка Титий.

325 Пътя натам по морето завършили бяха без отдих

в същия ден и назад се завърнаха по домовете.

Скоро ще видиш самият как бързо умеят да плуват

моите кораби, как мореходците удрят вълните.“

Рече така той и радост обзе Одисея страдален.

330 Жарка молба изрече тогава и каза словата:

„Татко наш Зевсе, дано Алкиной да изпълни каквото

сам обеща! Да получи на тази земя житородна

той неувяхваща слава, в родината аз да се върна!“

Ето такива слова си разменяха те помежду си.

335 А белоръката Арета заръча на свойте робини

под колонадата ложе да сложат, постелки изящни

пурпурни да натъкмят, да разстелят отгоре килими

и за покров на телата два вълнени плаща да турят.

С факел запален в ръце отлетяха робини вън и

340 след като ревностно те устойчивото ложе постлаха,

пред Одисей се явиха и с ласкава реч призоваха:

„Страннико, хайде почивай. Готово те чака леглото.“

Рекоха тъй, а за него почивката беше желана.

И се отдаде на сън Одисей, богоравният страдник,

345 под колонадата звънка в леглото, с резби издълбано.

А Алкиной се оттегли във вътрешността на палата,

с него легло сподели и постеля самата стопанка.