Омир
Одисея (24)

Двадесет и четвърта песен
Примирието

Викна киленският Хермес душите на всички женихи,

от Одисей умъртвени. Държеше в ръцете си богът

златния жезъл, чрез който по воля очите на смъртни

в дрямка притваря или пък, заспали, отново ги буди.

5 С него душите поведе, а те го последваха с писък.

Както когато прелитат с пърполене вдън пещерите

прилепи, щом се откъсне из роя им някой от свода,

дето са били един до друг плътно тела прилепили,

тъй след делителя Хермес душите на всички женихи

10 водени запърполиха по плесенни мрачни предели.

Тъй край скалата Левкада и край океанските струи,

и край стената на сенки присънни, през Слънчови двери

стигнаха в жалобен рой асфоделната цветна поляна,

дето блуждаят душите — безмощните сенки на мъртви.

15 Ето намериха там на Ахила Пелеев душата,

и на героя Патрокъл, и на Антилоха безстрашен,

още душата на Аякс, засенчил по снажност и образ

всички данайски мъже след безстрашния син на Пелея.

Винаги покрай Ахила душите им бяха стълпени.

20 Сянката на Агамемнон, сина на Атрея, пристъпи

тъжна, отвред окръжена с душите на всички, които

случиха заедно с него в дома на Егист гибелта си.

Пръв към Атрид се обърна духът на Ахила Пелеев:

„Вярвахме ние, Атриде, че измежду всички герои

25 ти непрестанно си бил на гръмовника Зевса любимец,

някога водеше ти многобройните воини безстрашни

в края троянски, където ахейците патихме много.

Но преди време и тебе застигна ужасната мойра —

няма за нито един земероден избава от нея.

30 Трябвало да те застигне смъртта и ужасната гибел

там пред троянската твърд, обграден от достойнства и слава!

Гробна могила над тебе ахейците щяха да вдигнат,

щеше синът ти навеки със слава велика да грее.

Но отредила съдбата за тебе злочестата гибел.“

35 Сянката на Агамемнон така му отвърна веднага:

„Сине блажен на Пелея, с безсмъртни сравняван Ахиле,

който загина далече от Аргос пред Троя. Край тебе

паднаха много безстрашни троянски чада и ахейски

в бой за трупа ти. Забравил изкуството на кочияша,

40 ти сред праха се изпъна огромен в огромно пространство.

Бяхме воювали цял ден и никога нямаше ние

да се отдръпнем от боя, но Зевс го прекъсна чрез вихър.

А подир боя те взехме на нашите кораби вити

и върху смъртния одър положен измихме трупа ти

45 с балсам и топла вода. Покрай теб се събраха данайци

сълзи горещи да леят и своите къдри да режат.

Майка ти с нимфи тогава изплува из морската бездна,

чула вестта. Проехтя над морето неизказен вопъл.

По-силен трепет тогава разтърси ахейските воини.

50 Щяха да скочат в страха си на витите кораби всички,

но удържа ги човекът, поучен от дългия опит —

Нестор и по-напред беше изпълнен с разумни съвети.

С доброжелание той се обърна към всички и рече:

«Спрете, мъже на Ахея! Не бягайте, воини аргейски!

55 Майката тук из морето с безсмъртните нимфи изплува,

за да оплаче отблизо трупа на сина си загинал.»

Рече така, и възпряха ахейците своето бягство.

С жалобен плач дъщерите на морския старец трупа ти

обиколиха и скръбни с безсмъртни одежди обвиха.

60 Музите — и деветте — мелодично на смени запяха

химн погребален. Не би могъл там да съгледаш аргеец

без овлажнени очи — тъй затрогваща бе песента им.

Дни седемнадесет цели и нощи над тебе ридахме —

и боговете всевечни, и тленнородените хора.

65 На осемнайстия ден те предадохме вече на огън.

Гойни безбройни овци с витороги волове заклахме.

Там изгоря ти в одежди божествени и в изобилен

балсам и сладостен мед. И мнозина мъже на Ахея

покрай горящата клада преминаха в ясни доспехи

70 пеши и на колесници. Надигна се громол ужасен.

След като беше погълнат от буйния пламък на Хефест,

белите кости, Ахиле, на другата сутрин ти сбрахме

в урна с несмесено вино и балсам. Съсъда от злато

твоята майка подаде. — Подаръкът на Диониса,

75 както ни каза Тетида, бил дело на чутния Хефест.

Твоите кости, прославен Ахиле, сега са в съсъда

смесени с белите кости на Менойтиада Патрокъл,

недалеч от Антилоха, когото пред всички другари

най-много с обич почиташе ти след смъртта на Патрокъл.

80 Ние, свещената рат на аргейските копиеносци,

сипахме после въз тебе грамадна прекрасна могила

пред Хелеспонта безкраен въз нос, възвишен над вълните,

за да я гледат от много далече плувци мореходни —

всички, които са днес, и далечните наши потомци.

85 Майка ти от боговете измоли победна награда

и за игрите я сложи пред знатните воини ахейски.

Бил си, Ахиле, свидетел на много игри погребални

за похитени от орис царе и герои, когато

пояси пред надпревара опасват младежите смели.

90 Но удивил би сърцето си ти, ако беше съгледал

тази прекрасна награда, която донесе Тетида,

сребърноногата нимфа. Любимец бе на боговете!

И след смъртта ти е живо тъй твоето име, и вечно

твоята слава, Ахиле, по целия свят ще се носи.

95 Аз пък какво ли спечелих, когато завърших войната? —

Щом за дома се завръщах, за мене приготви Кронион

жалката смърт чрез Егист и развратната моя съпруга.“

След като тези слова размениха Ахил с Агамемнон,

ето към тях се зададе вестителят Аргов сразител,

100 водещ в Аида душите на всички избити женихи.

Двамата, щом ги видяха, се смаяха и приближиха.

Там разпозна между всички духът на Атрид Агамемнон

смелия Амфимедонт, знаменития син Меланеев.

Бе посетил той веднъж в камениста Итака дома му.

105 Пръв се обърна към него духът на Атрид Агамемнон:

„Амфимедонте, какво ви се случи, че слизате в мрака

всички красавци и всички връстници? Че може ли някой

някъде да подбере по-цъфтящи от тези младежи?

В кораб ли бърз ви сломи Посейдон, земетръсецът гневен,

110 грозната сила разбудил на яростна буря в морето,

или ви хора враждебни сразиха на суша, когато

искахте да отведете стада от овци, от волове,

или когато за град и жени са започнали битка?

С чисто сърце отвърни. През живота си твой гост се смятах.

115 Или си вече забравил как аз у дома ви пристигнах,

да убедя Одисея ведно с Менелая божествен

да ни последват до Троя на якоспоените чълни?

Върху морето широко пътувахме цял месец. С мъка

беше склонен Одисей, разрушителят на градовете.“

120 Тъй му отвърна веднага душата на Амфимедонта:

„О, Агамемноне славен, царю над мъжете Атриде!

Помня, божествени, всичко това, за което говориш.

Ето пред теб ще открия напълно подробно и точно

как ни постигна внезапно часът на ужасната гибел.

125 На Одисея отсъстващ желаехме ние жената.

Без да отблъсва тя явно такава омразна женитба,

в същото време крояла в сърцето си тайно смъртта ни.

Още и тази измама наскоро скрои вероломно.

Стан тя положи грамаден дома и започна на него

130 тънко и дълго платно да тъче. А на всичките рече:

«Юноши, мои женихи (нали Одисей е погинал!),

малко потрайте за тази женитба, додето платното

аз изтъка, да не иде нахалост събраната прежда.

То за героя Лаерт ще е плащ погребален, когато

135 крайно печалният жребий на смъртната дрямка го случи,

укор открито към мен да не хвърлят ахейките после,

че без покров е погребан мъж толкова многоимотен.»

Рече така, и сърцата ни храбри повярваха леко.

Истина, денем тъчеше усърдно на стана огромен,

140 но разтъкавала нощем платното под пламък на факел.

Мами ахейците тъй с хитрината три цели години.

Щом посред свита от хори настъпи четвърта година

(месец след месец измина, големите дни се стопиха),

тайната нам повери посветена във всичко робиня.

145 Ние я сварихме там и изрекохме грозни заплахи.

Трябваше тъй да завърши, макар неохотно, труда си.

Тя ни показа платното, изплела огромната тъкан

и я избелила после, подобна на слънце и месец.

Тъкмо тогаз Одисея отнякъде демон доведе

150 в хижата на свинепаса Евмей там далеч из полето.

След Одисея божествен пристигна синът му обичен,

от песъчливия Пилос доплавал на черния кораб.

След като двамата тайно скроили смъртта ни ужасна,

влязоха те в многославния град. Телемах изпревари

155 своя баща, Одисей благородният влезе след него.

Следваше той свинепаса в окаяни дрипи облечен

в образ печален на просяк и старец, в годините грохнал.

Беше опрян на тояга, на плещи с опърпани дрехи.

Никой от нас не разбра, а дори и от старите хора,

160 че Одисей се завръща съвсем ненадейно в дома си,

и се нахвърляхме всички с побой и обиди връз него.

Дълго понасяше той със сърце мълчаливо и храбро

в своята собствена къща побоя и лошите хули.

Но най-накрая, подтикнат от егидодържеца Зевса,

165 всички доспехи изнесе из залата той със сина си,

в долната стая ги сложи и спусна веднага резето.

Върна се после и с хитра уловка принуди жена си

да поднесе на момците лъка и желязото светло

за надпревара и знак за кланета в дома Одисеев.

170 Но не успя да обтегне на мощния лък тетивата

никой от нас. За това не достигаха нашите сили.

Щом като пред Одисея грамадния лък бе поднесен,

със заплашителен вой се нахвърлихме над свинепаса,

на Одисей да не дава лъка, дори той да го иска.

175 Въпреки нас Телемах позволи и подкани свинаря.

Щом го повдигна с ръка Одисей, богоравният страдник,

опна без труд тетивата, през брънките метна стрелата,

после застана въз прага, изтърси стрелите пернати,

вежди присви и на същия миг порази Антиноя,

180 а след това запокити към други стрели многостонни,

точно прицелен. Натръшка ни всички един върху други.

Бе очевидно, че някой безсмъртен им даваше помощ.

Почнаха те да вилнеят веднага по цялата зала

и ни сечаха на дясно и ляво. Надигна се глъчка.

185 Много глави се трошаха, кръвта по земята шуртеше.

Тъй си загинахме ние, Атриде. Телата ни още

в къщата на Одисей незарити лежат на грамада.

Нашите близки дома си не знаят какво ни се случи,

черните струи от кръв да измият от нашите рани,

190 да ни положат, оплачат, тъй както за мъртви прилича.“

Сянката на Агамемнон така отговори веднага:

„Ти си щастлив, находчив Одисее, роден от Лаерта,

че си доведе съпруга жена с добродетел велика.

Колко прекрасно сърце притежаваше Пенелопея,

195 щерка на славния старец Икарий! Остана тя вярна

на Одисея — мъжа си. Ще бъде тя славена вечно

с чистия свой нрав. Ще вдъхват безсмъртните прелестни песни

у земеродното племе на умната Пенелопея.

Но не извърши тя зло като щерката на Тиндарея.

200 Своя законен съпруг тя погуби. За нея ще пеят

земеродените песен сурова. Посрами навеки

бъдните нежни жени, непорочни дори ако бъдат.“

Ето с такива слова разговаряха те помежду си

в мрачния дом на Аид в дълбините на земното лоно.

205 Другите в същото време излязоха вън от града и

стигнаха двора Лаертов добре обработен. Имота

беше добил сам Лаерт и се беше потрудил над него.

Там бе домът му, отвред ограден със стопанска пристройка,

винаги в нея ядяха, седяха, почиваха нощем

210 робите, в бран овладени, които работеха двора.

Там проживяваше още сикелска старица, която

гледаше стария Долий далеч от града из полето.

Тъй Одисей към слугите и към Телемах се обърна:

„Влезте сега съвокупно в прекрасно строената хижа

215 и най-добрата свиня заколете за обща гощавка,

аз пък при нашия татко ще ида. Желая да видя

ще ме познае ли кой съм, когато с очи ме изгледа,

или не ще ме познае след дългата наша раздяла.“

Рече така и предаде доспехи и меч на слугите.

220 Те се отправиха бързо към хижата. Лаертиад пък

тръгна към ширната плодна градина да дири баща си.

Но като влезе в градинския кът, не намери ни Долий,

нито слуги или синовете му. Тръгнали всички

тръни за дворния плет да събират навън из полето.

225 Долий излязъл напред да показва на другите пътя.

Срещна баща си самичък в пространната плодна градина —

там окопаваше някакъв храст, на плещите си метнал

жалък опърпан хитон, омотал си добре колената

с кръпки от кожа на бик, да не бъде от тръните драскан,

230 сложил за остри бодли на ръце ръкавици до лакти,

а на главата печален нахлузил си козя качулка.

Щом отдалеч Одисей, богоравният страдник, съгледа

татко си, смазан от старост и с тежка печал на сърцето,

стули се под гъстолисто дърво и заплака горчиво.

235 Как да постъпи, премисли тогава дълбоко в ума си —

дали до гръд да притисне с целувка баща си обичен

и да му каже, че в родния край се завръща най-после,

или пък първо за всичко подробно той да го изпита.

И като дълго премисля, реши най-накрай, че е умно

240 най-напред със закачливи слова да изпита баща си.

Тъй Лаертидът божествен реши и дойде при баща си.

Той пък, главата навел, окопаваше тъкмо фиданка.

Близо до него застана синът му блестящ и запита:

„Старче, изглежда, не си неумел в градинарското дело!

245 Всичко е тук подредено, не сеща недостиг на грижа

в твоята китна градина ни круша, лоза, ни маслина,

нито смоковница, нито коя да е цветна лехичка.

Чуй сега друго от мен, но в сърцето си гняв не изпитвай.

Само за себе си грижа си нямаш. Навярно ти тегне

250 скръбната старост. Навлякъл си жалки сплъстени парцали.

Не зарад леност стопанинът тъй те оставил запуснат.

Но ти по нищо на роб не приличаш. Издава достойнство

твоята стойка и образ. По всичко на цар ми приличаш.

Да, на такъв би приличал, когато измит и заситен

255 ти върху меко легло като другите старци би легнал.

Но откровено кажи ми и нищо не скривай от мене

кой е стопанинът тук, за чиято градина се грижиш?

Още това извести ми открито, добре да го зная:

остров Итака ли тази страна е, тъй както ми каза

260 друмник, когото току-що на идване срещнах по пътя?

Разговорлив той не беше, не ми отговори за всичко,

не пожела да изслуша словата, с които за госта

аз го запитвах — дали е жив някъде тука в страната,

или пък мъртъв блуждае сред леките сенки на Хадес?

265 И ще ти кажа открито, а ти ме изслушай и вярвай:

мъж бях приел аз отдавна в обичната моя родина.

Той у дома ни отседна. Не беше ми още гостувал

странник по-мил и по-умен, дошъл от далечна чужбина.

Сам се похвали, че бил от Итака скалиста родът му,

270 негов баща бил Лаерт, многославният син на Аркезий.

Аз Одисея заведох в палата и най-дружелюбно

там го гощавах. В дома ни запасите бяха немалко.

Аз го почетох и с дари, каквито за гост подобават —

дадох му седем таланта от злато, изкусно ковано,

275 дадох му кратер от чисто сребро, украсен пъстроцветно,

мантии плътни дванайсет и толкова губери скъпи,

толкова дивни наметки и толкова тънки хитони,

а освен тях и жени му дарих, в ръкоделия вещи —

четири, все хубавици без укор, подбра си ги сам той.“

280 На Одисея веднага отвърна през сълзи бащата:

„Страннико, слязъл си в тази страна, за която ме питаш.

Но безаконни и нагли мъже я владеят от време.

Ти си поднесъл напразно на госта обилните дари.

Читав и здрав ако беше те срещнал на остров Итака,

285 щеше ответно и той с дарове за дома да те прати

след угощение пищно, тъй както за гост е прието.

Но откровено кажи ми и нищо не скривай от мене.

Колко години са вече, откакто у тебе гостува

твоят злощастен приятел — синът ми? Било е отдавна.

290 Клетият! Той надалеч от приятели и от родина

или от риби в морето е глътнат, или върху суша

плячка е станал на птици и хищници. Нито от майка,

нито от татко е бил той погребан и с горест оплакан.

Умната Пенелопея — жената богаточеизна,

295 с плач не можа да положи мъжа си на смъртния одър

и да му склопи очите — честта за покойника сетна.

Но и това ми кажи откровено, добре да го зная:

Кой си? Отде си? Градът ти къде е? Кои те родиха?

Где ти е корабът, който доведе в Итака и тебе,

300 и богоравните твои другари? Или си пристигнал

пътник на чълн чуждоземен, и той си отплава отново?“

Тъй Одисей, находчивият мъж, на баща си отвърна:

„Всичко това ще открия пред тебе съвсем откровено.

От Алибант съм, където е дигнат палатът ми чутен.

305 Моят баща Афейдант е на цар Полипемон потомък.

Аз се зова Еперит. Божество ме принуди да дойда

чак от Сикания тука противно на моята воля.

Бързия кораб оставих далеч от града край полето.

За Одисея пък вече е пета година, откакто

310 той отпътува оттам и напусна земята ми родна.

Клетият той! Предвестиха му птици щастлив път — надясно

те полетяха. Зарадван от личбата, аз го отпратих.

Радостен тръгна и сам той. Изпитахме сладка надежда,

че ще се срещнем отново за дари на гостоприемство.“

315 Рече тъй. Облакът чер на тъгата обгърна Лаерта.

С двете си шепи той грабна от тъмната пепел печален

и я посипа със стон върху белите свои къдрици.

На Одисея сърцето заби учестено. Усети

как се задавя от сълзи на жалост пред скъпия татко.

320 Спусна се той, до сърце го притисна, целуна и рече:

„Този, когото желаеш да видиш, съм аз, мили татко.

Ето след двайсет години се връщам в земята си родна.

Ти затова се въздръж от ридания сълзни и вопли.

И ще открия пред тебе, макар и принуден да бързам —

325 всички безсрамни женихи в палата ни вчера изтребих,

да отмъстя за делата позорни и злостните хули.“

С тези слова отговори веднага Лаерт на сина си:

„Ти ако си Одисей, моят син, и дома се завръщаш,

някакъв сигурен белег пред мене издай, да повярвам.“

330 Тъй на това Одисей, находчивият мъж, му отвърна:

„Най-напред можеш с очи да погледнеш тук белега, който

белият зъб на глигана веднъж на Парнас ми остави,

дето бях пратен от теб и от моята майка почтена

при Автолика, бащата на моята майка, да взема

335 дари, които преди при гостуване бе ми обрекъл.

Нека пред теб изброя и онези дръвчета, които

някога в тази градина поисках и ти ми ги даде.

Бях аз невръстно момче и търчах подир теб из лехите.

Питах за всяка фиданка и ти я зовеше по име.

340 Даде ми круши тринайсет и ябълки десет отбрани,

и четирийсет смокини, лози петдесет на редици —

цяла година подред плодоносеха те непрестанно,

всякакви гроздове зрели и днес ги отрупват, когато

хорите, щерки на Зевса, ги дъхнат отгоре с лъха си.“

345 Рече така. Премаля на Лаерт в коленете, в сърцето —

в разказа на Одисея позна отличителни знаци.

С двете ръце той прегърна сина си любим и политна

тозчас в несвяст. Богоравен, синът му го хвана.

След като той се съвзе и свестта му се върна в сърцето,

350 още веднага възкликна и рече словата крилати:

„Още живеете, Зевсе, на връх на Олимп боговете,

щом отмъстихте на всички женихи за тяхната наглост.

Но, Одисее, боя се в сърцето си, че итакийци

скоро насам ще довтасат, навсякъде вест ще разпратят

355 и ще възбунят мъжете по целия край кефаленски.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, му отвърна:

„Татко, недей се плаши и недей си измъчва сърцето!

Но да отидем дома, до градината тука наблизо.

Вече натам Телемах, Филойтия и свинепаса

360 пратих пред нас да приготвят обяда ни в най-скоро време.“

Тъй си говореха те и към дивната хижа поеха.

Ето пристигнаха скоро в уютно строената хижа.

Там Телемах с помощта на Филойтий и на свинепаса

режеше едрите мръвки и месеше руйното вино.

365 В същото време изкъпа сикелската стара робиня

и с благовонен елей у дома му помаза Лаерта.

В мантия чиста след туй го загърна. А дева Атина

тайно застана до вожда на воини, изтегна му ръста,

по-строен стан му придаде и тялото по-пълно стори.

370 Щом от басейна излезе, синът му обичен се смая —

беше баща му приличен по образ на бог вековечен.

И Одисей се обърна към него с крилатите думи:

„От божествата всевечни навярно, обични ми татко,

някой сега те е сторил на ръст и на вид по-прекрасен.“

375 Тъй на речта му отвърна Лаерт, разсъдливият, тозчас:

„Зевсе, наш татко, и вие Атино, и Феб Аполоне

о, ако вчера в палата аз същата мощ обладавах,

както когато на Нерик добре построената крепост

върху скалистия нос като вожд кефаленски порутих,

380 щях да участвувам в боя облечен във воински доспехи

срещу мъжете женихи. Прекършил бих тъй колената

на немалцина в палата, душата ти да възсияе.“

Тези слова размениха един друг синът и бащата.

След като другите вече приготвиха вкусната гозба,

385 седнаха те на трапеза наред по кресла и столове.

Тъкмо пресегнаха всички, по същото време пристигна

старецът Долий и с него ведно синовете на Долий,

морни от полския труд. Призовала ги тяхната майка,

старата веща робиня, която ги всички откърми

390 и за баща им усърдно се грижеше през старостта му.

Щом Одисея съгледаха те, начаса го познаха

и изумени се спряха на къщния праг. Одисей пък

с меденосладки слова се обърна към тях и им рече:

„Старче, седни на трапеза до нас и недей се учудва.

395 Ние отдавна желахме да вкусим от сладката гозба,

но ви очаквахме само да дойдете тук от полето.“

Рече тъй. Долий протегна ръце и се спусна към него,

хвана му дясната китка, щастлив я обсипа с целувки

и заговори след туй Одисея с крилатите думи:

400 „Най-сетне, скъпи! Копняхме през всичкото време за тебе.

Бяхме загубили вяра, но божеска сила те връща.

Весел и здрав тук бъди! Да те ощастливят боговете!

Още това ми кажи откровено, добре да го зная.

Има ли сигурни вести разумната Пенелопея,

405 че си се върнал, или да изпратим при нея вестител?“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, му отвърна:

„Старче, тя вече узна. Но защо и в това се намесваш?“

Рече тъй и върху гладко кресло се намести пак Долий,

а синовете на Долий с приветствена реч обкръжиха

410 дивния мъж Одисей и му стиснаха крепко ръцете,

после насядаха близо до своя родител, до Долий.

Всички в дома на Лаерта така се заеха с обяда.

В същото време по цяла Итака се пръсна мълвата

за злополучната участ и смърт на женихите нагли.

415 Градските жители скоро, узнали вестта, се стълпиха

с ропот и вопли от всички страни към дома Одисеев.

Носеха вън мъртъвците, погребваше своите всеки.

Мъртви от други места пък предаваха на мореходци

да ги откарват дома им на бързите кораби черни.

420 И към площада с печални сърца на тълпи се събраха.

След като шумно тълпата от хора изпълни площада,

пръв между тях се надигна Евпейт да изкаже речта си

(неутешима печал на сърце за сина му лежеше —

за Антиноя, когото най-пръв Одисей бе погубил).

425 Той просълзен се възправи и почна така да нарежда:

„Дело, приятели, дръзко мъжът на ахейците стори —

първо на витите чълни отведе най-знатната младост,

всичките чълни погуби, погуби и знатните воини,

после се върна дома и изби кефаленската знатност.

430 Нека убиеца стигнем, преди да доплава до Пилос

и до Елида свещена, където епейците властват.

Иначе всички ще бъдем завинаги опозорени.

Срамно ще бъде за нас, ако бъдните внуци узнаят,

че на убийците ние за нашите рожби и братя

435 тозчас не сме отмъстили. От днес ще ми стане животът

непоносим. По-добре да погина ведно с мъртъвците!

Но да вървим, да не би през морето мъстта да убегнат.“

Рече така просълзен, а ахейците сетиха жалост.

В същото време дойдоха певецът божествен и Медон,

440 тъкмо сънят ги напуснал, от къщата на Одисея.

Спряха се те сред мъжете. Изпаднаха всички в почуда.

Медон, изпълнен с разумни съвети, към тях се обърна:

„Чуйте, мъже от Итака, речта ми. Това е извършил

не против воля на Зевс благородният син на Лаерта.

445 Лично видях как един от безсмъртните близо застана

до Одисея. По външност напълно бе сходен на Ментор.

Богът безсмъртен току се явяваше пред Одисея

с възпламенителен зов, а пораждаше смут сред момците.

Гонеше всеки жених и един върху друг ги натръшка.“

450 Рече така той и всички лица пребледняха от ужас.

Стана сред тях Алитерсес, героят с прошарени власи,

Масторов син. И напред, и назад той прозираше вярно.

С помисли мъдри изпълнен, той рече така пред народа:

„Чуйте, мъже от Итака, словата, които ще кажа:

455 заради вашата слабост, приятели, злото се случи.

Вие не се преклонихте пред мен, не послушахте Ментор,

ратния вожд, да възпрете чедата си от безразсъдства.

Вършеха те, заслепени, в Итака дела недостойни —

тъй разоряваха чуждия дом и срамяха жената

460 на благородния мъж. Не очакваха той да си дойде.

Нека поне занапред да постъпвате, както ви казвам.

Нека не идем, че може бедата си там да намерим.“

С викове гръмки настана голямата част от народа,

другите, все тъй стълпени, останаха там по местата.

465 Сетната реч не харесаха те, затова пожелаха

да съпроводят Евпейт и потърсиха бойните брони.

След като в светлата мед си облякоха всички телата,

скоро дойдоха в сгъстени редици в града ширнодрумен.

А предводител им стана Евпейт, обладан от безумство

470 да отмъсти за смъртта на сина си. Но нямаше вече

никога той да се върне, постигна го черната гибел.

Рече богиня Атина тогава на Зевса Кронион:

„О, всемогъщи наш татко Крониде, властител върховен!

Питам те, да ми отвърнеш! Какво се таи днес в ума ти?

475 Още ли грозната бран и свирепата сеч ще разпалваш,

или за двете страни помирение ти ще наложиш?“

Тъй гръмовержецът Зевс на това отговори и рече:

„Мила ми дъще, защо ме разпитваш и искаш да знаеш?

С разума собствен сама не реши ли на всички женихи

480 да отмъсти Одисей, щом се върне в земята си родна?

Действувай, както желаеш. Но слушай какво ще е редно.

Щом Лаертидът божествен наказа женихите вече,

договор клетвен да сключат и той да царува навеки.

Ние ще скрием в забрава убийството на синовете

485 и на рождените братя. А живите да си възвърнат

прежната обич. Богатство и мир да разцъфне в страната.“

Рече тъй, и поощри устремената вече богиня —

от олимпийския връх като вихър се спусна Палада.

Щом се наситиха всички на меденосладката гозба,

490 тъй се обърна към тях Одисей, богоравният страдник:

„Някой да иде да види дали наближават вразите!“

Рече така, и на Долий единият син го послуша.

Тръгна и спря върху прага, наблизо той всичко обзря и

на Одисея веднага изрече словата крилати:

495 „Вече тълпата е близо, да грабнем оръжие бързо!“

Рече тъй. Скочиха тозчас и взеха доспехите всички —

със Одисей четирима, шестима чедата на Долий.

А покрай тях и Лаерт ведно с Долий се въоръжиха,

колкото стари да бяха, неволно те станаха воини.

500 След като всички покриха телата си с бляскава броня,

ей през разкритата порта последваха вън Одисея.

Но ненадейно пред прага застана Атина Палада,

образа взела на Ментор досъщ и по вид, и по говор.

Щом я видя, възсия Одисей, богоравният страдник.

505 Тъй призова Телемаха, сина си любим, и му рече:

„След като тук си дошъл, Телемахе, ти сам ще отсъдиш

в лютата битва, в която безстрашният воин се прославя,

да не посрамиш рода на бащите, които от време

по мъжество и по сила по целия свят се прочухме.“

510 А Телемах разсъдливият тъй му отвърна веднага:

„Сам, ако искаш, мой татко, ще видиш! Тъй както съм храбър,

няма да опозоря аз рода ти, за който говориш.“

Рече така, а Лаерт възликува и рече словата:

„Колко красив е денят, богове благосклонни! О радост!

515 Съревнование почват синът ми и внукът ми в храброст.“

А совооката щерка на Зевса пристъпи и рече:

„Сине Аркезиев, най-мил от всичките мои другари,

Зевса отец призови и на Зевс совооката щерка

и след замах преметни дългосенното копие силно!“

520 Рече така и пробуди у стареца сила велика.

Почна той мигом да моли на Зевса велик дъщерята,

скочи и метна напред дългосенното копие силно

и в медностранния шлем порази ненадейно Евпейта.

А острието не спря върху шлема, медта го прониза.

525 С трясък се гътна Евпейт на земята, доспехът му звънна.

И Одисей с Телемах връхлетяха върху враговете

и ги сразяваха с меч или с копия медни, двуостри.

Биха отнели възврата на всички след сигурна гибел,

ако не беше Атина, на Зевс совооката щерка,

530 викнала гръмко, да спре от убийства и гибел народа:

„Стойте, мъже от Итака! И спрете ужасната битва.

Повече кърви не лейте, вървете си по домовете.“

Викна Атина така, и обхвана ги бледият ужас.

И от ръце треперящи блестящата мед изтърваха.

535 Паднаха наземи всички при страшния вик на Атина

и се обърнаха в бяг към града — домиля им животът.

А Одисей, богоравният мъж, се провикна страхотно

и подир всички се втурна, същински орел поднебесен.

Метна тогава Кронид ослепителен гръм от небето,

540 падна страхотният гръм пред самата му щерка Атина.

На Одисей промълви совооката дева Атина:

„О, Лаертиде божествен, о, ти, находчив Одисее!

Вече въздръж се, възпри съпричастната кървава свада,

да не избухне гневът на далекогърмящия Зевса.“

545 Тъй изговори Атина, а той я послуша зарадван.

Клетвен съюз след това между двете страни запечата

на гръмовержеца Зевс дъщерята Атина Палада,

образа взела на Ментор досъщ и по вид, и по говор.