Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ὀδύσσεια, 730 пр.н.е. (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2011-2012 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2013)

Издание:

Омир. Одисея

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Илюстрации: Любен Диманов

Редактор: Маргарита Петкова

Коректор: Маргарита Иванова

Художник: Кънчо Кънев

Формат 16/70/100. Печатни коли 30.

Печат Лито Балкан АД

София, 2009 година

ISBN 978-954-09-0223-4

История

  1. — Добавяне

Тринадесета песен
Прощаването на Одисей с феаките и пристигането му в Итака

Рече така Одисей. Занемяха наоколо всички,

в пълна омая седяха в голямата сенчеста зала.

А Алкиной на това отговори на свой ред и рече:

„Щом, Одисее, прекрачи на моята къща висока

5 медния праг, то, надявам се, няма по пътя обратен

повече пречки да срещнеш, макар че си немалко страдал.

Тази поръчка на вас ще възложа, стареи, които

пиете ден подир ден искрометното почетно вино

заедно с мене в палата, заслушани в дивната песен:

10 сдиплихте дрехите вече в прекрасно изгладена ракла,

сложихте златни съсъди и дари прекрасни, които

вие, съветници знатни, донесохте на чужденеца.

Но да даде към това по котел и грамадна тринога

всеки от нас. Ще получим възмездие от общината.

15 За едного непосилен ще бъде подаръка щедър.“

Рече така Алкиной, и допадна речта му на всеки.

Станаха всички тогава да идат дома за отмора.

Щом се пробуди Зора розопръста, родена от здрача,

с якия меден съсъд се упъти към кораба всеки.

20 Мина през целия кораб мощта Алкиноева свята

и под седалките сам даровете прибра, да не пречат

там на гребците, когато заудрят весла по вълните.

Всички поеха тогава на пир към дома Алкиноев.

Бик за дошлите мощта Алкиноева свята принесе

25 жертва на Зевс буреносец, всевластен потомък на Кронос.

Хвърлиха в огън бедрата и почнаха пир велелепен

развеселени. Запя между тях вдъхновен песнопоят —

слепият тачен от всички мъже Демодок. Одисей пък

често обръщаше взор неспокойно към ясното слънце —

30 искаше то да залезе, че родният край го влечеше.

Тъй за вечеря жадува мъжът, за когото са цял ден

влачили здравия плуг в угарта винобагрите бици —

той засиява, щом види, че светлото слънце залязва,

и за вечеря дома с подкосени нозе се завръща.

35 Също така Одисей се зарадва на залеза слънчев.

И се обърна в мига към феаките веслолюбиви,

най-вече към Алкиноя изрече крилатите думи:

„О над мъжете феаки велики царю Алкиное!

Хайде, устройте ми пътя подир възлиятелна жертва.

40 Щастие вам пожелавам! Сърцето ми всичко получи —

кораб и дари богати. Дано боговете небесни

с тях да ме ощастливят — непорочна съпруга да видя,

щом у дома се завърна сред сродници живи и здрави.

Вие пък тук останете за радост на нежни съпруги

45 и на обични потомци, дано ви дарят боговете

благополучие лично. И зло да не стига народа.“

Рече така. Одобриха му всички речта и решиха

странника, който тъй умно говори, дома да изпратят.

На глашатая тогава мощта Алкиноева рече:

50 „В кратера вино смеси, Понтоное, на всичките гости

чаши подай, да въздигнем към Зевса бащата молитва,

странника тъй да изпратим на кораб в страната му родна.“

А Понтоной им размеси от меденосладкото вино,

чаши на всеки поднесе, и всички веднага възляха

55 на боговете, които владеят небето просторно,

всеки от свойто кресло. Одисей богоравният стана,

чаша двууха предаде в ръка на Арета, след всичко

той се обърна към нея с крилатите думи:

„Дните навеки, царице, прекарвай безскръбно, додето

60 старост и скръб те споходят, които връхлитат на всеки.

Аз се прощавам. Бъди ти щастлива в палата въздигнат

с твоите рожби, с народа и с твоя съпруг Алкиноя!“

Рече така Одисей богоравният, прага прекрачи.

Заедно с него мощта Алкиноева прати вестител

65 да заведе Одисея до кораба бърз, до морето.

Също Арета проводи след него жени за прислуга —

първа робиня държеше хитон и прекрасна хламида,

друга получи поръка да мъкне затворена ракла,

а след тях трета понесе храната с червеното вино.

70 След като всички дойдоха до кораба и до морето,

скоро гребците подбрани приеха във вития кораб

всичко — храни и напитки, и в трюма ги те настаниха.

За Одисея веднага разстлаха те губер с възглавка,

та несмущаван да спи върху гладкия под на кърмата.

75 Ето че той се качи мълчешком върху борда и легна.

Седнаха всички по пейките един подир друг на редици,

от провъртения камък отвързаха бързо въжето,

после извиха назад и заудряха яко вълните.

Сън освежителен склопи клепачите на Одисея,

80 Сладостен сън и дълбок, на смъртта най-подобния образ.

Както четворка жребци под ярем из полето широко,

шибани с жилест камшик, едновременно всички препускат

бясно напред и едва им нозете докосват земята,

също тъй дигаше нос и съдът, а отзад, зад кърмата,

85 плискаше пурпур вълна и премяташе гребена шумно.

Коралът леко, без пречки, летеше. И ястребът даже,

бързата птица, соколът, не би го с крилете си стигнал.

В полет така устремено разсичаше морската бездна,

взел върху борда героя, сравним с боговете по разум,

90 който преди бе изпитал в сърцето си много неволи

в яростни битки с врага, сред стихийните морски талази.

Но сега спеше спокойно, забравил тегла и несгоди.

Щом откъм изток възлезе лъчиста звездата, която

първа вести близостта на Зората, родена из здрача,

95 и мореходният кораб в мига доближи до Итака.

Там бе свещеният пристан на Форкин, на морския старец,

на итакийска земя. От самия му вход към морето

две канари се издигат отвесно, снишени навътре —

пристана те защитават отвън от вълни исполински

100 и урагани, а вътре стои без въжа и без котва

всеки здрав кораб, когато пристане на своя стоянка.

В края на залива горе расте дълголиста маслина.

Близо до нея лежи пещера полуздрачна, приятна,

жилище тя е на нимфи, които се викат наяди.

105 Кратери във пещерата се пазят и стомни двуухи,

цели от камък, в които пчелите приготвят храната.

Нимфите там изтъкават на каменни станове дълги

тъкан, омайна за взора и багрена в морския пурпур.

Извори вечно там бликат. Навътре два входа отвеждат —

110 входът от север едничък открива за хората достъп,

входът от юг отреден е единствено за боговете.

Хора не влизат оттам, за безсмъртните той е запазен.

Заливът бе на гребците известен и в него те спряха.

Техният кораб се вряза във сушата дополовина

115 в бързия бяг, тъй мощно бе тласнат от яките мишци.

Скочиха бързо гребците от крепко строения кораб

и от издутия кораб изнесоха те Одисея

заедно с мекия губер, с платното под него постлано,

и го свалиха оборен от сън на крайбрежния пясък.

120 После свалиха благата, които феаките славни

дар му дариха пред пътя по воля на мъдра Атина.

Скътаха всичко грижливо мъжете до ствола маслинен

не съвсем близо до пътя, оттам минувач да не дойде

някоя вещ да плячкоса, доде Одисей си почива.

125 Взеха те пътя обратен. Но бог Посейдон, незабравил

тази закана, която преди бе запратил в гнева си

към Одисея божествен, въздигна молба към Кронион:

„Зевсе, родителю, няма да бъда аз повече тачен

от боговете безсмъртни, щом смъртни над мен се надсмиват,

130 даже и тези феаки, които са мое потомство!

Знаех добре, че след много беди Одисей ще се върне

в родния край. Аз съвсем не желаех от връщане вкъщи

да го лиша — обеща му го ти, и с главата си кимна!

Но през море го отведоха, спящ върху бързия кораб,

135 и го свалиха в Итака, дариха му дари несметни —

купища злато и мед, и тъкани одежди той носи,

толкова плячка самият не би спечелил от Троя

никога, даже без спънки да беше отнесъл дела си!“

Тъй му отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

140 „Странна е твоята реч, земетръсецо широковластен!

Тебе ли никак не тачат безсмъртните? Как е възможно

с най-стар и най-знатен бог тъй презрително да се отнасят?

Ако пък смъртен подведен от сила и дързост, на тебе

почит откаже, ти можеш да му отмъстиш безпощадно!

145 Действувай както желаеш, сърцето ти както поиска.“

А Посейдон, земетръсният бог, му веднага отвърна:

„Аз, Чернооблачни, тозчас постъпвал бих, както ми казваш,

ако не бях непрестанно възпиран от твоята ярост.

Но ще разбия сега феакийския кораб прекрасен,

150 щом се завръща, отвел чужденеца по морския пурпур,

най-после те да престанат по родни страни да изпращат

странници, и ще опаша града им с планински вериги.“

Тъй му отвърна Кронид, събирачът на облаци тъмни:

„Ето, мой драги, какво според мене е мъдро и прави:

155 щом като всички мъже от града отдалеч забележат

корабът как се задава, пред тях на скала превърни го,

но да запазиш вида му за обща почуда на всички,

после самия им град ще опашеш с планинска верига.“

След като бог Посейдон земетръсец изслуша съвета,

160 тръгна за Схерия, гдето живее народът феакски.

Там той зачака. Когато съдът мореходен изникна

в своя стремителен бяг, земетръсният бог доближи го

и на скала го превърна, на дъното той го затъкна,

с яката длан го затисна и после оттам си отиде.

165 Много крилати слова на брега си разменяха шумно

веслолюбивите смели феаки, моряците славни.

Тъй се провикнеше някой, обърнал очи към съседа:

„Кой ли — горко ни! — скова сред морето чевръстия кораб,

идещ към родния остров? Видяхме го толкова близо!“

170 Викнеше някой така, но не знаеха що ги очаква.

А Алкиной им отвърна тогава и тъй заговори:

„Древна прокоба — горко ми! — над мене сега се изпълва,

сам Посейдон земетръсец останал от мен недоволен,

че без вреда по морето отвеждаме всякакви смъртни.

175 Някога щял да разбие тук кораб чевръст феакийски,

щом се завръща отвел чужденец, по морето лазурно,

щял Посейдон да опаше града ни с планинска верига.

Старецът тъй ми предрече и всичко напълно се сбъдва.

Само каквото ви кажа сега, да изпълним задружно:

180 не придружавайте вече дошли в столнината ни гости

за домовете им. Нека дванадесет бика подбрани

на Посейдон принесем, та дано прояви милостта си,

богът дано не опаше града ни с планинска верига.“

Рече така, и в уплаха доведоха бици за жертва.

185 Ето възнесоха жарки молитви към цар Посейдона

за феакийския град вси стареи и вождове знатни

прави край жертвен олтар. Одисей се пробуди от своя

сън върху родна земя, от която отсъствува дълго,

той не позна я, защото навред божеството насипа

190 гъста мъгла, дъщерята на Зевса Атина да стори

неузнаваем героя, на него тя всичко да каже —

нито съпруга, ни близки, ни граждани да го съгледат,

докато той отмъсти на женихите за дързостта им.

Ето защо за очите на царя изглеждаше чуждо

195 всичко — и ширни пътеки, и пристани гостоприемни,

Пищно разцъфнали клони, скали с върхове до небето.

Скочи, изправи се той, заоглежда земята си родна,

сълзи горчиви зарони, заудря бедрата си с длани

и в безутешна печал Одисей изговори словата:

200 „Горко на мен! Сред какви ли съм смъртни попаднал?

Варвари диви ли тук обитават, на правдата чужди,

или пък хора сърдечни, които безсмъртните тачат?

Всичките тия богатства къде да потуля? Самият

аз где да ида? Защо при феаките там те останах?

205 Можех в палата на друг от царете могъщи за помощ

аз да прибягна и той у дома да ме прати обратно.

Що да направя с благата, не зная, а тук не желая

да ги оставя — боя се, че плячка на други ще станат.

Срамно! Аз виждам сега, че не бяха със светъл разсъдък

210 и справедливи към мене стареи, велможи феаки!

В чужда страна ме захвърлят те, а свещено се клеха,

че ме отвеждат направо в Итака, на острова слънчев.

Нека им Зевс отмъсти! На бездомните гости закрилник,

всички ни той наблюдава и някой сгреши ли, тежко му!

215 Но най-напред даровете си аз да пресметна, да видя

нещо не са ли отнесли от трюма на вития кораб!“

Рече тъй и запресмята той всички прекрасни триноги,

медници светли и злато, и дивно тъкани одежди.

Всяка вещ беше на място. В тъга за земята си родна

220 той се зарея тогава по шумния бряг на морето

горко да плаче. И ето до него пристъпи Атина.

Беше престорена тя на младеж, на пазач на овците —

строен и нежен, по образ същински потомък на властник.

Метнала бе на плещите си мантия сдиплена двойно,

225 стискаше копие в длан, а кракът й блестеше в сандали.

С радост я зърна героят, насреща към нея пристъпи

и на богинята рече веднага крилатите думи:

„Първи ти, друже ме срещаш, тук в тази земя непозната!

Радвай се и приближи се без вражеска мисъл в сърцето!

230 Но запази ми богатствата ти, запази ме и мене!

Както на бог ти се моля и пред коленете ти падам.

Още това извести ми открито, добре да го зная:

кой е народът, кои са мъжете, коя е земята?

Остров ли виждам, от слънце огряван, или във морето

235 от плодородната суша брегът надалече се вдава?“

А ведрооката дева Атина така му отвърна:

„Глупав си, страннико, ти или идеш от много далече,

щом ме наистина питаш за тази страна — на земята

тъй неизвестна не е тя — познават я много народи,

240 както които живеят на изток и слънцето гледат,

тъй и които живеят назад към тъмата, към залез.

Почва скалиста тя има, удобна не е за обяздка —

но не напълно безплодна, макар без обширни ливади.

В нея свободно покълват зърната, буят и лозите —

245 дъжд и богата роса благодатната почва оплождат.

Пасища и за кози, и за крави по нея се стелят,

в нейните гъсти гори водопоите миг не пресъхват.

Страннико, нейното име Итака е стигнало Троя —

тя пък, разказват, лежи надалеч от земята ахейска.“

250 Рече така тя, и радост обзе Одисея страдален —

той се възрадва, задето за родния край му говори

на щитодържеца Зевс дъщерята Палада Атина.

Той се обърна към нея и рече крилатите думи

(но задържа мисълта, на словата си воля не даде —

255 хранеше винаги в гръд Одисей хитрини многобройни):

„Чух за Итака аз още в обширния Крит, през морето

много далече. Сега и отблизо я виждам, пристигнал

с тези богатства. Оставих аз толкова и на децата.

А се измъкнах, защото погубих на Идоменея

260 скъпия син Ортилох бързоноги — в просторния остров

всички способни мъже побеждаваше с бяг в напревара,

но пожела да заграби от мене троянската плячка,

зарад която изстрадах в сърцето беди и неволи

в яростни битки с врага сред стихийните бранове морски,

265 че съм отказал да бъда покорен боец на баща му

още в полята на Троя, предвождал съм свои другари.

Него, когато се връщаше сам от полето погубих

с медното копие близо до пътя в засада с приятел.

Черната нощ бе покрила тогава небето и никой

270 смъртен не ме забеляза, в нощта похитих му душата.

След като с острата мед го лиших от живота, веднага

при финикийците славни до близкия пристан прибягнах

и се обърнах към тях, подобаващи дарове дадох.

И ги помолих да ме заведат върху кораба свой в Пилос

275 или в Елида, прекрасния край, где епейците властват,

но ги отведе от пътя напорът на буйния вятър

въпреки тяхната воля — не искаха да ме измамят.

Тъй отклонени от пътя доплавахме в нощния час тука.

В залива влязохме трудно чрез гребане, и за вечеря

280 никой от нас не помисли, макар че от глад премаляхме.

Тъй, току слезли от борда, на пясъка легнахме всички.

Само за миг изнурен съм попаднал във сладостна дрямка.

А финикийците снели от кораба тумбест нещата

и ги положили тук върху пясъка, гдето почивах.

285 Бързо отплавали те за Сидония, край многолюден.

Аз пък останах самин на брега със сърце нажалено.“

Рече. С усмивка Атина, богинята бляскавоока

леко с ръка го погали, превърната в млада невеста —

стройна, с прекрасно лице, в ръкоделия светли изкусна.

290 Тя се обърна към него и рече крилатите думи:

„Трудно ще може на теб да надвие хитрец и измамник

в разни похвати, дори да е бог от небето просторно.

Ти, находчиви хитрецо, в коварства, лъжи ненаситен,

тука на родната почва пристигнал, съвсем не забравяш

295 и хитрина, и притворства, с които си свикнал от къщи.

Но да оставим това настрана, че и двамата знаем

що е полезно, защото сред смъртните в разум и речи

ти си далеч най-добрият, а аз между всички безсмъртни

с мъдрост и хитрост се славя. Но как не можа да познаеш

300 ти дъщерята на Зевса Палада Атина, която

винаги в тежки неволи до тебе стоя и те пази,

и те направи любим за сърцата на всички феаки.

Тука пристигнах сега да обмислим ти как да постъпваш

и за да скрия благата, които по моята воля

305 ти от феаките славни получи на път за дома си,

и за да знаеш какво ти подготвя съдбата, когато

в своя прекрасен дом стигнеш. Понасяй я, искаш, не искаш.

Ни на жена, ни на мъж не изказвай ти своята тайна,

че се завърна обратно след бродене, но мълчешката

310 мъки посрещай, додето търпиш дързостта на мъжете.“

Тъй на това Одисей, находчивият мъж, отговори:

„Трудно, богиньо, теб смъртен познава, когато те среща,

колкото вещ и да бъде, че всякакъв образ приемаш.

Зная аз много добре, че ти беше към мен благосклонна

315 в края троянски, додето воювахме ние, ахейци.

Но откогато затрихме великия град на Приама

и по морето пустинно разсея ахейците богът,

аз оттогава те, дъще на Зевса, ни виждах, ни чувах,

ти да възлизаш на кораба чер от беди да ме браниш.

320 Но непрестанно в гръдта ми терзаеше горест сърцето,

бродех, докато накрай боговете ме спасиха от злото.

Само когато в богатия край на феаките слязох,

ти ми повдигна духа и сама до града ме заведе.

В Зевсово име обгръщам нозете ти — аз се съмнявам,

325 че съм пристигнал в Итака, огряна от слънце, навярно

в чужда страна съм нещастно попаднал и само с насмешка

ти ми разказваш това, с хитрини да подмамиш ума ми!

Право кажи ми — на родна земя ли наистина стъпих?“

А ведроока богиня Атина тогава отвърна:

330 „Винаги дух предпазлив, Одисее, в гърдите си храниш.

Ей затова аз не мога в нещастие да те напусна —

благоразумен си ти, находчив и изпълнен със мъдрост.

Всеки друг, странствувал дълго, когато си върне, веднага

радостен тръгва за в къщи, да види чада и съпруга.

335 Но ти не бързаш за тях да разпитваш и да разузнаваш,

докато сам не изпиташ жена си. Стои тя самотна

в твоето жилище, гдето във вечно очакване тъжна

целите нощи и дни проживява в потоци от сълзи.

Нито за миг аз не се колебах, но, напротив, в ума си

340 знаех, че пак ще се върнеш, загубил си всички другари.

Но не желаех със брата на моя баща да воювам —

със земетръсния бог Посейдона. Сподавя той злоба

гневен, че ти на сина му обичен отне светлината.

Ето, да вярваш, пред теб ще покажа местата в Итака.

345 Ей там е святият пристан на Форкин, на морския старец.

В края на залива горе расте дълголиста маслина.

Близо до нея лежи пещерата с приятния сумрак —

място, свещено за нимфи, които се казват наяди.

В дрезгавината под нейния свод си принасяше често

350 ти на свещените нимфи изрядни добичета в жертва.

Ето и Нерит — планината, потънала цяла в зелено.“

Рече и облака пръсна. Пред него се ширна земята.

Радост обзе Одисея божествен страдален, щом зърна

свидния край. Коленичи, целуна той плодната почва

355 и към свещените нимфи издигна ръце за молбата:

„Нимфи наяди, девойки на Зевса, не съм се надявал

тук да ви видя. Бъдете от мене с любезна молитва

пак поздравени. Тъй, както преди, дарове ще ви нося,

щом плячконосната щерка на Зевса милостиво помогне

360 жив да остана сега, и синът ми любим да израсне.“

А ведроока богиня Атина тогава отвърна:

„Само спокоен бъди! Не мъчи си сърцето с тревоги!

Нека да скрием грижливо сега в пещерата просторна

всичките твои богатства, за тебе те да оцелеят.

365 Двамата после ще мислим какво е разумно да сторим.“

Рече така тя и влезе във сумрака на пещерата,

опипом място потайно затърси. Синът на Лаерта

всичко донесе до входа — и злато, и медни съсъди,

дивни одежди, които феаките дар му дариха.

370 Там надълбоко ги скъта и камък пред входа постави

на щитодържеца Зевс дъщерята Палада Атина.

Седнаха двама тогава до мощния дънер маслинов,

за да обмислят добре гибелта на женихите дръзки.

Първа от тях ведроока богиня Атина изрече:

375 „Зевсороден Лаертиде, герой находчив Одисее!

Хай помисли как с ръка да накажеш женихите дръзки!

Трета година в дома господарствуват те своеволно

и се домогват със зестра до твоята дивна съпруга.

Твоето връщане вечно тя чака. В тъга непрестанно

380 всички момци обнадеждва, на всеки отделно се врича,

праща му вести приятни, но друго в сърцето замисля.“

Тъй Одисей, находчивият мъж, отговори и рече:

„О, богове, та наистина щях да изпитам съдбата

на Агамемнон Атреев, когато се връщам в палата,

385 ако, богиньо, не беше ми всичко навреме разкрила.

Но посъветвай ме как на женихите да отмъстя аз.

Близо до мене бъди, да ми смелост самата ти вдъхваш,

както когато рушахме стените на Троя.

Ако сега, Модроока, със същата страст ми помагаш,

390 мога и с триста мъже на сражение сам да изляза

с тебе могъща богиньо, и с твоята близка подкрепа.“

Тъй му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

„Не, аз не ще те оставям, от погледа не ще те изпусна,

вече когато пристъпим към дело. И вярвам, че много

395 нагли женихи, които сега ти пилеят имота,

с мозък и кръв ще опръскат наскоро безкрайната почва.

Но най-напред да те сторя за смъртните неузнаваем!

Твоята бляскава кожа по гъвкото тяло ще сбърча,

русите къдри ще махна от твоето теме и в дрипи

400 ще те покрия, да гледа на тебе с отвращение всеки.

И ще помътя очите, които сега са искрящи,

уроден ти да изглеждаш пред тези безсрамни женихи

и пред сина и жена си, които остави в палата.

Но най-напред се опитай ти сам да намериш свинаря,

405 който ти варди свинете и верен на тебе остава,

твоя син също почита и умната Пенелопея.

Все до свинете прекарва, при тях ще го свариш. Пасе ги

близо до Гарван — скалата до извора на Аретуза.

Пият те тъмна вода и ядат в изобилие жълъд,

410 още и друго, което подсилва маста у свинете.

Там остани, приседни и подробно го питай за всичко.

Аз пък ще ида във Спарта, страната с прекрасни невести,

да призова Телемаха, сина ти любим, Одисее —

в ширния Лакедемон той отиде при цар Менелая

415 вести да чуе за теб — ако някъде още живееш.“

А Одисей, находчивият мъж, й отвърна и рече:

„Щом си ти знаела всичко, защо си го крила от него?

За да се рее в морето безплодно и бедствия много

там да изстрада, а други имота му тук да пилеят?“

420 И му отвърна Атина, богинята бляскавоока:

„За Телемаха душата си много недей натъжава!

Аз го сама придружих да си слава велика спечели

в туй пътешествие. Грижи в дома на Атрида той няма,

там несмущаван прекарва и всичко в обилие има.

425 Вярно, момците го дебнат в засада на черния кораб,

търсят смъртта му, преди да достигне земята си родна.

Но не изпитвам боязън. По-скоро пръстта ще покрие

всички женихи, които имота ти дръзко пилеят.“

Рече така и докосна с вълшебния жезъл героя,

430 сбърчи му светлата кожа по гъвкото негово тяло

и заличи от главата му русите къдри, обгърна

цялото негово тяло със кожа на немощен старец,

после помъти очите, които доскоро искряха,

метна му скъсана дреха и дрипав хитон му навлече —

435 беше той в кръпки, нечист и просмукан от пушек зловонен,

а на плещите провеси съдрана еленова кожа.

Даде му гола тояга в ръце и торба парцалива,

цяла в петна — вместо ремък тя имаше връв за презрамка.

Щом се сговориха те, разделиха се — литна Атина

440 право към Лакедемон, град свещен, при сина Одисеев.