Джеймс Ролинс
Последната тайна на земята (32)

Глава 29

— Не мога просто така да я оставя тук — Бен се обърна към Моамба. Останалите старейшини вече бяха напуснали пещерата на умбо и в нея бяха останали само неколцина въоръжени стражи. Бен погледна към Ашли. Тя се бе привела над сияещия образ на умбо и изучаваше фигурката. В поведението и продължаваше да надделява любопитството на антрополога. Ръката и затрепера, когато докосна с пръст фигурката.

— Съжалявам, но не ми бе по силите да направя повече — каза Моамба. Думите му бяха преведени от Хари. — Разполагаш с днешния ден, за да се подготвиш щ да събереш група ловци. След това ще имаш още един, за да върнеш она. Ако не, Борада ще убие Ашли. И нероденото ти дете.

— Искаш да кажеш, че тя наистина е бременна? — попита Бен и разтри слепоочията си с краищата на кръстите.

Той кимна утвърдително.

— Значи ще ставам баща… — произнесе Бен и поклати глава. Събитията се развиваха твърде бързо. Ветровете вееха от най-различни посоки.

Старецът се приближи до Бен и произнесе нещо гърлено достатъчно тихо, за да може Хари да го разбере, след което докосна челото на Бен. От този допир цялото същество на Бен се изпълни с усещане за мир и спокойствие, сякаш бе взел хладен душ след горещ ден под австралийското слънце. Бен въздъхна. Как успя да направи това? Моамба се отдалечи.

Успокоен, Бен започна да разсъждава трезво, а не под натиска на емоциите си. Трябва да планира действията си. Селските старейшини му бяха предоставили цял ден, за да си изработи стратегия. Пътешествието дотук бе доста продължително. Дори и да разполагаше с карта, за отиването до пещерата Алфа ще му е необходимо повече от ден. Бен се обърна към Хари.

— Ти сигурен ли си, че преводът ти бе точен? Само един ден ли ни предоставят? Двайсет и четири часа?

— Почти. Тяхното денонощие се нарича кукуру и всъщност продължава двайсет и шест часа.

— Това е добре. Печелим два часа. Предполагам, че не ти е известно да има по-кратък път към базата Алфа.

— Знам един такъв път, но той ще ни отнеме поде ден и половина. И това при положение че не попаднем на кракани. Самият аз бях решил да се завърна в базата, след като ми зарасне ръката и се посъвзема, но Денис ме изпревари.

Моамба внезапно удари с тояга по пода. Изглеждаше смутен. Даде им знак да се доближат до стената. Там с известно затруднение произнесе няколко думи на английски.

— Ще покажа… бърз път… нагоре — рече. Очевидно бе схванал смисъла на техния разговор.

Моамба отиде до отсрещната стена и натисна с края на тоягата си една каменна изпъкналост. Тя се прибра в стената и след малко част от привидно монолитната скала се отвори като врата.

— Тайна врата! — възкликна Бен, наведе се и надникна в разкрилия се пред очите му тунел. — Води към още едно от тези тесни тунелчета. — Даде знак на Ашли да се приближи.

Моамба застана настрана с Хари и двамата започнаха да разговарят оживено.

— Трябваше да съобразя — каза Ашли, като коленичи до Бен. — Светилищата на много култури разполагат с тайни помещения и проходи.

Ашли приклекна, сякаш разочарована от мисълта, че може да изпусне една важна антропологическа връзка. После внезапно скочи.

— Боже мой, каква съм глупачка!

— Какво има?

— За тунела ми е думата. Мога да отгатна накъде води.

Удивеният Бен я изгледа въпросително.

— Сега сме в пещерата на мъжкия дух. Готова съм да се обзаложа, че в светилището на женския дух в пещерата Алфа съществува друга такава тайна врата, която е останала незабелязана от нас. Става дума за нещо като символичен девствен канал, свързващ мъжкия с женския дух.

— Искаш да кажеш…

— Искам да кажа, че оттук има пряка връзка с горната пещера.

— Сигурна ли си в това? — попита обнадеждено Бен. — Ако си права, бихме могли да избягаме оттук. Да се измъкнем всички на свобода.

— Не бива да правим това — отвърна Ашли. — С малките си тела те ще ни настигнат за броени секунди, не бихме имали никаква възможност да избягаме. Освен това Моамба и неговите хора се опитват да ни приемат. Става дума за едно изключително важно изпитание на контакта между нашите народи. Не искам да ги разочаровам. Като антрополог не мога да си позволя да разруша връзката, която те се опитват да създадат с нас.

— Ами ако…

— И дума да не става — прекъсна го тя. Бен обаче видя, че очите и са изпълнени с болка. Че едва се удържа да не влезе в тунела, за да отиде да търси своя син.

На няколко крачки от тях Хари и Моамба вече бяха приключили разговора.

— Бас държа, че няма да ми повярвате — каза отривисто Хари, за да привлече вниманието им. — Няма да ми повярвате, но този тунел… — …води направо към базата Алфа — довърши мисълта му Ашли.

— Откъде разбра? — понита Хари. От удивление на челото му се появиха бръчки.

— Просто в един момент съобразих, че съм антрополог — отвърна кисело Ашли. — Какво друго научи от Моамба?

— Ако съм го разбрал добре, тунелът е дълъг около петдесет километра.

Бен погледна тунела. Прецени, че ще трябва да се издигнат на около три километра и половина.

— Придвижването ще бъде дълго — предположи той. — Вероятно ще отнеме по-голямата част от един ден.

— Може би не — каза загадъчно Хари. — Да се измъкнем оттук. Трябва да отидем при Денис. Започвай да планираш действията си.

— Хари, помоли Моамба да ни помогне да подготвим плана си — предложи Бен. — Той познава добре тези пещери.

Хари се обърна с няколко думи към Моамба, като си помагаше с жестове. Старецът му отвърна нещо и поклати глава. Хари преведе чутото.

— Отговори ми, че му предстои да свърши много неща, които ще ти обясни по-късно. Превеждам ти обаче доста свободно. Буквално каза, че ще те „сънува“ по-късно.

— Да тръгваме — въздъхна Бен. — Днес ни предстои много работа.

Когато си тръгна, извърна се отново към Моамба.

Очите на стареца буквално го пронизваха. Тази нощ навярно ще имам интересни сънища, помисли си Бен, докато следваше Ашли към изхода.

 

Когато се озова в пещерата на ловците, Ашли огледа изумено проснатото там тяло на Вилянуева. Бе твърде изненадана, за да може да каже нещо. Почти бе забравила за хората, с които се раздели в диамантената пещера. Бе решила, че те там са в по-голяма безопасност от нея. Като видя дупките от куршуми в челото на тюлена, съобрази, че тук опасностите не бяха свързани само с пещерите и техните обитатели.

— Това навярно го е сторил Халид — каза Майкълсън.

— А Линда? — попита Ашли. — Ловците видели ли са я?

— Не знам. Не разполагам с преводач — отвърна майорът. Кимна към брат си, който бе започнал оживен разговор с един ловец на име Томарсу. — Да се надяваме, че Хари ще научи някакви подробности за случилото се.

Ашли се изтормози, докато гледаше мъртвешки бялото лице на Вилянуева. Когато отмести поглед встрани, забеляза нещо. В купчина от захвърлени предмети съзря нещо познато, флуоресциращо в зелен цвят. Шейната и. Смяташе, че вече я е изгубила. Забеляза, че до нея бе оставена и червената шейна на Бен.

Бива ги да оползотворяват всичко, помисли си. Това всъщност бе напълно естествено за местните хора, след като разполагаха с толкова малко ресурси.

Разговорът между Хари и Томарсу стана по-шумен и оживен. Ашли обърна поглед към тях. Хари бе започнал да прегъва пръстите си, сякаш броеше. В един момент, като че ли отчаян, той сви ръката си в юмрук и прекрати разговора.

— За какво спорихте? — попита го Ашли, когато той се завърна при групата.

— Говореше безсмислици — отвърна Хари. — Започна да ми описва нещо, което прилича на престрелка. Шумът от нея привлякъл ловците към диамантената пещера. Когато отишли там, заварили само този мъртъв войник.

— Вилянуева — уточни Ашли. — Беше от нашия екип.

Хари кимна утвърдително, но смръщените му вежди продължаваха да издават загриженост.

— Когато го попитах за съдбата на другите двама, той каза, че ги проследили до една пещера, където имало водопад, и видели как те си устройват там бивак.

— Значи Линда е жива, така ли?

— Сега чуйте най-странното. Когато го попитах колко души са били, той каза, че четири.

— Четирима? — попита Бен.

— Точно така. Зададох му този въпрос няколко пъти. Отговорът му бе категоричен четирима — каза Хари и протегна четири пръста.

Отговорът му смути Ашли. Независимо от всичко, което се бе случило в последно време, — тя държеше да знае…

— И къде са сега тези четирима души?

— Томарсу каза, че влезнали в един тунел, който миришел на смърт, и неговите хора не се решили да ги последват.

— На смърт?

— Точно така се изрази. — Хари повдигна рамене. Известно време всички мълчаха. Ашли наруши мълчанието.

— Както и да е. Да не се занимаваме сега с това, нека по-добре съсредоточим вниманието си върху непосредствените ни проблеми. Хари, ти загатна, че може би ти е известен по-бърз начин да преминем през тунела.

— Може би — оживи се Хари. — Стига да успея да го подкарам. Ела да го видиш. — Поведе Ашли и останалите в една съседна пещера, малка като кутийка. — Не е много широка — призна, — но съм си у дома.

В един ъгъл бяха струпани дебели зелени възглавници и смачкано одеяло. Останалата част от мебелировката на килийката на Хари се състоеше от пъстър набор от примитивни инструменти и остриета на копия и от нещо продълговато, покрито с мушама. Ашли се намръщи, тъй като усети силна миризма на бензин. Бензин?

Хари ги последва и се промуши покрай нея.

— Всички останали в базата Алфа са електрически — обясни той. — Бръмчащи играчки и толкоз. Аз обаче монтирах на моята двигател с вътрешно горене. На мен ми трябва мощ.

Сетне хвана края на мушамата.

— След като бяхме нападнати, моите приятели, ловците, я докараха от последния ни лагер — продължи. — Беше доста потрошена, но аз я постегнах.

Дръпна мушамата и под нея се оказа транспортна шейна. Една от големите.

— Направих я от алуминий, за да бъде по-лека. Блейкли ми позволи да я донеса тук, тъй като тогава не знаехме, че ще трябва да отделим по-голямо внимание на боеприпасите. От много акъл дойдох тук всичко на всичко с един пищов. Какъв глупак бях!

— Тази шейна изправна ли е? — попита Ашли. Не и се искаше разговорът да се отклонява в друга посока.

— Почти. Можеше да се сгъне и да стане по-лесно преносима, но блокира в разгънато състояние. Това обаче не би трябвало да е проблем, тъй като пътят води право нагоре. Двигателят е изправен, но разполагам с един-единствен резервоар с гориво, така че от дълго време не съм го запалвал. А вероятно ще се наложи да донастроя едно-друго.

— Има ли достатъчно бензин, за да стигнем горе? — попита Бен, който коленичи до шейната и започна да я разглежда отблизо.

— Би трябвало да има предостатъчно.

— Хари едно време се занимаваше със състезателни мотоциклети — каза Майкъл сън. — Разбира от мотори.

Ако казва, че ще тръгне, значи наистина ще тръгне.

— С нейна помощ ще спечеля няколко часа — прецени доволен Бен.

— Има само един проблем — сподели Хари. — Предната ос е изкривена. Ако успея да я оправя, всичко ще е наред. Няма да е зле обаче да си изготвите и един резервен план. За всеки случай.

— Добре — прие Ашли. — След като аз съм единственият заложник, който трябва да остане тук, предлагам с Бен да замине който и да е друг, само не и аз. Колкото по-малко хора тук бъдат застрашени от опасност, толкова по-добре.

— Не, госпожо! — възрази Бен. — Ще пътувам сам. Сам ще се оправя.

— Ще ти трябват подкрепления — отвърна Ашли. — Все още нямаме представа колко кракани се разхождат из базата Алфа.

— Тя е права — обади се Хари. — Съветът позволи малка група ловци да те придружат. След като с брат ми сме официални кръвни братя с ловците, можем да дойдем с теб. Повярвай ми, подкрепления наистина ще ти потрябват. Мога да привържа вашите леки пластмасови шейни към моята. Ще ви изтегля набързо чак на върха.

— Няма да оставя Ашли сама — заяви Бен и лицето му почервеня от решителност. — Тя…

— При Ашли ще остана аз — прекъсна го Майкълсън. — Коляното ми никак не го бива, така че ако дойда с вас, само ще ви забавя. Може би заедно с Ашли ще подготвим и някакъв резервен вариант за действие. Стига да се наложи.

Бен понечи да възрази, но осъзна сериозността на доводите му.

— Добре! Хари, нека дойде с мен. Знай обаче, Майкълсън, че каквото и да стане, искам да видя отново майката на детето си.

— Ще я видиш, Бен.

В отговор Бен кимна. Ашли обаче се замисли. Майка? Тя бе успяла да изхвърли тази мисъл от главата си, но думите на Бен я върнаха обратно. Погледна корема си. Майка? Дори и не осъзна какво е редно да чувства след това откритие. В майчинството обаче имаше нещо, което и бе съвършено ясно.

— Бен, непременно трябва да откриеш Джейсън. Дори и да провалиш мисията. Обещай ми това.

— Ще се опитам — отвърна Бен. — Знаеш, че ще се опитам.

— Не се опитвай. Направи го.

Бен присегна към нея и я притисна в прегръдките си. Сълзите, които дотогава сдържаше, най-сетне потекоха. Тя се отпусна в ръцете му.