Джеймс Ролинс
Последната тайна на земята (19)

Глава 16

— Бягай! — каза Блейкли и побутна Джейсън напред с ръка. — Иди в кабинета ми!

— Но…

— Побързай!

Блейкли се затича към кабинета си. Настигна момчето и го хвана за ръката. Джейсън, все още шокиран от случилото се, позволи да го теглят.

Воят на сирените наруши хода на мислите на Блейкли. Около тях търчаха във всички посоки мъже и жени. Лъчите на хиляди прожектори се мятаха и изписваха лудешки дъги по тавана на пещерата. Ако се съдеше по посоката на стрелбата, базата бе нападната от всички страни.

Блейкли изкачи бързо стъпалата на административната сграда. Джейсън с известни усилия го последва. Ремъкът на спортния му сак се заплиташе в краката му. Прекосиха вратата, преминаха през коридора и нахълтаха в частния кабинет на Блейкли.

Там завариха Роланд, който трескаво пъхаше документи в едно куфарче. Дори не повдигна очи, когато влязоха.

— Чух всичко. Почти съм готов — каза.

— Чудесно. Не забравяй да прибереш и документите от чекмеджето. Униформените глупаци може и да ми отнемат базата, но няма да им позволя да обсебят и труда ми.

— Какви са тези сирени? — попита Роланд. — Какво става? Това е действителна бойна тревога — каза, като прокара пръсти през оредялата си коса. — Имам чувството, че…

Сградата бе разтърсена от силен взрив. Джейсън притисна сака по-плътно към гърдите си. От очите му потекоха сълзи…

— Струва ми се, че това бе оръжейният погреб от южната страна — каза Роланд, като ускори движенията си.

— Престани. Евакуираме се веднага — разпореди Блейкли. Отвори едно чекмедже и извади оттам автоматичен колт калибър 11,43 мм. Провери дали е зареден и го подаде на Роланд заедно с един резервен пълнител. — Вземи.

Роланд се отдръпна с изражението на човек, комуто са подали отровна змия. Поклати глава отрицателно.

Чу се втори взрив. Сградата се разклати и от тавана се посипа мазилка.

Роланд сграбчи пистолета.

С малко ключе Блейкли отключи едно чекмедже и извади оттам двуцевка с отрязана цев. Рязко я отвори. В патронника имаше два червени патрона. Също така рязко я затвори.

— Обърна се и се сблъска с Джейсън. От сблъсъка детето изгуби равновесие.

— Ами мама… — започна да хълца, като очите му се изпълниха със сълзи. Блейкли коленичи до него и го стисна за раменете.

— Джейсън! Точно сега трябва да бъдеш силен. Ще се опитаме да стигнем до асансьора. Ще гледам да те изкарам на повърхността.

Само на няколко метра от тях се разнесе автоматен огън.

— Време е да тръгваме — каза Роланд, стиснал в едната ръка пистолета, а в другата — куфарчето. — Ще минем отзад. Оттам пътят до асансьора е по-кратък.

— Добре. Ти ни води, а аз ще прикривам тила ни — каза Блейкли, като се изправи, без да откъсва ръка от рамото на момчето.

Роланд се извърна и се устреми към вратата. Те веднага го последваха. Блейкли стискаше двуцевката с две ръце.

Навън сирените вече не виеха, но продължаваше да се чува спорадична стрелба. Във всички посоки тичаха въоръжени мъже. Покрай тях минаха двама мъже с носилка, устремили се към малката болница. Върху брезента лежеше гърчеща се бинтована фигура. Една окървавена ръка се свлече и пръстите и докоснаха земята.

Блейкли започна да оглежда суетящите се мъже. Нуждаеше се от информация. С малката им група се сблъска войник с обезумял поглед, изскочил иззад ъгъла. Каската му я нямаше, а автоматът трепереше в ръката му. Оказа се, че Блейкли познаваше червенокосия луничав войник.

— Редник Джонсън, рапортувайте веднага — заповяда Блейкли, като се опита да вложи колкото се може повече властност в гласа си.

Джонсън се извърна към него. На лицето му бе застинал ужас. От рана на челото му струеше кръв. Опита се да заеме нещо като войнишка стойка и отдаде чест с трепереща ръка.

— Сър, базата е прегазена. Дойдоха отвсякъде. Излязоха от дупките и от тунелите. Взводът ми беше… напълно унищожен. Никой не остана. — Докато рапортуваше, очите му се разширяваха все повече и повече и затрепери все по-силно.

— Кой ни нападна, редник? Кой?

— Те… Те тръгнаха насам — каза глухо Джонсън с обезумял поглед. — Трябва да се махаме оттук.

— Кой? — изкрещя Блейкли и се опита да хване човека за рамото. Редникът обаче сякаш се ужаси от допира, отдръпна се и побягна.

— Асансьорът се намира на юг от нас — съобщи Роланд, като се доближи до Блейкли. — Ако са ни лишили от достъп до него, можем само да…

— Той е единственото средство, с което можем да се махнем оттук — промърмори Блейкли. — Ще се опитаме да избегнем местата, където се водят най-ожесточени боеве.

Продължиха напред предпазливо, като заобикаляха местата, откъдето се разнасяше стрелба. Като се промъкна покрай стената на сглобяема къща със загасено осветление, Блейкли се сблъска с внезапно спрелия Роланд. Блейкли последва неговия пример и внимателно надникна иззад ъгъла.

В пространството между двете съседни сгради се търкаляха четири трупа. Крайниците бяха откъснати от телата, а червата им се бяха изсипали навън като книжни ленти. Един от обезобразените трупове внезапно помръдна. Нещо, скрито в сенките, го бе хванало и повлякло към неосветената задна улица. Блейкли насмалко не изкрещя, когато също бе дръпнат назад от нещо. Оказа се ръката на неговия, помощник, която по този начин го извади от полезрението на нападателите. Само на няколко метра от тях се чу рев, див и нечовешки. Съвсем близо зад тях се раздаде ответен рев.

Роланд провери вратата на сглобяемата къща. Ръждясалите и панти изскърцаха, но тя се отвори. Бързо влязоха вътре, като се постараха да не вдигат шум, за да не привлекат нечие внимание. Блейкли затвори вратата дотолкова тихо, доколкото скрибуцащите панти позволяваха това, и сетне я залости. Малката група потъна в мрак.

Блейкли запали миниатюрно фенерче, закрепено към ключалника. Светлинката му бе съвсем слаба. В полумрака забелязаха, че покрай страната на дължината на сградата бяха складирани кашони. Покриваха цялото пространство от пода до тавана. Никъде не се виждаше място, което да се използва като прикритие. В другия край на сградата обаче непременно трябваше да има изход.

— Вървете покрай кашоните — нареди Блейкли, като освети пътя с фенерчето си. — Към другата врата…

Чу се шум, предизвикан от блъскането на нещо тежко във вратата, последван от недоволно ръмжене. После вратата бе блъсната повторно. Чу се стърженето на метал и изпукването на вратата, но тя издържа.

— Трети удар няма да издържи! — извика Блейкли, като надви шума. — Бягайте!

Роланд се затича напред, последван от Блейкли, който хвана момчето за ръката. И тримата побягнаха покрай кашоните.

Помещението се изпълни още веднъж със силен шум. Първо се чу чупене на метал, после в склада нахлу светлина. Сърцето на Блейкли замря, когато нещо голямо нахълта в сградата и за миг заслони светлината на уличната лампа.

Блейкли първо усети вонята. Вонята на екарисаж. После чу звуците. Стържене и дращене. Определено дотогава не бе срещал живо същество, чиито стъпки да звучат така. То с рязко движение се премести зад другата редица от кашони и започна да се придвижва успоредно на хората.

Почувства, че изпада в паника, когато блъсна детето напред. То изскимтя и се препъна. Преди да успее да падне, го хвана за ризата и го изправи на крака. Обаче вече бе твърде късно…

Купчината кашони непосредствено зад петите му падна върху пода и се чу яростен рев. Огромните кашони се разлетяха като картонени кубчета. След миг създанието щеше да ги настигне. Блейкли видя как Роланд наближава вратата. Като взе Джейсън на ръце, опита се да се затича. Старите му колене обаче не можаха да се справят с тежестта на момчето. Усети парене в гърдите.

Джейсън, изглежда, разбра това и се раздвижи.

— Пусни ме, мога сам да тичам.

Блейкли нямаше време и сили да спори така че пусна детето и му пожела да е бързо. То се оказа пъргаво като зайче и полетя напред още щом гуменките му докоснаха пода.

Блейкли се опита да го последва, но в този миг един падащ кашон се стовари отгоре му и го събори, като приклещи краката му. Той издаде силен вик, когато се озова на пода. Опита се с помощта на ръцете да освободи краката си. Джейсън, успял да се отдалечи на няколко крачки, спря и се извърна. После понечи да се приближи към него.

— Недей! — извика Блейкли. — Бягай! Аз ще те настигна!

Чу се трясъкът, издаден от счупена дъска, и от съседния ред кашони се подаде муцуната на влечуго, опитващо се да ухапе празното пространство между Джейсън и Блейкли. Създанието изсъска и изви глава в посока към фенерчето на Блейкли. Бе масивно и се опита да си пробие път през стената от кашони. Блейкли присегна към двуцевката си, но тя се оказа извън обсега на пръстите му. Когато създанието се нахвърли върху него, той се изви встрани дотолкова, доколкото му позволиха това заклещените му крака. За щастие то се оказа достатъчно.

Муцуната премина съвсем близо край рамото му. Главата се удари в кашона, затиснал краката му, и го отхвърли встрани. Блейкли не чака повече и се изтърколи по-далеч. Инстинктът му го насочи да се скрие сред кашоните, но те не помръднаха. Останал без изход, той направи отчаян опит да настигне останалите.

Звярът изръмжа и изсъска, като се подготвяше за втора атака. Когато шията му се напрегна, Джейсън скочи пред него и размаха сака си във въздуха. Изненаданият звяр замря на място. Момчето използва цялата инерция на горната част на тялото си, за да удари създанието със сака с все сили по муцуната. Главата му се отметна назад от силата на удара. Блейкли не чака повече.

— Бягай! — изкрещя. Адреналинът запали сърцето му. Устреми се напред, грабнал двуцевката. Затича се по коридора. Джейсън, пъргав като маймунка, бе пред него. Създанието, решило да ги преследва, се опита да се измъкне от купчината паднали кашони. Блейкли, забравил напрежението, продължи да тича. Гледаше напред. Пред очите му избухна ярка светлина. Роланд бе достигнал другия изход. Силуетът му се очертаваше на фона на светлината. Махна им с ръка.

— Побързайте! То идва насам!

Блейкли се опита да тича по-бързо, но краката му започнаха да се преплитат. Падна на колене. Звукът от падащи кашони се доближи. Блейкли успя да се изправи, замаян и с отмалели крака. Внезапна болка, пареща като огън, изпълни гърдите му и обхвана и лявата му ръка. Сърцето.

Помещението се наклони. Мракът се опита да го погълне.

Внезапно до него се появи Роланд и го повдигна. Той позволи да му помогнат. Даваше си сметка, че трябва да протестира, да настоява да го оставят. Бе обаче твърде слаб, за да произнесе и звук. Измъкнаха се заедно през изхода. На излизане Джейсън ритна вратата и тя се заключи.

Докато се отдалечаваха с уморени крачки, от сглобяемата къща се чу яростен рев. Нечии нокти застъргаха по метала и се опитаха да го разкъсат.

— Ревът ще привлече и други — промърмори Блейкли, като махна с трепереща ръка.

Тръгнаха отново към центъра на лагера, като изоставиха всякаква надежда да достигнат асансьора. Около тях се чуваха изстрели. Ветрецът в пещерата разнасяше облаци от дим. Някъде в северния край на лагера избухна пожар и пламъците му се извисиха към тавана на пещерата. Продължиха да прекосяват с уморени крачки лагера, стряскайки се от всеки звук.

— Накъде сме се запътили? — попита Роланд, като наруши пръв мълчанието. — Те нападат отвсякъде.

— Не е така — отвърна Блейкли с дрезгав глас. — Нападат само откъм суша — допълни. После посочи с ръка езерото.

— Да, там може би ще сме в по-голяма безопасност — съгласи се Роланд. — Ако успеем да намерим някоя лодка и навлезем в езерото…

— Ами ако могат да плуват? — обади се Джейсън.

— В такъв случай ще трябва да потърсим по-бързоходна лодка — пошегува се Блейкли. — Да вървим!

Отблъсна се от стълбата на къщата, до която бяха намерили временен подслон, и тръгна. Тъй като в последно време не бяха бързали, успя да се съвземе в достатъчна степен, за да се придвижва без чужда помощ. Роланд щеше да води, а той и момчето щяха да го следват. Ако извадеха малко късмет…

Иззад ъгъла внезапно се появи едно от влечугите. Бе по-дребно от другите, мускулесто и цялото покрито е белези, подобно на уличен побойник. Пресече пътя им на по-малко от два метра от тях. Започна да съска насреща им и четината по гръбнака му настръхна.

Блейкли вдигна двуцевката и стреля. Създанието изръмжа и отстъпи крачка назад. На десния му хълбок се появи кървава рана. Роланд също стреля, улучи го в горния крайник и то се извъртя от силата на изстрела.

— Бързайте! — извика Роланд, като стисна Блейкли за рамото, а Джейсън, за ръката. Тласна ги към тясната уличка, разположена между столовата и едно дървено спално помещение. — Тичайте!

Блейкли тръгна напред и чу зад гърба си последователните изстрели от пистолета на Роланд, последвани от трясъка на счупено дърво. После настъпи тишина.

Само след секунда Роланд бе отново до него и го прегърна през рамото, за да могат да вървят по-бързо.

— Проснах го на земята, но то се опитва пак да стане…

Откъм гърба им отново се раздаде гневен вой.

— Тук — каза Блейкли, като с мъка си поемаше въздух. Бе посочил спалното помещение.

— То може да нахълта тук и повторно ще се окажем в капан.

— Не, последвайте ме — настоя Блейкли и ги поведе към спалнята. Бе празна и единственият звук бе стара мелодия, разнасяща се от радиото. — Оттук. — Влезе с куцане в игралната зала и даде знак да го последват.

До билярдна маса с разкъсан зелен филц бе подпряна щека, сякаш играчът я бе напуснал временно, колкото да изпуши цигара. В ъгъла примигваше и подрънкваше игрален автомат.

— Накъде отиваме? — попита Роланд.

— Към гаража… За да си намерим транспорт… — отвърна Блейкли и кимна в посока към коридора, намиращ се в края на помещението.

— Да вървим — съгласи се помощникът му.

Зад гърба им се взриви прозорец и из цялото помещение се разлетяха парчета стъкло. Звярът, който ги преследваше, кървейки от няколко рани, се приземи на пода с глух удар. Старата билярдна маса се оказа на пътя му и отклони неговото внимание за няколко секунди, точно толкова, колкото им трябваха, за да избягат. Създанието се нахвърли върху масата като върху живо същество и започна да я разпаря със зъби и нокти.

— Оттук — прошепна Блейкли и отвори странична врата.

Гаражът вонеше на изгоряло масло и разлят бензин. Слабият лъч на фенерчето на пръв поглед успя до открие само празно пространство. Накрая, на последната площадка, се откри единичен „Форд Бронко“. Бе един от последните нормални камиони, оцелели след пристигането на електрическите мулета. И слава Богу. Може би все още щяха да имат шанс да се спасят.

Роланд бързо се появи редом до него.

Блейкли погледна надолу и изпита ужас: колата нямаше гума. Предната лява джанта бе празна. Нямаше нищо чудно в това, че засега никой не се бе заинтересувал от този автомобил. Опита се да сподели възраженията си пред Роланд, но помощникът му буквално го тикна в камиона. Примирил се с това, той се отпусна на седалката. Джейсън бързо се настани отзад. Ключовете за щастие се намираха на таблото.

— Да знаете, че возенето няма да е гладко — каза Роланд, — Закопчайте коланите. — Натисна дистанционното управление. Металната врата на гаража започна с дрънчене да се издига нагоре, твърде бавно за съжаление. Всички затаиха дъх, докато вратата продължи да се издига. Появиха се външните светлини. Пътят пред тях изглеждаше чист.

— Звукът на двигателя ще ги привлече така, както мишката привлича котки — предположи Роланд, докато запали двигателя. Включи на първа скорост, даде газ и бронкото се устреми напред. От голата джанта се посипаха сини искри, когато металът застърга върху камъните.

Тъкмо когато напуснаха спалното помещение, през една врата нахълта звярът. Издаде рев и скочи към камиона. Макар и ранен, опита се да ги нападне.

Джейсън отскочи от прозореца, когато видя и чу щракането на трионестите зъби пред очите си. Ноктите на животното започнаха да стържат боята по вратата.

— Дай газ! — изкрещя момчето.

Роланд превключи на втора скорост и натисна педала за газта. Бронкото сякаш за миг спря, като позволи на създанието да нанесе удар по прозореца, като го направи на паяжини. После, сякаш пришпорена от повредата, колата подскочи напред.

Изпълненият с разочарование рев насмалко не заглуши шума на машината, но скоро престана зад гърба им.

Автомобилът заподскача между сгради, палатки и колиби. Тук-там се мяркаха пепелявите от уплаха лица на хора, надничащи от различни убежища.

Роланд се зае с радиостанцията и се опита да установи някаква връзка, но в отговор се чу само пукот. Когато прекосиха моста, водещ към северната страна, пред тях, в близост до периферията на базата, избухна поредица от снаряди.

— Изглежда, войските са започнали да се прегрупират — каза въодушевено Роланд. — Май вече действат координирано. Може би ще успеят да отвоюват базата.

— Дано да успеят — каза Блейкли. Болките в гърдите му не преставаха. — В момента обаче не можем да рискуваме. Най-безопасно място продължава да е водата.

— Ще минем съвсем близо до мястото, където се стреля — съобщи Роланд. — Може би няма да е зле да залегнем. Все пак ще бъдем в относително по-голяма безопас…

Камионът направи завой зад един ъгъл и насмалко не се блъсна в друг автомобил, легнал на хълбока си. Вратите му бяха изтръгнати, покривът — разкъсан на ивици, а наблизо се търкаляше откъсната ръка, все още стискаща пистолет.

— Не гледайте — предупреди Роланд.

Блейкли стисна челюсти, когато бавно заобиколиха колата. Не можа да откъсне поглед от нея. През натрошения метал се виждаше, че вътрешността и бе изпълнена с късове разкъсана плът. Извърна глава, за да не наблюдава следите от касапницата. Зъбите го заболяха.

Когато премести поглед напред, непосредствено пред тях се появи звяр, който им отряза пътя. Бе огромен, колкото мъжки слон, два пъти по-голям от всички останали, които бяха видели досега. Краката му бяха като стволовете на дървета. Ноктите му — големи като сърпове. Челюстите му можеха да погълнат теле на една хапка. Роланд бързо погледна назад и прехвърли на задна скорост.

Джейсън, седнал на задната седалка, не можеше да откъсне поглед от това, което бе пред него.

— Давай, давай, давай… — промърмори.

Със силен стържещ звук бронкото започна да върви назад. Непосредствено зад тях обаче се появи друго чудовищно създание и им препречи пътя. Двете създания заеха бойни позиции и зареваха срещу автомобила. Напрегнаха опашки и се подготвиха да нападат.

— Мамицата им! — изруга Роланд и прехвърли отново на първа скорост. И двете същества бяха грамадни. Можеше да замятат камиона като играчка. Роланд удари с юмрук по кормилото.

Учестеното дишане на Блейкли буквално разкъсваше гърдите му.

Бронкото внезапно рязко отскочи напред. Изглежда, Роланд щеше да се опита да се промъкне покрай предния звяр. Блейкли реши, че нищо няма да се получи. Проклетите създания бяха не само прекалено големи, но и прекалено бързи, Джейсън изпищя, когато Роланд се устреми към чудовището. Непосредствено преди удара обаче той рязко зави надясно. Стоманената джанта премина върху пръстите на краката на звяра. Те бяха буквално смлени, подложени на натиска на острия метал, преминаващ върху грубия камък.

Създанието подскочи нагоре, като протегна дълга шия към тавана. Измъкна наранения си крак изпод камиона, като насмалко не го обърна, Бронкото се задържа известно време на две колела, за не повече от две секунди, след което с трясък се намести отново на повърхността.

Роланд не чака повече и бързо се измъкна покрай нараненото животно. Болката, причинена от осакатяването на пръстите му, го бе разгневила. То нанесе на автомобила удар, който го отмести почти на метър вдясно и насмалко не го натика в една сглобяема къща.

Роланд, стиснал кормилото, се опита да продължи напред. След кратка борба бронкото успя да се отърве от разгневеното чудовище. Звярът зарева разярен, но раната не му позволи да преследва хората. Скоро болезнените му писъци заглъхнаха.

Когато наближиха езерото, където се чуваше стрелба, Роланд намали ход. Димът от пожарите и експлозиите бе толкова гъст, че дори и фаровете на бронкото осветяваха пространството само на два метра разстояние.

— В правилна посока ли се движим? — попита Роланд.

— Според мен да — отвърна Блейкли и приведе глава напред. Носът му насмалко не докосна предното стъкло. Късогледството и димът му пречеха да бъде категоричен. — Ако големите пожари останат откъм лявата ни страна, би трябвало да се насочим право към езерото, Блейкли надникна в стъклото на задно виждане. Джейсън, закопчан с колана си, бе застинал неподвижно.

— Как си, Джейсън? — попита го той.

Момчето не помръдна. Само очите му се раздвижиха и срещнаха погледа на Блейкли в огледалото.

— Това лято хич го няма — каза Джейсън и намести спортния сак в скута си.

Прав е, помисли си Блейкли. Кимна на момчето и отново впери поглед в пътя пред тях.

Внезапен порив от пещерен въздух разчисти тесен тунел в димната мъгла. Миг преди тунелът да се затвори повторно под тежестта на пушеците, той успя да види това, което търсеше.

Вода. Езерото! Бяха успели!

Роланд също го бе забелязал. Поради неравност на пътя всички подскочиха на десетина сантиметра от седалките си.

— Надявам се, че умееш да управляваш моторна лодка по-добре, отколкото камиона — каза тихо Блейкли.

Бронкото внезапно подскочи наляво. Кормилото се измъкна от ръцете на Роланд.

— Дръжте се! — успя да изкрещи Роланд непосредствено преди камионът да събори осветителен стълб и да се блъсне в стената на една сграда.

Предпазният колан на Блейкли се вряза в рамото му. Въпреки това той се удари във вратата, изстена и докосна натъртеното място на главата си.

Роланд разкопча колана си и се наведе към него.

— Добре ли сте?

— Ти в какво се блъсна? — попита Блейкли.

— Пазете се! — изкрещя Джейсън зад тях. Вече бе разкопчал колана си и се бе прехвърлил на предната седалка.

Задното стъкло на бронкото се пръсна на парчета, ударено от крокодилска глава. Защитният слой на стъклото не и позволи да го пробие и то се омота около муцуната на звяра. Създанието се опита да се освободи от него.

— Навън! — изкомандва Роланд. — Към водата! Роланд издърпа Джейсън със себе си. Блейкли също се отмести от седалката и изпълзя извън колата. Устремиха се към водата, обвити от облаци дим. Блейкли отчаяно се надяваше да е прав и доковете да са наблизо. Като хвърли поглед назад, забеляза как звярът все още се опитваше да измъкне главата си от колата. Успееше ли да го стори, щеше да ги настигне само за секунди. Той спря.

— Какво правите? — попита Роланд.

— Ти продължавай. Вземи момчето със себе си. Аз ще го забавя.

— Да не сте обезумели? Та вие не сте добре! — прекъсна го Роланд. — По-добре вземете вие Джейсън, а аз ще ви настигна. Оставете ми само двуцевката си.

Блейкли се поколеба. Старшият бе именно той, Роланд изтръгна пушката от Блейкли и я насочи към него.

— По-бързо! — каза.

Блейкли чудесно знаеше, че Роланд няма да стреля, но не му се губеше време за спорове. Ревът на звяра се бе променил. Животното бе успяло да се освободи.

— Запали двигателя!

Блейкли, препъвайки се, се затича подир Джейсън. Въздухът зад гърба му бе разкъсан от изстрела на двуцевка. Започна да се моли за приятеля си.

— Вече го виждам! — извика Джейсън, намиращ се на няколко крачки напред.

През задимения въздух просветнаха светлините на дока. Слава Богу. След няколко мига краката им затрополяха по дървената основа на кея.

В далечината се разнесоха изстрели.

Отляво видяха зелена понтонна лодка „Зодиак“, привързана към кея с две въжета.

— Скачай вътре! — изстена Блейкли, но момчето вече го бе сторило. — Сега ще запаля двигателя. Искам да си близо до въжето. Когато ти кажа да дърпаш, изтегли края на въжето, за да отвържем лодката.

— Разбирам — отвърна Джейсън, вперил поглед в дока.

Блейкли хвана въжето за запалване и го дръпна. Двигателят изпърпори, но не запали. Направи повторен опит. Със същия резултат. Майната му.

— Роланд иде!

Блейкли повдигна поглед. Към тях се бе затичал неговият помощник. Силуетът му едва се виждаше през дима. Отново дръпна въжето на двигателя. Този път той насмалко не запали. Блейкли започна да се моли за Роланд, когато го видя да се доближава към кея.

Нейде из дима се подаде главата на влечуго и захапа Роланд по рамото. Тялото му бе повдигнато във въздуха и сетне се просна по гръб върху кея. Падна до лодката, като при удара се чу звукът от трошащи се кости. От разкъсаното му рамо започна да струи кръв.

Блейкли направи крачка към него. Смяташе да го придърпа към лодката.

Чудовището се бе надвесило над кея. Очевидно се боеше от водата.

Роланд, от чиято уста бе започнало да тече кръв, се опита да се надигне, но безуспешно. Обърна се към Блейкли и поклати глава. Със здравата си ръка освободи последното въже. Лодката се отдалечи от кея.

— Тръгвайте — простена. Свали един пръстен от лявата си ръка и го подхвърли към лодката.

Блейкли улови пръстена и го разпозна. Принадлежеше на партньора на Роланд в Сиатъл.

— Кажете на Ерик, че няма да го забравя — помоли Роланд и измъкна пистолета си от пояса. Междувременно чудовището направи пръв предпазлив опит да стъпи на кея.

Блейкли изтегли въжето на двигателя и той най-сетне запали. Лодката започна да се отдалечава бързо от кея и носът и се надигна. Блейкли проследи с поглед как съскащото чудовище се доближава до неговия помощник.

Роланд се опита да се прицели, но вече бе изгубил сили. Първият му изстрел отиде нахалост. Чудовището се надвеси над него. Роланд опря пистолета до челото си.

Блейкли отмести поглед.

Над водната повърхност се разнесе звукът на изстрел.

Когато Блейкли се извърна, димът вече бе образувал пелена между него и кея. Само мъждукащо петно в мрака разкриваше местоположението му.

Откъм брега се чу изпълненият с разочарование рев на чудовището. Бяха го лишили от възможността да убие плячката си.