Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (9)

9. ХРИСТОФОР КОЛУМБ
1451 — 1506

Опитвайки се да намери път на запад от Европа за Азия, Колумб открива случайно двете Америки и така оказва по-голямо влияние върху световната история, отколкото вероятно сам е очаквал. Неговото откритие, което поставя началото на епохата на изследванията и колонизирането на Новия свят, бележи съдбовна, повратна точка в историята. То отваря за европейците два нови континента, където растящото население може да се преселва, и им дава източник на минерални богатства и суровини, който променя европейската икономика. Колумбовото откритие води и до унищожаване на цивилизацията на американските индианци. В края на краищата то довежда до формирането на нови нации в Западното полукълбо, съвсем различни от индианските племена, населявали някога тази част от света, които оказват голямо влияние върху народите на Стария свят.

В основни линии Колумбовото житие е добре известно. Роден е в Генуа, Италия, в 1451 г. Когато възмъжава, става корабен капитан и опитен мореплавател. Стигнал до убеждението, че е възможно да се намери удобен път за Източна Азия през Атлантическия океан, той преследва тази цел с невиждана упоритост. Накрая успява да убеди кралица Изабела Кастилска да финансира неговото изследователско пътешествие.

Корабите му напускат Испания на 3 август 1492 г. Първата им спирка е на Канарските острови, близо до африканския бряг. Те тръгват оттам на 6 септември и отплават на запад. Дълго е това пътешествие, моряците се страхуват и искат да се върнат. Но Колумб настоява да продължат и на 12 октомври 1492 г. пътешествениците зърват земя.

Следващия март Колумб се връща в Испания и като победоносен изследовател е посрещнат с високи почести. Той прави още три пътешествия през Атлантическия океан с напразната надежда да стигне направо до Китай или Япония. Колумб настоява, че е открил път към Източна Азия, когато повечето хора отдавна са разбрали, че това не е вярно.

Изабела му обещава да го направи управител на всяка открита от него земя. Но толкова не го бива като администратор, че накрая е освободен от всякаква длъжност и е върнат в Испания, окован във вериги. Там скоро го пускат на свобода, но повече не получава административна служба. Обаче няма основания мълвата, че е умрял в бедност. Когато смъртта го настига в 1506 г., той е бил доста богат.

Несъмнено първото Колумбово пътешествие оказва решително въздействие върху европейската история и още повече върху двете Америки. Единствената дата, която всяко американско дете знае, е 1492 г. И все пак може да се очакват някои възражения срещу поставянето на Колумб на толкова предно място в тази книга.

Едно от тях би могло да бъде, че Колумб не е първооткривателят на Новия свят. Викингският мореплавател Лейф Ериксон е достигнал Америка няколко века преди генуезеца, а не е изключено и други европейци да са прекосявали Атлантика в промеждутъка между викинга и Колумб. Ала исторически Ериксон е сравнително незначителна личност. Нищо не се знае за неговите открития и те не са предизвикали промени нито в Европа, нито в Америка. От друга страна, данните за Колумбовите открития се радват на много бързо разпространение из цяла Европа. Само няколко години след завръщането на Колумб, като пряк резултат от неговите открития, към Новия свят се отправят много други експедиции и започва завладяването и колонизирането на новите територии.

Както много други личности в тази книга, Колумб е уязвим от довода, че делото му щеше да бъде осъществено дори ако той не съществуваше. През XV век Европа ври и кипи: търговията все повече се разширява, изследванията са неизбежни. Факт е, че доста време преди Колумб португалците усилено търсят нов път към Индия.

Наистина изглежда много вероятно, че рано или късно Америка щеше да бъде открита от европейците; може би щяха да я открият малко по-късно. Но последиците щяха да бъдат съвсем различни, ако Америка беше открита в 1510-а, да речем, от френска или английска експедиция, а не в 1492-а от Колумб. Във всички случаи Колумб е човекът, действително открил Америка.

Трето възможно възражение е, че още преди Колумбовите пътешествия мнозина европейци през XV век са знаели, че Земята е кръгла. Столетия по-рано тази хипотеза е изложена от древногръцките философи и потвърждаването й от Аристотел е било достатъчно, за да бъде възприета от образованите европейци през 400-те години на второто хилядолетие. Но Колумб не се слави с доказателството, че Земята е кръгла. (Фактически той дори не е успял да докаже това.) Славата му се дължи на откриването на Новия свят, а нито европейците от XV век, нито Аристотел са имали представа за съществуването на Американския континент.

Колумбовият характер не е бил особено добър. Бил е извънредно алчен и дори трудно убедил Изабела да го финансира, тъкмо защото искал да получи големи изгоди от този пазарлък. Освен това, макар да не е справедливо да го съдим според днешните етични норми, той се отнасял към индианците с изумителна жестокост. Но ние не съставяме списък на най-благородните личности в историята, а на най-великите, и според този критерий Колумб напълно заслужава мястото в първата десетка на книгата.