Майкъл Харт
100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството (13)

13. АРИСТОТЕЛ
384 пр. Хр. — 322 пр. Хр.

Аристотел е най-великият философ и учен на античния свят. Той поставя началото на формалната логика, обогатява почти всеки дял от философията и има многобройни заслуги към науката.

Много от Аристотеловите идеи днес са остарели. Но далеч по-важен от отделните негови теории е рационалният подход, който пронизва цялото му творчество. Аристотеловите съчинения съдържат идеята, че всяка област от човешкия живот и общество може да бъде подходящ предмет за размисъл и анализ; разбирането, че Вселената не се управлява от слепия случай, от някакво вълшебство или от прищевките на капризни божества, а че явленията й са подчинени на рационални закони; убеждението, че си заслужава човек да изучава системно всяка област на естеството; и увереността, че можем да използваме емпиричното наблюдение и логичното мислене, за да стигнем до някакви изводи. Този начин на разсъждение, който е в разрез с традиционализма, суеверието и мистицизма, оказва силно въздействие върху западната цивилизация.

Аристотел е роден в 384 г. пр. Хр. в Стагира, град в Македония. Седемнайсетгодишен, той отива в Атина, за да се учи в Платоновата академия. Остава там повече от двайсет години, малко след смъртта на Платон. От баща си може би е наследил интереса към биологията и към „практичната наука“; при Платон култивира интерес към философския размисъл.

В 342 г. пр. Хр. Аристотел се завръща в Македония, където става частен учител на царския син, тринайсетгодишно момче, което ще остане в историята с името Александър Велики. Аристотел обучава младия Александър в продължение на няколко години. В 335 г. пр. Хр., след като Александър се е възкачил на престола, Аристотел се връща в Атина, където открива собствена школа — Ликейската. Следващите дванайсет години прекарва в Атина. Този период горе-долу съвпада с времето на Александровите военни завоевания. Александър не търси съвети от бившия си учител, но пък му отпуска с широка ръка средства за изследвания. Това е май първият случай в историята, когато учен получава обилни държавни средства за изследванията си. И ще остане последният още векове наред.

Въпреки това връзката с Александър има и своите опасни страни. Аристотел се противопоставя по принцип на диктаторския му стил. Завоевателят убива Аристотеловия племенник, заподозрян в предателство, и, изглежда, е замислял екзекутирането и на самия Аристотел. Но макар Аристотел да е прекалено демократичен за разбиранията на Александър, двамата са толкова тясно свързани, че атиняните не му се доверяват. След смъртта на Александър противниците му вземат властта в Атина през 323 г. пр. Хр. и Аристотел е обвинен в „неблагочестие“. Той си спомня участта на Сократ отпреди седемдесет и шест години и забягва с думите, че няма да даде на Атина втори повод да извърши прегрешение срещу философията. Умира в изгнание няколко месеца по-късно (в 322 г. пр. Хр.) на шейсет и две години.

Количеството на Аристотеловите съчинения е изумително. От тях са оцелели четирийсет и седем, но според старинни източници книгите са били най-малко 170. Смайващ е не толкова броят на трудовете му, колкото обхватът на неговата ерудиция. Научните му работи са по същество истинска енциклопедия на знанията от онези времена. Аристотел е писал за астрономия, зоология, ембриология, география, геология, физика, анатомия, физиология и кажи-речи за всяка друга наука, позната на древните гърци. Научните му съчинения представляват донякъде сбор от знанията, придобити вече от други, донякъде открития на помощниците му, събирали за него данни, и донякъде резултати от собствените му многобройни наблюдения.

Да бъдеш водещ специалист във всеки раздел на науката е нечувано постижение, което никога вече няма да се повтори. Но Аристотел е постигнал повече от това. Той е оригинален мислител с много и големи заслуги към философията. Писал е на теми като етика, метафизика, психология, икономика, теология, политика, психология и естетика. Писал е за възпитанието, поезията, варварските нрави и за конституцията на атиняните. Едно от съчиненията му е сборник от законите на много държави, които той подлага на сравнителен анализ. Може би най-значителният му труд е върху теорията на логиката; Аристотел е всепризнат първосъздател на този важен дял от философията. И наистина логичният характер на неговия ум му позволява да даде толкова много в толкова много области. Той има способността да мисли организирано, тъй че дефинициите и категориите, които предлага, дават основата на по-късни мислители в най-различни сфери. Неподдал се на мистицизъм и крайности, Аристотел остава гласът на практичния здрав разум. Допускал е грешки, разбира се, но удивително е колко рядко в тази обширна енциклопедия от знания има глупави неточности.

Неговото влияние върху западната мисъл е огромно. През античността и средновековието съчиненията му са превеждани на латински, древносирийски, арабски, италиански, френски, староеврейски, немски и английски. По-късните гръцки мислители изучават съчиненията му и се възхищават от тях, същото се отнася и за философите от византийско време. Аристотеловото творчество оказва силно въздействие върху ислямската философия и векове наред господства в Европа. Авероес, може би най-бележитият арабски философ, се опитва да създаде синтез от ислямското богословие и Аристотеловия рационализъм. Маймонид, най-влиятелният еврейски мислител от средновековието, постига подобен синтез с юдаизма. Ала най-прочутата творба от този род е „Summa Theologica“ от християнския учен Св. Тома Аквински. Още толкова много средновековни учени изпитват силното влияние на Аристотел, че е невъзможно да ги изредим.

Преклонението пред Аристотел е толкова голямо, че през късното средновековие граничи с идолопоклонство. Съчиненията му стават нещо като интелектуална усмирителна ризница, която спъва всякакви по-нататъшни изследвания, вместо да осветява пътя напред. Аристотел, който обичал да наблюдава и да мисли самостоятелно, сигурно не би одобрил сляпото преклонение на следващите поколения пред делото му.

От днешно гледище някои от Аристотеловите идеи изглеждат крайно реакционни. Например той подкрепял робството, тъй като то отговаряло на природния закон, и вярвал в природната малоценност на жените. (И двете схващания, разбира се, отразяват преобладаващите тенденции на онова време.) Но много от възгледите му звучат поразително съвременно: „Бедността е бащата на революцията и престъплението“ или „Всеки, който се е замислял над изкуството да се управлява човечеството, е убеден, че от възпитаването на младежта зависи съдбата на цели империи“. (Естествено, по времето на Аристотел не е имало общообразователни училища.)

През последните столетия въздействието и авторитетът на Аристотел отслабват чувствително. Въпреки това смятаме, че влиянието му е изключително дълготрайно и дълбоко. И съжаляваме, че не можем да го поставим на по-предно място. Класацията му тук се дължи преди всичко на огромното значение на всяка от дванайсетте личности, които го предхождат.