Азаря Фархи
Пет дни на Луната (4)

IV. Майор Гранитов действува

Тази сутрин Гранитов се събуди в лошо настроение. Кошмарни сънища го мъчиха през цялата нощ. Той виждаше междупланетни кораби, които се сблъскват помежду си, а някъде далеч, може би зад океана, проснал краката си на бюрото и пушещ голяма пура, радостно потрива ръце непознат човек с рогови очила.

После той видя бащината си къща и своята ергенска стая. Седнали на масата, заедно с Любен учат урока си по френски. Както винаги Любен е готов много по-рано от него. Той се ядосва и вече не помни нищо. Чете на глас, слухти, обръща речника. Не му върви този френски език. Любен сяда до него и заедно бързо научават урока. Той си отдъхва облекчено.

— По-лесно ти е да вземеш рекорд по борба, бокс или атлетика, отколкото да учиш френски — закача го приятелят му.

Гранитов кима утвърдително.

Сетне пред него изниква друга картина. Заедно с Любен се разхождат в Парка на свободата. Любен е вече инженер, а той лейтенант от МВР. Оживено разговарят и спорят. Накрая приятелят му от детинство заключава:

— Всички подозираш и в най-обикновената случка виждаш пръста на врага.

Изведнъж образът на неговия близък другар потъмня и изчезна. Звънът на домашния телевизор го събуди. Разсъмваше се. Той включи апарата. Викаше го дежурният. С междупланетния кораб ставаше нещо нередно. Той бързо се облече и се отправи към министерството.

Когато влезе в кабинета си, там го чакаше помощникът му капитан Колев.

— Другарю майор — започна официално Колев, — получено е бързо съобщение от Москва. Отнася се до експедицията. Обади се и секретарката на началника на управлението. Към девет часа се явете при него с всички материали по междупланетния полет.

— Добре, Колев. Как се държи кореспондентът Берлие?

— Нищо особено, другарю началник. Старши лейтенант Величков докладва, че след излитането на „ЛИ–7“ се е прибрал в хотела и не е излизал никъде.

— Чакайте ме, докато се върна. Наредете на Величков още по-внимателно да следи кореспондента.

— Слушам! — отвърна капитанът и се отправи към вратата.

Гранитов седна на бюрото си, отвори със секрет чекмеджето и започна да подрежда материалите, необходими му за доклада, сетне взе бързото съобщение и го зачете:

„По сведение на Пулковската обсерватория, която следи за полета на «ЛИ–7», към три часа тази нощ корабът започнал да се отклонява от предварително начертания маршрут в междупланетното пространство. Към пет часа тази сутрин е бил на такова разстояние от Луната, на каквото е бил при отлитането му от Земята. Правят се усилия да се получи връзка с кораба. «ЛИ–7» не отговаря. Предполагаме, че това отклонение се дължи или на повреда при отлитането, или на вредителски действия.

Предлагаме внимателно да се проучат всички факти от монтираното на кораба до излитането му. От наша страна също вземаме мерки.

Министерство на вътрешните работи на СССР.

Подпис (не се чете)“

Разузнавачът прочете още веднъж съобщението и се замисли. Положението беше сложно. Преди всичко той трябваше да разбере дали има вредителство на кораба. А това беше много трудно. По навик той разроши косата си, но веднага се досети за жена си. Неведнъж тя му беше правила бележка за този лош навик. Той веднага приглади с ръка падналите над челото му черни къдрици, след това извади гребена си и машинално се среса. Гранитов имаше не повече от тридесет и пет години. Той бързо напредваше в службата си като един от най-способните разузнавателни офицери в управлението. Името му отговаряше не само на външния вид, но и на неговата твърдост и упоритост. За него още в младежките години, а по-късно и в МВР казваха, че е здрав като гранит. Откърмен в свободолюбив планински край, където като легенди се разправяха подвизите от героичното партизанско минало, сам загубил дядо си в борбата срещу фашизма, майорът посвети живота си на защитата на отечеството от народните врагове. Той обичаше работата си и й отдаваше всичките си сили и способности.

Но в борбата с враговете на експедицията Гранитов беше двойно заинтересуван. Разузнавачът изпълняваше не само служебно задължение. В експедицията пътуваше като щурман Любен Иванов — неговият неразделен приятел от детинство.

„Защо ли не се обаждат? — питаше се той. — Техният радиопредавател е с район на действие от 500,000 километра. Живи ли са, или са загинали в междупланетното пространство?“

Тези въпроси отново развълнуваха разузнавача. Но той бързо се опомни. Не беше време за чувства и настроения. Трябваше всичко да прегледа, всичко да прецени, най-трезво да обсъди фактите. Гранитов стана и с твърда стъпка се отправи към големия железен шкаф при стената. Отключи го и извади една папка. Тя съдържаше докладите на сътрудниците, които са наблюдавали от начало до край монтажните работи на кораба на връх Мальовица. Офицерът започна внимателно да прелиства материалите, като от време на време се спираше, замисляше се, подчертаваше с червен молив и сетне отново продължаваше да обръща страница след страница. Направи му впечатление, че много малко сведения имаше от института, където стана изпитването на апаратурите на „ЛИ–7“. А наблюдението на това научно учреждение беше трудно. Наред с българските специалисти там работеха и съветски учени. В съветските специалисти той не се съмняваше. Те бяха проверени хора. Проверени бяха и българските участници в монтажа на кораба. Кой можеше да бъде вредителят тогава? А само в института можеха да бъдат повредени уредите. „Тогава внимателно още веднъж трябва да се проверят всички наши специалисти“ — реши Гранитов и отново се замисли. — „А ако е повреда?“

„Не, това не може да е повреда — отхвърли натрапчивата мисъл, която би оправдала неговия отдел. — Това е вредителство, нагласено от умен и опитен враг. А кои са вредителите? Може би Берлие. Той е стар и опитен шпионин. Но той е наблюдаван непрекъснато. Най-много е съучастник. Тогава кои са останалите? Къде се намират? В института? Или може би сред монтажниците?… Всичко трябва повторно да се провери.“

Гранитов стана, закопча куртката си, взе папката, сложи в нея съобщението и някои сведения. След това отвори вратата и се запъти при началника на управлението.

Когато разузнавачът се завърна в кабинета си, Колев го очакваше. Капитанът докладва, че кореспондентът Берлие продължава да си стои в хотела. Майорът седна на работния си стол, остави на бюрото папката, с която беше на доклад, разкопча горното копче на куртката си и въздъхна:

— За момент — обърна се той към помощника си, който очакваше да чуе резултатите от съвещанието. — Най-напред ще се обадя по телевизора, а сетне ще беседваме. — Той избра някакъв номер и натисна едно копче от пулта.

Апаратът потъмня за момент и след малко светна. На екрана се появи капитан от МВР.

— Заповядайте, другарю майор!…

— Осигурете от утре назначаването на лейтенант Горчев като механик на вертолетния гараж на института за изпитване на металите. Действувайте чрез Министерство на културата. За назначаването на Горчев трябва да се пази строга тайна. Довечера докладвайте за извършеното.

— Слушам, другарю майор — каза офицерът.

Гранитов изключи телевизора и се обърна към своя помощник:

— Не зная дали ти е известно, но главно поради опущения на нашия отдел на космическия кораб е извършено вредителство!… — и той погледна изпитателно слушащия го разузнавач.

— Изключено! — възпротиви се Колев. — Ние лично наблюдавахме всички операции по монтирането на кораба. Всички части и уреди, които пристигнаха от Съветския съюз, транзитно минаваха към института за изпитване на точни механизми, където съветски и наши специалисти ги проверяваха. Оттам с охрана пристигаха за монтиране на кораба. Освен това в съобщението, което ви предадох преди малко, не се говори със сигурност за саботаж. Отклонението може да се дължи и на повреда, предизвикана от тласъка при излитането.

— Доскоро можеше това да се предполага — въздъхна майорът и вдигна с ръка падналата на челото му къдрица. — Но сега вече не може да има съмнение. Има нови факти, които говорят, че е извършен саботаж. При началника на управлението е получено това съобщение — и той извади от папката телеграма, която прочете гласно:

„По сведения на обсерваторията «ЛИ–7» се е загубил в междупланетното пространство и до него вече не достигат изпращаните радиосигнали. Тъй като от 10 часа не са получени никакви сведения от екипажа, може да се предполага, че освен уредите за управление, е повредена и предавателната станция. Не може да се каже нищо за съдбата на пътешествениците. Някои данни сочат, че на кораба е извършено вредителство. Считаме, че саботьорите са още във вашата страна.

Министерство на вътрешните работи на СССР

Подпис (не се чете)“

— Това едно — продължи с дрезгав, пълен с болка глас Гранитов. — И второ — известно ти е, че все още се намира у нас известният международен шпионин Берлие с документи на кореспондент. Как смяташ, защо ще дойде в България този ас на шпионажа, и то точно по време на полета? Очевидно не на излет или за дописка.

Освен това имаме съобщение от странство, че преди около един месец е пристигнал в страната ни един от най-добрите международни шпиони, известен като агент 303. Как се е добрал до страната и къде се крие, не знаем. Засега има само някои догадки за начина на пристигането му. Това са фактите.

Ясно е, че е извършен саботаж, и то не другаде, а при нас, в България. Голяма грешка ще направим, ако не видим и не отчетем това. При началника на управлението се уточнихме да проведем някои бързи мероприятия за залавяне на злосторниците. — Разузнавачът млъкна за момент и обиколи веднъж стаята си. Сетне отново се обърна към капитан Колев: — Вземете този бюлетин и прочетете третото съобщение. То е подчертано с червеи молив — той подаде на помощника си един свитък, който също извади от папката.

— Странно! — промълви капитанът, след като прочете съобщението. — Паднал вертолет в „Черно море“, а не е получен дори и протест, макар че тази случка е станала преди месец. Та това не е в техния стил на работа. Днес повреди с вертолети почти не стават, а нещастни случаи има само при катастрофи!…

— Точно така — потвърди Гранитов. — И на нас ни направи силно впечатление, че по този въпрос не се шуми. Освен това малко съобщение в „Нюйорк Таймс“ никъде не се споменава нищо. И никакви обвинения, никакъв протест. Защо? Вероятно искат да прикрият нещо. Те знаят, че нашите радиолокационни станции непременно ще уловят шума на машината. И с това съобщение искат да ни успокоят. Станал нещастен случай и толкова. Не са необходими никакви издирвания.

— Възможно е с тази машина да е пристигнал и агент 303 — предположи Колев, който се убеждаваше все повече, че е възможно вредителство.

— Изглежда, че е така — отвърна майорът. — При всички случаи обаче трябва да проверим. Какво ще кажете, да натоварим Станев с тази работа?

— Мисля, че ще се справи — отвърна капитанът.

— Тогава извикайте го и го изпратете незабавно. Нека с две подводници и група водолази да потърсят машината и евентуално потопените във водата водолазно облекло и гумена лодка. Документи ще получи от секретарката на началника на управлението.

— Веднага ще наредя — отвърна капитанът и понечи да тръгне към изхода. Но изведнъж се сети нещо, спря се и каза: — Струва ми се, че най-слабо наблюдавахме института, в който се изпитваха уредите. Мисля, че злосторници трябва да търсим, и то сред научните работници, тъй като само те имаха достъп до ракетата. Сведенията от института са много оскъдни.

— Правилно! — потвърди Гранитов. — Нито за момент обаче не бива да изпускаме от поглед Берлие. Той е стара птица и може да ни изиграе. Сигурен съм, че в цялата тази история има пръст той. Затова най-добре ще бъде ти и по-нататък да се занимаваш с него. Но сега е необходимо лично да наблюдаваш всяка негова стъпка. Обръщай внимание и на най-малките подробности. Той не може да не се свърже със съучастниците си. Необходимо е да знаем всичко за него. Нека продължи да ви помага старши лейтенант Василев. Той вече е опознал добре чужденеца. Освен това старши лейтенантът може да използувате и за връзка. А сега желая ви успех!…

Двамата си стиснаха ръцете. Капитанът отдаде чест и бързо напусна стаята на началника си.

Като отпрати помощника си, Гранитов започна да събира в папката разхвърляните книжа. Погледът му падна върху бюлетина. Той го разгърна и се зачете в едно съобщение на втора страница. Прочете го, подчерта едно изречение и започна да се разхожда из кабинета.

— Защо ли пускат два спътника, а не един? Откога концернът на Смит започна да произвежда изкуствени спътници на Земята? Странно!… Много странно!… — той отново дълбоко се замисли. Внезапно премина в главата му нова мисъл. Веднага той извика по телевизора един офицер.

— Лейтенант Григоров — започна той, — на вас ще възложа една много бърза и важна задача. Най-напред ще трябва да се запознаете с поверителния бюлетин и по-специално със съобщението за пускането на два нови спътника на Земята. Ще трябва да разузнаете техния път. Не е изключено да бъде пуснат и трети спътник, за който не се говори нищо в съобщението. Ще отидете при директора на астрономическата обсерватория и най-подробно ще разучите възможностите за сблъскване с кораба, ако той оцелее и се върне. Докладвайте за резултата утре вечер!

Останал сам, Гранитов усилено заработи. Свърза се с няколко института и прегледа две папки. Нищо повече не можа да намери. Очевидно имаше работа с хитър и опитен враг. Данните, които имаше, не можеха да размотаят заплетеното кълбо. Къде беше 303? Кои са неговите съучастници? В института или другаде?

— Трябва да се почне незабавно с института — реши той, като включи телевизора.

— Горчев, елате при мен! — извика той един млад, с едва-що наболи мустаци лейтенант.