Азаря Фархи
Пет дни на Луната (1)

I. Тревогите на мистър Смит

Тази сутрин Боб Хигинс беше в лошо настроение. Стиснал пурата между зъбите си, той нервно крачеше из просторния кабинет. Дребното му лице, от което гледаха две проницателни очи, се беше зачервило от гняв, а голото му теме лъщеше от пот. Пред бюрото му, по което необичайно бяха разхвърляни книжа, стоеше с наведени очи висок и строен мъж, който мачкаше в ръце бял спортен каскет. Когато Хигинс обръщаше гръб, непознатият бързо повдигаше очи и се взираше в малката му дребна фигура.

Най-сетне, след като обиколи за четвърти път кабинета си, Хигинс ядно захвърли изгасналата си пура и високо заруга:

— Некадърник!… И това ми било разузнавач!… Да допусне такъв провал!… А за какъв дявол си ми, щом като най-добрите ни хора пропаднаха?… По-добре и теб да бяха заловили, господин 303!… Да провалите акцията, която готвихме две години… И то след като спечелихме началника на гарнизона и щяха да ни подкрепят видни общественици!… Не мога да се помиря, че загубихме битка не другаде, а тук при нас, в Америка! Некадърници!… Ако се случи още веднъж подобно нещо, по-добре не се явявай пред очите ми. Не давам за теб пукната пара… — И той погледна събеседника си с такава злоба, че едрата фигура на 303 се сниши още повече. — Внимавай, защото може отново да се върнеш в лагера за разселени лица…

Мелодичният звън на големия телевизор, който беше вдълбан в стената надясно от бюрото му и беше закрит с кадифена завеса, прекъсна потока от закани, които изобилно се лееха из устата на разузнавателния офицер.

Той изгледа още веднъж своя сътрудник, обърна се, дръпна шнура на завесата и включи. От телевизора го гледаше усмихнато сенаторът Смит — кралят на самолетите.

— Добър вечер, мистър Смит! — побърза да поздрави Хигинс и с видимо усилие промени израза на лицето си с любезна усмивка. — Само за момент да отпратя посетителя си — се извини той, обърна се с гръб към телевизора, отново промени израза на лицето си, изгледа под очи агента и му нареди:

— Чакай ме при секретарката!

След като хлопна вратата зад разузнавача, Хигинс се обърна към сенатора:

— На ваше разположение съм, мистър Смит — каза той и се усмихна отново.

— Виж какво, Боб — започна сенаторът, който имаше навик да интимничи с всички, — вярно ли е, че руснаците готвят някакъв полет до Луната? Току-що научих за подобен проект от един от моите хора, който беше оттатък желязната завеса като кореспондент. Много не му вярвам! Тези журналисти често от нищо правят сензации. Някакъв български инженер изготвил проект за космически кораб, който ще се движи с атомно гориво. Дори журналистът твърди, че корабът бил вече в строеж и в най-скоро време предстои междупланетен полет до Луната. Ти знаеш ли нещо по тази работа?

— Да, мистър Смит. Преди около една седмица научих нещо по този въпрос. Един от нашите агенти ми съобщи, че излитането ще стане след около два месеца. На този полет комунистите отдават много голямо значение.

— Верни ли са тези сведения?

— Напълно! На нашия човек може да се вярва. До сега всички негови материали са били точни.

По пълното и самодоволно лице на сенатора се изписа тревога. Лека сянка пробяга по лицето му. Но той беше човек на самообладанието, изпитал не едно трудно преживяване на борсата. Не случайно в Уолстрийт си беше спечелил прозвището „Железния Смит“. Той бързо се опомни, погледна изпитателно мишето лице на Хигинс, изруга болшевиките и каза:

— Тази работа не ми харесва!… Ако полетът се състои, страшна паника ще обхване борсата. Пък и тези болшевики сигурно няма да се задоволят само с полета. Вероятно ще приложат новите атомни мотори и в самолетната промишленост. А това значи да имат най-бързите самолети в света!… Представяш ли си какво ще стане у нас?

— Надали!… — отговори сам на въпроса си сенаторът и продължи: — Нашите самолетни заводи ще струват двойно по-малко. Ще понесем огромни загуби. Освен това ще пропадне нашият проект за организация на дружество за експлоатиране на лунните богатства. Виж какво, Хигинс — промени рязко гласа си той, — този полет не трябва да се състои!… Освен това плановете на новия атомен двигател са крайно необходими на нашия концерн.

— Трудна работа, мистър — започна да отстъпва разузнавачът. — Мина времето, когато нашето разузнаване беше по-добре. Въпреки големите средства, които хвърляме, нашата агентура зад желязната завеса е почти разбита. Много трудно се работи.

— Как, ти не искаш да се заемеш с работа, която заплашва нашата сигурност? Че ако полетът се състои, комунистите ще завземат Луната — една от най-важните бази във военно-стратегическо отношение. Нашите съюзници и без това се колебаят. Международното положение ще се усложни още повече!… Аз ще докладвам, ако трябва дори в сената. Пък не забравяй, че провалянето на полета го изискват не само държавните, но и твоите лични интереси… В моята каса се намират някои сведения за един млад полицейски инспектор, който някога работеше с бандата на „Големия Бил“ и който впоследствие стана отговорен разузнавателен офицер. Тези сведения може да заинтересуват много хора.

При тези думи на сенатора лицето на Хигинс посърна. Той се сви, пожълтя, погледна страхливо краля на самолетите и избърса с бялата си кърпа студената пот, която започна да облива лицето му. Неговият вид с нищо вече не наподобяваше на държането, което имаше допреди малко с агент 303.

— Как може да се съмнявате в родолюбието ми, мистър — с треперещ глас се заоправдава разузнавачът. — Аз само казах, че е трудно. Ще направим всичко, което е по силите ни — тихо увери сенатора все още смутеният офицер. — Аз като патриот никога не мога да допусна заемането на такава важна стратегическа база като Луната. Цялата наша агентура ще се бори срещу полета или в случай че той се състои, корабът да не се върне. Ще взема мерки да получа и плановете на новия двигател. За тази операция ще използувам агенти, които сме пазили в резерв и не са се проявявали много години. Ще изпратим агент 303 — този, който преди малко видяхте при мен. Въпреки последния му неуспех той си остава един от най-добрите наши разузнавачи. Вярвам, че ще успеем, но при условие, че нашите агенти разполагат с достатъчно пари.

— Това е вече друга работа — каза сенаторът. — Ще уредим и този въпрос. Можеш да обещаеш на всички участници високи награди. При успешно изпълнение на операцията нашият концерн ще отпусне петстотин хиляди долара в каквато поискат валута — само полетът да не се състои и да получим плановете на новия двигател. Разчитам на теб. А сега довиждане, че имам важно съвещание с управлението на концерна.

— Довиждане, мистър Смит! Мога да ви уве…

Потъмняването на телевизора показа на Хигинс, че финансовият магнат не е чул последните му уверения.

Той изключи апарата, дръпна кадифената завеса, която закриваше телевизора, тръшна се в едно кресло и потъна в дълбок размисъл. Задачата беше трудна. Агентурата, с която разполагаше в България, беше незначителна. Оставаше само една възможност. Да използува за тази акция хора, които пазеше в дълбок резерв и които не са се проявявали от години. Осенен от тази мисъл, той стана и отвори касетката си. Взе една папка и се зачете внимателно в нея. Дълбока въздишка се изтръгна от него. Необходимият човек беше намерен. Разузнавачът сложи папката, заключи касетката и се отправи към бюрото си. След това отвори кутията, взе една пура, запали я машинално, обиколи веднъж кабинета си и седна на работния си стол. Изписа един лист от бележника си и се свърза по телевизора с два научни института. Отговорите го задоволиха. Той потри доволно ръце и извика агент 303.

— Реших да ти дам възможност да се реабилитираш — посрещна по-меко сътрудника си той. — Надявам се, че втори път няма да допуснеш подобни грешки. А сега виж в какво се състои новата задача. Трябва на всяка цена да осуетим полета до Луната, който готвят болшевиките. Освен това много са ни необходими плановете на кораба и особено на новия атомен двигател. На този лист е нахвърляна идея по какъв начин може да се проведе тази акция — и той му подаде току-що изписания лист хартия. — На място могат да се окажат и други възможности. Тях също не бива да изпускаш. Ще се свържеш с наши агенти, които ценим много и които досега сме държали в резерв. Нито един от тях не е изложен, тъй като от години не сме ги използували, а само следим тяхното държание. Още днес говори с атомиста Бланк и с професор О’Конор. Заминаваш след пет дни. Пари и връзки ще получиш от моя помощник преди отлитането. Внимавай да няма нов провал, защото, ако не те ликвидират комунистите, ние ще свършим с теб. Съобщи на всички участници в акцията, че в случай на успех ще получат четиристотин хиляди долара в каквато валута поискат. След два дни ела пак при мен!