Апулей
Златното магаре (6)

1. През това време Психея се лутала по различни пътища и ден и нощ с неспокойна душа търсела съпруга си с все по-силно желание, ако не може да смекчи гнева му със съпружески ласки, то поне да го умилостиви с робски молби. И като видяла веднъж някакъв храм на върха на стръмна планина, си казала: „Но отде да зная дали тук не пребивава моят повелител?“ Макар че била отмаляла от непрекъснатите усилия, тя веднага насочила натам бърза крачка, която надеждата и желанието отново ускорили. Така изкачила без умора планинския склон и доближила светилището. Там видяла житни класове на купчини и други, сплетени във венец, видяла още и класове от ечемик. Там имало и сърпове, и всякакви сечива за жътва, но всичко пръснато безредно и небрежно, както става, когато работниците по лятна горещина захвърлят всичко. Психея ги сложила грижливо поотделно и след като ги разпределила внимателно, ги подредила както трябва, с вярата, че не трябва да оставя занемарени нито храма, нито обредите на никой бог, но че трябва да измолва благосклонното състрадание на всички.

 

 

2. И ето в това трескаво и усърдно занимание я сварила хранителката Церера^[1] и веднага й заговорила отдалеч:

— Ах, клета Психея! По цялата земя Венера в тревога, с ярост в душата си търси твоите следи и ти крои най-страшно наказание, като жадува да ти отмъсти с всичките сили на своята божественост. А ти през това време се занимаваш с подредба на моите вещи и мислиш за всичко друго, но не и за своето спасение?

Тогава Психея се хвърлила в краката на богинята, с обилни сълзи овлажнила следите от нейните стъпки и с косите си помела земята, я призовала за милост с многобройни молби:

— Заклевам те в твоята благородна десница, във веселите жътвени обреди, в мълчаливите тайни на твоите ковчежета^[2] и в крилатите колесници на твоите служители дракони, и в браздите на сицилийската земя^[3], и в колесницата-похитителка, и в крепката земя, и в Прозерпина, която влезе в брак с мрака, и в светлото завръщане на дъщеря ти, която ти отново си намери, и във всичко останало, което покрива с мълчание светилището на атическата Елевзина^[4], помогни на клетата душа на Психея, твоята покорна молителка! Позволи ми да се скрия в този куп класове за няколко дни, докато яростният гняв на великата богиня с течение на времето се укроти или пък поне моите сили, отслабнали от дълги страдания, се възстановят след спокойна почивка!

 

 

3. А Церера й отговорила:

— Трогната съм от твоите придружени със сълзи молби и желая да ти помогна, но не мога да си влоша отношенията с моята родственица^[5], с която ме свързват стари приятелски връзки, а освен това е и добра жена. Затова бързо се отдалечи от този храм и бъди доволна, че не те задържам и пазя под стража.

След като против очакванията си била отблъсната и сломена от двойна скръб, Психея се върнала обратно и сред сенчестия лес на дълбока долина видяла храм, построен с рядко изкуство. В желанието си да не пропусне никое средство, та било то и несигурно, за по-добра надежда, но да спечели благоволението на който и да е бог, тя приближила свещените врати. Там видяла скъпи дарове и одежди с извезани по тях златни букви, окачени по клоните на дърветата и по стълбовете. Те съдържали освен благодарности за благодеяния още и името на богинята, на която били посветени. Тогава тя избърсала сълзите си и паднала на колене, обгърнала с ръце още топлия жертвеник и промълвила тази молитва:

 

 

4. — Родна сестро и съпруго на великия Юпитер^[6], било че се намираш в древното си светилище на Самос^[7], който единствено се слави с твоето раждане, детски плач и откърмяне, или заемаш щастливия си трон в гордия Картаген^[8], който те почита като девица, пътуваща по небето, возена от лъв, или близо до бреговете на Инах^[9], който те помни вече като невеста на Гръмовержеца и царица на богините, или защищаваш прочутите аргоски стени^[10] — ти, която целият Изток почита като Зигия^[11] и целият Запад като Луцина^[12], — бъди ми в моето крайно нещастие Юнона Спасителка и мене, изнемощяла от понесените докрай огромни трудности, освободи от страха пред надвисналата опасност. Нали ти винаги сама се притичваш на помощ на бременните, които са в опасност!

Щом й се помолила по такъв начин, веднага пред нея се появила Юнона с величественото достойнство на своята божественост и незабавно я заговорила:

— Как бих желала, повярвай ми, да посрещна с благосклонност твоите молби! Но против волята на Венера, моята снаха,^[13] която винаги съм обичала като дъщеря, да направя това, не ми позволява съвестта. Също така ме възпират и законите, които забраняват да се вземат под покровителство чужди роби бегълци против желанието на техните господари.^[14]

 

 

5. Тогава Психея, сломена от крушението на своето щастие и безсилна да настигне вече крилатия си съпруг, след като е загубила всяка надежда за спасение, така се посъветвала с мислите си: „Вече кой друг може да се опита да ми помогне в моята мъка или да ми даде подкрепа, когато дори богините въпреки желанието си не можаха да ми помогнат? И сега, обвързана с такива примки, накъде да насоча наново стъпките си? И в кой дом или в коя тъмница спотаена да се скрия от неотвратимите очи на великата Венера? А защо най-после не намериш мъжествена смелост и храбро да се откажеш от напразна надежда и да се отдадеш доброволно на своята владетелка и да смекчиш, макар и с късно смирение, нейната свирепа ярост? Кой знае дали този, когото така дълго търсиш, няма да намериш там в майчиния му дом?“ И така, готова за ненадеждно подчинение или по-скоро за несъмнена гибел, тя се подготвила да пристъпи към предстоящата си молба за милост.

 

 

6. През това време Венера се била отказала да я търси със земни средства и се отправила към небето. Тя заповядала да й се приготви колесницата, която ковачът на злато Вулкан бил изработил с тънко изкуство грижливо и пред сключването на брака й бил поднесъл като сватбен подарък. Тя била забележителна с тънката резба на пилата и неоценима по изразходваното в нея злато. От многото гълъби, приютени около стаята на владетелката, излизали четири снежнобели и с весело прелетяване извивали пъстри шии, впрягали се в обсипания със скъпоценни камъни ярем и щом поемели своята господарка, радостни излитали нагоре. Зад колесницата на богинята с шумно цвърчене играели палави врабчета, а други сладкопойни птици огласяли въздуха с омайни трели, за да известят появяването на богинята. Облаците отстъпвали и небето се разтваряло пред своята дъщеря, високият ефир поемал с радост богинята и пойната свита на великата Венера не се бояла от срещата с орли или грабливи ястреби.

 

 

7. Оттам тя поела направо за царския дворец на Юпитер и с решителен тон заявила, че й е необходима помощта на Меркурий^[15], гласовития бог. И тъмните вежди на Юпитер дали съгласие. Тогава, възтържествувала, придружена от Меркурий, Венера веднага слязла от небето, като му казала развълнувано тези слова:

— Мой братко от Аркадия, ти сигурно знаеш, че твоята сестра Венера не е предприемала никога нищо без участието на Меркурий, нито е тайна за тебе също колко време вече не мога да намеря една робиня, която се укрива. И така, не остава нищо друго, освен на всеослушание да обявя чрез твоето глашатайство награда за нейното намиране. Затова постарай се да изпълниш моята поръка и да посочиш ясно белезите, по които може да се разпознае, за да не може, ако някой се залови в престъпление, че я укрива противозаконно, да се оправдава с това, че не я познава.

И веднага след тия думи му подала един свитък, на който били написани името Психея и всичко останало. След това тя се отдалечила бързо към дома си.

 

 

8. Меркурий незабавно я послушал. Той обходил надлъж и на шир всички народи в изпълнение на поръката и разгласявал навсякъде:

— Ако някой може да отвърне от бягство или да каже къде се крие бегълката царска дъщеря, робиня на Венера, на име Психея, да се отнесе до глашатая Меркурий зад Мурцийските стълбове^[16], за да получи като награда за съобщението си лично от Венера седем сладки целувки и една съвсем медена, с докосване на нейното галещо езиче.

По този начин, щом Меркурий направил съобщението, желанието за такава награда разпалило съревнованието у всички смъртни. Това премахнало вече у Психея всяко колебание. И ето, тя приближила вратите на своята владетелка. Там я посрещнала една от прислугата на Венера, на име Привичка, и веднага й извикала с всичка сила:

— Най-после, слугиня негодна, ти почна да разбираш, че имаш господарка! Или пък от безразсъдността на твоя характер си мислиш, че не ти е известно колко мъки сме изтеглили около твоето търсене. Но добре, че попадна здраво в моите ръце; връхлетяла си тъкмо на ноктите на Оркус, за да понесеш, разбира се, веднага наказанието за своето голямо упорство!

 

 

9. И като я хванала нахално за косите, повлякла я след себе си, макар че тя съвсем не се противяла. Щом като я въвела и предоставила на Венера, богинята избухнала в гръмък смях и както правят бясно разгневените, разтърсила глава и почесала дясното си ухо при думите:

— Най-после сметна ли за достойно да поздравиш своята свекърва? Или по-скоро си дошла да споходиш съпруга си, който се мъчи от твоята рана? Но бъди спокойна, защото аз ще те приема както прилича за добра снаха. — И се провикнала: — Къде са моите служителки Мъка и Скръб?

Щом се появили, тя им предала Психея за мъчения. Последвали господарското повеление, те почнали да удрят клетата Психея с бичове, да я мъчат с други изтезания и след това пак я върнали пред погледа на владетелката й. Тогава Венера отново избухнала в смях и казала:

— Вижте я, тя иска да извика у мен съжаление с наградата за своето развратничество — издутия си корем, с чийто прекрасен вид иска, разбира се, да ме направи щастлива баба! Наистина щастлива съм аз, че ще бъда наречена в самия разцвет на моите години баба и че синът на една евтина робиня ще минава за внук на Венера. Впрочем аз, глупачката, напразно го наричам син. Защото неравните бракове, освен това сключени на полето без свидетели, без съгласието на бащата, не могат да се смятат за действителни^[17] и поради това ще се роди незаконно дете, ако все пак позволим изобщо ти да доносиш рожбата.

 

 

10. След тия думи се нахвърлила върху нея, разкъсала на парчета дрехата й, дърпала косите й, разтърсвала силно главата й и жестоко я набила. След това взела жито, ечемик, просо, мак, грах, леща и боб, смесила ги всичките и ги изсипала на една купчина и така й казала:

— Мисля, че толкова грозна робиня, каквато си ти, с нищо друго не маже да се хареса на любовниците си освен с усърдна служба. Затова и аз самата искам да изпитам твоите способности. Отдели тези семена в разсипаната купчина и след като ги разпределиш и разделиш, покажи ми готовата си работа още преди тази вечер.

След като й показала грамадната купчина различни зърна, тя самата тръгнала на сватбен пир. Психея дори не приближила ръце до тази безредна и безнадеждна грамада, но онемяла, зашеметена от жестоката поръка. И ето една малка полска мравчица, сигурна в голямата мъчнотия и трудност, излитала състрадание към другарката на великия бог и проклела жестокостта на нейната свекърва, се разтичала набързо, събрала цели пълчища съседни мравки и ги замолила:

— Смилете се, чевръсти питомни на земята, майка на всичко, смилете се над съпругата на Амур, бедната девойка, притечете й се веднага на помощ в нейната беда.

Спуснали се веднага една след друга вълни от шестоноги същества и с най-голямо усърдие разделили цялата купчина зърно по зърно. И след като ги разпределили и подредили по видове, в миг изчезнали от погледа.

 

 

11. В началото на нощта Венера се върнала от сватбения пир опиянена от виното, ухаеща на балсам и с обкичена с блестящи рози снага. Щом видяла колко старателно е изпълнила удивителната работа, извикала:

— Не е твое, нито на твоите ръце това дело, негоднице, но на този, на когото за твое, а и за негово нещастие си се харесала!

И като й подхвърлила парче корав хляб, се оттеглила за почивка.

През това време Купидон бил затворен под стража сам в отделна стая във вътрешността на дома, било да не би поради лекомислено буйство да разлюти раната си, било за да не се срещне със своята любима. Ето така разделени един от друг и под един покрив разлъчени прекарали те тази ужасна нощ. Но току-що се появила на колесница Аврора^[18] и Венера повикала Психея и й отправила такива думи.

— Виждаш ли онзи лес, който се простира надлъж по бреговете на течащата покрай него река, чиито храсти се оглеждат в дълбоките води на близкия извор? Там бродят тлъсти и с блестящо златно руно овце, без да ги варди някой на пасището. Заръчвам ти веднага да ми донесеш оттам кичур от вълната на скъпоценното руно, като го вземеш по какъвто в да е начин!

 

 

12. Психея тръгнала драговолно, в не, разбира се, да прояви послушание, а да се хвърли от речния бряг и така да намери успокоение на мъките си. Но тогава от реката кърмачката на приятната музика — зелената тръстика — чрез шумоленето на нежния ветрец по божествено внушение така й зашепнала:

— Психея, макар и измъчена от такива беди, недей да оскверняваш моите свещени води с твоята нещастна смърт, но и недей отива в този час срещу ужасните овце, когато те, напечени от слънчевата жега, се спускат с дива ярост и като бесни убиват хората с острите си рога или с яките си като камък чела, че даже и с отровно ухапване. Но когато средата на деня укроти слънчевата жега и животните се успокоят от прохладата на речния полъх, можеш да се скриеш тайно под онзи висок платан, който заедно с мене едновременно пие от едни и същи води. И щом се уталожи бесът на овцете и се възвърне разположението им, само поклати клони от съседните дървета и ще намериш златиста вълна, която увисва наоколо по сплелите се дървета.

 

 

13. Така простата и дружелюбна тръстика научила нещастната Психея как да се спаси. И тя, след като изслушала внимателно съветите, от които нямало да се разкайва, не се бавила никак. Психея изпълнила всичко точно. Тайно събрала в пазвата си меки златожълти кичури и ги занесла на Венера. Но не получила благосклонно уверение от господарката си поне за изпълнението на втората опасна задача. Свила вежди, тя така извикала с горчива усмивка:

— И на това дело безпътният ръководител ми е много добре известен. Но сега вече аз добре ще те изпитам дали си наистина надарена със смело сърце и особено благоразумие. Виждаш ли издигналия се над онази висока скала връх на стръмна планина, от който текат тъмните води на черен извор и при влизането в близката котловина напояват Стигийското блато^[19] и подхранват тътнещите води на Коцит^[20]? Точно от това място, от дълбочината на бликащия там горе извор, загреби веднага ледена вода в тази стомна и ми я донеси!

С тия думи й предала съд от издялан кристал и още по-тежко й се заканила.

 

 

14. А пък Психея с ревностно ускорени стъпки се устремила към самия връх на планината, обладана от желанието да намери там вече сигурно края на безкрайно тежкия си живот. Но щом се добрала до съседни на споменатото било места, попаднала на смъртна пречка по своя труден път. Огромна висока скала с недостъпни чукари бълвала из дълбините на каменното си гърло ужасни потоци. Изхвърляни от отвърстията на наклоненото й гърло, те веднага се спускали по стръмнината и след като се скривали в разровеното корито на тесен канал, навлизали невидимо в близката долина. Отдясно и отляво из скалните пещери пропълзявали съскащи и проточили дълги шии свирепи дракони, чиито очи били нагодени за непрестанно бдение и зениците им стояли отворени вечно за светлината. При това и самите гласовити води защищавали себе си, понеже непрекъснато шумели:

— Назад! Що правиш? Внимавай! Какво искаш? Пази се! Бягай! Ще загинеш!

Така поради безсилието си самата Психея се превърнала на камък — макар че телом била там, с чувствата обаче отсъствувала и напълно потисната от неотменимата опасност, се лишила и от последната си утеха — сълзите.

 

 

15. Но бедствието на невинната душа не останало скрито от зорките очи на доброто провидение. Неочаквано там се явила с широко разперени криле царствената птица на върховния Юпитер — грабливият орел, незабравил старата услуга на Купидон, с чиято помощ той бе похитил за Юпитер фригийския виночерпец^[21]. Затова сега оказал навреме помощта си, като потачил достойнството на бога в страданията на неговата съпруга, и напуснал въздушните друмове на небесните висини, прелетял пред лицето на девойката и започнал така:

— Нима се надяваш, наивно момиче, и без това неопитно в такива неща, че ще можеш да отнемеш или изобщо да се допреш дори до една капка от този колкото свещен, толкова и зловещ извор? Или не си чувала да говорят, че тези стигийски води създават страх дори и у боговете, и у самия Юпитер и че както вие се кълнете в името на боговете, така пък боговете — във величието на Стикс? Но дай ми тази стомна!

И веднага я грабнал, обхванал я и литнал бързо. Като размахал тежки криле, политнал ту надясно, ту наляво между змейските челюсти, въоръжени с ужасни зъби, и тройните виещи се езици на драконите. Така се опитвал да загребе, а водите се противели и крещели да си иде, докато е още невредим. Тогава той измислил, че е дошъл да вземе от тях по заповед на Венера и че е неин служител, и така бил улеснен достъпът му до тях.

 

 

16. Психея приела с радост пълната стомна и незабавно я занесла на Венера. Но и сега не могла да умилостиви волята на разгневената богиня. Тя й се заканила с още по-големи и по-лоши наказания и със съкрушителна усмивка така се обърнала към нея:

— Ти вече ми изглеждаш на някаква властна и съвсем опитна магьосница, след като изпълни тия мои заповеди така добре. Но сега трябва, миличката ми, и това да изпълниш. Вземи тая кутия — и тя я подала — и иди с нея веднага в царството на мъртвите — в скръбното жилище на самия Оркус. Там, като предадеш кутията на Прозерпина, да й кажеш: „Венера те моли да й изпратиш малко от твоята хубост, да й стигне поне за един ден. Защото колкото имаше, тя я изразходва и изгуби, докато се грижеше за болния си син.“

Но да се върнеш много бързо, понеже трябва веднага да я сложа на себе си и да посетя събранието на боговете.

 

 

17. Тогава именно Психея почувствувала, че наближава последният й час, и разбрала ясно, че явно я пращат на сигурна гибел. Защо не, щом я карат със собствените си нозе доброволно да споходи Тартара^[22] и душите на умрелите? И без да се бави повече, тя се завтекла към някаква много висока кула с желанието да се хвърли от нея надолу, защото мислела, че така може да слезе в подземното царство най-бързо и най-лесно. Но кулата внезапно проговорила и й казала:

— Защо, клетнице, търсиш да се погубиш в пропастта? И защо отстъпваш така лесно пред последната опасност и пред това изпитание? Ако духът ти веднъж се отлъчи от твоето тяло, ще идеш, разбира се, в дълбочините на Тартара, но оттам не ще можеш по никакъв начин да излезеш. Послушай ме:

 

 

18. Недалеч оттук се намира Спарта, прочутият град на Гърция. Ти търси близо до него Тенар^[23], скрит в уединена местност — там е входът за Дит^[24]. Пред зеещите му врати се разкрива лъкатушен път. Щом се решиш и преминеш прага му, по-нататък вече по пътя ще стигнеш до самия дворец на Оркус. Но да не бродиш по тоя мрак с празни ръце, а във всяка да носиш питка от ечемичен булгур, омесена с медовина, и в устата си да носиш две монети. Щом вече изминеш по-голямата част от опасния път, ще срещнеш едно куцо магаре, натоварено с дърва, и един също такъв магаретар; той ще те моли да вдигнеш някои цепеници, паднали от товара му, но ти, без да продумаш дума, го отмини мълчаливо. И скоро след това ще дойдеш до реката на смъртта, чийто пазач е Харон^[25], който първо иска таксата за превоз и тогава отвежда с лодка на отвъдния бряг пристигналите. Впрочем алчността живее и между мъртвите и самият Харон или дори бащата Дит, толкова велик бог, не правят нищо даром, та и беднякът дори трябва, като умре, да намери пари за път. И ако случайно няма в ръцете си монета, никой не ще му позволи да издъхне. На този мръсен старец дай за превоз една от монетите, които ще носиш, но остави сам той със собствената си ръка да я вземе от устата ти. Също така, като преплаваш застоялата река, един мъртъв старец, изплавал на повърхността, с протегнати подгизнали ръце ще те моли да го вземеш в лодката, но ти не се поддавай на излишно състрадание.

 

 

19. Щом преминеш реката и повървиш малко по-нататък, стари жени, които тъкмо тъкат платно, ще те помолят да им помогнеш с ръка за малко. Но и тук не ти е позволено да се докосваш. Защото всичко това, а и много други хитрини още ще се появят от коварството на Венера само за да можеш да изпуснеш из ръцете си поне една от питките. А да не мислиш, че изпускането на ечемичените питки е малка загуба: ако загубиш дори само едната от тях, не ще видиш повече тази светлина. Едно грамадно куче с три, и то достатъчно големи глави^[26], огромно и страшно, лае с уста, изригваща гръмове, и плаши напразно мъртвите, на които вече не може да направи никакво зло. То лежи винаги пред самия праг на черния чертог на Прозерпина и пази постоянно празното жилище на Дит. Ти ще го укротиш лесно, като му дадеш едната питка. Така лесно ще минеш покрай него и ще стигнеш скоро до самата Прозерпина. Тя ще те приеме любезно и благосклонно и ще те помоли да седнеш удобно и богато да се нахраниш. Но ти седни на земята и си поискай да ядеш само обикновен хляб^[27]. След това съобщи защо си отишла и след като получиш това, за което си отишла, тръгни обратно. Укроти свирепото куче с останалата питка и след това дай на алчния лодкар монетата, която си запазила, преплавай неговата река и поеми по предишния път, за да се върнеш отново към хорото на небесните светила. Но смятам, че от всичко ти трябва най-старателно да се пазиш и да не пожелаеш да отваряш кутията, която носиш, да не погледнеш в нея или изобщо да бъдеш любопитна към скритото съкровище на божествената красота.

 

 

20. Така онази кула, гледаща в бъдещето, изявила дара на предсказанието. Без да се бави, Психея тръгнала за Тенар и като взела, както й се казало, питките и монетите, побързала към подземното царство. Като преминала с мълчание край куция магаретар, дала монета на речния лодкар, не обърнала внимание на желанието на плаващия по повърхността мъртвец, отхвърлила коварните молби на тъкачките, приспала с питката страшната ярост на кучето и се вмъкнала в чертога на Прозерпина. Там не приела предложеното й от домакинята удобно кресло, нито богатото ядене, но седнала ниско при нозете й, задоволена с парче обикновен хляб, и съобщила Венерината поръка. И веднага получила обратно тайно напълнената и затворена кутия. Хитро с втората питка накарала да замлъкне кучешкият лай и като предала останалата монета на лодкаря, излязла от подземното царство много по-бодра. И след като видяла дневната светлина и й се преклонила, макар и да бързала да завърши докрай поръката, безразсъдно любопитство обхванало ума й и тя си казала: „Колко съм глупава да нося тук божествената хубост, а да не си взема само малко от нея, поне за да се харесам така на моя красив възлюбен.“ И едва изговорила думите си, отворила кутията.

 

 

21. Но вътре нямало нищо, никаква хубост, а само подземен, истински стигийски сън, който веднага след вдигането на капака връхлетял върху нея. Гъстият му облак се разпрострял над цялото й тяло и я завладял и в същия миг тя паднала на пътеката. И лежала там неподвижно също като спящ труп. А Купидон вече оздравявал от тежката си рана и не бил в състояние да понесе дългото отсъствие на своята Психея. Той се измъкнал през високия прозорец на стаята, в която бил затворен, и със закрепнали от доста голямата почивка криле отлетял много по-бързо, отколкото преди, и стигнал до своята Психея. Грижливо премахнал съня от нея и отново го скрил в кутията на предишното му място, а Психея разбудил с безвредното острие на своята стрела и й казал:

— Ето отново щеше да загинеш от твоето любопитство както по-рано, нещастно момиче. Но сега ти изпълнѝ усърдно задачата, която ти е поверена с поръката на моята майка, а за останалото аз ще се погрижа.

След тези думи нейният любим се издигнал леко на крилете си, а Психея занесла бързо на Венера дара на Прозерпина.

 

 

22. Купидон, изтерзан от прекомерна любов и с измъчено лице, загрижен от внезапната добродетелност на своята майка, се върнал към старите си хитрини и с пъргави криле достигнал небесния връх и се явил като молител пред великия Юпитер и му изложил своето дело. Тогава Юпитер потупал Купидон по бузата, притеглил я с ръка към устата си, целунал я и така му казал:

— Наистина, сине мой, ти никога не си ми оказвал почитта, която ми е отредена със съгласието на боговете, но тези мои гърди, в които се редуват законите на стихиите и смените на звездите, ти нараняваш постоянно с твоите стрели и опозоряваш с много случаи на земна страст и противно на законите, и особено на самия Юлиев закон^[28] ти си увреждал с позорни прелюбодеяния моето име и чест, като си превръщал моя светъл образ в змии, в огън, в зверове, в птици и в стадни животни; но при все това, верен на моята отзивчивост и понеже си отрасъл на тези мои ръце, ще направя всичко, но само гледай да се пазиш от твоите съперници. А между другото, ако има на земята сега някое момиче да се отличава по хубост, искам да ми се отплатиш чрез него за настоящото ми благодеяние.

 

 

23. След тия думи той заповядал на Меркурий да свика всички богове на събрание и да съобщи, че ако някой от боговете отсъствува от събранието на небесните, трябва да плати глоба от десет хиляди нуми. Изплашени от това, боговете изпълнили веднага небесния театър. Там величественият Юпитер, седнал на висок трон, така възвестил:

— Богове, вписани в листата на музите^[29], всички без съмнение знаете, че този младеж е израснал на ръцете ми. Аз реших, че трябва да се обуздаят с някаква юзда пламенните пристъпи на ранната му младост; достатъчно е позорен всеки ден с приказки за прелюбодеяния и всякакви прелъстявания. Трябва да му се отнеме всяка възможност и младежката му разпуснатост да се възпре с брачни окови. Той си е избрал девойка и я е лишил от девство: нека си я задържи, нека я владее, нека в прегръдките на Психея се радва винаги на своята любов.

И с обърнато към Венера лице казал:

— А ти, дъще, не се натъжавай и не се страхувай за твоя прочут род и за твоето положение поради брака с една смъртна. Аз ще направя бракът да не бъде неравен, но законен и отговарящ на гражданското право^[30].

И той веднага заповядал на Меркурий да вземе Психея и да я доведе на небето. На нея той подал чаша с амброзия с думите:

— Вземи, Психея, и бъди безсмъртна, и никога Купидон да не се отдели от твоята прегръдка, нека вашият брак да бъде вечен.

 

 

24. Незабавно бил устроен разкошен сватбен пир. Най-нависоко на дивана възлегнал съпругът, притиснал до сърцето си Психея; така и Юпитер до своята Юнона и след това поред всички богове. Тогава чашата с нектар — виното на боговете — поднесъл на Юпитер неговият виночерпец, онова прочуто овчарче^[31], а на останалите — Либер^[32]. Вулкан пък готвел гозбите. Хорите обсипвали всичко с рози и други цветя, грациите сипели благоухания, а и музите огласявали наоколо със звучните си песни. След яденето Аполон пял при съпровода на китара, а прелестната Венера танцувала в такт с приятната музика. Пригласяли й музите в хор. Сатир^[33] пък свирел на флейта и Паниск^[34] — на сиринкс. Така според обичая Психея преминала в брачно владение^[35] на Купидон и от тях, щом назряло времето, се родила дъщеря, която наричаме Наслада.