Апулей
Златното магаре (11)

Единадесета книга

1. Около първата нощна стража се събудих внезапно и гледам с трепет необикновено ярко сияещия пълен диск на блестящата луна, почти издигаща се от морските вълни; посветен в мълчаливите тайни на дълбоката нощ, аз знаех, че властта на върховната богиня се простира особено далече и че изобщо човешките работи се направляват от нейния промисъл; и не само домашните и диви зверове, но дори бездушните предмети оживяват от божествения знак на това небесно светило; и самите тела по земята, небето и морето, съобразно нейното нарастване, се увеличават, а с нейното намаляване — съответно намаляват. Аз предполагах, че съдбата се е наситила вече на моите толкова много и такива тежки бедствия и ми предлага, макар и късно, надежда за спасение, та реших да се обърна молитвено към божествения лик на свещената богиня^[1], която стоеше пред мен. Веднага, без да се бавя, се отърсих от съня, в който се бях отпуснал, пъргаво скочих и пожелах незабавно да се подхвърля на очищение: седем пъти потопих главата си в морските вълни, тъй като прославеният Питагор е приел това число за особено подходящо при религиозни обреди.^[2] И след това се обърнах към премогъщата богиня с обляно от сълзи лице:

 

 

2. — Царице небесна^[3], Цереро, благодатна майко на плодовете, ти, която в радост след възвръщането на дъщеря си премахна стария жълъд — дивата древна храна, и ни даде приятна сладка храна, ти, която сега обитаваш Елевзинската земя,^[4] или ти, небесна Венеро, която в самото начало на света свърза различните полове, роди Амур и умножи с вечно плодородие човешкия род, ти, която сега си почитана в свещеното място на мития от морето Пафос, или ти, сестро на Феб^[5], ти, която идваш на помощ като благодетелка при раждане и си отгледала толкова много народи, а сега си почитана в светилището в Ефес, или ти, Прозерпино^[6], страшна със среднощните воеве, която с троеличието си потискаш злите духове, усмиряваш и властвуваш над мрачните сенки, скиташ по различни лесове^[7] и приемаш различна почит, о ти, Прозерпино^[8], ти, която разстилаш своето женствено сияние над всички домове^[9] и с влажните си лъчи подхранваш весело семената^[10] и в твоя самотен път разпръсваш несигурната си светлина; с какво име, с какъв ритуал и под какъв образ да те извикам?^[11] Помогни ми, ти ми помогни сега в моите върховни мъки, ти укрепи променливата ми съдба, ти дай край и мир на моите жестоки страдания! Стига мъки, стига премеждия! Свали от мене страшния образ на четириного животно! Върни ме пред погледа на моите близки, върни ме в предишния Луций! А ако някое обидено божество ме потиска с неумолима жестокост, нека поне умра, ако не трябва да живея!

 

 

3. Така в молитви, в нещастни ридания отново се отпуснах на предишното си място и пак сън завладя уморената ми душа. Но едва успях да затворя очи и ето изведнъж сред морето бавно се надигна божественият образ, внушаващ почит дори у самите богове! После постепенно лъчезарното сияние с цялото си тяло, излизайки от морската глъбина, ми се стори, че застана пред мене! О, ако бедността на човешката реч ми даде възможност да разкажа, ако самото божество ме надари с богат и изобилен дар на мощно красноречие, бих се опитал да ви предам тоя чуден образ!

Ето — гъсто спуснати коси, сплетени леко отпред, свободно и волно се разпиляваха по божествената й шия; венец от всевъзможни различни цветя окръжаваше върха на главата й; всред нея, над челото, плосък като огледало диск сияеше в бледа светлина — това беше именно знака на богинята на луната. Отляво и дясно на него се виеха две змии, изправили глави, а отгоре се подаваха житни класове^[12]. Многоцветна дреха, изтъкана от тънко ленено платно, ту блестеше с бял блясък, ту със златожълтия цвят на шафрана, ту пламваше в розов блясък! Но това, което порази още повече моя взор, бе черният плащ^[13], който разливаше тъмно сияние. Обвивайки тялото й, той преминаваше отзад, откъм дясното бедро към лявата плешка, откъдето свободният му край беше прехвърлен отпред сдиплено, за да се спусне надолу в множество хоризонтални гънки, а краищата му, обшити с кичури от ресни, красиво се развяваха.

 

 

4. Краищата, а и самата тъкан на плаща бяха осеяни с блещукащи звезди. Сред тях пълната луна дъхаше пламтящи огньове. А там, където на вълни падаше това чудно покривало — от всички страни бе вшита непрекъсната гирлянда от всякакви цветя и плодове. Богинята носеше различни предмети. В десницата държеше меден систър^[14]. Неговата тясно извита като пояс основа се пресичаше с три по-малки пръчки и те при тройно разтърсване с ръка издаваха пронизителен звук. На лявата ръка висеше златна чаша с форма на кораб^[15], върху чиято дръжка на лицевата страна надигаше глава усойница с широко издута шия. Божествените й стъпала закриваха сандали, втъкани с листа от победната палма^[16]. В този величествен вид, дишайки аромата на щастлива Арабия, богинята ме удостои с божествения си глас:

 

 

5. — Ето, аз съм при теб, Луций, трогната от твоите молби, аз — майка на цялата природа, господарка на всички стихии, първа рожба на времето, най-висша от боговете, царица на сенките в подземното царство, първа между небесните жители, единен образ на богове и богини; аз, която управлявам по своя воля блестящите върхове на лазурния свод, целебния лъх на морето, плачевното безмълвие на ада; аз, единствена божествена сила, която под многобройни образи, с различни обреди, под различни имена почита цялата вселена. На едно място първородните фригийци^[17] ме наричат майка на боговете, богиня на Песинунт^[18], на друго древните жители на Атика^[19] — Атина Кекропска^[20], тук приморските кипърци — Афродита Пафоска, а критските стрелци^[21] — Артемида Диктина^[22], триезичните сицилийци^[23] — Прозерпина Стигийска, елевзинците — древна богиня Деметра; едни — Юнона, други — Белона; тук Хеката, там Рамнузия^[24], етиопците пък, които се озаряват от първите лъчи на изгряващото слънце^[25], ариите^[26] и прославените в древността със своята наука египтяни ме почитат така, както трябва — наричат ме с истинското ми име: царствена Изида^[27]. Ето, аз съм пред тебе, съчувствувам на твоите беди, благосклонна и милосърдна към тебе. Престани вече да плачеш и жалиш, премахни скръбта си; с моята благословия над тебе ще възсияе спасителният ден! Слушай много внимателно моите заповеди! Денят, който ще се роди от тази нощ, отвеки ми е посветен. В този ден зимните бури се успокояват, развилнелите се морски вълни стихват и морето става вече достъпно за плаване и моите жреци спускат във вълните недокоснал още водата кораб и го посвещават на мен като пръв дар за пътуванията през новия сезон. Ти очаквай този свещен обред спокойно и благочестиво.

 

 

6. По мое напомняне жрецът по време на тържественото шествие в дясната си ръка ще държи заедно със систъра и венец от рози^[28]. Без да се бавиш тогава, разбутай живо тълпата и се присъедини към шествието, облегнат на моето благоволение. Ела съвсем наблизо, като че ли искаш да целунеш ръката на жреца, откъсни си рози и смъкни от теб тази омразна и на мен, отвратителна и отдавна ненавистна кожа на животно — в миг я съблечи! Никак да не се страхуваш: не е трудно да изпълниш моето нареждане. Ето в същата минута, в която идвам при теб, явявам се и на моя жрец в съня му, за да му кажа какво ще се случи и как трябва да действува. По моя заповед отрупаното множество ще се разстъпи и ще ти направи път: във веселата церемония и празничното зрелище никой не ще се смути от твоята грозна външност. Неочакваното твое превращение не ще причини никому подозрение и неприязън. Но помни и дълбоко в сърцето си го запази: целия останал твой живот, дори до последния си дъх, ти ще посветиш на мен. И справедливостта, с чието благоволение ще се върнеш при хората, те задължава да правиш това, докато си жив. Ти ще живееш щастливо, ти ще живееш под мое покровителство в слава; и след като преминеш времето на земния си живот и слезеш в подземното царство, там също, както ме виждаш сега, ще ме намериш — аз осветявам мрака на Ахеронт^[29] и царувам над Стигийските обиталища; а ти ще бъдеш жител на Елисейските полета^[30] и там ще ме почиташ като твоя благодетелка. Ако с примерното си послушание, с религиозните обреди и с достойно целомъдрие угодиш на нашата божествена воля, ще знаеш, че само в моя власт е да се продължи твоят живот свръх установения от съдбата срок.

 

 

7. След като доведе докрай своето забележително предсказание, всепобедното божество изчезна. Незабавно в миг се освободих от съня, обхванат и от страх, и от радост, а после и облян в обилна пот. Аз бях силно замаян от толкова явното присъствие на могъщата богиня. Отново се потопих в морската вода и с напрегнато внимание в нейните велики заповеди си припомних поред всичко, което тя ми внуши. И скоро след това изчезна мракът на черната нощ, изгря златното слънце и ето всички улици се изпълниха с благочестива тълпа в празничен вид. И толкова ми се виждаше весело всичко около мен при моето чудно настроение, че дори чувствувах изпълнени с радост и животните от всякакъв вид, и всички домове, и самият ден със своя лазур. Неочаквано спокоен слънчев ден беше сменил вчерашния студ; под топлия полъх на пролетта зазвънтяха сладките песни на пойните птички. С нежните си звуци те прославяха майката на звездите, създателка на вековете и господарка на целия свят. Дори и дърветата, плодните, които носят обилен плод, и безплодните, що задоволяват само със сянката си, облъхани от южни ветрове, блестяха със свежи листа и с нежно движение на клоните си нашепваха сладки звуци; утихна силният вой на бурите, утихна и страшният плясък на бурните вълни; морето спокойно се плискаше о брега, а небето след разведряване от тъмните облаци блестеше безоблачно и ясно със своя лазур.

 

 

8. Ето започнаха да пристъпват постепенно първите участници на великото шествие, всеки прекрасно облечен, по свой вкус и избор. Тук един препасан с пояс представяше войник, там друг с наметнат плащ, с леки обувки и с ловджийски копия изобразяваше ловец; трети с позлатени пантофки и наметнат с копринена дреха, в скъпа украса и с преплетени на главата коси, с плавна походка подражаваше жена. По-нататък друг с наколенници, с шлем, с щит и с меч, като че ли ще излезе ей сега на гладиаторски състезания. Не липсваше и такъв, който играеше роля на длъжностно лице с пурпурната си одежда и ликторските снопове. Друг пък с широк плащ и бастун, с плетени сандали^[31] и козя брадичка изпъкваше като философ. Тук имаше и птицеловци, и рибари — едните и другите с тръстики — у едните, намазани с лепило, у другите, снабдени с въдици. Видях и питомна мечка, която се возеше седнала на носилка като почтена матрона, и маймуна с фригийска шапка и в шафранова наметка и със златна чаша в ръка изобразяваше пастира Ганимед^[32]. Вървеше и магаре с налепени по него пера, а до него пристъпваше немощен старец: веднага ще кажеш, че старецът е Белерофонт, а магарето Пегас^[33] — и двамата възбуждаха смях.

 

 

9. През времето, когато тези забавни маски преминаваха от място на място, веселейки народа, вече се движеше тържественото шествие на богинята-спасителка. Жените блестяха с белоснежни одежди и радваха погледа с пъстрите си премени, украсени с пролетни венчета: едни посипваха от полите си с цветя пътя, по който минаваше свещената процесия; други имаха зад гърба си блестящи огледала, та движейки се, богинята да вижда цялото шествие след себе си; трети носеха гребени от слонова кост и с движения на ръцете и свиване на пръстите наподобяваха, като че ли решат и прибират косите на господарката си, четвърти с чудни балсами и благовония пръскаха навред улиците. Между това огромни тълпи хора от двата пола с лампи, факли, свещи и всякакъв вид изкуствени светлини прославяха извора на сиянието на небесните звезди. В прелестна симфония свирки и флейти разливаха най-приятни мелодии. Следваше ги хор от избрани младежи в снежнобяло облекло; той изпълняваше хвалебна песен, която бе съчинил изкусен поет по благоволението на музите, с текст, който представляваше прелюдия към следващите величествени химни. Вървяха и флейтисти, посветени на великия Сарапис^[34] — с извитите си тръби, издигнати нагоре към дясното ухо^[35], които изпълняваха напеви, приета в храма на техния бог; вървяха и множество прислужници, които съобщаваха да се даде път на свещеното шествие.

 

 

10. Тогава запристигаха тълпите, посветени в божествените тайни — мъже и жени от всякакъв ранг и възраст, облечени в блестящи в чистата си белота ленени одежди; жените бяха намазали с благоуханни масла косите си, покрити с прозрачни покривала; гладко избръснатите глави на мъжете блестяха като земни звезди на великата религия; те издаваха с медни, сребърни и дори златни систри пронизителен звук. Най-после вървяха висшите служители на тайнството в своето бяло ленено облекло, препасано на гърдите и спускащо се чак до петите им, те носеха знаците за достойнството на най-могъщите богове. Първият от тях носеше лампа с блестяща светлина, тя не приличаше на нашите лампи, които мъждукат на вечерната трапеза — тази беше златна, във форма на лодка, с отвор по средата, през който излизаше много широко езикът на пламъка. Вторият бе също тъй облечен като първия. Той носеше във всяка ръка жертвеник, така наречения помощник, което име му дал промисълът на върховната богиня, която помага. Третият вървеше, като носеше високо палмова клонка от тънки златни листа и Меркуриевия жезъл^[36]. Четвъртият показваше символа на справедливостта — протегната лява ръка с разтворена длан — по природа тя е бавна, не е надарена нито с ловкост, нито с похватност и затова е по-способна да дава справедливост^[37], отколкото дясната; същият носеше и златен съд, закръглен във форма на гърда, из която се лееше мляко. Петият носеше златна веялка^[38], отрупана със златни клончета, а шестият — амфора^[39].

 

 

11. Веднага след тях се появиха и боговете, благоволили да пристъпват с човешки стъпки. Ето страшният Анубис, посредник между небесните и подземните богове, величествен, с лице ту мрачно, ту сияйно, издига високо своята кучешка глава; той държи в лявата си ръка жезъл, а в дясната разклаща зелено палмово клонче. Неговите стъпки следваше непосредствено крава, изправена на задните си крака^[40], олицетворяваща плодородието на всемайката богиня; нея носеше на раменете си един от свещенослужителите и леко и красиво пристъпваше под блажения товар. Друг носеше затворено сандъче, заключило в себе си тайната на великото учение.^[41] Трети държеше на гърдите си почитаното изображение на върховното божество: то не приличаше нито на домашно животно, нито на птица, нито на див звяр, нито дори на самия човек, но по мъдрия си замисъл, чиято необикновеност дори подбуждаше към почит, бе неизразим символ на вярата, чието тайнство трябва да се крие в дълбоко мълчание. То бе направено от ярко блестящо злато по следния начин: представляваше изкусно извита урна с кръгло дъно, снабдена отвън с чудни египетски изображения; нейното устие, издигнато не много нависоко, завършваше с дълго стърчащо чучурче, от другата страна беше прилепена силно извита широка дръжка, на която във вид на кълбо седеше змия, издигнала издутата си люспеста шия^[42].

 

 

12. И ето дойде минутата за изпълнение на обещаните ми от милостивата богиня благодеяния. Приближи се жрецът, който носеше определеното от съдбата спасение за мен. Той държеше в дясната си ръка, точно както гласеше божественото обещание, прекрасния систър на богинята и венец за мен — кълна се в Херкулес, венец заслужен: той щеше да ме изведе като победител от толкова тежки страдания, от толкова претърпени опасности в борба с жестоката съдба чрез промисъла на великото божество. Подбуден от внезапна радост, не се впуснах в бяг, страхувайки се да не би с внезапното нахлуване на четириного животно да наруша спокойния ред на шествието; затова тихо и също като че ли с човешка стъпка бавно и постепенно, с наведено тяло, разбира се, като ми отваряше път народът по божия воля, малко по малко се промъкнах напред.

 

 

13. Жрецът, предупреден от нощното откровение — както наистина разбрах — и учуден от съвпадението на възложеното му поръчение, веднага спря, протегна доброволно дясната си ръка и поднесе венеца към моята уста. Тогава аз, разтреперан, със силно туптящо сърце, жадно хванах с уста венеца — а той блестеше с вплетените в него прекрасни рози — и го погълнах, нетърпелив да се осъществи обещаното ми. И не ме измами божественото предсказание: веднага падна от мен безобразното и животинско лице. Най-напред, разбира се, се смъкна грозната козина, после дебелата кожа се изтъни, огромният тлъст корем спадна, ходилата на краката от копита преминаха в пръсти, ръцете вече не ми бяха крака, но се изправиха за своите висши задължения, дългата и извита шия се скъси, устата и главата се окръглиха, огромните уши се върнаха в предишния малък размер, зъбите, подобни на камъни, отново станаха човешки и което ме измъчваше най-много преди, опашката изчезна без следа! Народът се учуди, благочестивите хора се преклониха пред толкова очевидното доказателство за силата на най-великото божество, подобно на чудно съновидение; при вида на бързото превращение с гръмогласен и единен възглас издигнаха ръце към небето и прославиха голямото благодеяние на богинята.

 

 

14. А пък аз бях втрещен от прекомерно изумление и стоях мълчалив и неподвижен: поради преизпълнената ми от толкова неочакваната и велика радост душа не знаех с какво да започна най-напред и откъде да хвана началото на новия глас, от каква реч да се възползува сега възстановеният ми език и с какви, и с колко думи да се отблагодаря на толкова великата богиня за нейното благодеяние. Жрецът, също тъй известен по божествен път за всички мои нещастия от самото начало, макар и сам да беше смутен от знаменателното чудо, по даден знак заповяда да ми се дадат ленени дрехи за покриване; защото, когато се смъкна от мене страшната магарешка обвивка, аз стоях с тясно свити бедра и със сплетени ръце и скривах, доколкото можех, голотата си с естествената моя завеса. Тогава един от свитата на свещенослужителите живо сне от себе си връхната туника и я наметна бързо на мен. Това като стана, жрецът с мил поглед и, бога ми, проникнат от нечовешко изумление, така започна да ми говори:

 

 

15. — О, Луций, след много и различни, изпитани докрай мъки и след големите бури на съдбата ти идваш до спокойното пристанище на отдиха и най-после до олтара на милосърдието. Не бе ти от полза нито произхождението, нито рангът, нито образованието, с което се отличаваш; ти се подхлъзна със страстта на младата си възраст към робски сластолюбия и получи съдбоносно възмездие за нещастното си любопитство. Все пак сляпата съдба, като те подхвърли на най-страшни опасности, те изведе от неочакваното нещастие до сегашното блаженство. Нека отиде сега тя да буйствува с върховна ярост и да търси друга жертва за своята жестокост; защото за тези, които величието на нашата богиня е призовало да посветят живота си в нейна служба, няма място за нещастна случайност. Какво постигна свирепата съдба с разбойниците, дивите зверове, робството, опасните пътувания и безкрайни лутания, с ежедневния страх от смъртта! Ти си приет вече под закрила от друга съдба, но разумна, която осветява дори останалите богове с блясъка на своята светлина. Приеми впрочем по-радостно изражение, отговарящо на тази твоя чиста външност сега: присъедини се към тържественото шествие на богинята-сиасителка с бодра стъпка. Нека видят безбожниците, нека видят и разберат своето заблуждение: ето, освободеният от предишните мъки Луций се радва на провидението на великата Изида и тържествува над своята съдба! Но все пак, ако искаш да бъдеш сигурен и по-укрепнал духом, запиши се в това свещено войнство, на което преди малко бе призован да дадеш клетва; посвети се още сега на нашето свещенослужение и си наложи ярема на доброволно подчинение. Защото, почнеш ли да служиш на богинята, още повече ще почувствуваш изгодата от своята свобода.

 

 

16. Пророкувайки така, почитаният жрец си пое трудно дъх и замлъкна. А пък аз се смесих в свещените редици, движех се напред и придружавах тайнството, известен на целия народ, прославен, показван с пръст и с кимания на глава — целият народ говореше за мене: ето този, когото божествената воля на всемогъщата богиня днес възвърна към хората. Щастлив е, бога ми, трижди щастлив е този: той поради невинността на предишния си живот и чрез вяра е заслужил такова преславно покровителство от небето; втори път роден по чуден начин, ще встъпи в пътя на свещеното богослужение.

Сред такива възклицания и сред шума на празничните пожелания и молитви тълпата постепенно приближаваше морския бряг на онова място, където предишния ден бях лежал във вид на магаре. Там сега по обичая разположихме свещените изображения на боговете и върховният жрец с пламтящи факли, с яйце и сяра пречисти колкото може най-добре приготвения вече кораб, дело на майсторски ръце, пъстро изписан от всичките страни с египетски рисунки, и като произнесе от пречистите си уста най-тържествени молитви, освети го и го предаде на богинята. На блесналото платно на щастливия кораб със златни букви беше извезано, че се подновява оброкът за ново щастливо плаване в открито море. Вече се издигна мачтата от загладен бор, величествено устремила във висините връх, просто приятно за гледане! Кърмата, покрита със златни листа, завършваше с извивка, подобна на шия на гъска;^[43] ярко блестеше и корпусът от полирано кедрово дърво. Тогава целият народ — както посветените, така и непосветените — поднесе кошници с ароматни треви и други подаръци от този вид и извърши възлияния с млечна смес отгоре над вълните; корабът се изпълни с щедри подаръци и с жертвени оброци за щастие, освободи се от котвените вериги и се отправи в морето с попътен и спокоен вятър. Когато беше вече на такова разстояние, че почти се скри от нашия поглед, носачите отново взеха свещените предмети, които всеки беше донесъл, и бодри поеха обратния път към храма; образува се както и преди чудна процесия.

 

 

17. Когато вече достигнахме самия храм, великият жрец, всички, които носеха свещените изображения, и тези, които по-рано бяха посветени във високото тайнство, влязоха вътре в светилището на богинята и разположиха там по обичая изображенията — като че ли одушевени. Тогава един от тях, когото всички наричаха писар, застана пред вратите и свика на събрание пастофорите^[44] — това бе името на тази свещена колегия; после възлезе на високото място и започна да чете в книга писани там молитви за благоденствието на императора, на сената, на коннишкото съсловие и на целия римски народ, за корабите и моряците и за всички, които са под властта на нашата държава, и накрая оповести на гръцки и по гръцки обичай откриването на сезона на корабоплаването. В отговор последва вик на народа, изразяващ пожелание тези думи да донесат сполука. След това, обзети от радост, гражданите, носейки в ръце свещени клончета от дървета^[45] и венчета, целуваха стъпалата на богинята, след което се разотидоха по своите домове. А пък аз не можех да се отделя нито на крачка от това място, а втренчен в изображението на богинята, си спомних моите предишни нещастия.

 

 

18. Пъргавата крилата мълва не беше се забавила на своите криле — веднага беше разказала навсякъде в родината ми за особената милост на божествения промисъл към мен и за моята забележителна съдба. Веднага приятелите ми, родените в къщи роби и всички, свързани с мен в близко родство по кръв, премахнаха траура за смъртта, който бяха приели при лъжливото известие за моята гибел; обзети от внезапна радост, всички бързаха при мен с различни подаръци, за да видят още веднага върналия се от подземния свят. Самият аз вече бях загубил надежда да ги видя, затова им се зарадвах и с удоволствие приех предложените ми дарове — всички мои близки се погрижиха да ме снабдят особено с това, което беше необходимо за сравнително доволен и сит живот.

 

 

19. Говорих поотделно с всеки един и им разказах за предишните мои бедствия и за сегашните радости и отново цялото си внимание с благодарност устремявах към богинята. Устроих си място вътре в храма и там уредих временното си жилище; посещавах богослуженията все още като частно лице, но не се различавах от жреците като постоянен почитател на великото божество. И нито една нощ, нито една почивка не премина, без да видя богинята и да получа от нея наставления: с честите свои свещени заповеди тя ме накара да приема посвещението в тайнствата, за което отдавна бях определен. Макар и да се подчинявах на страстното желание, все пак се въздържах поради свещен страх: ревностно откривах, че е трудна работа подчинението на свещеното тайнство, и ми се виждаше нелека задачата да съблюдавам обета на целомъдрие и въздържание, защото целият живот е изпълнен с някакви случайности и е нужна съобразителност и осторожност. Това обмислях в себе си и не зная как, макар и да бързах да приема посвещение, все някак отлагах изпълнението на това решение.

 

 

20. Една нощ ми се присъни върховният жрец: носеше нещо в пълния си скут и на въпроса ми какво е това и откъде е, отговори, че това са дялове от печалба, изпратени ми от Тесалия, и че моят роб, на име Кандид, се е завърнал оттам. Събудих се и дълго време разсъждавах за това съновидение; при моите размишления се питах какво ли значи това, особено като знаех много добре, че никога не съм имал роб, наричан с това име. Но каквото и да предсказваше сънят, вярвах, че предлагането на дялове означава несъмнена печалба. Така, в трепетно очакване на някаква приятна изненада, изчаках утринното отваряне на храма; щом дръпнаха белоснежните завеси встрани, се обърнах с молба към светото изображение на богинята; жрецът извърши богослужение, като обикаляше през всички олтари и произнасяше тържествени молитви и поръсваше с вода от извора^[46] във вътрешността на храма. Той изпълни всичко това по обичая и благочестивите служители на богинята започнаха да приветствуват появата на светлината^[47] и със силни викове известиха първия час на деня. И ето пристигнаха от Хипата робите, които бях оставил там от времето, когато Фотида ме уплете във фатални грешки; след като те узнали за моите приключения, доведоха със себе си моя кон, неведнъж вече преминавал от ръка на ръка; познали го по белега на врата и го откупили обратно. Аз се учудих тогава на съновидението си, толкова повече, че въпреки съвпадението с богатото обещание чрез името на роба Кандид се е загатвало за коня ми, който беше бял на цвят.^[48]

 

 

21. След този случай аз още по-усърдно се заех с изпълнението на религиозните служби; надеждата за бъдещето ме поддържаше чрез сегашните ми благодеяния и от ден на ден все повече и повече проникваше в мен желанието да приема посвещение в тайнството; много често отивах с настоятелни молби при върховния жрец да ме посвети най-после в тайнството на свещената нощ. А той, разумен мъж, известен със строгите спазвания на религиозните обреди, кротко и ласкаво, както обикновено родителите уталожват неуместните желания на децата си, отклоняваше моята настойчивост и ме утешаваше и успокояваше в моето безпокойство с хубави надежди: богинята чрез някакъв знак определя деня, казваше той, в който някой ще се посвети; а жрецът, който трябва да извърши тайнството, се избира също по нейна воля, дори необходимите разноски по церомонията се определят с подобно предписание пак от нея. Затова — съветваше той — нека съблюдаваме всички правила и се въоръжим с голямо търпение; да се пазя от упорство и непослушание, да се старая да избягна и двете крайности — повикан, да не се бавя, а без нареждане да не бързам. Наистина нямаше никой в числото на жреците толкова лишен от разсъдък или решен да се обрича на смърт, който би се осмелил без специално нареждане на богинята да извърши такова дръзко и безбожно дело и да се подхвърли на смъртна опасност; защото и ключовете за подземното царство, и опората за спасение са поставени в ръцете на богинята; та и самият ритуал представлява символично доброволна смърт и даден по божествена милост живот; при края на живота, вече на самия праг на последното издихание, се определят тия, които биха могли да запазят в мълчание великата тайна на тайнството. Обикновено богинята сама ги избира и чрез своя промисъл ги възобновява чрез повторно раждане и им дава възможност още веднаж да поемат пътя за своето спасение; следователно и аз също трябваше да следвам небесното знамение, макар да ми бе съвсем ясно, че съм отдавна призван и предназначен за щастливо богослужение чрез удостояване от великото божество; тъкмо затова трябваше да се въздържам повече от другите служители от непозволена и нечиста храна,^[49] за да достигна по-бързо до скритите тайнства на най-чистата вяра.

 

 

22. Така каза жрецът и моето послушание не се прекъсваше вече от нетърпение: отдаден на благосмирение, с усърдно мълчание аз отдавах ревностно с ежедневни служби почит към светите тайнства и не ме измами, нито измъчи дълго време с отлагане спасителната благост на могъщата богиня. В една тъмна нощ със съвсем не тъмни заповеди тя ясно ми напомни, че е дошъл дългоочакваният от мене ден, в който ще изпълни съкровеното ми желание, съобщи ми и какви разноски трябва да направя за изкупителното молебствие и че за изпълнение на свещените обреди се определя самият Митра — върховният жрец, с когото ме свързва, както казваше тя, някакво божествено родство на звездите.^[50]

Възрадвах се в душата си от тия и подобни на тях благоприятни наставления на върховната богиня. Още не бе пукнала зората и аз се бях отърсил от съня. Веднага се отправих към жилището на жреца и го срещнах точно когато излизаше от дома си. Поздравих го, изравних се с него и още по-настоятелно от друг път реших да искам посвещение, вече като негово задължение. Но той, щом ме видя, веднага пръв заговори:

— О, Луций, щастлив и блажен си ти, теб те удостои великата милост на божеството толкова много! Как сега стоиш спокоен и защо се бавиш? Ето, настъпи за теб отдавна жадуваният ден, в който по божественото повеление на многоименната богиня ще те въведа чрез тези мои ръце в пречистите тайни на светото богослужение! — Прелюбезният старец сложи десницата си на моето рамо и веднага ме отведе към вратите на многообширния храм; след като изпълни тържествения ритуал на отварянето на храма и като извърши утринното жертвоприношение, той изнесе от вътрешността на светилището някакви книги, написани с неразбираеми букви; върху тях изображения на всякакъв вид животни^[51] предаваха съкратено литургически формули или пък преплитащи се чудно чертици, всевъзможни възлести колелца^[52] скриваха тайния смисъл на четенето от суетното любопитство. От тези книги той ми прочете какво трябваше да бъде подготвено за посвещението.

 

 

23. Веднага старателно и щедро бе закупено всичко, което трябваше за обреда, било от мен, било от моите другари. Настъпи вече времето, както бе казал жрецът, и той ме въведе, обкръжен от свещено войнство, в близките бани; там след обичайното измиване призова милостта на боговете и най-грижливо ме поръси с очистителна вода и отново ме въведе в храма. Вече две трети от деня бяха изминали: той ме постави пред самите нозе на богинята и пошепна нещо тайно, което беше по-хубаво и от думите; пред всички свидетели ми поръча десет дни непрекъснато да се въздържам от желание за ядене, да не ям месо и да не пия вино. След като изпълних по обичая цялото това нареждане, вече настъпи денят, определен за посвещението, и слънцето, накланяйки се, докара вечерта. Тогава от всички страни се стекоха тълпи народ и по стар обичай всеки ме удостои с подарък в знак на почит. След това се отстраниха далече всички непосветени и жрецът ме облече в ленена дреха, и то съвършено нова, хвана ме за ръка и ме отведе в светая светих на храма.

Може би, усърдни читателю, ти силно би искал да знаеш какво се е говорило след това, какво е станало! Аз бих ти казал, ако беше позволено да се каже, и ти би узнал, ако беше позволено да се чуе. Но еднаква вреда биха си навлекли и ушите, и езиците за такова дръзко любопитство. Ако пък те е обзела благочестива жажда за познание, все пак не бива да те мъча повече. И така, слушай и вярвай, че това е истина. Пристъпих до границата на смъртта, пристъпих прага на Прозерпина и отново се върнах, преминавайки през всички тайнства; посред нощ видях слънце, сияещо в блестяща светлина, пристъпих лично пред подземните и небесни богове и отблизо им се поклоних. Ето аз ти разказах това, което, макар и да си чул, все пак е необходимо да не го знаеш.

И така, ще ви разкажа това, което единствено може да се открие, без да наруша тайната пред непосветените слушатели.

 

 

24. Настана утро. Бяха завършени тържествените богослужения и аз тръгнах напред, облечен в дванадесет свещени дрехи.^[53] Аз мога да говоря за тази част от религиозния обред без всякакво ограничение, тъй като това можаха да видят множеството присъствуващи. И така, подчинявайки се на поръчението, аз се възкачих на дървената площадка сред храма пред статуята на богинята. Биеше на очи блестящата ми дреха, чудно изписана; на гърба ми от раменете се спускаше чак до глезените скъпа хламида. Откъдето и да ме погледне човек, привличах окото с разноцветни изображения на животни; от едната страна — индийски дракони, от драгата — хиперборейски грифони^[54], създадени от друг; спят във вид на крилати птици. Тази дреха посветените наричаха олимпийска. В дясната ръка държах бухнал в пламъци факел и главата ми беше обиколена с красив палмов венец, чиито лъскави листа се издаваха навън като лъчи. Внезапно завесата се дръпна и украсен като слънце, се изправих — сякаш статуя пред очите на народа. След това тържествено отпразнувах деня на своето духовно раждане, като устроих изобилно и весело пиршество. И на третия ден бяха подновени същите церемонии, а свещената трапеза според обичая бе завършек на моето посвещение. Бавейки се няколко дни там, аз се наслаждава от неизказано удоволствие да съзерцавам свещеното изображение. Бях свързан с чувство на благодарност за неизмеримата милост, но най-после, по напомняне на богинята, й отдадох благодарност, разбира се, недостатъчна, но все пак съответствуваща на моите скромни сили; и започнах да се приготвям за връщане в къщи най-сетне, след като с мъка се откъснах поради породената у мен гореща привързаност да й служа. И ето застанах още веднъж пред погледа на богинята, притиснах лице о нейните нозе, дълго време проливах сълзи и с глас, често прекъсван от ридания, преглъщайки думите си, заговорих:

 

 

25. — О, наистина свещена и вечна спасителко на човешкия род, постоянна застъпница на смъртните, ти, която се явяваш като нежна майка в бедите на нещастните, ти нямаш нито ден почивка и дори кратък миг не преминава без твоите благодеяния; дори и по море и на суша ти покровителствуваш хората, простираш спасителна десница в бурите на живота, с нея ти разплиташ дори трудно завързаните нишки^[55] на съдбините и укротяваш вихрите на съдбата и вредните набези на звездите. Тебе те почитат небесните богове, на тебе се кланят подземните богове, ти движиш вселената, запалваш слънцето, управляваш света, тъпчеш Тартара. Теб слушат звездите, край тебе преминават времената, радват ти се божествата, на теб служат стихиите. Под твоя знак пламват огньове, сгъстяват се облаци, поникват семена, израстват пъпки. От твоето величие се страхуват птиците, които летят по небето, дивите зверове, скитащи в планините, змиите, криещи се в земята, чудовищата, плуващи по моретата. Беден е моят ум, за да ти отдам възхвала, незначително е моето състояние, за да ти се отблагодаря с жертви, липсват ми думи, с които да изразя чувствата си, родени в името на твоето величие, липсват ми хиляди уста и също толкова езици и неуморна реч вовеки веков! Все пак аз ще се постарая да изпълня единствено това, което е достъпно за човек благочестив, но беден: твоя божествен лик и пресвята божественост аз ще скътам в глъбините на сърцето си, пазейки ги запечатани завинаги там.

Като се помолих по такъв начин на върховната богиня, прегърнах жреца Митра — вече мой баща, обсипах го с много целувки и поисках прошка, задето не можех да му се отблагодаря както трябва за неговите толкова големи благодеяния.

 

 

26. Дълго време му изказвах своята благодарност, а най-после се разделих с него с намерение да посетя моя дом след толкова голямо отсъствие. Подир няколко дни, по внушение на великата богиня, си събрах багажа, качих се на кораб и се отправих направо за Рим и без трудности, поради попътния вятър, много бързо пристигнах в пристанището на Август^[56]. Тръгнах оттук с кола и стигнах привечер до свещения град точно когато приближаваше денят на декемврийските иди^[57]. И от този момент нататък главната ми длъжност бе да се моля всекидневно на богиня Изида, която се почиташе с върховно благоволение под името Изида от Марсово поле заради разположения там храм^[58]. Аз бях най-усърден неин почитател — наистина пришелец за храма, но свой за култа й.

И ето, след като великото слънце премина целия кръг на зодиака и изпълни една година, моята почивка отново се прекъсна от грижа за благодетелното божество и отново и отново ми се напомни за тайнствата и бденията. Чудех се, какво замисля богинята, какво крои? И как да не се чудя, когато смятах, че отдавна вече съм напълно посветен!

 

 

27. Докато мислех върху тези тревоги на моята съвест отчасти със своя ум, отчасти съветвайки се с посветени, аз узнах съвършено неочаквано за себе си нещо ново: че съм наистина посветен, но само в тайнствата на богинята, а не съм още посветен в тайнствата на великия бог и върховен баща на боговете, непобедимия Озирис^[59]; защото, макар да бяха свързани по същество тези две учения и тези две божества тясно помежду си, все пак в посвещението те твърде много се различаваха; ето защо би трябвало да разбера и почувствувам, че съм призван да бъда служител също и на великия бог.

Работата не остана дълго време в неизяснено положение. На следващата нощ в съня си видях някакъв жрец, наметнат в одеяние — той носеше тирс^[60] и бръшлян и нещо, което трябва да премълча^[61]; всичко това постави пред моите лари, седна на моя стол и ми съобщи да приготвя обилна свещена трапеза. Той ми даде възможност да го позная по някакъв знак — имаше на лявата пета малко изкривяване, така че при ходене леко се накланяше напред. След като ми бе показана толкова ясно волята на боговете, вдигна се цялата мъгла от съмнения и веднага след утринните молитви на богинята започнах да наблюдавам с голямо внимание отделните жреци дали няма у някого от тях подобна походка като тази в съня. И очакванията ми се оправдаха: веднага забелязах един от пастофорите — не само с доказателство на крака, но и цялата му външност точно съвпадаше с нощното видение. Наричаха го, узнах след това, Азиний Марцел^[62], име, съвсем не чуждо на моите превращения.

Без да се бавя, веднага отидох при него; сам той знаеше за предстоящия ни разговор, тъй като бе предупреден вече от по-рано с подобно наставление, и то свише. Защото и нему се присънило в последната нощ, докато поставял венци на великия бог…^[63] и от неговата уста, която изрича съдбата на всеки един поотделно, той чул, че ще му бъде пратен мадавренец^[64], но много беден, над когото веднага трябва да извърши свещени обреди; тъй било по неговия божествен промисъл — този, който се посвещава, да се прослави в своята професия, а този, който посвещава, да получи голямо възнаграждение.

 

 

28. По такъв начин бях определен за божествено посвещение, а се бавех — въпреки желанието си — породи липса на средства. Малкото пари от моето наследство бяха изразходвани за пътуването, пък и издръжката и столичния град значително превиши разходите ми от тези дни, когато бях в провинцията. И така, страшната беднотия ми препречваше пътя, а пък внушението на божеството постоянно ме притискаше — също както в старата поговорка: измъчвах се, поставен между чук и наковалня.^[65] Все по-често и по-често ме подбуждаше божеството и изпаднах в много голямо смущение, та накрая реших и разпродадох своя запас от дрехи и едва-едва събрах потребната сума. А това особено ми бе напомняно.

— Нали ти — казваха ми, — ако замислиш някоя работа, за да постигнеш удовлетворение, не би пожалил никак своите дрехи: сега, когато имаш намерение да пристъпиш към такъв тържествен обред, ще се бавиш ли да се предадеш на нищетата, за която не ще се разкаеш?

И така, всичко беше приготвено в достатъчно количество; отново десет дни не вкусих животинска храна, отгоре на това си остригах главата и накрая, просветен от нощни мистерии на върховния бог, с пълно доверие се предадох на светите обреди на тази родствена моя религия. Тази работа даде на мен, изгнаника, не само голяма утеха, но също ми достави значителни средства за препитание. И как не? Носен от попътния вятър на успеха, аз поспечелих малко като адвокат, като водех делата на езика на римляните.

 

 

29. И ето, след известно време, неочаквано и за мое голямо учудване, отново се раздаде гласът на боговете и ме накара трети път да приема посвещение; обезпокоен, и то не от лека грижа, пък и твърде много развълнуван, сам със себе си проведох усилени размишления: накъде се устремява това ново и нечувано намерение на небесните богове, какво още е останало неизпълнено от ритуала, след като на два пъти вече съм се подхвърлял на посвещение. „Разбира се — говорех си аз, — и единият, и другият жрец са допуснали някаква грешка или пък не са изпълнили нещо.“ И, бога ми, вече започнах да се съмнявам в тяхната добросъвестност. От тези неспокойни мисли ме изведе, както буйствувах, като че ли засегнат от безумие, едно нощно видение, което спокойно ми даде божествено прорицание.

— Нищо няма — ми бе казано — в това, че много пъти си приел посвещения, може би нещо по-рано да е пропуснато. Не се плаши! Тези доказателства на постоянното божествено благоволение към тебе приеми горд, радвай се, че три пъти ще изпълниш това, което на другите се позволява едва веднъж! От този брой^[66] посвещения ти трябва заслужено да черпиш увереност в своето вечно блаженство. А твоето бъдещо посвещение е необходимо твърде много, като си припомниш сега това само, че дрехите на богинята, която ти носи на раменете си в провинцията, трябва да си лежат в оня храм, където ги положи; в Рим ти не можеш с тях да участвуват при тържествени богослужения, нито дори, ако имаш нареждане, ще ти бъде възможно да се покажеш в онази блажена дреха! И така, нека ти бъде всичко за щастие, успех и спасение; с радост на душата пристъпи отново пак в посвещение по волята на великите богове.

 

 

30. Така великата богиня чрез това съновидение ми извести и ме посъветва какво трябва да направя. Веднага, без да отлагам и да подхвърлям работата на излишно протакане, аз съобщих на моя жрец какво съм видял; поех върху себе си бремето на въздържане от месна храна и по вечния закон на предписанията доброволно увеличих десетдневния срок; не жалех разноските, готвех се за посвещение и се ръководех повече от пламъка на моето благочестие, отколкото от размера на доходите си. И, бога ми, не пожалих, ни труд, ни средства и защо не! Чрез щедрия промисъл на боговете вече си изкарвах достатъчно приходи от съдебните процеси. Най-после след няколко дни богът на боговете, по-могъщ от могъщите, най-върховният от върховните и най-великият от великите — всемогъщият Озирис, непреобразен в някакъв чужд образ, а лично в собствения си божествен лик, ме удостои и почете със своето явяване. Каза ми, че аз непрекъснато ще продължавам своите славни занятия в съда и да не се страхувам от клюките на недоброжелателите, които клюки пораждаше моето старателно трудолюбие и ученост. И за да не се смесвам с останалата тълпа посветени и за да служа нему, той ме взе в колегията на своите пастофори, дори ме назначи за един от петгодишните декуриони^[67]. Отново си обръснах главата и без да се прикривам или покривам плешивостта си, напротив, като я показвах открито, поех с радост длъжността си в тази стара, основана по времето на Сула^[68], колегия.