Сандра К. Роудс
Ирония на съдбата (9)

Девета глава

Ели прекара по-голямата част от следващия ден в разглеждане на модно списание, излегната на верандата. Опитваше да се развълнува при вида на демонстрираните тоалети, но не й се удаде. Повечето жени полудяваха при мисълта за кожени палта и копринени дрехи, но Ели не беше съвсем сигурна, че харесва идеята да носи кожите на мъртви животни или секрецията на някакви червеи върху себе си.

Би предпочела Линк да не беше се затварял в своя кабинет. Можеха да обсъдят нещата. Когато се срещнаха на закуска, между тях се установиха ледени отношения. Наистина тя се опита открито да говори за недоразумението, възникнало вчера. Съзнаваше, че когато Линк прекъсна играта снощи, гневът й беше неоснователен. В отговор на извинението й, той също поднесе своето. Извиняваше се, че е изгубил контрол над нервите си.

Но взаимно изразеното съжаление като че ли не промени нещата между тях. Все още се чувстваха неудобно. И това наистина беше странно. Ели усещаше, че Линк искрено желае да оправят взаимоотношенията си, че ненавижда напрежението между тях точно толкова, колкото и тя. Но като че ли нещо го задържаше и той съзнателно издигаше бариери.

Ели притежаваше блестящ талант да разрешава проблемите си. Работата й не се състоеше само в седене пред компютъра и задаване на шаблонни команди.

Тя анализираше, експериментираше, понякога се притесняваше заради неочакваните пречки, които възникваха. Веднъж открила първопричината за даден проблем, с много въображение можеше да достигне до решението.

Но взаимоотношенията й с Линк не бяха математически алгоритъм, нито пък компютърна програма. Не можеше да прозре къде грешат. Дори не можеше да формулира какво не беше наред.

Или може би знаеше кое не е наред, но не искаше да го признае? Отхвърли Илейн като евентуална съперница, но дали все пак беше невъзможно мисълта за другата жена да бъде причина Линк да се отдръпне от нея? Ако беше привързан към Илейн, ако беше влюбен в нея, сега сигурно не можеше място да си намери заради угризенията на съвестта си. Дали заради мимолетно увлечение не беше предал жената, която всъщност дълбоко обичаше? Наистина той не беше развратник и навярно горчиво съжалява за случилото се между Ели и него.

Шумът от двигател на кола, която спря пред къщата, прекъсна тъжните й мисли. Погледна часовника си, после остави списанието и се изправи в шезлонга. Навярно това бяха родителите на починалата съпруга на Линк, които водеха Джейсън. Помисли си, че може би след завръщането на Джейсън нещата между Линк и нея ще се оправят, но после отхвърли идеята. Безсмислено беше да подхранва празни илюзии. Навярно много по-реалистично би било да прекрати престоя си тук под претекст, че присъствието на Джейсън би я притеснило.

Когато Ели пристъпи в къщата, Линк вече беше излязъл от кабинета си. Стоеше в коридора и разговаряше с по-възрастната двойка, а синът му разсеяно потриваше върха на обувката си в теракотния под. Когато Ели се присъедини към тях, те прекъснаха разговора си и Линк я представи на възрастната двойка.

— Джейн и Алвин, това е Ели Смит. Тя ще остане с нас няколко дни, докато се възстанови от инцидента. Ели, това са родителите на съпругата ми — Джейн и Алвин Дилейни.

Ели се зачуди как ли възрастната двойка гледа на факта, че зет им е поканил млада жена на гости в къщата си. Но скоро забеляза, че те почти не й обръщат внимание.

Господин Дилейни само й кимна и отново се обърна към Линк, за да продължи прекъснатия разговор. Загорялото му лице беше доста червено, а бледите му очи блестяха студено.

— Какви са тези глупости, които Джейсън ми разказа? Вярно ли е, че ще го влачиш до Ванкувър при някакъв психиатър? — Протегна ръка и докосна косата на детето. — Джейсън е съвсем нормално малко момче. Може би е само малко по-жизнен. Защо обръщаш внимание на глупостите на учителите му? Ако можеха да си вършат работата както трябва, нямаше да има проблеми. А що се отнася до…

— Извини ме за момент, Алвин — прекъсна го Линк. — Мисля, че синът ми вече се е наслушал на достатъчно спорове. — Погледна към Ели. — Имаш ли нещо против, да заведеш Джейсън до спалнята и да останеш с него, докато разопакова куфара си?

— С удоволствие — съгласи се Ели, усмихна се на малкото момче и му подаде ръка.

А би предпочела да остане. Нямаше представа, че Линк търси професионална помощ за сина си. Знаеше, че е трудно дете, но не мислеше, че проблемите му са дотолкова сериозни.

Единствената реакция на усмивката й от страна на Джейсън беше смръщения поглед, който той хвърли към нея. Но когато баща му повтори какво трябва да направи, Джейсън примирено повлече куфара по коридора към стаята си.

— Искам да чуя какво ще си кажат — промърмори той, когато Ели затвори вратата на спалнята му зад тях. — За мен говореха.

— Да, добре — съгласи се Ели. — Но сега трябва да разопаковаш багажа си. — Вдигна куфара със здравата си ръка, сложи го върху леглото и отвори капака. Върху купчината смачкани дрехи лежеше морска звезда с откъснато пипало. Явно беше мъртва отскоро, но миризмата на развалена риба я задуши. — Джейсън, за какво ти е това? — Ели се намръщи. Миризмата беше толкова силна, че й прилоша. Внимателно вдигна осакатеното създание с два пръста и го отдалечи от себе си. — Донеси ми коша за боклук.

— Не можеш да го изхвърлиш! — възрази Джейсън. — Това е опитният ми екземпляр. Ще му порасне нов крак.

Ели се взря в малкото момче, после отново извърна поглед към морската звезда.

— Не ми се вярва.

— Ще видиш, че ще стане. По телевизията показаха една звезда, на която й поникна нов крак. Аз отрязах крака на тази, за да видя сам. — Явно беше много горд от себе си.

— Мисля, че това може да се случи само с живите морски звезди. Тази е мъртва.

— Така ли? — Джейсън се приближи и внимателно огледа морската звезда. — Вчера, докато й режех крака, мърдаше.

— Но сега е мъртва — намръщи се Ели. Бедната морска звезда! Видът й не подсказваше, че Джейсън е срязал пипалото й с хирургическа прецизност. Доста беше разкъсана. — Би ли донесъл кошчето за боклук, за да се отървем от нея? — От миризмата й прилошаваше. Хвърли поглед към отворения куфар. Навярно щеше да се наложи госпожа Даркъс да изхвърли дрехите.

— Не искам да я изхвърляме! Хайде да направим ау… ау…

— Аутопсия — допълни Ели механично.

— Това е точната дума. Може ли?

Ели сбърчи нос, после поклати глава.

— Прекалено лошо мирише.

Джейсън също сбърчи носле.

— Вярно!

— Ами да я изхвърлим тогава.

Този път Джейсън донесе ламариненото кошче за боклук и й позволи да хвърли морската звезда в него.

— След няколко минути трябва да изнесем кошчето, защото цялата къща ще замирише.

— Добре — съгласи се той и попита: — Мога ли да отида долу до плажа и да видя дали няма да намеря някоя друга морска звезда?

— Не!

— Ама тази умря! Нямам си опитен екземпляр.

— Джейсън, тя е умряла, защото си отрязал крака й — обясни му Ели, макар че задушният въздух в куфара едва ли е удължил живота й. — Не можеш да караш една бедна морска звезда да страда само защото играеш някаква своя нелепа игра!

Той й хвърли яден поглед.

— Не е глупава игра. Аз бях учен. Учените правят опити.

От онова, което дочу от разговора между Линк и тъста му, тя можеше да предположи, че Джейсън има проблеми с учителите. Не беше трудно да се досети. Може би не беше кой знае какъв учен, но безспорно умееше дяволски добре да спори. Трудно позволяваше да бъде убеден в каквото и да е. Имаше готов отговор за всичко.

Прииска й се да знае повече за децата, но само въздъхна и каза:

— Добре, може би трябва да започнеш експеримент, за който няма да е нужно да умъртвяваш повече морски звезди.

Явно не подбра най-подходящите думи. Устните му започнаха нервно да потръпват, когато погледна към кошчето за боклук.

— Не исках да я убивам — прошепна Джейсън и наистина изглеждаше ужасен. — Просто исках да видя как й расте нов крак.

Ели се припомни за прекалено силното влияние, което телевизионните програми явно имаха върху него и се зачуди дали сега Джейсън не трепери от ужас да не би полицията да дойде да го потърси с обвинение в убийство.

— Убедена съм, че не си искал да я убиеш — увери го Ели. — В крайна сметка, това е само морска звезда! Сега остави кошчето за боклук до вратата, а по-късно можеш да го изнесеш. Ще ти почета, докато баща ти приключи разговора с дядо и баба.

Джейсън отиде до кошчето за боклук, но после явно размисли, защото стисна устни и се върна при нея.

— Не обичам разказите. Нали вече ти казах?

Наистина приличаше на баща си с това упорито изражение. Ели хвърли поглед към библиотеката до прозореца. Прекалено голяма беше за дете, което не обича да чете. Наистина ако човек ги погледнеше отблизо, повечето книги изглеждаха така, сякаш никога не са отваряни. Ели объркано погледна към Джейсън. Не знаеше какво би могла да прави с него, ако откаже да четат. Не умееше да забавлява деца. На Линк нямаше да му хареса, ако позволеше на сина му да слезе долу.

Джейсън сам й подсказа решението. Отиде до библиотеката, измъкна одърпана книга от долния рафт и й я подаде.

— Можеш да ми почетеш нещо оттук.

Ели обърна книгата, за да види заглавието, после отново вдигна поглед към Джейсън.

— Сигурен ли си, че точно това искаш? — Посочи библиотеката. — Тук има доста интересни книги. Защо не вземем някоя от тях? „Вятър във върбите“ трябва да е чудесна книга.

— Тази искам. Оная другата е глупава. Къртиците не говорят и не живеят в къщи.

Прав беше. Примирена, Ели седна на леглото. Джейсън беше на шест или седем години и, меко казано, беше доста странно любимата книга на толкова малко момче да бъде стар учебник за колежите по естествена история. Но когато разтвори книгата и започна да чете от една глава, разбра всичко. Кръвожаден тиранозавър Рекс гледаше от страниците пред нея. Но Джейсън явно не беше удовлетворен от картинката. Ели започна да чете сухото научно описание на явно очарованото малко момче. Не откъсваше изпитателен поглед от нея, докато тя се препъваше в дългите непознати думи и само веднъж, когато погрешно прочете едно име, той я прекъсна, за да я поправи.

Около половин час по-късно Линк влезе в стаята. Изпълнена с признателност, Ели остави книгата. Чувстваше се така, сякаш беше произнасяла скоропоговорки с часове.

— След няколко минути дядо и баба ще тръгнат. Трябва да дойдеш, за да се сбогуваш с тях и да им благодариш за грижите — обърна се Линк към сина си и обходи стаята с поглед. Забеляза отворения куфар до леглото на спалнята. — И ти казах да прибереш багажа си.

Ели се изправи и се опита да обясни.

— Мислех, че е добре да го остави отворен за малко. — Преди да успее да каже, че би искала госпожа Даркъс да провери съдържанието на куфара, за да реши дали може да премахне миризмата на мъртвата морска звезда от дрехите, или трябва да ги изгори, Линк й хвърли унищожителен поглед и я прекъсна.

— Хиляди благодарности, Ели. Джейсън има нужда точно от това — някой да го окуражава да не се съобразява с моите указания. — Протегна ръка към момчето и го изведе от стаята. — Каква е тази отвратителна миризма? — чу го Ели да пита, когато вече бяха в коридора.

Ели остана вперила поглед във вратата. Помисли си, че е в състояние да вземе кошчето за боклук и да хвърли проклетата морска звезда в лицето му. Поне да й беше дал възможност да му обясни. Все още ядосана, тя излезе от стаята и отиде в собствената си спалня. Едва беше разменила няколко думи със семейство Дилейни, така че те едва ли очакваха от нея да слезе, за да се сбогуват.

Щом се прибра в стаята си, Ели извади куфара от дъното на гардероба, където госпожа Даркъс го беше прибрала. Чувстваше се объркана. С лявата си ръка започна безразборно да трупа дрехи в него. С цялото си поведение днес, Линк даваше явно да се разбере, че е злоупотребила с гостоприемството му.

Не чу почукването на вратата. Тихо ругаеше, докато се опитваше да затвори куфара си. Дотолкова беше отдадена на гнева си, че дори не усети болката, която плъзна по цялото й тяло. Лицето й беше обляно в сълзи.

Когато не чу отговор, Линк все пак влезе. Ели го забеляза и се извърна.

— Какво търсиш в стаята ми? — враждебно попита тя и избърса сълзите с лявата си ръка.

Той я погледна и присви очи, съзрял сълзите й.

— Чудех се къде си. Мислех, че ще слезеш, за да се сбогуваш с бабата и дядото на Джейсън.

— Нямах особено желание — сприхаво рече тя.

Линк направи крачка към нея и тя се извърна. Вдигна ръката си от куфара и капакът се отвори. Дрехите й се разсипаха по пода. Тя вдигна някаква блуза и я натъпка обратно в куфара. Чу гласа на Линк зад себе си.

— Съжалявам за случилото се в стаята на Джейсън. Той ми обясни за морската звезда.

Ели не отговори. Не се и извърна. Остана с гръб към него. Изминаха няколко минути на напрегнато мълчание, преди Линк да заговори отново.

— Съжалявам, че реагирах остро. Разстроен бях. Не заради теб. Заради Алвин. Ние не се разбираме много, а спорът ни днес беше особено изнервящ. Не биваше да си го изкарвам на теб и сега те моля да ми простиш.

Ели преглътна мъчително. Защо се чувстваше толкова безпомощна, защо не можеше да се сърди дълго на Линк? Искаше й се единствено да заплаче.

Линк сложи длани върху раменете й и тя безуспешно се опита да го отблъсне. Той плътно обви ръце около нея и я накара да се извърне към него. От очите й бликнаха сълзи и глухо стенание се изтръгна от гърдите й, когато тя прехапа устни, за да не даде воля на болката, която я задушаваше.

— О, по дяволите, Ели — изръмжа Линк и я притисна до гърдите си. Едната му ръка плътно обви гърба й, а дланта на другата нежно галеше копринената й коса. — Не исках да те нараня — тихо прошепна той. — Моля те, повярвай, това е последното нещо, което бих искал да направя.

Чувстваше се защитена в прегръдките му и думите му й помогнаха да се съвземе, но когато заговори, гласът й все още беше задавен от сълзи.

— Днес се държа ужасно.

— Зная, зная — съгласи се той разкаяно. Вдигна ръка от тила й и обхвана лицето й с длани. За момент остана загледан в мокрите й от сълзи очи, после целуна влажните й ресници. — Прости ми, Ели — прошепна той, без да откъсва устни от лицето й.

Целувките му бяха изпълнени с топлина и любов, с разкаяние и нежност. Те пресушиха сълзите й и риданията замряха в гърдите й. Мъжът нежно я притисна в обятията си. Нежността му уталожи вълнението й. Топлите му целувки говореха по-красноречиво за любовта му и от най-силния изблик на страст. А освен любовта му, нищо друго нямаше значение на този свят.

Когато той леко отпусна ръце и я отдалечи от себе си, за да я погледне, в очите й гореше любов. Линк задържа поглед върху лицето й и в тъмните му очи се четеше тъга и странен копнеж.

— Не си тръгвай още, Ели. — Гласът му прозвуча дрезгаво, когато хвърли поглед към куфара върху леглото. — Позволи ми да се грижа за теб поне докато ръката ти оздравее.

Тя вдигна поглед. Би могъл да се грижи за нея до края на дните й. Сърцето й вече му принадлежеше завинаги. Въпросът му беше излишен, но въпреки това той чакаше отговор. Тя бавно кимна.

Дълго, дълго той остана вперил поглед в лицето й. После изведнъж ръцете му трескаво я обгърнаха и той впи устни в нейните. Ласките му бяха груби и неумолими, но Ели помисли, че ще изгуби съзнание от щастие. Галеше я и в ласките му прозираше отчаяние, което толкова съответстваше на собственото й усещане за безнадеждност. Прииска й се да разпръсне обзелия го песимизъм. Прокара ръка по раменете му, по тила му, наведе главата му към себе си. Притисна се към него.

И тогава устните му се впиха в нейните. Целувката му беше жадна, ненаситна. Но после Линк вдигна глава и по лицето му премина сянка.

— Благодаря ти, че ще останеш. — Гласът му звучеше пресипнало.

Сне дланта й от врата си, после отдръпна ръце от нея и отстъпи крачка назад. Изглежда опитваше да се овладее, затваряше се в себе си, държеше се така, като че ли през последните няколко минути между тях не се беше случило нищо. Когато отново заговори, гласът му прозвуча делово.

— Вечерята ще бъде сервирана след около час. Храним се по-рано, когато Джейсън е тук. Можеш да си починеш дотогава. — Протегна ръка и докосна все още влажната й буза, после бързо се отдръпна, сякаш съжали за жеста си. — Ще се видим по-късно. — Рязко се извърна и излезе от стаята.

Дните, които последваха, бяха изпълнени с горчиво щастие. Линк тръгваше много рано сутрин и шумът от мотора на хидроплана му беше знак за останалите, че денят е започнал. Ели винаги се събуждаше преди неговото излизане, но някаква вътрешна съпротива й пречеше да стане и да го изпрати. Вместо това, изчакваше шума от мотора да заглъхне.

Закусваше в кухнята с Франсис и Джейсън. Бъбреше с икономката и подканяше Джейсън да побърза със закуската си. До лятната ваканция оставаха още две седмици и Ели му помагаше да се облече и го изпращаше до автобусната спирка.

Тогава започваше работният й ден. Отиваше във вилата и прекарваше часове наред с Харолд. Разработваше програмата за преброяване на пъстърва. Работеше бавно, защото използваше само едната си ръка, но това не я притесняваше. Обикновено беше нетърпелива, макар и много взискателна към онова, което вършеше, но сега нервността и вътрешното напрежение, които винаги съпътстваха разработването на нов проект, липсваха. Работата й доставяше удоволствие, но не я вълнуваше. Сякаш просто запълваше времето й, докато Линк и Джейсън се върнеха.

Приблизително към два и половина Ели изключваше компютъра и прибираше записките си. Отиваше до автобусната спирка и чакаше пристигането на големия оранжев училищен автобус, с който пътуваше Джейсън.

По пътя Джейсън въодушевено й разказваше за деня в училище, но когато стигаха до алеята пред къщата, и двамата млъкваха. Минути по-късно далечното бръмчене на пристигащия самолет възнаграждаваше търпението им. Когато го чуеше, Джейсън се втурваше към дока на хидроплана.

Чудесно беше от страна на Линк, че й позволяваше да споделя следобедите им с Джейсън. Измисляха различни игри, заедно се разхождаха. Един ден Линк ги заведе с лодката си до острова на Дванайсетия брат. Друг път отидоха до Нанаимо и дълго се излежаваха на плажа, докато Джейсън строеше пясъчни замъци до водата.

Следобедите, които прекарваха заедно, бяха спокойни и изпълнени с щастие. Когато се разхождаха, Линк нежно обгръщаше раменете й с ръка. Когато веднъж заспа на плажа, той я разбуди с целувка. Устните му нежно докоснаха нейните. Останаха загледани един в друг и дълго мълчаха, докато Джейсън накрая дотича запъхтян с молба да дойдат и да видят последното му пясъчно произведение. Вълна от щастие стопли Ели. Толкова лесно беше да се престори, че е майката в тяхното семейство, а Линк е съпругът й.

Вечеряха рано, всички заедно, и след това, нещата се променяха. Когато Джейсън беше с тях, Линк явно се чувстваше спокоен и в добро настроение. Но когато синът му се прибираше да си легне, той сякаш изведнъж се затваряше в себе си. Като че ли между тях се спускаше невидима стена. Заедно пиеха кафе, бъбреха за случилото се през деня, но не след дълго Линк се извиняваше и се оттегляше в кабинета си. Ели не го виждаше до следобеда на следващия ден.

В четвъртък, докато мълчаливо вървяха към къщата с Джейсън и се ослушваха за шума от мотора на самолета, Ели погледна превръзката на ръката си. Сутринта Клер беше намерила време и я беше откарала до града на преглед. Раната заздравяваше и лекарят замени тежкия бинт с лека превръзка. Наистина не искаше да махне конците поне още няколко дни, но й каза, че ако бъде внимателна, може да започне да използва ръката си, поне до известна степен.

Вече наистина нямаше повод да удължи престоя си в дома на Линк.

Навярно единствен белегът върху китката щеше да й напомня за прекараните тук дни. Преди не беше успяла да вземе таблетките против забременяване, и сега беше точно моментът, в който можеше да започне да ги пие, но това като че ли изглеждаше излишно.

А може би Линк наистина беше тъй зает и работата му дотолкова обсебваща, че трябваше да ангажира всяка своя вечер. Но често, когато той свършваше, светлините в спалнята й все още горяха. Тя чуваше стъпките му, когато пресичаше коридора, за да се прибере в стаята си. Никога не спря пред вратата й. Никога не влезе при нея.

— Чудя се къде ли е татко — каза Джейсън и прекъсна мислите й.

Ели го погледна и видя, че се мръщи. Осъзна, че почти бяха стигнали къщата, а все още не се чуваше шумът от самолета на Линк.

— Предполагам, нещо го е задържало — зае се тя да успокоява Джейсън, макар че и върху нейното чело се появи бръчка. Наистина закъсняваше само няколко минути, но Ели не можеше да овладее притеснението си. Линк винаги беше толкова точен, а малките самолети не бяха съвсем безопасни. Почти всяка вечер съобщаваха за самолетни катастрофи.

— По дяволите!

— Джейсън! — възкликна Ели изненадано. — Малките момчета не се изразяват по този начин. Знам, че си разочарован от закъснението на баща си, но…

— Не го казах заради татко. Виж! — Посочи към колата, спряна пред главния вход. — Това е колата на леля Илейн.

— О!

Мислено си повтори ругатнята на Джейсън. Илейн не беше идвала откакто тя остана в дома на.

Линк — факт, заради който Ели й беше безкрайно задължена. Чувстваше се объркана от мястото на другата жена в живота на Линк и не желаеше да я вижда. Прекалено много се страхуваше, че срещата им може да потвърди някои от най-страшните й опасения.

— Не я обичам — заяви Джейсън, когато приближиха къщата. Несъзнателно бяха забавили ход.

— Не бива да говориш така — укори го тя без ентусиазъм. Очевидно току-що откриха още общи неща със сина на Линк.

Вратата се отвори и Илейн се появи на входа. Спря за миг да размени няколко думи с госпожа Даркъс. Ели и Джейсън неохотно се присъединиха към тях.