Сандра К. Роудс
Ирония на съдбата (6)

Шеста глава

Ели се настани в новото си жилище. На следващия ден след вечерята с Линк в събота, разопакова нещата си. Чувстваше се самотна и отегчена докато подреждаше. Все пак би било по-лошо, ако Илейн беше наоколо, за да се увери, че нещата са на „подходящите“ им места.

През следващата седмица реши да подреди кабинета си. Наистина, нямаше постоянен ангажимент, но знаеше, че ще полудее, ако не намери някакъв проект, върху който да работи през лятото. При това вълнението, което й носеха честите срещи, започна да избледнява и сега тя умишлено търсеше спокойствие. Животът й беше посветен на работата й — първо в училище, после и в института. Не можеше просто така да сложи край на всичко. И започна да обмисля някаква компютърна програма, която да разработи сама. Като че ли откри два варианта. В горското стопанство се нуждаеха от програма, която би могла да „разбира“, записва и анализира гласовите сигнали, изпращани от преносимите радиостанции. Щеше да бъде използвана от горските работници, които броят и измерват дърветата, за да преценят дървените трупи.

Вторият вариант звучеше по-привлекателно. В британска Колумбия се разширяваше отглеждането на пъстърви. Подготвяше се въвеждането на ехолоти, отчитащи броя на рибите в резервоарите, и за анализа на данните беше нужна компютърна програма. Разработването на такава програма можеше да се окаже по-сложно, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Датчикът отчиташе не само рибите, но и въздушните мехурчета във водоема. Програмата трябваше да може да различава рибите от въздушните мехурчета. Проблем бяха и рибните пасажи. В тях не беше лесно да се разграничат отделните екземпляри. Или ако някоя риба променеше посоката на движение, след като веднъж е била отчетена — това също би могло да обърка преброяването.

Накрая Ели реши да се заеме с програмата за преброяване на пъстървите. Изглеждаше достатъчно сложна, за да погълне цялото й внимание. Макар че не искаше да признае дори пред себе си, младата жена съзнаваше, че има нужда от нещо, което да запълни цялото й време и ангажира мислите й. Връзката й с Кевин я беше наранила, но откакто дойде на остров Ванкувър, спомените вече не й причиняваха болка. Рядко се сещаше за Кевин, а дори тогава се питаше какво е намирала в него.

За нещастие, не мислеше, че ще може да се справи толкова лесно с чувствата си към Линк. Не искаше да признае пред себе си, че това, което преживява сега, не е просто ново увлечение. Знаеше, че чувствата й са дълбоки и съвсем различни от онова, което изпитваше, когато мислеше, че е влюбена в Кевин. Трудно щеше да й бъде да забрави Линк.

И съзнанието за близостта му никак не й помагаше. Даде си сметка за това, когато веднъж се изкачи до най-високия прозорец на тавана. Откри, че оттук пред нея се разкрива чудесна гледка към верандата и моравата пред дома му. Макар че не чуваше мотора на хидроплана, когато той излиташе сутрин и се прибираше следобед, от прозореца си винаги можеше да види дали е в къщи, или не.

Този факт често ставаше причина за състояния, които я караха да се чувства слаба и объркана. Фенерът на Линк все още беше в нея и макар че си беше обещала да не превръща това в повод да отиде до дома му, в четвъртък вечерта се отправи надолу по пътеката, която свързваше къщата и вилата, с извинението, че все пак трябва да го занесе. Този ден, самолетът му се беше върнал по-рано и тя знаеше, че е в къщи.

Докато го чакаше да отвори входната врата, мислено си повтаряше онова, което беше решила да му каже. Предполагаше, че трябва да се извини за острите реплики, които размениха в събота вечерта. И понеже бяха по адрес на Илейн, Ели не беше склонна да се извинява, но трябваше да преодолее това си нежелание, ако искаше да достигнат до разбирателство с Линк. При това държа се недопустимо грубо и се показа съвсем неблагодарна, когато той предложи помощта си при разопаковането на багажа й.

Госпожа Даркъс отвори вратата. Икономката на Линк беше слаба висока жена към петдесетте. Лицето й беше с остри черти, а прошарената й тъмна коса — силно опъната в стегнат кок. Линк беше казал, че синът му я върти около малкия си пръст, но когато я видя, Ели не беше много сигурна в това.

— Здравейте, госпожице Смит — поздрави тя любезно и отстъпи назад, за да може Ели да влезе в коридора.

— Минах само за да оставя фенера на Линк — притеснено каза Ели. В къщата беше съвсем тихо, и когато погледна зад рамото на икономката, стори й се, че и всекидневната е празна. Дали Линк е излязъл… С Илейн? Трябваше да разбере това. — Исках и да се видя с него, ако е тук, разбира се — каза тя и подаде фенера.

— Той е в кабинета си и тази вечер ще работи. — Отговорът прозвуча сухо. — Ще му кажа, че сте тук.

— О, не е толкова важно — бързо отвърна Ели, но по-възрастната жена вече се отдалечаваше по коридора.

Ели имаше усещането, че огромна тежест присвива стомаха й. Не трябваше да идва. На Линк нямаше да му хареса да прекъсва работата си, за да говори с нея. Пък и вече беше прекалено късно. Видя, че икономката чука на вратата в дъното на коридора и отвътре се чу рязък глас.

Госпожа Даркъс се върна след няколко минути. Ели не беше сигурна дали не си внушава, но чертите на строгото й лице се бяха изострили още повече.

— Страхувам се, че господин Съмървил е прекалено изморен. Моли да го почакате. Аз ще ви правя компания. Той ще дойде след няколко минути. Да ви предложа ли нещо — чай, кафе?

— Моля, не се безпокойте. Тръгвам си. Нали ви казах, не е толкова важно.

Ели почти побягна навън. Линк, естествено, не вярваше, че ще го чака. Защо дойде тук? Той неведнъж й беше давал да разбере, че е зает и че не желае да бъде безпокоен. Проклинаше глупостта си по целия път към вилата. Тя беше изключително интелигентна жена, но защо винаги, когато ставаше дума за Линк, се държеше като глупачка?

Дълго остана така, потънала в мрачни мисли. Седеше в разкошното кресло с розова тапицерия, което Илейн беше избрала, и което тя реши, че не може да понася. В стаята се промъкнаха сенки и скоро падна здрач. Беше почти полунощ, когато Ели най-после намери сили да стане. Да, обичаше Линк, а той нея — не. По всичко личеше, че дори не я харесва особено. Добре поне, че все още имаше работата си.

Знаеше, че няма да може да заспи и затова се качи на тавана. Грег имаше познати в рибния бизнес и й беше предоставил данни, които тя можеше да използва в програмата си. Вместо да тича след Линк, по-добре да си беше стояла вкъщи и да беше въвела цифрите в компютъра. Щеше да започне разработката още тази вечер.

Следобед на следващия ден Ели беше с влудяващо главоболие. Цифрите върху компютърния екран, същите онези знаци, които винаги криеха толкова очарование за нея, сега просто изгаряха очите й и непрекъснато се изплъзваха от погледа й. И, естествено, беше забравила да купи аспирин. Накрая се отказа да работи и реши да поспи. Предишната вечер беше спала само два или три часа. Ако можеше сега да си почине малко, навярно би почувствала някакво облекчение.

Но не можа да заспи. Задушаваше се от топлината в малката стая и слепоочията й болезнено пулсираха. Седна на леглото и впери поглед в прозореца. Човекът, ремонтирал вилата, беше боядисал касите затворени. На няколко пъти прави безуспешни опити да ги отвори, но сега си каза, че по някакъв начин трябва да се справи с тях и стана.

Нямаше дърводелски инструменти, нямаше дори отвертка. Все пак, в чекмеджето за прибори намери остър нож, а отвън взе камък вместо чук. Остави задната врата отворена с надежда, че ще влезе хладен въздух и се върна в стаята, за да оправи прозореца.

Взе ножа вместо длето и леко почука дръжката с камъка, за да разчупи боята, която беше запечатала рамката и касата. Когато освободи долния ръб, остави ножа и се опита да вдигне прозореца.

По дяволите, отново не можа да го отвори. Започваше да се изнервя. Избърса потта от челото с длан и сложи острието на ножа върху страничния ръб на прозореца. С дясната ръка нанесе силен удар с камъка върху дръжката. Кръглият камък се плъзна, удари се в стъклото и го строши на парчета.

— По дяволите! — изруга Ели и с рязко движение отдръпна ръка. В прозореца зееше голяма дупка, от ръбовете на която стърчаха остри режещи стъкла. Ели сведе поглед и видя, че ръката й е обляна в кръв. От лакътя надолу към китката й пълзеше огромна драскотина, от която сега кръвта сякаш извираше.

— По дяволите! — повтори тя и пусна камъка.

Внезапно почувства остра болка и прехапа устни, за да не изкрещи. Успя да се довлече до леглото и се отпусна върху него, притиснала наранената ръка до себе си. Пое дълбоко дъх и предпазливо изви длан, за да може внимателно да огледа раната. Притвори очи и опита да не се поддаде на усещането за слабост, което я завладя.

Искаше да запази спокойствие и внимателно да прецени ситуацията. От външната страна на ръката й раната приличаше на леко одраскване, но на китката прорезът беше доста по-дълбок и все така силно кървеше. Явно имаше нужда от няколко шева, но не знаеше откъде би могла да получи помощ.

Все още нямаше телефон и не можеше да повика когото и да е било при себе си. Дори да успееше да се добере до колата без повече инциденти, едва ли би могла да шофира в това състояние. В крайна сметка, по всичко личеше, че ще трябва да остане тук и да умре от силния кръвоизлив, защото вече имаше ужасното усещане, че е срязала вена.

Едва ли подобни мисли бяха подходящи в момента. Не можеше нещата да бъдат чак толкова зле. Вече почти не чувстваше главоболието си. И след като нямаше кого да повика за помощ, трябваше да си помогне сама.

Много бавно Ели се изправи. За момент като че ли стаята се наклони застрашително, после се върна на мястото си. Плътно притиснала китката на лявата си ръка с длан, предпазливо тръгна към гардероба. Трябваше да освободи ръката си за момент, за да може да издърпа чекмеджетата. Разрови с лявата си ръка купчината фино бельо, докато накрая намери онова, което й беше нужно в момента. Взе чифт дълги чорапи и внимателно се върна към леглото.

Седна отново и пристегна ранената си ръка. Преглъщаше сълзите, които извираха от очите й. Несръчно се опита да омотае чорапа около китката си в стегната превръзка. Пръстите не й се подчиняваха. Опита се да завърже краищата, но тъканта непрекъснато се изплъзваше. Накрая изпусна превръзката, която беше успяла да направи до този момент и чорапите паднаха на пода.

Ели си помисли, че започва да губи самообладание и спря за момент, за да събере мислите си. Опита се да диша дълбоко и равномерно, без да вдига здравата си ръка от раната. Чувстваше се замаяна, а не биваше да губи съзнание сега.

— К’во правиш?

Първият път, когато Джейсън влезе, без да почука, и й зададе този въпрос, тя си помисли, че той е груб и лошо възпитан малък негодник. Но сега, когато извърна глава и го видя застанал на прага, й се прииска да го прегърне.

— Джейсън, баща ти вкъщи ли е?

Той вдигна рамене и прекрачи прага. Ели бързо го спря.

— Не влизай!

Тя изви рамо и прикри ръката си от погледа му. Това не беше гледка, която малко дете би понесло.

— Джейсън, би ли изтичал вкъщи, ама много бързо. Намери баща си или госпожа Даркъс и им кажи да дойдат тук!

— Защо?

Ели навлажни устните си. Беше забравила влудяващия навик на Джейсън да разпитва безкрай за всяко нещо.

— Просто искам да говоря с някой от тях. Можеш ли да направиш това, което те помолих?

— Ама защо?

— Просто ги доведи, Джейсън. Моля те. — Ели беше готова да се разплаче. По тялото й пълзяха ледени тръпки, ала усещанията й нямаха нищо общо с хладния въздух, който влизаше през счупения прозорец. Навярно заради кръвоизлива кръвното й налягане бързо падаше. Сведе поглед. Пръстите на лявата й ръка бяха окървавени.

Когато отново вдигна очи видя, че Джейсън стои пред нея. Гледаше окървавената й китка и върху лицето му се беше изписало изумление.

— Ударила си се. — Изглеждаше заинтригуван и, слава богу, нямаше вид на особено притеснен. — Веднъж, когато си порязах коляното, тате ме превърза. Искаш ли да ти превърже ръката?

Ели кимна. Почувства облекчение и от очите й бликнаха сълзи. Беше започнала да мисли, че ще й се наложи да го увещава цял следобед.

Когато Джейсън се обърна и тръгна към вратата, мъжки глас извика името му отвън.

— Ето го тате — оповести момчето и изхвърча от стаята.

Миг по-късно Ели ги чу да влизат във вилата.

— Хайде, тате! — настоя Джейсън. — Тя иска…

— Нали ти казах да не идваш тук? Безпокоиш госпожица Смит! — студено го прекъсна баща му.

— Ама, тате, тя има нужда от превръзка! — възрази Джейсън и повлече баща си в стаята за ръката.

Ели погледна към него и направи опит да се усмихне. Навярно и преди го е чувствала, макар и несъзнателно, но едва сега си помисли за усещането за сигурност, което Линк създаваше около себе си. Паниката, която я завладя от момента, в който видя кръвта, сега с неговото пристигане изчезна. Твърдата линия на брадичката му и прямият поглед й подсказаха, че той е мъж, на когото може да разчита.

— Съжалявам, че Джейсън пак е идвал тук — започна той още от вратата. — Изплъзна се и избяга — усмихна се смутено Линк.

— Зарадвах се, когато го видях. Наистина имам нужда от превръзка — възрази Ели.

После се извърна така, че той да види ръката й.

Линк изненадано я погледна, без да каже нищо и усмивката бавно се отдръпна от лицето му. После направи няколко крачки и застана пред нея.

— Господи, какво се е случило?

Ели вдигна рамене. Сега, като си помислеше, цялата история с ножа, камъка и рамката на прозореца й изглеждаше съвсем идиотска. Не беше странно наистина, че той се отнася към нея като към „празноглава блондинка“. В някои отношения наистина беше такава.

Мъжът отмести тъмните си очи от ръката й към пода до леглото. Наведе се и вдигна ножа, който лежеше до краката й. А Ели беше притеснена повече от тъмното петно кръв върху килима.

— Съжалявам за килима. Зная, че беше нов.

Лицето на Линк беше пребледняло. Погледна я объркано.

„По дяволите, ами ако му прилошее сега?“ — помисли си Ели. Има хора, някои от тях са дори известни спортисти, които просто не понасят гледката на кръв.

— Наистина, това трябваше да се случи в банята. Тогава нямаше да стане цялата тази бъркотия — пошегува се Ели в опит да разведри атмосферата.

— Да — съгласи се той примирено. Силните му челюсти бяха стиснати и върху слепоочието му пулсираше малка вена. Но поне нямаше вид, че ще му прилошее. — Винаги съм мислил, че банята е предпочитаното за подобни неща място.

Тя нямаше възможност да схване смисъла на думите му, защото той обви раменете й с ръка и се опита да я изправи. Рязкото движение причини остра болка в ръката й и цялото й внимание беше насочено да не се поддаде на слабостта, която отново я завладя.

— Хайде да отидем до банята. Ще се опитам да те измия, за да те заведа до болницата. — Хвърли поглед към сина си. — Ти се прибери вкъщи и стой при госпожа Даркъс. Кажи й, че не знам кога ще се прибера.

* * *

— Много мило от твоя страна, че ме чакаш, но подозирам, че тук ще настояват да остана през нощта.

С лявата си ръка Ели безучастно опипваше пухкавото одеяло, което я покриваше. После почувства, че й прилошава и пръстите й застинаха неподвижно. Върху дясната й ръка имаше широка превръзка. Лента лейкопласт придържаше иглата на системата за кръвопреливане върху ръката й.

Линк не отговори и Ели продължи:

— Мразя тези места. Бих предпочела да се прибера.

Съзнаваше, че говори безсмислици, но беше толкова притеснена от присъствието на Линк, че не можеше да се овладее. Какво можеше да каже на човека, който вероятно беше спасил живота й? И то в момент, когато се чувстваше ужасно оглупяла?

Няколко часа по-рано Линк я беше довел в приемната на болницата. Преди да я прегледа лекар, трябваше да се попълнят хиляди формуляри. Цялата процедура беше безкрайно усложнена, защото Ели отскоро се беше преместила в Британска Колумбия и здравните й застраховки бяха изплащани в друга провинция. Най-накрая Линк успя да приключи с всички формалности. Но през цялото това време тя се чувстваше ужасно. Явно беше загубила много кръв, а и ръката я болеше непоносимо.

Навярно заради това по-късно, когато лекарят се опита да отпрати Линк вън от стаята, за да прегледа ръката й, преди да направи шевовете, Ели вдигна невероятен скандал. Вкопчи се в Линк със здравата си ръка и отказа да го пусне. В крайна сметка той беше принуден да остане и да присъства на цялата ужасна процедура.

— В болниците не е толкова лошо. Може би трябва да се съгласиш да останеш поне няколко дни — предложи той.

Ели се намръщи.

— Не мисля, че е необходимо. Утре всичко ще е наред. Държат ме тук само заради това — кимна тя към апарата за кръвопреливане.

Линк се поколеба, преди да заговори и тя го изгледа любопитно.

— Сигурна ли си, че… Че утре ще се чувстваш добре?

— Разбира се. — Все пак, трябваше да признае, че е развълнувана от вниманието и грижите му към нея. Изкушена беше да остане да лежи тук и да се преструва на фигурка от порцелан. Но за нещастие, грижите правеха Линк тъжен. — Утре ще бъда съвсем добре — увери го тя и се усмихна лъчезарно.

Той я изгледа изпитателно. В очите му се четеше съмнение, но когато отново заговори, смени темата.

— Снощи трябваше да ме почакаш. Когато госпожа Даркъс влезе при мен и ми каза, че си дошла, водех важен телефонен разговор. После щях да дойда.

— Не беше толкова важно. И не исках да те безпокоя.

Линк раздразнено стисна устни.

— Иска ми се да не ти бях казвал нищо. Признавам, наистина имам много работа, но нищо от онова, което върша, не е чак толкова важно. — Той плъзна поглед по превързаната й ръка и толкова продължително задържа очите си върху нея, та Ели си помисли, че сега сигурно обвинява себе си за случилото се. — Искам да ми обещаеш, че следващия път, когато имаш нужда да поговориш с някого, ще дойдеш при мен. Винаги ще намеря време да се видим. Можеш да бъдеш сигурна.

Ели се почувства завладяна от страстта в гласа му.

— Добре — съгласи се тя примирено.

Навярно Линк наистина се обвиняваше за случилото се, макар че беше съвсем излишно. Дори да бяха в по-добри отношения, тя едва ли би го помолила да отвори прозореца. Беше действала съвсем импулсивно, притеснена от горещината в спалнята. Наистина Линк нямаше вина.

Но преди да успее да му обясни всичко това, той продължи:

— Искам сериозно да си помислиш дали не трябва да останеш в болницата няколко седмици. Тук могат много да ти помогнат. Знам, че в момента изживяваш труден период. Имам предвид това, че си напуснала работа и всичко останало. И струва ми се, Клер намекна, че преди да дойдеш тук е имало някакъв мъж, с когото сте се разделили зле. Но не можеш да оставиш това да те съсипе. — Линк трудно прикриваше вълнението си. После се наведе рязко напред. Внимателно, за да не раздвижи иглата на системата за кръвопреливане, обхвана пръстите на ръката й и леко ги стисна. — Има хора, които не са безразлични към теб. Клер, Грег… аз самият. Животът ти има значение за нас.

Ели го слушаше и усмивката се отдръпна от лицето й. Притвори очи и мъчително преглътна.

— За какво говориш? — Видя, че отново е вперил поглед в превръзката на ръката й. — Да не мислиш… Не, нали не искаш да кажеш, че… Това, което се случи, наистина е глупаво, но не съм мислила да се самоубивам! Не счупих нарочно прозореца с онзи камък!

— Какъв камък? Какъв прозорец? Видях само ножа!

— И реши, че се опитвам да прережа вените си с него? — Едва сдържаше гнева си.

Той все още държеше пръстите й. Тя освободи ръката си и го погледна изпитателно.

— А не е ли така?

— Не ставай глупав! — Ели явно се забавляваше. — Просто се опитвах да отворя прозореца. Бил е боядисан затворен и аз използвах ножа, за да почистя боята, и понеже имах нужда от чук, взех камъка. Когато той се плъзна по дръжката на ножа, ръката ми просто излезе през стъклото. Не видя ли счупения прозорец?

Линк бавно поклати глава. Изглеждаше зашеметен, но отчуждеността, изписана върху лицето му, беше изчезнала.

— Когато видях всичката онази кръв и ножа в краката ти… Това беше единственото, което забелязах в стаята.

Очите му се взряха в лицето й и Ели откри, че гневът й стихва. Не можеше да му се сърди. Беше се натъкнал на… Не, по-скоро — беше се заблудил, достигнал до погрешно заключение, което, очевидно, много го беше разстроило. Каза й, че не е безразличен към нея. Не мислеше, че говори само за да я ободри. Каза го така, сякаш наистина имаше точно това предвид. Усмивка стопли сивите й очи.

Присъствието му я правеше щастлива и й внушаваше чувство за сигурност, затова остана безкрайно изненадана от внезапно обзелия го гняв. Мъжът рязко стана, отправи се с широки крачки към вратата, после се обърна, приближи се отново и сведе поглед към Ели.

— Защо не ми каза да оправя прозореца?

— Не исках да те безпокоя.

— Безпокоиш ме, независимо дали го искаш, или не. — Гласът му прозвуча остро и Линк се извърна с гръб към нея.

Ели не можеше да повярва на ушите си. Устните й потръпваха, докато се опитваше да скрие сълзите си. Линк извърна глава и видя изражението й.

— По дяволите! — ядно изруга той. После, сякаш поддал се на непреодолим импулс, положи ръце от двете страни на главата й и се наведе над нея. Целувката му беше решителна, страстна, неочаквана. Ели не беше подготвена за такъв обрат на нещата и се поддаде на внезапно обзелото я желание за взаимност. Устните й — меки, топли и нежни, жадно се впиха в неговите. Почувства бързите удари на сърцето му. Мъжът се задъхваше, когато откъсна устни от нейните и обсипа страните и клепачите й с меки ласкави целувки.

— Безпокоя се за теб, Ели. Ти дори не подозираш колко много се безпокоя за теб — прошепна той. — Мисля непрекъснато за теб, желая те, влудяваш ме.

Внимателно се подпря на лакти и обхвана главата й. Устните му отново докоснаха лицето й и дълго, дълго не се откъсваха. После вдигна глава и се взря в замъглените й от страст очи. Ели го желаеше и нежно го притегли към себе си.

— Мила, тук не е подходящото време и място за това. Сестрата може да влезе всеки момент и ще ме изхвърли. — Изправи се и се усмихна. После нежно погали ранената й ръка. — Няма да можеш да се грижиш добре за себе си, докато раната не заздравее. Утре ще те взема и ще те заведа у дома за няколко дни.

Сега като че ли събитията се развиваха прекалено бързо за нея. Настина, това ли искаше? Обичаше Линк — убедена беше в това, и все пак… Изведнъж се изплаши да направи следващата крачка. Ето оттук нещата с Кевин бяха взели лош обрат. Ако спеше с Линк, дали и той нямаше да я намери неподходяща, не задоволяваща го?

— Може би трябва да позвъня на Клер. Сигурно ще е по-добре, ако…

Видя, че лицето му се вкамени.

— Вече позвъних на Клер и й казах за случилото се. Не можеш да отидеш у тях. Къщата й е пълна с роднини от Онтарио. Допускам, че дори всекидневната ще бъде заета. Ще трябва да останеш с мен… освен ако не предпочиташ Илейн да се погрижи за теб. — После съзря изражението й и я изгледа остро. — Забравих. Ти не харесваш особено Илейн.

Ели трепна. Да, тя наистина не харесваше любовницата му. Ако Илейн наистина е негова любовница, притеснено си помисли тя. Въпреки че я защищаваше, той не се отнасяше към нея като към своя любовница. При това възможно ли беше Линк да я целува по този начин, да я кани в дома си, ако беше обвързан с друга? Не приличаше на този тип мъже.

Вдигна поглед към него. После изведнъж се почувства безкрайно изморена. Действието на местната упойка, която лекарят беше използвал, докато направи шевовете върху ръката й, явно беше преминало, защото сега разрезът болезнено пулсираше. Не знаеше какво да мисли, какво да каже на Линк.

Накрая той прекъсна настъпилата тишина.

— Това не беше покана да споделиш леглото ми, Ели. Само домът ми. Докато ръката ти заздравее. Ако не ти е приятно, можеш да откажеш.

Извърна се и тръгна към вратата.

— Линк! — извика Ели след него.

Той се извърна и я погледна изпитателно. Веждите му бяха въпросително повдигнати. Тя навлажни устни.

— Ако предложението ти все още е в сила, бих искала да остана при теб.

— Да, в сила е — каза той с равен глас, без да дава израз на чувствата си.

— Тогава… Благодаря ти.

— Ще те взема утре сутринта.

После се извърна и излезе от стаята. Ели лежеше вперила поглед в тавана, прекалено смутена, за да подреди хаоса от мисли и чувства, който бушуваше в нея.