Сандра К. Роудс
Ирония на съдбата (3)

Трета глава

Падаше здрач, когато Ели незабелязано се измъкна от шумния хол и излезе на терасата. Прогонени от нощния хлад, гостите на Клер се бяха оттеглили в къщата, но минути по-късно вътре вече беше задушно.

Ели се облегна на перилата и се взря в нощта. Наслаждаваше се на самотата. Не беше трудно да играе ролята на глупава блондинка днес, може би защото не беше нужно да се преструва. Просто отговаряше с по някоя безсъдържателна реплика, когато нямаше представа от нещата, за които ставаше дума. Не разбираше от хокей, риболов или от цените на ягодите. Рядко гледаше телевизор, не четеше романи. До тази вечер не се беше замисляла колко тесни са интересите й. Докато работеше в института, разговорите на събиранията, които посещаваше, бяха неизбежно свързани с компютри, математика, наука. Дори с Кевин рядко засягаха по-обикновени теми.

Но най-странното беше, че планът на Клер като че ли работеше. Наистина, Ели никога не беше пренебрегвана на партита, но хората бяха склонни да се отнасят към нея с уважение, доста резервирано. А тази вечер тук се чувстваше наистина топло приета от приятелите на Клер. Вече получи няколко покани за обед или разходка по магазините. А що се отнася до мъжете — лека усмивка заигра върху устните й — Ели никога не се бе чувствала обградена с повече внимание и грижи, никога капризите й не са били задоволявани с такава готовност. Не й беше безразлично. Навярно и желанието й да се уедини се дължеше на женски инстинкт. Можеше да вземе своя почетен ескорт. Почувства нечие присъствие зад себе си. Навярно не беше успяла да се измъкне незабелязано от своите ухажори. Бавно се обърна. Облегнат на стената, Линк Съмървил не откъсваше очи от нея. Любопитството му беше ненатрапчиво, но Ели внимателно го погледна. Той не беше сред горещите й почитатели тази вечер и тя не го винеше. Меко казано, първите й две срещи с него не предвещаваха нищо добро. И защо сега беше тук, при нея?

— Студено е. — Думите й прозвучаха глупаво. До този миг не беше усетила ветреца, който полъхваше откъм океана, но и не бе почувствала присъствието на Линк. — Предпочитам да се прибера.

Отдръпна се от перилата, но Линк тръгна към нея.

— Исках да поговорим.

Въпреки че помежду им имаше доста разстояние, Ели трябваше да си наложи да не опре отново гръб в перилата. Закова поглед на височината на брадичката му. Ризата на Грег явно беше твърде тясна за него и платът беше плътно прилепнал към силните му рамене с добре очертани мускули. Присъствието му я изпълваше със странно усещане. Тя не беше особено податлива към чара на другия пол. Връзката й с Кевин беше лишена от страст. Тя я беше приела, защото й се струваше, че е нормално между тях да възникне нещо повече от обикновено приятелство между колеги. Същото беше и със секса, ако разбира се, случилото се беше секс, горчиво си помисли тя. Линк прекъсна мислите й.

— Тази вечер си различна.

Ели бавно вдигна поглед.

— Така ли? — Сви рамене. — Навярно защото миналата седмица бях мокра до кости. — Дори да не беше дъждът, тя знаеше, че тази вечер пак би изглеждала различна. Но разбира се, сега не би го признала. Беше пропиляла твърде много време и средства за външността си и това й се струваше израз на отблъскваща суета.

— Сигурно е от дъжда — замислено, повтори той. Докосна златистия кичур, паднал върху лицето й. — Но като че ли „котенцето, загубено в дъжда“ ми харесваше повече — промърмори, сякаш на себе си Линк. Прокара длан по бузата й и Ели напрегнато застина. Той бързо отдръпна ръка.

Тя се извърна и впери поглед в пролива. Луната изплува отвъд хоризонта и обля океана със сребърни лъчи. Близостта на мъжа изпълваше Ели с особено усещане. Отново се учуди, че той е при нея. Първото впечатление, което беше оставила у него, беше ужасно и тя беше убедена, че той ще направи всичко възможно, за да бъде винаги на безопасно разстояние от нея. Плъзна бърз поглед към него. Беше ли възможно въпреки всичко той да я харесва? Беше я нарекъл красива. И сега като че отново потвърждаваше думите си. Ели бе твърде предпазлива след връзката си с Кевин, но онова, което изпитваше в момента, беше ново за нея и събуждаше любопитството й. Мъжете обикновено не търсеха док тор Смит, за да флиртуват с нея. Ако сега той поиска да я целуне, как трябва да реагира?

— Клер спомена, че възнамеряваш да прекараш лятото тук и търсиш квартира под наем.

Ели отново го погледна. Явно беше склонна да си измисля какво ли не. Той изглежда нямаше намерение да целува, когото и да било. Пое дълбоко дъх.

— Да, така е.

— Имам малка вила. Клер знае, че търся наемател, сигурно ти е споменала.

Нима й предлагаше да наеме вилата?

— Как изглежда?

— Нищо особено — бързо каза той. — Само няколко стаи. Живях в нея, докато построят къщата. Всъщност във вилата няма удобства.

Не го бива много за търговец, помисли си Ели. Реши, че все пак няма да е лошо да я разгледа, но той прекъсна мислите й.

— Не е подходяща за теб. Реших да те предупредя, в случай че Клер настоява да я видиш. Просто да не си губиш времето.

— О, не мисля, че ще ми отнеме много време, ако реша да я разгледам — отговори разсеяно тя. — В случай че Клер настоява, разбира се…

— Нали ти казвам, няма да се чувстваш добре там — прекъсна я Линк. — При това вече не съм сигурен, че ще я дам под наем.

Е, да, тя нямаше мозък, за да разбере дори това. Когато заговори отново, тонът й беше леден.

— Нали не искаш да кажеш, че не желаеш да я дадеш на мен?

Като че ли за момент той се поколеба.

— Не е нищо лично. Аз прекарвам доста време във Ванкувър. Имам икономка, която се грижи за сина ми, когато пътувам, и затова искам да дам вилата на някого, на когото тя би могла да разчита в случай на нужда.

— А на мен тя не може да разчита!

Той като че ли не я чу.

— Госпожа Даркъс е чудесна, но темпераментна. Трудно понася глупости и ще бъде по-добре, ако във вилата живее някой, който умее да се грижи за себе си.

— Искаш да кажеш, че съм глупачка, която не може да се грижи за себе си? — Ели не се опита да прикрие раздразнението си. — Трогната съм от комплимента. — Извърна се и тръгна към къщата, но той я хвана за раменете и я обърна към себе си.

— Лошо се изразих, прощавай. Не исках да те нагрубя.

Горещите му длани изгаряха кожата й. Ели опита да се освободи и отстъпи назад. Когато отново заговори, дланите му все така плътно обгръщаха раменете й.

— Виж, ти си привлекателна, очарователна жена, с много положителни качества, убеден съм в това. — Гласът му звучеше нежно. — Но искам във вилата да живее някой по-самостоятелен.

— А какво знаеш ти за моята способност да се справям сама? — настоя тя, макар че нямаше представа защо продължава спора.

— Мисля, че мога да направя някакви предположения — сухо отвърна той.

Ели почувства, че се изчервява и гневно стисна устни. Като че ли на друг не би могло да му се случи да свърши бензина!

— Някои жени се нуждаят от повече грижи — продължи той. — В това, разбира се, няма нищо лошо, и аз съм убеден, че за повечето от мъжете, които са тук тази вечер, би било истинско удоволствие. Но аз нямам време. Не мога да вървя след теб, а ако ти наемеш вилата, точно това ще трябва да върша. Ти си от хората, които непрекъснато си губят ключа и които сутрин не могат да запалят колата си. А аз наистина нямам време за теб.

— Не ми е нужно твоето време. — Ели се опитваше да говори твърдо, но всъщност думите му съвсем не бяха далеч от истината. На семейството, което наемаше съседния апартамент, често им се налагаше да я измъкват от какви ли не ситуации. — Не ми е нужно — повтори тя и се опита да потисне внезапно обзелото я желание да заплаче. Защо трябва да се разстройва заради мнението му? Освободи се от прегръдката му и се извърна.

— Съжалявам — продължи Линк зад гърба й. — Само се опитах да ти обясня в какво положение съм. Знам, че прозвуча грубо, но не исках да те обидя. — Тя не отговори и той разтревожено продължи: — Не плачеш, нали?

Ели почувства, че ръцете му несигурно докосват раменете й и се опита да преглътне сълзите. Линк промърмори ново оправдание и се опита да я погледне в очите. В същия миг някой запали осветлението на терасата.

— А, ето къде сте се скрили! — каза Клер и се присъедини към тях. — Какво става тук? Или не бива да питам?

Само да знаеше! Ели се опита незабелязано да изтрие сълзите си. За нейна изненада Линк се отдръпна и сянката му падна върху лицето й. Хвърли бърз поглед към нея, преди да заговори.

— Ставаше дума за моята вила. Може би Ели ще я наеме.

Ели вдигна объркан поглед към него, а Клер ги обсипа с порой от радостни възгласи:

— Това е великолепно! Вилата на Линк е само на няколко мили оттук и ще бъдеш съвсем наблизо. Още утре ще обмислим преместването ти. Имам толкова излишни съдове и неща, които можеш да вземеш. Чакай да видя…

— Клер? — Грег застана на вратата към терасата.

— Имаш нужда от помощ ли? Идвам след малко.

— Върви, Клер — предложи Линк. — Ние ще се разберем.

Когато останаха сами, той отново се обърна към Ели.

— Защо промени решението си? — изпревари го тя.

В първия миг Линк не каза нищо, после приглади яката на ризата си.

— За бога, не ставай досадна!

Ели го изгледа неприязнено, когато той се обърна и тръгна към къщата.

— Допускам, че дори през ум не ти е минавало, че аз бих могла да откажа да наема скъпоценната ти вила? И че държа да бъдеш мой хазяин, точно колкото ти държиш да стана твоя наемателка?

Той рязко се обърна към нея.

— Добре, тогава можеш да съобщиш решението си на Клер.

Раздразнена, Ели се запъти към къщата. Клер вече бе обзета от ентусиазъм и навярно нищо не би било в състояние да я убеди, че Ели не иска да наеме вилата на Линк.

Младата жена направи няколко крачки, но той отново я задържа.

— Ели. — Тя се извърна и видя в ръката му носна кърпа. — Гримът ти. Приличаш на миещо се мече — опита да се пошегува. — Може би трябва да се избършеш, преди да влезеш.

Пъхна кърпата в ръцете й и си тръгна. Преди да се отдалечи, устните му сякаш случайно докоснаха бузата й.

Ели наистина не искаше да се премества във вилата на Линк Съмървил, но три седмици по-късно, за своя изненада, откри, че прави точно това. Клер и Грег очакваха гости и присъствието й в дома им би ги притеснило. Все пак имаше доста къщи, давани под наем, и тя би могла да накара Клер да разбере нейното нежелание да живее във вилата на Линк. Но сама не можеше да си обясни защо не направи и най-малко усилие. Дори Клер да не разбереше, Ели отдавна вече беше минала възрастта, в която можеше да се заблуждава. От момента, в който напусна университета, тя пое съдбата си в свои ръце. Дотогава родителите й планираха живота й. Те избираха предметите, които изучаваше в училище, записваха я в специализирани лагери по математика и компютри през ваканциите. Отново те бяха на мнение, че след дипломирането си трябва да започне да се занимава с преподавателска дейност в някой от големите университети в източните щати. Тогава Ели им се противопостави. Изследователската работа я интересуваше несравнимо повече. Но докато институтът беше високо ценен в академичните среди, широката общественост дори не подозираше за съществуването му. И за семейство Смит изобщо не би било престижно дъщеря им да започне работа в подобен институт. Те биха избрали за нея преподавателско място в авторитетен университет.

Скандалът, който предизвика непоколебимото й решение сама да решава бъдещето си, отшумя. В началото родителите й я обградиха със студенина. Искаха да накажат непокорство й. Но когато тя си създаде име и пресата вече я споменаваше, майка й и баща й започнаха да правят опити отново да я привлекат към семейството. По онова време Ели много по-добре разбираше техните съображения, но предпочете да запази независимостта си и рядко ги посещаваше. За тях тя беше толкова от значение, колкото кадилакът им или елегантната им къща с плувен басейн в задния двор. Дете с блестящо образование и висок интелект беше белег на високо обществено положение, а Ели никога не би се върнала вкъщи, за да бъде показвана по техните коктейли или водена по сбирки като добре дресирана маймунка.

Родителите й не бяха доволни от нея, когато работеше в института и живееше в удобен апартамент. А сега тя беше без работа, живееше от спестяванията си и през лятото щеше да разполага с удобства, чиято примитивност напълно оправдаваше притесненията на Линк.

Наистина в къщата имаше течаща вода, но това не разсейваше потискащото усещане, което интериорът създаваше. Първият етаж се състоеше от всекидневна и кухня, свързани помежду си, спалня, която едва бе побрала тясно легло, и малка баня. Кухненският бокс беше отделен от всекидневната с дървен плот, скрит зад парче избеляла басма. Подът беше от шперплат, а таванът — от пластмасови панели и изолация от фибростъкло, която прозираше през дървените греди. В кухнята имаше груба ръчно скована стълба, която водеше към недовършения горен етаж.

Ели си мислеше, че ако се сложат мебели и може би един-два килима, нещата може би нямаше да изглеждат толкова зле. Слезе от колата и за миг остана загледана в панорамата, която се разкри пред нея. Вилата беше разположена върху скален нос над стръмен бряг и от него се разкриваше невероятен изглед към морето и островите. Ели пое дълбоко дъх. Каквито и да бяха недостатъците на новото й жилище, околността беше истински рай.

Извърна се към къщата и леко подскочи. Линк Съмървил стоеше облегнат на страничната греда на отворената врата и не откъсваше поглед от нея.

— Изплаши ме!

— Съжалявам — каза той с тон, който не подсказваше ни най-малко съжаление. — Кранът в кухнята капеше и минах да го затегна.

Вместо да изпита благодарност, Ели почувства, че я обзема растяща нервност. Ролята й на глупава блондинка мина добре единствено пред Линк и тя с раздразнение си помисли, че все пак той открива зачатъци на интелект у нея, щом не е сменил крана с по-прост модел. А не виждаше повод за гнева си. Тя дори не се интересуваше от него. След партито у Клер излизаше с различни мъже. Никой не се отнасяше с нея като с пълна глупачка. Никой, освен Линк. Сега той гледаше над рамото й към колата.

— Значи си готова да се нанесеш още днес?

Ели кимна и проследи погледа му. На задната седалка почти до тавана бяха натрупани чанти и кашони. Сред тях беше и Харолд. Грижливо опакован в кашон с меко подплатени стени. Харолд беше много специална персона, която Ели в изблик на добро настроение наричаше Хал. Хал беше модерен компютър „Компак“ с 4 мегабайта оперативна памет, твърд диск с големина 420 мегабайта и математически копроцесор. Почти й се прииска да го покаже на Линк. Той разбираше от компютри. Клер й беше казала, че Линк притежава фирма за софтуерни продукти във Ванкувър. Щеше да промени мнението си за нея, ако можеше да се убеди във възможностите на Харолд.

— Донесох повечето неща. По-късно Клер ще дойде с всичките съдове и покривки, които събра за мен.

— Добре. Тя нали ти предаде да не се притесняваш за мебелировката. Казах й, че ще се погрижа за най-необходимото.

— Да, каза ми.

Това я беше учудило. Линк явно беше показал, че не желае да се занимава с нея, а после сам предлагаше да мебелира вилата. Но тя си помисли, че би могла да отиде до най-близкия вехтошарски магазин и да купи мебели втора употреба.

— Не си идвала, откакто започна ремонтът, нали? Ела да разгледаш.

Той отстъпи назад. Ели направи няколко крачки и застина. Вътрешността беше променена до неузнаваемост. Таванът и стените бяха прясно боядисани в екрю, а голият под сега беше покрит с перленосив килим. А що се отнася до старите мебели, които тя очакваше да види… Във всекидневната имаше нов диван, тапициран с пепеляворозова дамаска и две широки кресла в дамаска на големи цветя в същия розов нюанс. Из стаята бяха разпръснати полирани махагонови масички с месингови настолни лампи. Ели объркано вдигна поглед към Линк. Изглеждаше невероятно той да е направил всичко това за нея.

— Аз… Не знам какво да кажа. Прекрасно е. Трябва да си…

— Няма никакъв проблем. — Той раздразнено сви рамене. Изглежда думите й го объркаха. — И без това, преди да дам вилата под наем, трябваше да я пооправя. А сега, като си тръгнеш, ще ми бъде по-лесно да намеря нови наематели. — Той се обърна и се отправи към кухнята.

Ели прехапа устни. Разбира се, че не беше направил всичко това за нея. Как можеше да бъде толкова наивна! И все пак…

Погледът й спря на мястото, където преди беше кухненският плот. Сега там имаше скрин с етажерки. Беше променена и цялата кухня. Наистина бе положил доста усилия!

— И все пак благодаря ти. Аз бих живяла тук и при предишната мебелировка, но сега е наистина фантастично!

— Е, радвам се, че ти харесва. — В гласа му се прокрадна раздразнение. — Ела да видиш тук.

Макар да знаеше, че го притеснява, Ели не можа да прикрие възхищението си от кухнята — миниатюрна, но много удобна, с блестящи плотове и електрически уреди. Крановете в банята бяха от слонова кост. Линк изглежда вече беше възвърнал самообладанието си. Когато видя изящната английска бродерия върху покривката на леглото и завесите в спалнята, Ели се извърна към него.

— Знам, страхотно е — изпревари я той саркастично.

— Аз… Всичко тук е толкова… — Ели пламна и вдигна рамене, без да знае как да продължи.

— Свършиха ли ти се прилагателните най-после. — В гласа му се долавяше неприкрито облекчение.

Ели сведе очи и погледът й падна върху леглото.

Потръпна, когато си представи, че… Обърна се отново към мъжа и видя, че той не сваля поглед от лицето й. В очите му проблясваха дяволити пламъчета и на нея й се стори, че Линк е прочел мислите й.

— Има по-добър начин да ми покажеш колко много харесваш онова, което направих тук. — Ели озадачено го изгледа и леко се намръщи, когато той пристъпи към нея. Отново ли се шегуваше? — По-добър начин — повтори той. Протегна ръце и обгърна раменете й. — Много, много по-добър начин. — Гласът му заглъхна, когато сведе глава и устните му се впиха в нейните.