Сандра К. Роудс
Ирония на съдбата (12)

Дванадесета глава

Линк беше променен. Пребледнял и с бръчки около очите. Изглеждаше преуморен и пренапрегнат. Беше и отслабнал.

— Няма ли да ме поканиш?

— Да, разбира се.

Ели смутено отстъпи назад. Той изглеждаше влудяващо привлекателен. Все още го обичаше!

Линк седна на креслото и Ели се настани срещу него. Настъпи мъчителна тишина.

— Имам среща след няколко минути — най-после събра смелост да каже Ели. — За какво искаше да говорим? — Вдигна предпазливо поглед към него.

Той изглеждаше не по-малко объркан.

— Хубав хотел, нали? — Мъжът обходи с поглед стаята. — Тук съм заради конференцията. Започнала е преди няколко дни, но успях да пристигна едва сега.

Едва ли беше дошъл в стаята й, за да провери дали се е настанила добре. Все пак той беше тук и имаше неща, които тя беше нетърпелива да разбере.

— Как се чувства Джейсън в новото училище?

Линк разсеяно прокара длан по лицето си.

— Права беше. Той не е щастлив. Идвам от Монреал. Мисля, че трябва да го прибера отново вкъщи.

Какво би могла да му каже? Винаги, когато се сещаше за Джейсън, се надяваше, че е сгрешила и че той се чувства добре в училището, далече от баща си. Сега, когато се оказа, че опасенията й са били оправдани, не й оставаше нищо друго, освен да се радва, че Линк е осъзнал грешката си и няма да го остави още дълго в Монреал.

— Допуснах много грешки. — Гласът му я изтръгна от унеса й. — Сгреших, че го изпратих в Монреал, сгреших, че отпратих и теб, Ели. Липсваше ми. Когато си тръгна, бях много притеснен. Клер ми каза за бележката, която си й оставила. Страхувах се да не ти се случи нещо. Шофирала си с болна ръка. Глупаво беше да бягаш по този начин, Ели.

— Нямах избор. — Не успя да прикрие горчивината в гласа си. — Ти искаше да си тръгна. А после дори не направи усилие да ми се обадиш.

— Права си, разбира се. — Линк нервно сви юмрук. — Но тогава това изглеждаше единственото възможно решение. Нещата между нас не вървяха.

— Казах ти, че те обичам.

— Да. И затова ми беше още по-трудно да те отпратя.

— Тогава защо го направи?

— Трудно е да обясня. — Той вдигна поглед. Очите му изглеждаха почти черни. — Първата ми съпруга, Натали… Бракът ни беше много старомоден. Оженихме се съвсем млади. Тя беше прекрасна домакиня. Умееше да върши всичко.

— Разбирам — промърмори Ели, когато той отново замълча.

Натали Съмървил явно е била съвсем различна от нея самата. Никога не успяваше да създаде илюзията, че е добра домакиня. Най-малко у него. Той го е разбрал и затова сложи край на взаимоотношенията им. Търсил е жена като Илейн.

Изгледа го с любопитство. Все още стоеше с гръб към нея. Винаги бе проявявал любезност. Може би по този начин искаше да й съобщи за сватбата си с Илейн и да я накара да разбере съображенията му.

— Закъснявам за срещата си — нетърпеливо каза тя и скочи от креслото. Потисна желанието да се разплаче. — Боя се, че трябва да си тръгнеш.

— Как така да си тръгна? — Линк се извърна и върху лицето му се изписа смущение. — Все още не съм…

— Линк! — прекъсна го грубо Ели. — Не желая да слушам. Разбрах! Бил си женен за истински образец на женското съвършенство и домакинския талант и сега си открил още един в лицето на Илейн! Добре, радвам се за теб!

— Мислиш, че ти разказах всичко за Натали, за да ти обясня, че ми е необходима съпруга като нея? И че тази съпруга е Илейн? Ели! — Той приближи до нея, прегърна я през раменете и се опита да извърне лицето й към себе си. Докосването му я накара да избухне в сълзи. — Не съм се женил за Илейн и никога не съм мислил подобно нещо. — Притисна главата й до гърдите си и нежно я залюля. — Откъде ти хрумна подобна идея? Познавам Илейн отдавна, но никога не съм гледал на нея като на бъдеща съпруга. Тя няма много приятели и затова понякога прекарвахме свободното си време заедно.

Когато най-после достигнаха до съзнанието й, думите му разсеяха всички нейни страхове. Искаше й се да остане завинаги така, в прегръдките му, но той я хвана за раменете и леко я отдалечи от себе си.

— Чуй ме сега, Ели!

Не искаше да слуша повече обяснения. Когато дойде тук, той каза, че я е отпратил, защото не вярвал връзката им да има бъдеще. Какво тогава се е променило? Ели отстъпи назад.

— Не съм като първата ти съпруга, Линк. Не мисля, че бих могла да бъда. Не съм създадена да бъда домакиня.

— Не искам това от теб! Изслушай ме! Обичах Натали. Когато тя почина… бях разстроен, но дълго преди това… бракът ни не вървеше. Имах нужда от нещо повече от чиста къща, добра храна и топло легло. Натали ме отегчаваше. Отпратих те, защото се опасявах, че ако взаимоотношенията ни се задълбочат, ще се повтори ситуацията от първия ми брак. Все още малко се страхувам от това.

— Не разбирам — поклати глава Ели.

Преди той да продължи, някой почука на вратата. Линк отпусна ръце.

— Мисля, че е по-добре да отвориш.

Ели кимна. Пред вратата стоеше пиколо.

— Доктор Смит? — Тя кимна. — Това писмо беше оставено за вас на рецепцията.

Ели пое белия плик. Неочакваното почукване на вратата я бе върнало към действителността.

— Господи! Имах уговорена среща! — Без да погледне Линк, тя нервно разкъса плика. — О, добре… отложена е — рече, докато разчиташе подписа. После стреснато вдигна поглед към Линк. — Ти си „Арагон софтуер“?

— А ти си доктор Е. Дженингс Смит?

Изненадата в гласа му я стресна. Тя не мислеше, че все още е възможно Линк да я смята за „празноглава блондинка“. Явно не беше подготвен и разкритието го беше вбесило.

— Разбира си, че съм аз — засмя се тя, но изражението му все така не предвещаваше нищо добро.

— Наистина никога не бих допуснал, че доктор Смит е празноглавата блондинка, която срещнах миналото лято. — Той плъзна поглед по тялото й.

— Клер не ти ли каза?

— Не, не ми каза! Сигурно много сте се забавлявали, задето ме превърнахте в пълен глупак! — Мина покрай нея и се отправи към вратата.

— Да, върви по дяволите! Махай се оттук! — изкрещя тя. — И ти си като всички останали. Не можеш да понесеш мисълта, че една жена може да бъде по-умна от теб!

— Грешиш, скъпа! Миналото лято поисках да се разделим, защото реших, че си толкова тъпа, та можеш да превърнеш живота ми в ад!

Впериха гневни погледи един в друг. Раздразнението на Ели внезапно се разпръсна.

— Мислеше, че съм прекалено глупава, за да бъда твоя съпруга? — прошепна тя.

— Да, прекалено глупава.

Останаха за миг втренчени един в друг, после внезапно избухнаха в неудържим смях.

— Прекалено глупава?

— Да, доктор Смит. Страхувах се да не допусна същата грешка като в брака ми с Натали. Не можех за нищо да говоря с нея, тя не разбираше и половината от онова, което й казвах.

— Аз… аз… Мислех, че няма да искаш да имаш нищо общо с мен, ако разбереш…

— Ако разбера, че си умна?

Ели кимна.

— Всъщност бях много заинтригувана онази вечер, когато ми разказа за програмата, която разработваш. После издирих компанията, конструирала ехолота и използвах техните данни в моята програма.

— Така ли? — Той я изгледа замислено. — Значи затова постигаш голяма точност. — В очите му проблеснаха дяволити пламъчета. — Ами шахът? Наистина ли не можеш да играеш шах?

— Мога — призна тя и силно се изчерви. — Имам дори гросмайсторска степен.

Той приближи до нея и нежно я прегърна. Устните му бяха топли и настоятелни.

— Защо се карахме? Наистина ли не вярваше, че бих могъл да те обичам, ако знаех колко си интелигентна! Значи ли това, че нямаш особено високо мнение за мен?

— Трябва да ме разбереш. — Ели се отдръпна. — Мъжете обикновено реагираха така… Всички, с изключение на един…

— Онзи, с когото си имала връзка, преди да дойдеш на остров Ванкувър? Обичаше ли го? — В гласа му се прокраднаха нотки на ревност.

— Не, всъщност не… — Думите й бяха прекъснати от острото иззвъняване на телефона. Ели хвърли изплашен поглед към часовника. — О, по дяволите! Тази вечер в осем трябва да изнеса доклад! А дори не съм облечена! — Впери безпомощен поглед в Линк.

— Спокойно! — Линк вдигна слушалката. — Да? Да, доктор Смит е тук. Да, да… Беше задържана, но след няколко минути ще бъде при вас. — Затвори телефона и се обърна към Ели. — Организаторите на конференцията. Интересуват се дали не се случило нещо.

— По дяволите! Винаги ми се случват такива неща! Едва ли ще ме поканят отново да изнеса лекция.

— Разбира се, че ще те поканят! Имаш извинение за закъснението си. Не се сгодяваш всеки ден, нали?

* * *

Делегатите на годишната конференция на Националната асоциация на компютърните програмисти неспокойно се оглеждаха. Основният доклад на вечерното заседание закъсняваше. Най-после вратата зад катедрата се отвори и влезе младо момиче с разрошени руси коси и блестящи сиви очи. Аудиторията нервно зашумя. Ето, това е най-вероятно секретарката на прочутата доктор Смит, която ще съобщи, че лекцията се отлага.

Но водещият въздъхна облекчено — скромният запас от анекдоти, с които забавляваше аудиторията в случаи като този, вече се изчерпваше.

— Уважаеми дами и господа, позволете да ви представя доктор Елисън Дженингс Смит.

Ели застана зад катедрата и изчака току-що влезлия мъж да заеме мястото си на първия ред. По устните й се плъзна свенлива усмивка. Той й отвърна с окуражително кимване и Ели сведе очи към бележките си. После вдигна глава и самоуверено заговори.