Сандра К. Роудс
Ирония на съдбата (2)

Втора глава

— Не зная… Чувствам се като разсъблечена — рече Ели.

Блуза с дълбоко деколте, съчетана с широка клоширана пола на големи цветя. Тоалетът й беше съвсем различен от строгите семпли дрехи, които обикновено носеше. Огледа се критично. Изглеждаше… Да, точно така, изглеждаше чувствена и порочна.

— Изглеждаш страхотно! — увери я Клер. — В тези дрехи създаваш усещане за странна смесица между малко непорочно момиче и чувствено котенце.

Ели се намръщи — „чувствено котенце!“ — а Клер я оглеждаше с присвити очи и изражение на вдъхновен художник.

— Затвори отново клепачи, искам да подсиля грима.

Ели покорно затвори очи и се замисли дали да не се измъкне незабелязано и да си измие лицето, преди да се появи пред гостите? Или пък да зареже всичко и да се скрие? Но Ели знаеше, че не може да направи това, независимо че ужасно се страхуваше от предстоящата си поява пред неженените познати на Клер. Приятелката й беше организирала събирането специално заради нея, и това й струваше много усилия, а освен това през последната седмица не се отделяше от Ели. Суетеше се и я докарваше, сякаш беше пудел, когото готвеха за особено важна изложба. Само че пуделът не би бил и наполовина изплашен колкото нея.

— Сега можеш да си отвориш очите. Само още малко пудра върху носа и после ще те оставя да се обърнеш и погледнеш.

Ели се приготви да обсипе усилията на приятелката си с куп комплименти без значение колко ужасно изглежда. Клер беше изключително любезна и макар Ели да не бе във възторг от идеята да се появи пред куп непознати натруфена като „дамата на вечерта“, не желаеше да обиди приятелката си.

Усмивката беше върху лицето й, когато Клер обърна стола към огледалото. Невероятно! Ели изненадано се взря в отражението си. Беше убедена, че Клер е изсипала половината грим от кутията върху лицето й, но ефектът беше съвсем естествен и много приятен. Едва загатнатите виолетови сенки върху горните й клепачи придаваха мистериозен морен оттенък на сивите й очи, миглите й изглеждаха неизразимо дълги. Лекият прасковен руж върху скулите подчертаваше съвършения овал на лицето й, устните й горяха — плътни и съблазнителни. Вчера беше отчаяна. Клер я завлече на фризьор и поръча да подстрижат дългата й права коса и да й направят нова, елегантна, съвсем небрежна прическа. Струваше й се, че изглежда ужасно. Ала сега си помисли, че късите златисти кичури я правят млада, лекомислена и… сексапилна.

— Какво ще кажеш? — нетърпеливо попита Клер.

— Като че ли не съм аз. — Ели с усилие откъсна очи от огледалото.

— Разбира се, че си ти. Твоето ново „аз“. Без дъх ще останат, като те видят.

Ели отново се обърна към огледалото. Когато непознатият я нарече красива, тя беше толкова поласкана, макар че дълбоко в себе си не му повярва. Сега, когато разглеждаше лицето си в огледалото, реши, че може би в думите му все пак има зрънце истина. Клер въздъхна и Ели вдигна поглед. Навярно след последната мазка с четката върху тавана на Сикстинската капела Микеланджело е имал същото изражение. Ели едва потисна смеха си.

— Знам точно от кого имаш нужда — унесе се в мечти Клер. — Линк Съмървил се премести тук миналата есен. Вдовец е и всички неомъжени жени, а и доста от омъжените, го преследват. Мисля си, че само като те погледне, ще престане да бяга.

Доброто настроение, обзело Ели, отстъпи пред смразяващия хлад. Думите на Клер внезапно й припомниха целта на всички тези приготовления.

— Виж, Клер — гласът й звучеше несигурно, — ти направи истинско чудо с мен, но въпреки че изглеждам по-добре, не мисля че съм такъв тип. Не съм фаталната жена. Този Линк, или както там му беше името, и всички онези неженени мъже, които си поканила… — Ели поклати глава. — Дори да са привлечени от моето ново „аз“, какво бих могла да направя? Няма да знам какво да им кажа.

— Ще измислиш нещо. — В гласа на Клер не се прокрадваше и сянка от съмнение. — Само не започвай да говориш за компютрите и алгоритмите, с които ти е пълна главата.

— Но това е единственото нещо, за което мога да говоря. — Извърна се към огледалото и отново поклати глава. — Доста мислих през изминалата седмица… И всичко, което се случи между Кевин и мен, нелепата идея да се омъжа… Е, добре, бях като обезумяла, но сега всичко е отново на мястото си. Мисля, че наистина трябва да започна да търся нова работа. Въпреки всичко, от института ми дадоха добра препоръка и няма да е трудно. Моята кариера е моето бъдеще и трябва да мисля само за това. Не съм създадена за семейство.

— Не ставай глупава — прекъсна я Клер. — Каза че ще потърсиш къща под наем наоколо. Сега си изплашена и опитваш да се измъкнеш.

— Не виждаш ли, че всичко това — Ели кимна към отражението си в огледалото — е загубено време? Да предположим, че някой мъж наистина реши, че съм привлекателна. Не мога да бъда глупава блондинка до края на живота си! Какво ще стане, когато той разбере всичко за мен? Ще ме зареже. Мъжете не понасят умни жени. Знам това от опит.

— Ще престанеш ли да бъдеш толкова черногледа? Ако той наистина те обича, всичко това ще бъде без значение.

— Любовта побеждава всичко? — Ели се опита да бъде цинична, но когато видя изненадания поглед на Клер, въздъхна примирено. Е, за няколко седмици ще се опита да изиграе ролята, която двете с Клер измислиха. Кевин й беше дал ценен урок и сега едва ли беше в състояние да погледне сериозно на плановете на Клер.

— Добре — усмихна се тя. — Поне ще опитам.

Ако съдеше по количеството храна, което приготвяше Клер, Ели имаше пълното основание да заключи, че приятелката й е поканила цялата Седма флота на своето парти. А освен всички димящи тенджери й тигани, навън на скара се печеше и огромна сьомга.

— Сигурна ли си, че с нищо не мога да ти помогна? — Чувстваше се виновна, че остави целия ангажимент около приготвянето на вечерята на Клер, но нейните кулинарни умения бяха ограничени.

— Всичко е наред. Скоро вечерята ще бъде готова. — Докосна пламналото си от горещината лице и се намръщи. — Но би могла да наглеждаш ястията, докато отида да се преоблека. Радвам се, че времето е слънчево, но горещината в кухнята развали грима ми.

— Само ми кажи какво да направя.

— Просто наглеждай тенджерите да не изгорят или изкипят. Ще се върна след минута. — Клер тръгна към вратата, но спря и се извърна. — Ако Грег окоси моравата, преди да се върна, кажи му да се качи и преоблече. Като го знам какъв е, ще посрещне гостите ни в старите си скъсани джинси. О, забравих соса за салатата. Рецептата е до миксера. Ще го приготвиш, нали?

Излезе преди да дочака отговора. Без особено въодушевление Ели отиде до кухненския шкаф и погледна рецептата. Когато предложи помощта си, имаше предвид, че би могла да отвори някоя консерва или да обели зеленчуците. Щеше да се справи. Но да наглежда тенджери и тигани или да приготвя сос за салата по рецепта — това далеч надхвърляше възможностите й. Хвърли поглед към списъка и си помисли, че би предпочела Клер да повери поръчката на снабдителя от „Макдоналдс“. Но когато започна да измерва съставките и да ги смесва, откри че не е толкова трудно. Готвенето донякъде беше като химията, само че вместо молове, нещата се измерваха в чаши и супени лъжици. Когато Грег влезе при нея, тя бързо го отпрати, изпълнена със самочувствие, че може да се справи и сама. Но изглежда прояви наивност. Когато прибави и последната внимателно премерена лъжица сол в купата на миксера, тя затвори капака и натисна бутона. Нищо. Огледа контакта, повдигна капака и надникна в купата, но и там като че ли всичко беше наред. После изведнъж забеляза, че радиото, което до този момент свиреше тихо, беше спряло. Внимателно огледай индикаторите на кухненските уреди. Червените лампички бяха изгаснали. От готвене наистина не разбираше много, но електричеството беше нещо друго. Явно, когато е включила миксера, е претоварила мрежата и бушонът е изгорял. Трябваше да попита Клер и Грег къде е електрическото табло. В този момент звънецът на входната врата отекна в кухнята — първите гости на Клер пристигаха. Клер и Грег бяха заети и тя си помисли, че трябва да ги посрещне сама, но внезапно беше обзета сякаш от сценична треска. Щеше да й бъде трудно да се срещне с всички тези непознати, дори с Клер до себе си, а сега, сама, наистина не беше в състояние да отвори вратата. Когато позвъниха втори път, Ели безпомощно се огледа. Очите й спряха на вратата към мазето. Електрическите табла обикновено се монтираха там. Ядоса се на собствената си глупост, но се втурна към вратата и затича надолу по стълбите. Наистина електрическото табло беше там. За миг остана загледана в бушоните, макар че веднага забеляза изгорелия предпазител. Едва когато шумът от стъпки и гласове от кухнята достигна до нея, тя се застави да направи нещо. Смени бушона. Леко се стресна от оживлението, настъпило внезапно на горния етаж, но събра смелост и се качи.

Откри Клер и Грег в кухнята, заедно с друга двойка и първото й впечатление беше, че всички говорят едновременно. Неуверено тръгна към Клер.

— Ели! — Клер я видя и всички се обърнаха към нея. Самоувереността на Ели се изпари и тя спря в средата на стаята.

— Бушонът изгоря, когато включих миксера, и слязох да го сменя… — Не успя да довърши изречението, защото позна гостенина на Клер. Не беше трудно. Вече беше виждала това намръщено лице.

— Ти? Трябваше да се досетя.

И гневният глас не беше нещо ново. Погледна го предпазливо и забеляза, че той изглежда доста странно. Озадачена, Ели се вгледа по-внимателно в него. Странни малки бели капки покриваха тъмнокафявата му спортна риза. Изцапано беше и лицето му, и кичурите коса на челото.

— Аз… — Ели млъкна, неспособна да откъсне поглед от лицето му, по което се четеше гняв. Почувства облекчение, когато Клер му подаде кърпа. — Какво стана? — обърна се Ели към Клер.

— Няма нищо — опита се да я успокои тя и започна да почиства ризата на гостенина с книжни салфетки. — Вината не е твоя. Стана случайно.

— Но какво се е случило?

Усилията на Клер превърнаха малките бели капки в неприятни тъмни петна.

— Мисля, че нещата станаха само по-лоши — обърна се тя към мъжа и за момент като че ли пренебрегна въпроса й. — Линк, Грег ще ти даде чиста риза, а аз ще изпера твоята.

— Клер, моля те, ще ми кажеш ли какво се е случило? — настоя Ели.

— Но ти наистина нямаш вина за това, което се случи.

Ели я погледна недоверчиво. Ако беше така, защо Клер непрекъснато го повтаряше и защо мъжът я гледаше толкова гневно? Намеси се и другата жена.

— Наистина беше много глупаво. Предполагам, че сте забравили да изключите миксера, преди да слезете да смените бушона. Капакът също не беше сложен и когато токът дойде, сосът… — Тя направи изразителен жест. — За нещастие, Линк стоеше наблизо и всичко се изсипа върху него.

Ели извърна поглед към мъжа. Сега той изглеждаше по-спокоен и върху лицето му бе изписано примирение.

— Както каза Клер, всичко стана случайно. Вината не е твоя — съгласи се той с въздишка.

Е, признаваше, че станалото е случайност, но случайност, дължаща се на нейната глупост. Явно беше убеден, че няма мозък колкото и една гъска. Клер я беше посъветвала да играе ролята на глупава блондинка, и навярно сега трябваше да се чувства доволна, че нещата се нареждат по този начин, но вместо това Ели се чувстваше унизена. Отдъхна си, когато Грег изведе мъжа от кухнята.

— Наистина съжалявам за станалото, Клер. Сега ще изчистя всичко.

— Ще се справя сама — увери я Клер. — И без това трябва да довърша някои неща. Защо не изведеш Илейн в двора и не й предложиш нещо за пиене?

Ели се усмихна нерешително.

— Ами аз забравих да ви запозная — Илейн, това е моя приятелка — Ели Смит. Ели — Илейн Колридж. А мъжът, който току-що излезе, е Линк Съмървил.

Ели се сети за разговора си с Клер и се зачуди дали Илейн не е от жените, които преследват Линк Съмървил. Ако наистина беше така, тази жена имаше нужда от медицинска помощ. Остана изумена от внезапно обзелото я любопитство. Не по-малко я изненада и фактът, че Илейн Колридж нямаше нищо общо с типа жени, които, както Ели си мислеше, биха привлекли Линк. Ели би предположила, че студената красота на фотомодел, съчетана с изтънчен интелект и чар, са качествата, които мъж като Линк Съмървил би търсил у една жена. А Илейн беше удивително обикновена. Косата й имаше кафяв миши цвят и беше оформена в неопределена прическа, лицето й беше бледо и безинтересно. Най-привлекателното в нея — големите блестящи кафяви очи — като че ли съвсем обезличаваха чертите й и й придаваха вид на кокер шпаньол.

— Сигурна ли си, че с нищо не мога да ти помогна тук? — попита Илейн.

— Всичко вече е почти готово. Излез с Ели, а аз ще дойда при вас само след минута — отговори Клер и Ели я изгледа любопитно. Въпреки усмивката и любезния тон, Ели почувства неприязънта на Клер към Илейн. Странно, Клер успяваше да намери общ език с всички. А Илейн изглеждаше съвсем безобидна, за да настрои когото и да било срещу себе си. Та тя явно се справяше добре и с този грубиян Линк Съмървил, щом му беше позволила да я придружи.

— Както искаш — мило каза Илейн. — А, между другото, дали мога да оставя тази салата в хладилника? — попита тя, отиде до кухненския плот и разопакова големия кафяв плик, оставен до миксера. — Зная, че си приготвила всичко, но аз направих тук нещо мъничко, защото не вървеше да дойда с празни ръце.

Илейн дръпна хартията и разкри „мъничкото нещо“, което беше приготвила. Плодова салата, макар че подобно описание съвсем не отдаваше дължимото на произведението на изкуството, което беше сътворила. Топки диня, резени ананас и огромно количество екзотични плодове бяха положени в издълбана кора от пъпеш. Краищата бяха назъбени и украсени с лимонови резени. Илейн извади от плика няколко дълги пръчици с привързани към тях хартиени ленти и ги прикрепи върху „кораба“.

— Красиво е, Илейн — каза Клер сухо. — Не биваше да си създаваш толкова труд.

— Ами, това е нищо — увери я Илейн и се отправи към хладилника. Отвори вратата и надникна вътре. — Скъпа, мислиш ли, че тук ще има място за всичко?

Клер се усмихна ледено и се присъедини към нея, преди да е изпразнила хладилника. Зае се да премества салатите и подносите, които беше приготвила по-рано, а Илейн се обърна към Ели.

— Мисля си, че е по-добре да отида и да проверя какво става с ризата на Линк. Такива петна не се почистват лесно, така че колкото по-рано ги изпера, толкова по-добре. Не ми се ще ризата да се съсипе. Когато става дума за дрехи, Линк не е скъперник, но тази риза беше съвсем нова.

Тя излезе от кухнята и остави Ели изпълнена с угризения. Навярно наистина нямаше вина, че ризата на Линк беше покрита със сос за салата, но макар и неволно, тя го беше направила. А щом разбра, че ризата е нова и скъпа, не й стана по-леко. Клер подреди хладилника отново и извади бутилка вино, преди да затвори вратата.

— След всеки разговор с Илейн имам нужда от чаша вино.

— Не я ли харесваш? — попита Ели. Тя също се чувстваше неловко след уточнението за ризата на Линк, но не можеше да разбере враждебността на приятелката си. — Тя изглежда доста приятна, пък и е много мило от нейна страна да донесе тази салата. Навярно й е отнело доста време да я направи.

— Заради тази салата — кисело рече Клер и отпи голяма глътка вино — всичко, което приготвих, ще изглежда като вчерашни огризки. Преди време често се събирахме на импровизирани вечери, но откакто Илейн се присъедини към нас, вече не го правим. Почти всички обичаме да готвим, но нямаме нито време, нито сили да се суетим излишно в кухнята. Всеки път, когато се съберем, Илейн ще ни изненада с някое произведение на изкуството, в сравнение с което нашата храна изглежда като кучешки обяд. Може би сме суетни, но не желаем да се отнасят с нас надменно. — Отново вдигна чашата, пресуши я до дъно и я остави настрана. — Ще направиш истинска услуга на моите познати, ако й отмъкнеш Линк. Всички се ужасяваме от мисълта, че той може да стигне дотам, че да се ожени за нея. Тогава до края на дните си ще бъдем обречени да търпим присъствието й.

Клер се зае да почисти разсипания сос. Ели мълчаливо отпи от чашата си. Да отмъкне Линк? За нищо на света! Разбира се, Клер не знаеше за първата им среща. Беше й спестила подробностите. Само спомена, че по пътя е свършила бензина. Останалото беше прекалено унизително. Взе парцала и се зае да помага на Клер. Що се отнася до Линк, Илейн можеше да бъде напълно спокойна.