Неделчо Неделчев
Викинги и скрелинги в Америка (6) (Откритията на викингите и контактите между европейската и индианските култури през XI–XV век)

Винаки — Винланд — Винаколи

Общоприето е да се смята, че Винлад е назована така по името на виното. Старонорвежката дума „Вин“ означавала ’лоза и грозде’. Именно поради откриването на лози и грозде във Винланд Лейв Щастливеца нарекъл страната според нейните дадености: „Лейв назовал страната по това, което било добро в нея: тя получила името Страната на виното“.^[1] Естествено към тази общоприета теза има и възражения. Съществува и мнение, че „Вин“ означава не лоза и грозде, а ’поляна, ливада’.^[2] Въпреки това мнение във всички скандинавски разкази за Винланд се споменава за лози и грозде. Изключение от това правило правят само разказите за Винланд Добрия в географските съчинения. Примерите от сагите и географските трудове на древните нормани дават първенство на идеята, че името на Винланд произлиза от името на откритото там диво грозде. Откривателят — германецът Тюркир, който бил включен в експедицията на Лейв, попаднал в странна ситуация — според легендата-разказ открил лоза и си направил вино, от което се опил още същия ден, докато бил на разузнаване на вътрешността на страната: „Тюркир отначало дълго говорил на немски и бръчкал лицето си, но никой не разбрал за какво става дума. След известно време той заговорил на северен език: Аз отидох много по-далеч от вас и имам какво да ви разкажа. Аз открих лоза и грозде“.^[3]

Норманската версия за името на новите земи била общоприета в Европа. Но ако скрелингите са се срещнали с европейците, то тогава как са били наречени от тях викингите? Отговорът е неочакван:

„Оттогава, от тези тъжни времена ние имахме много крале. Трима се смениха преди да дойде приятелят Микуон (т.е. Игления баща — индианското име на Уилям Пенн, основател на колония в земите на делаварите — бел. авт. Н. Н.). Матаникум, когато Винаколи (шведите) дойдоха във Винаки (Пенсилв[ания]); Нахумен (Енот), когато дойдоха Сеналви (холандците); Иквахон (Упорития боец за жените), когато дойдоха Янквизи (англичаните), а скоро след това и Микуон със своите приятели.

Всички тях приехме добре и ги нахранихме с царевица, но ние никога не търгувахме със земя.“^[4]

Очевидно в текста става дума за по-късни събития, свързани с настъплението на белите хора от север на юг. Епическата поема на делаварите „Валламолум“ завършва с думите: „Белите хора, настъпващи на север и юг, приятелски настроени, с «вещи велики» (кораби — б.а. Н. Н.), кои са те?“.^[5] „Фрагментът от историята на линапи, около 1600 г., когато завършва Валламолум“ продължава прекъснатия внезапно текст с думите: „Уви, уви! Ние знаем сега кои са тези Вапсини (белите хора), които излязоха тогава от морето, за да ни отнемат земята…“.^[6]

В текста правят впечатление индианските имена на европейците. Названието „янквизи“ обяснява по-късното име псевдоним на американците — янки. Това име очевидно е резултат от звуковото възприемане на думата „англичани“ от индианците. Името на холандците „сеналви“ очевидно е звукоподражателно, но предметът на това звукоподражание остава неясен. И първото от имената на европейците очевидно е етническо име, подобно на названието на англичаните — янквизи. Но ако според Рафинеск Шварц Винаколи е индианското име на шведите,^[7] то какъв е неговият произход и етимология? За индианците Винки е името на Пенсилвания. То произхожда от името на лавровото дърво на делаварите линапи: във Валламолум, V, 25 и 36 се говори за Винаги, т.е. Земята на лавровото дърво.^[8] Дали тук не се крие загадката на името Винланд? Отдалеч извитото и разклонено лаврово дърво прилича на лоза. Възможно е, но по-вероятно е, звуковото сходство между имената на Винланд и Винаки да е довело до синкретизъм, който е бил „технически термин“ за разбиране между „бели“ и „червени“. Ако това предположение е вярно, ще се окаже, че на делаварите им е било известно названието на жителите на Винланд, на викингите, т.е. била им е известна думата „винлендинг“ или „виндлендинг“, а също и названието на страната на норманите — Винланд.

От фрагмента от историята на линапите става ясно, че в Пенсилвания-Винаки първи са дошли шведите (Винаколи). И ако в случая става дума за събития от 30-те-40-те години на XVII в., то как шведите са си извоювали правото да бъдат наричани Винаколи? Въз основа на какво друго звукоподражание освен на старото название викинги — жители на Винланд? Основа за индианското синкретично име на шведите не може да бъде реалността на следколумбовото време. Твърде отдавна, преди близо 80 години, Америго Веспучи от Флоренция вече е дал името си на новия континент. А през XVI–XVII век реставрацията на идеята за Винланд не е засвидетелствано явление в Швеция. От друга страна, предположението, че шведите са изисквали от делаварите да ги наричат викинги или жители на Винланд изглежда поне несериозно. Следователно, остава само възможността от запазени спомени за етническия облик на викингите от X-XIII в.

Във „Валламолум“, съчинение, написано около 1600 г. или поне окончателно завършено по това време, се споменава и за по-ранното появяване на белите хора: „Белите хора, които излязоха от източната вода“.^[9] Времето, през което са се появили първите бели хора, е отдалечено от 1600 г. с периода на сумарно управление на четиринадесет вожда. Изчисляването на годините на средно управление на един отделен вожд е трудно, но при всички случаи надхвърля 15 години. Така делаварският вожд Матаникум отстъпил земи на белите колонисти веднъж през 1633 г. и веднъж през 1651 г.^[10] Ако всеки от вождовете на делаварите е управлявал между 15 и 20 години, то най-ранната дата на контакт между делаварите и белите европейци ще бъде 1600–280 = 1320 г., а най-късната година ще бъде 1600–210 = 1390 г. от н.е. При възможна и естествена грешка от няколко десетилетия времето на преминаване на корабите на викингите покрай източния бряг на Америка, в района на р. Делавар, може да се отнесе към XIII–XIV век.

Каква е била съдбата на тези викинги? Както и по-късно появилите се в района на делаварите бели колонисти, те „излезли“ от водите: „Белите хора, които излязоха от източните води“,^[11] е формата на израза във „Валламолум“, а във „Фрагмент от историята на линапи…“ се казва: „тези Вапсини (бели хора), които излязоха тогава от Морето…“.^[12] Ако изразът във „Фрагмента“ не повтаря изразните средства на „Валламолум“, то ще се окаже, че пред нас е първото индианско сведение за слизане на бели на територията на индиански земи. Споменаването на белите хора, които излезли от източните води, се смята за отчитане на явление, което е по-ранно от експедицията на Картие,^[13] но не се свързва с викингите. Причините за това вероятно се дължат на невъзможността да се проследят формите на корабите, които представя „Валламолум“ в липсващия скандинавски материал.

Индианското название на шведите е интересно и позволява да се тълкуват досегашните идеи за проникване на викингите далеч на юг и запад в Американския континент по нов начин. Естествено, възможни са фалшификации на тема „пионери“ на Америка, но са възможни и неочаквани открития, на които трябва да се търси отговор.

Във „Фрагмента“ съществува един елемент от древната индианска митология, който заслужава внимание: „Поради това, че те (белите — бел. авт. Н. Н.) бяха гладни, те ни се представяха като деца на Слънчевата страна (или Земя на изгрева — б.а. Н. Н.), а не като Змии и потомство на Змии“.^[14] Това, че не е имало конфликт, се потвърждава отново косвено и от „Валламолум“. След съобщението за „излизането“ на белите хора се казва: „Достославният беше вожд и беше щастливо“.^[15]

Възможно е обаче приетата от нас датировка да бъде твърде невярна и във „Валламолум“ да се разказва за събития, които са станали още по-рано, около XI–XII в. Тогава неясните сведения за преселение на викинги от Гренландия на континента биха станали малко по-ясни,^[16] а пътуванията на епископ до Винланд — по-обясними. От 1121 или 1123 г. е съобщението в исландска хроника, че „Ейрик, [гренландски] епископ, отиде да търси Винланд“.^[17] Дори и при тази датировка, която би позволила да бъде обяснен неясен досега материал, историческата памет на делаварите линапи не е прекъсвала, ако се съди по първоначално запазеното добро отношение към първите бели колонисти от следколумбовата епоха. Въпреки последното предположение контактите между бели и индианци са най-вероятни за времето около началото на XIV в. Тези контакти обясняват далечните спомени за името на страната на виното в представите на индианците. И ако в резултат от сериозни промени в политическия живот на Америка Масачузетс и Род Айлънд са били откъснати от Пенсилвания като английски колонии, то по-късното присъствие на белите в Пенсилвания позволило на индианската традиция да запази спомена за Винаки и Винаколи.

Очевидно Винланд, след като бил открит или основан от викингите, водел свой собствен живот, често значително автономен и дори независим от по-голямата общност на Гренландия. Достигналите до нас надписи подсказват подобна картина. Гренландия се опитвала да спаси колонията си, очевидно от самата нея: „Епископ Упси Гренландски отиде да търси Винланд“.^[18] Това съобщение би могло да се тълкува като свидетелство за все още живата идея за митичната страна Винланд, но то е последвано от друго сведение, което, както и първите две, е за XII век: „И Ейрик Гренландски сам се зае за тази работа, доведе във Винланд (въведе във Винланд) колонисти и въведе там християнската вяра“.^[19] Третото съобщение е писано през 1608 г., но очевидно коментира съобщението от 1121 г. за епископ Ейрик, който отишъл да търси Винланд.

И ако един епископ се е нагърбил с подобна задача, то това означава, че отново Църквата е организирала експедиция и има намерение да изпълни задачата си. Ако Винланд е бил само едно или в най-добрия случай само няколко селища на носа на недалечния от Гренландия о. Нюфаундленд, там, където го търси X. Ингстад, или на юг, по крайбрежието на Атлантика, би ли било трудно на един гренландски епископ да го открие?

Норманските „лоции“ са били разбираеми за тези, които са ги ползвали. Тогава? Или Ейрик Гренландски е действал независимо от гренландските и исландските моряци, или вероятната колония се е скрила от погледа на Гренландската църква. И ако това „изчезване“ на Винланд е в посока към вътрешността на континента, то тези, които са избягали от претенциите на Църквата, са се насочили към Пенсилвания.

Коментарът на автора на „Гренландска хроника“ Клаудиус Христоферсон Лисхандер от 1608 г. би бил добро обяснение от по-късно време на действията на Ейрик Гренландски, ако могат да бъдат опровергани индианските сведения за „излизането“ на белите хора от източните води, ако сведенията за християнски мотиви при ирокезите и манданите се окажат далеч по-късни или ако символите на християнската вяра — кръстовете от върховете на корабите „велики вещи“, са с ненормански произход. Трудно може да бъде обяснено по друг начин, струва ми се, и името на Пенсилвания като Винаки и на шведите като винаколи, но проблемът на изследователя е в това да постави и аргументира онези научни въпроси, които е изследвал.

Тук биха могли да се приведат редица „усилващи“ тезата аргументи като съобщението на сериозен изследовател като А. Хумболт за „синеоката народност тускарора“,^[20] за предводителката на въстание срещу англичаните — „въстанието на крал Филип“ от 1675 г. (заедно с „крал Филип“), която носела типично скандинавското име Магнус, за това, че нюпортската кула има паралел като архитектура в църквата на свети Олаф в Норвегия, в Тьонсберг…

Възможно ли е името на страната Винаки да е името на малобройната шведска колония с шведско-финландско население? Очевидно отговорът на този въпрос може да бъде само отрицателен, тъй като шведската колония била основана едва през 1638 г. от малка група на западния бряг на залива Делавар,^[21] на територията на по-късния щат Делавар. А това е територия, която въпреки близостта си с Пенсилвания не може да се отъждестви със страната Винаки и с нейните автохтонни жители винаколи. Тезата на Рафинеск-Шварц за името на шведите, които дошли през 1638 г. при бреговете на р. Делавар, не може да обясни причината, поради която по-късната Пенсилвания била очевидно населявана от шведи винаколи, жители на Винаки. Една от вероятните причини за свързването на името на шведите със страната Винаки е тази, че р. Делавар тече от север на юг през територията на Пенсилвания Винаки, и вероятно тук викингите са оставили достатъчно жив спомен за себе си чак до времето на следколумбовата епоха.

Възможно е шведската или по-късно датската колонизация на тези земи около залива Делавар да не са само случайно съвпадащи с районите на дейност на викингите преди Колумб. Но следите от старите скандинавци очевидно са били значителни, за да останат в представите на делаварите като расово-етническа характеристика на автохтонното население. Ако винаколите не са били автохтонни за делаварите, те едва ли биха били свързвани от индианците със страната, със земята Винаки. Дали е случайно и това, че ирокезкото племе тускарора, за което А. Хумболт съобщава, че е със светли очи, в по-ранната си история, преди да се пресели на север е населявало близки до залива Делавар райони?^[22] Естествено, това предположение не означава, че краят на една от страните Винланд може да се свърже със скандинавско-индиански антропологичен синтез, но е допълнително основание за търсене на отговор в тази сложна проблематика.