Неделчо Неделчев
Викинги и скрелинги в Америка (5) (Откритията на викингите и контактите между европейската и индианските култури през XI–XV век)

Викингски кораби в индианска хроника

Историческата хроника на американските индианци, на делаварите — Валламолум, т.е. „Червеният списък“, съобщава за събития от времето на изначалния воден хаос в далечното начало на света до около 1600 или 1625 г. от н.е. В тази историческо-легендарна хроника началото на света е обяснено като проява на Великия дух, но следващите етапи от развитието на племето придобиват все повече реализъм, за да се превърнат в най-сериозна традиция с историческо-хроникален характер. Прекъсването на историческата памет на делаварите със събития от началото на XVII век, с фиксираната поява на европейските колонисти от север и от юг спрямо техните земи е сигурен ориентир във времето и в историческото съдържание на явлението: „Белите хора, идващи от север и юг. Дружески настроени, с велики вещи (кораби — б.а. Н. Н.), кои са те?“^[1] Необходимостта от историческа памет била осъзната от индианците и те допълнили хроникалните си спомени със съответно продължение, от което до нас е достигнал известният „Фрагмент от историята на линапи (делаварите — бел. авт. Н. Н.) от около 1600 г., когато завършва Валламолум“ в превод на Дж. Бърнс.^[2] Уникалната историческа традиция на този индиански народ според мен е запазила и сведения за пътешествията на викингите далеч на юг от досега предполагаемите страни с най-южна точка Винланд, около п-в Нова Шотландия, залива Мен или по-северния о. Нюфаундленд.^[3]

Съобщения за съвместна викингско-индианска или казано с езика на норманите — норманско-скрелингска история съдържат редица европейски и индиански съчинения, които до този момент са останали извън полезрението на изследователите. Тези исторически сведения, които представляват национална история и на днешните граждани на САЩ и Канада, и на Норвегия, Швеция, Исландия и Дания остават учудващо неизследвани. А съдържащите се в тях сведения позволяват според мен историята на Северна Америка от Гренландия до Мексиканския залив, южно от р. Рио Гранде, да бъде написана отново, заедно с историята на най-древно Мексико.^[4]

Във Валламолум съобщението за прииждащи от север и юг бели хора с кораби е съпроводено с въпроса „кои са те?“. Очевидно индианците са имали вече известна представа за многобройните народности на белите хора, тъй като европейците се споменават за втори път в хрониката. Първото съобщение за европейци е от далеч по-ранно време, разделено от последните събития с управлението на тринадесет вожда^[5] и гласи: „Белите хора, които излязоха от източните води“.^[6] Първото съобщение за европейци не е съпроводено с въпрос „кои са те?“, и подсказва, че с течение на времето делаварите са съумели да си представят света на белите хора като сложна и разнолика общност. Но първите контакти очевидно с еднородно население оставили специфични следи в културата на индианците, които по-късно били използвани като символи за означаване на следколумбовите европейци. Тези символи или пиктограми, известни като „велики вещи“, съдържат информация от доколумбовите времена на викингите (фиг. 18 и 19).

По-ранното съобщение е съпроводено с пиктограма, която изобразява кораб с мачта. На върха на мачтата е поставен кръст. Под кръста е изобразен кръг с точка, под него правоъгълно платно, под него палубна надстройка и корпус на кораба. Мачтата се проследява между кръста и палубата между формите на кръга с точка, платното и палубната надстройка. Бордът на кораба е представен по-висок от изобразяваните в същата хроника индиански лодки. Задната част на кораба е представена с триъгълник, който е еднакъв с триъгълниците, поставяни в задната част на индианските канута и в никакъв случай не може да бъде интерпретирана като кърма (фиг. 15, 16, 17, 18, 19). По-скоро триъгълникът символизира посоката на движение, дори и като схематичен план на плавателен съд, видян отгоре. Във всеки случай на мен не са ми известни модели на кану или друг индиански плавателен съд с подобна форма. Очевидно „великата вещ“ се различава конструктивно от корабите, с които плуват следколумбовите европейци от Испания, Португалия, Франция, Англия, Холандия, Дания и др. морски държави, през последните години на XV в. и през следващия XVI в.

Фиг. 15

Фиг. 16

Фиг. 17

Фиг. 18

Фиг. 19

Второто съобщение в индианската хроника е съпроводено с пиктограма, която изобразява отново кораб с кръст на върха на мачтата. Под него е представено правоъгълно платно с точка в средата. Под него е изобразена правоъгълна палубна надстройка. Следва корпус с по-голяма височина от тази на индианските лодки с характерна и за индианските канута задна част, и с гребла.^[7] Греблата са изцяло нов елемент, непознат в индианската иконографско-пиктографска практика на Валламолум и с очевидно чужд произход, заедно с цялата „велика вещ“. Греблата са три на брой и са разположени на равни разстояния от носа до кърмата на кораба. Възможно ли е тези архаични елементи греблата да са от по-късно време? През XVII век китоловните кораби, които плували в северните води били снабдени с гребла, за да могат по-лесно да маневрират в опасни води със скални носове и остри скали или ледове.^[8] Очевидно обаче тук в последните редове на този вариант на Валламолум не става дума за пристигащи от север и особено от юг китоловци, а за заселници, далеч на юг от северните морета, на юг и от днешния Ню Йорк.

Естествено възниква въпросът защо индианците не са предали в пиктографските си изображения модерен за онова време каравела или бриг. Архаичните елементи, които съставляват като изображения пиктограмите, позволяват друга интерпретация по времето на създаване на пиктограмите и в хода на тяхното развитие делаварите и останалите алгонкински племена не са виждали корабите на Великите географски открития, а по-древните нормански кораби. Самото название на корабите: „Огромни (велики) вещи“,^[9] показва, че начинът на възприемане и пресъздаване на корабите е канонизиран в конкретно понятие с пиктографски израз. Това понятие е дотолкова утвърдено в пиктографията на делаварите, че служи за означаване и на по-късни от викингските кораби на европейците.

Фиг. 20. по Х. Лариш.

Пропорциите на корабите и главно съотношението между дължините на мачтите и дължината на палубата показва, че конструкциите са близки до конструкциите на корабите на викингите, при които мачтата е ревна по дължина на две трети от дължината на палубата. По-късните кораби на Италия, Англия, Франция, Португалия и Дания или Холандия имат мачти с дължина почти равна или по-голяма от дължината на самия кораб (фиг. 21, 22).

Фиг. 21. по Д. Павлов.

Фиг. 22. по И. П. Магидович.

Кръгът с точка под кръста на един от корабите би могъл да представлява наблюдателно, „гарваново гнездо“, но според мен е знак, отражение на традиционния за ранните викингски кораби кръг, който се поставя на мачтата, често в пресечната й точка с реята на единственото правоъгълно по форма платно (фиг. 23).

Надстройката — вероятно кабина или стопанско-жилищно съоръжение, е издигната над средната част на кораба там, където в сагите е посочено мястото на покритата с плат покъщнина. Вероятно в по-различните климатични и обществени условия в новите земи на Гренландия и Винланд и Маркланд на днешния американски материк корабите на европейските колонисти са претърпели самостоятелно развитие. Но тази надстройка очевидно не е уникално по характер явление за Скандинавия. Познати са изображения със стилизирани готическо-приказни форми на викингски кораби дракари със също готическа надстройка върху тях с формата на църква. Местоположението на надстройката е в средата на кораба, около мачтата. Това местоположение на надстройката не е типично за дълбоко газещите (с по-висока ватерлиния) кораби на по-късните европейски държави, а за по-ранните кораби на викингите и на други мореплаватели.

Изображението на викингския кораб с глава на дракон и готическа надстройка позволява да се допълни още един нормански елемент от схематично представения във Валламолум кораб на белите хора от източните води. Върху кръглия купол на готическата надстройка е поставен символ — кръг с точка,^[10] също както и върху индианското изображение, а във вариант и върху второто индианско изображение, където вероятно са обединени символите на кръга с точка и на правоъгълното платно с точка в средата (фиг. 18, 19). Синкретизмът между християнско-езическата скандинавска митология и символика е естествен. Дори далеч след знаменателната за Скандинавия 1000-дна година на покръстването на Норвегия през XII–XIV век и по-късно били използвани дохристиянски символи и понятия като световната бездна Гинунгагап, като венеца на кораба на викингския крал Олаф (фиг. 23), като свръхестествените същества аси (ед.ч. — ас) и др.

Фиг. 23. по П. Жарнак.

Фиг. 24. по П. Жарнак.

Фиг. 25. по Д. Павлов.

Характерен признак за това, че видяните от делаварите кораби не принадлежат на колумбовата епоха, освен греблата и кръста на върха на мачтата, е и липсата на оръдейни люкове. Във Валламолум очевидно са представени като „велики вещи“ норманските дракари (дракони) и по-малки или по-големи кораби с технология и форма от предколумбовата епоха, тъй като:

1. Кръстът като символ по времето на Колумб и след него се поставя на знамена под върха на мачтата. Поне при презокеанските кораби от това време (XV–XVII в.) и по-късно не са ми познати.

2. Греблата като движители и уреди за висока маневреност се появяват през XVII век след зафиксираните събития от около 1600–1625 г. и са характерни за китоловните кораби, а не за корабите на новите заселници на Америка около и южно от Ню Йорк.

3. Липсата на оръжейни признаци — оръдейни люкове, при всички случаи не позволява по-късна датировка, поне след края на XV век.

4. Наличието на гребла във Валламолум при изобразяването на европейската „велика вещ“ свидетелства за ранно създаване на пиктографското писмо, в което кръстът и греблата движители не са нито индиански, нито европейски от следколумбовото време знаци и пиктограми.

5. Различните по форма пиктограми свидетелстват за поне два вида доколумбови европейски плавателни съдове, които са оставили не епизодични, а трайни представи у делаварите.

Известно е, че делаварите са население, което пристига от запад и югозапад, за да отседне в източните прибрежни територии на Атлантическия океан. Кога е станало това? Ако се приеме, че средната продължителност на управлението на един вожд при установяването на племето на една територия е около двадесет години, както това се вижда от „Фрагмент от историята на линапи…“,^[11] тогава появата на делаварите при Атлантика може да се датира около 1300 г. От времето, в което за първи път се споменават белите хора, които излезли от източните води, до вторичното споменаване на бели хора, са управлявали според Валламолум четиринадесет вожда.^[12] И тъй като индианският начин на живот предполага постоянна мобилност на големи територии, може да се счита, че след завършването на миграционния поход от далечния запад на изток, при Атлантика около и в територията на Патагония^[13] делаварите водели немиграционен живот, т.е. уседнал живот. Този начин на живот в района на Великите езера и в „земята на сасофраса“ и в „крайбрежните води“^[14] позволява да се приеме тезата за индиански уседнал живот между „земята на сасофраса“ (северноамериканското лаврово дърво — б.а. Н. Н.) или по-късната Пенсилвания и „крайбрежието на водите“, където били видяни белите хора от източните води.

По време на великата миграция от запад на изток делаварите очевидно са имали по-често сменяне на вождовете, иначе не биха забелязвали по-дълготрайното управление: „Светолюбецът премъдър стана вожд за дълго време“.^[15] Това изключение позволява да се смята, че в хода на великата миграция от „първата земя“ не северозапад към „приливните води“ на Атлантика изборността на вождовете е твърде по-различна по време от изборността им в последната родна земя.

Вероятно делаварите са тръгнали към Източна Пенсилвания и п-в Делавар от югоизток, от земята на ирокезоезичното племе на живеещите около р. Тенеси чероки, т.е. от „земята на бизоните и пещерите“,^[16] около XI–XII век. За съжаление управлението на около петдесетте вожда не може да се датира с точност, но именно през този период прави впечатление продължителното управление на вожда с име Светолюбец. Във всеки случай, около 1330 г., след като принудили ирокезите да напуснат част от източните си земи и след като предизвикали разпадане или упадък на по-ранната им конфедерация от X-XI в.,^[17] алгонкините делавари се срещнали очевидно не само еднократно с норманите или викингите.

Присъствието на викингски кораби далеч на юг покрай атлантическото крайбрежие на днешните САЩ, не е случайно. Според мен исландските и гренландските нормани съзнателно и целенасочено са изследвали земите на Америка в северна и южна посока от северните брегове на Гренландия до днешните земи на Мексико на юг от р. Рио Гранде, а вероятно и далеч на юг. По този огромен маршрут се състояла и срещата между норманите и увековечили корабите им в пиктографското си писмо и в епоса си делавари.