Неделчо Неделчев
Викинги и скрелинги в Америка (17) (Откритията на викингите и контактите между европейската и индианските култури през XI–XV век)

В края

Уважаеми читателю, предложеното изследване най-после ще стигне до теб. Надявам се, че илюстрациите, интерпретациите на факти и проблеми, както и самата тема ще предизвикат интерес. Научното развитие на етнологията у нас като дисциплина, която все повече ще се отдалечава от етнографското описание или от интерпретациите, свързани с общоизвестни примери и наши, краеведчески допълнения, изисква целенасочени интереси и подготовка. Надявам се, че предложеният материал ще има място в новото етнологично-исторично направление.

Тук е мястото да взема отношение и по един напрегнат в обществото ни въпрос. Монополизирането на научните специалности и дисциплини само като исторически или само като филологически (при това тук става въпрос не за методи и подходи на изследване, а за буквално управление на научно-образователната система) е неоправдано. Поставянето на етнологията в България сред историческите дисциплини и никъде другаде според Единните държавни изисквания би означавало например, че корифеят на съвременната етнология — Клод Леви-Строс, няма да бъде признат за етнолог в България, ако не завърши история! Защото философското образование и социологията очевидно са дефицитни за етнологията по нашите изисквания — нищо че от философ и социолог френският изследовател става етнолог! Изследователските проблеми и научният подход, а не дисциплинната принадлежност определят и специалността, и дисциплините в образованието и науката.

Като историк по образование и специализация аз се надявам, че опитът да поставя бегло някои лингвистично-филологични проблеми има по-скоро за цел да покаже възможностите за изследване, отколкото да предложи посока на решение.

Радвам се, че благодарение на великотърновското издателство „Фабер“ отдавна написаната книга става достъпна за българския читател, тъй като знанието за другите е част от националния ни капитал.

Напоследък в България има определен научен и научнопрактически интерес към индианската култура и история. Организираха се и две научни конференции „Америка и Европа. Интеграция и диференциация на културите“ от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и студентския клуб „Отворено общество“ заедно със Студентския съвет на Великотърновския университет. Появиха се и съчинения, посветени на културологични интерпретации на двете цивилизации — европейската и автохтонно американската, сред които са и изследванията на Цв. Тодоров и А. Пантев.

Няколко уточнения за хронологията: датировката на събития и факти от средновековната история е затруднена от спецификата на сведенията от американския континент. Различието между приетата от мен хронология и тази, която приемат различни изследователи, е около десет години. Конкретно достъпният на българския читател В. И. Гуляев приема, че походът на Торфинн Карлсефни е бил през 1005–1007 г. от н.е. В предложения ръкопис аз приемам годините 1001–1003.