Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена първа
РУИ БЛАС (сам)
И тъй, на всичко край. И на мечти безумни!
До късно бродих сам из улиците шумни.
Спокоен съм сега. Надявам се. В нощта
по-бистър е умът, по-бърза мисълта.
И нищо страшно тук сред тез стени сурови.
На място си стоят и маси, и столове,
а немите слуги спокойно горе спят.
Спокойствие цари във този мрачен кът…
Защо ще се боя? Аз имам вяра в пажа:
ще види Гуритан, за нея той е стража…
О, господи, ти пак над мене се смили!
Получила е тя писмото ми, нали?
Ще ми помогнеш ти, о, боже милостиви,
чист ангел да спася от нокти зли и диви,
да не заплашва скръб кралицата добра.
И щом я отърва, аз мога да умра.
(Изважда от пазвата си малко шишенце и го слага върху масата.)
Умри, подлецо, сам и потъни в забвение!
Умри като човек, изкупващ престъпление!
Умри във тоя дом, самотен и презрян!
(Разгръща халата си, под който се вижда лакейската ливрея, която е носил в първо действие.)
Умри в ливреята — мъртвешки твой саван!
Ала не ще мъртвец тоз демон да ме зърне
(издърпва един шкаф до тайната врата, за да се барикадира),
през този таен вход поне да се не върне!
(Отива пак до масата.)
Навярно моят паж е срещнал Гуритан,
днес рано сутринта с писмо го пратих там…
(Спира поглед върху шишенцето.)
Устата ми сама присъдата изрече,
готов съм да умра и сам да спусна вече
над своя собствен труп надгробния капак.
И радвам се дори, като помисля как
не могат да ме спрат пред мойта сетна воля.
(Грохва върху едно кресло.)
А любеше ме тя! О, боже, аз те моля,
върни ми храбростта!
(Плаче.)
О, двамата в покой
да ни оставеха…
(Скрива лицето си в ръце и плаче, хълцайки.)
А аптекарят, той
запита изведнъж — каква сме днеска дата.
Не зная и сега… Корави са сърцата
на хората. Ти мреш, а тях не ги боли.
Как страдам! Да. Но тя? Обича ме, нали?
Ала защо така доброто се не връща?
Не ще усетя пак ръката, що прегръща,
нито целувката на моето чело…
А трябва да умра, сразен от страшно зло.
И дрехата, със чар във всяка своя гънка,
и малките нозе под туниката тънка,
и чудните очи, забулени във мрак,
гласа, усмивката — не ще ги видя пак.
Не ще ме приюти гласът й чист и ясен!
Протяга с вълнение ръка към шишенцето и в момента, когато трескаво го грабва, вратата в дъното се отваря. Показва се Кралицата, облечена в бяло, с тъмна наметка, с качулка, отметната назад. Лицето й е бледо. Тя държи в ръка фенер със скрита светлина, слага фенера на земята и тръгва бърже към Руи Блас.