Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ruy Blas, 1838 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Симидов, 1956 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- stomart (2011 г.)
Издание
Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми
Френска, първо, второ и трето издание
Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов
Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев
Водещ редактор: Силвия Вагенщайн
Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов
Оформление: Николай Пекарев
Рисунка на обложката: Раймон Морети
Художник-редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова
Дадена за набор: януари 1990 г.
Подписана за печат: юни 1990 г.
Излязла от печат: август 1990 г.
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 40,50
Издателски коли: 34,02
ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.
ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.
История
- — Добавяне
Сцена пета
Дон Гуритан, Кралицата.
КРАЛИЦАТА (усмихната)
Ах, търся вас навред.
ДОН ГУРИТАН (очарован)
О, щастие! Мене? Да?
КРАЛИЦАТА (слага сандъчето на масата)
За дребна работа, не струва си труда…
(Смее се.)
Касилда ей сега препираше се с мене
(не е с ума си тя, но туй е без значение),
тя каза, че сте вий готов за мен тозчас
на всичко…
ДОН ГУРИТАН
Боже мой, разбира се…
КРАЛИЦАТА
А аз
пък казвах, че не сте.
ДОН ГУРИТАН
Госпожо, вий грешите.
КРАЛИЦАТА
Тя каза, че на смърт готов сте да вървите…
Кръвта си…
ДОН ГУРИТАН
Тъй е, да. Кълна се в свойта чест!
КРАЛИЦАТА
Но аз не вярвам пак…
ДОН ГУРИТАН
Напразно. Още днес
на всичко съм готов за вас, кралице драга.
КРАЛИЦАТА
На всичко?
ДОН ГУРИТАН
Да.
КРАЛИЦАТА
Добре. Кажете, че веднага
вий всичко зарад мен ще сторите без страх.
ДОН ГУРИТАН
В светия цар Гаспар[1] и в неговия прах
кълна се! Със кого ще трябва да се бия?
КРАЛИЦАТА
Тогава слушайте: с таз мъничка кутия
напускате Мадрид веднага през нощта
и в Нойбург стигате при моя скъп баща…
ДОН ГУРИТАН (настрана)
Загазих.
(Високо.)
В Нойбург?
КРАЛИЦАТА
Да.
ДОН ГУРИТАН
Дотам — шестстотин мили?
КРАЛИЦАТА
Петстотин петдесет…
(Показва му копринения калъф, който обвива ковчежето.)
Обаче, графе мили…
пазете тоя дар.
ДОН ГУРИТАН
Вий казвате — нощес?
КРАЛИЦАТА
Веднага.
ДОН ГУРИТАН
Утре — да.
КРАЛИЦАТА
Не може. Още днес.
ДОН ГУРИТАН (настрана)
Пропаднах!…
(Високо.)
Но…
КРАЛИЦАТА
Какво? Но вий ми обещахте!
ДОН ГУРИТАН
Не мога…
КРАЛИЦАТА
Зарад мен…
ДОН ГУРИТАН
Най-лош момент избрахте…
КРАЛИЦАТА
Побързайте…
ДОН ГУРИТАН (настрана)
Но аз не ще се уловя.
(Високо.)
Не, моля ви се…
КРАЛИЦАТА
Как? Не стига ли това?
(Хвърля се на шията му и го целува.)
ДОН ГУРИТАН (ядосан и същевременно очарован)
С това спечелихте. Напускам аз страната.
(Настрана.)
Направи бог мъжа, а дяволът — жената.
КРАЛИЦАТА (поглежда през прозореца)
Очаква ви кола за моя роден край…
ДОН ГУРИТАН
Приготвила кола!
Написва набързо върху листче хартия няколко думи и звъни с едно звънче. Влиза Паж. На Пажа.
Това писмо предай
на Цезар дьо Басан. Да, да, преди да легне…
Кажи, че съм на път.
(Настрана.)
Да, той не ще убегне
да срещне моя меч.
(Високо.)
От вас ощастливен,
аз тръгвам…
КРАЛИЦАТА
Добър път!
Дон Гуритан взема ковчежето, целува почтително ръка на Кралицата, покланя й се дълбоко и излиза. Няколко мига след това се чува тропот на кола, която се отдалечава.
КРАЛИЦАТА (пада в едно кресло)
Дон Цезар е спасен!