Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ruy Blas, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
stomart (2011 г.)

Издание

Виктор Юго. Избрани творби в осем тома. Том 6. Драми

Френска, първо, второ и трето издание

Преводачи: Стоян Бакърджиев, Иван Теофилов, Гено Генов, Димитър Симидов

Редакционна колегия: Гено Генов, Георги Цанков, Иван Теофилов, Симеон Хаджикосев

Водещ редактор: Силвия Вагенщайн

Редактори: Албена Стамболова, Силвия Вагенщайн, Иван Теофилов

Оформление: Николай Пекарев

Рисунка на обложката: Раймон Морети

Художник-редактор: Стефан Десподов

Технически редактор: Езекил Лападатов

Коректори: Стефка Добрева, Здравка Славянова

Дадена за набор: януари 1990 г.

Подписана за печат: юни 1990 г.

Излязла от печат: август 1990 г.

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 40,50

Издателски коли: 34,02

ДП „Димитър Благоев“ — София, 1990 г.

ДИ „Народна култура“ — София, 1990 г.

История

  1. — Добавяне

Сцена осма

Същите, един алкад, алгуасили.

 

ДОН ЦЕЗАР (на алкада)

Пишете протокол, че има тук хитрец…

 

ДОН САЛУСТ (посочва Дон Цезар на алкада)

Той е — Маталобос, прочутият крадец…

 

ДОН ЦЕЗАР (смаян)

Как?

 

ДОН САЛУСТ (настрана)

        Всичко изведнъж се на добре обръща.

 

(На алкада.)

 

Сред бял ден тоз човек се вмъкна в мойта къща.

Задръжте го.

 

Алгуасилите улавят Дон Цезар за двете ръце.

 

ДОН ЦЕЗАР (яростно на Дон Салуст)

                        Какво? Разбойникът е друг!

Безсрамник и лъжец!

 

АЛКАДЪТ

                                        Кой ни извика тук?

 

ДОН САЛУСТ

Аз!

 

ДОН ЦЕЗАР

        Ама че подлец!

 

АЛКАДЪТ

                                Я дръжте се прилично!

 

ДОН ЦЕЗАР

Дон Цезар де Басан със вас говори лично.

 

ДОН САЛУСТ (на алкада)

Дон Цезар ли? Я виж наметката му. Там

в подплатата личи САЛУСТ — със монограм.

Наметката ми той открадна…

 

Алгуасилите смъкват наметката от Дон Цезар. Алкадът се взира в нея.

 

АЛКАДЪТ

                                                        Значи вярно…

 

ДОН САЛУСТ

А пък елекът му…

 

ДОН ЦЕЗАР (настрана)

                                Изчадие коварно!

 

ДОН САЛУСТ

От графа Алба е взет. Откраднат е. Нали

 

(показва герба, избродиран върху левия ръкав)

 

това е графски герб?

 

ДОН ЦЕЗАР (настрана)

                                        Ах, всичко провали!

 

АЛКАДЪТ

Две златни кули, да…

 

ДОН ЦЕЗАР (настрана)

                                                Мръсник!

 

ДОН САЛУСТ

                                                                И двете шпаги?

Енрикес и Гусман…

 

Като се дърпа в ръцете на алгуасилите, от джоба на Дон Цезар изпадат няколко златни монети. Дон Салуст посочва на алкада натъпканите му джобове.

 

ДОН САЛУСТ

                                        Забележете, драги,

че никой в джоба си не носи тъй пари.

 

ДОН ЦЕЗАР (настрана)

Загубен съм!

 

Алгуасилите го пребъркват и вземат парите.

 

ЕДИН АЛГУАСИЛ (пребърква го)

                                Книжа!

 

ДОН ЦЕЗАР (настрана)

                                Това ме умори!

Любовни писъмца, спасени в дни трагични.

 

АЛКАДЪТ (разглежда писмата)

Писма… едно, две, три… И с почерци различни.

 

ДОН САЛУСТ (посочва адресите)

Туй чужди са писма…

 

АЛКАДЪТ (на един от алгуасилите)

                                        Ръцете му вържи!

 

Алгуасилът му връзва ръцете.

 

ДРУГ АЛГУАСИЛ (влиза, на алкада)

Навън убит човек във локва кръв лежи.

 

АЛКАДЪТ

И кой го е убил?

 

ДОН САЛУСТ (посочва Дон Цезар)

                                Ей тоз!

 

ДОН ЦЕЗАР (настрана)

                                                Добре ме стяга!

 

ДОН САЛУСТ

Той влезе тук при мен с окървавена шпага.

На, вижте…

 

АЛКАДЪТ (разглежда шпагата на Дон Цезар)

                        Кръв. Добре.

 

(На Дон Цезар.)

 

                                                Върви пред тях, катил!

 

ДОН САЛУСТ (на Дон Цезар, когото алгуасилите отвеждат)

Привет, Маталобос!

 

ДОН ЦЕЗАР (прави крачка към него, гледайки го втренчено)

                                        Голям мръсник сте бил!