Невидимият комитет
Идващият бунт (12)

Бунт

Комуната е основната единица в партизанската реалност. Един бунтовен подем може би не е нищо повече от умножаване на комуни, които създават връзки помежду си. Според хода на събитията, комуните се организират в единици от по-голям мащаб или се разделят. Между една банда от братя и сестри, „свързани на живот и смърт“, и събранието на едно множество от групи, комитети, „банди“ за организиране на снабдяването или за самозащита било на един квартал, било на въстаналия регион, има разлика само в мащабите — иначе всички те са комуни.

Всяка комуна по начало се стреми да бъде самодостатъчна — вътре в нея парите изглеждат нещо смешно и в крайна сметка неуместно. Силата на парите е в това да привличат непривлечените, да свързват непознатите, без да ги правят познати, и по този начин, като правят всичко еквивалентно, да пускат всичко в обръщение. Способността на парите да свързват всичко, се заплаща с фалша на тези връзки, където измамата е правило. Недоверието е основата на кредитните отношения. Поради този факт царството на парите е винаги царство на контрола. Практическото премахване на парите може да стане само чрез разширяването на комуните.

За всяка от тях то трябва да се подчинява на грижата комуната да не надмине определена големина, отвъд която тя губи контакт със самата себе си и издига почти неизбежно една господстваща каста. Тогава комуната ще предпочете да се раздели и по този начин в същото време да се разшири, за да избегне подобен нежелан резултат.

Въстанието на алжирската младеж, обхванало цяла Кабилия през пролетта на 2001 г., успя да завземе почти цялата й територия, атакува полицейските участъци, съдилищата и всички проявления на държавата като така генерализира бунта до там, че принуди силите на реда едностранно да отстъпят и физически попречи на провеждането на изборите. Силата на движението се състоеше във взаимното допълване на множеството му компоненти, които бяха само частично представени в безкрайните и безнадеждно мъжки събрания на селските и другите народни комитети. „Комуните“ на продължаващото непрекъснато да тлее алжирско въстание имаха много лица — било на лудите глави с каските, които хвърляха газови бутилки по полицейските части за борба с безредиците от покрива на сграда в Тизи Узу, било на усмивката на стария ветеран от съпротивата, обвит в своя бурнус, било на духа на жените от планинските села, които упорито продължаваха с традиционното земеделие, без което блокирането на икономиката на региона никога не би могло да бъде толкова систематично и постоянно.