Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Философски текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Валентин Динев. Страхът. Философско антропологичен анализ
Българска. Първо издание
ИК „Медиасат“, София, 2001
Рецензент: проф. Иван Калчев, доц. Димитър Тафков
Коректор: Анелия Григорова
ISBN: 954-799-634-7
История
- — Добавяне
3.
Сьорен Киркегор
Страх от първородния грях
Страх от греха. Страх от срамежливостта. Страх от бездуховността. Страх от съдбата. Страх от вината.
Киркегор е един от философите, които изследват човешкия страх, обвързвайки първоначалното му възникване с първородния грях. Според него „грехът е дошъл на света в страх, но пък от друга страна грехът е довел страха със себе си.“[1]
Навлизайки по-дълбоко в природата на страха, Киркегор констатира от една страна няколко зависимости, а от друга, различни причини за формирането (пораждането) на страха. Първата зависимост е, че се страхува само човекът, а не животното.[2] Втората, че страхът рефлектира повече върху жената (Ева), отколкото върху мъжа (Адам)[3].
За Киркегор освен първородния грях има и други причини за страха в човека. Една от тях е срамежливостта; която се поражда от еротичното чувство, което ни тласка един към друг, намирайки своята кулминация в любовта, в която е положен и страхът. Втора причина за страха Киркегор вижда в бездуховността. Тук страхът е скрит и дегизиран.[4] Като трета причина за страха Киркегор посочва неизвестността ни по отношение на нашата съдба. „Съдбата може да значи пряка противопоставка, понеже тя е единство на необходимост и случайност.“[5] Тази зависимост личи още по-добре в следните негови думи: „та значи страхът на езичника има своя предмет, своето нищо в съдбата. В отношение със съдбата не може да се влезе, тъй като в един миг тя е необходимото, а в следващия е вече случайното. Въпреки това човек стои в отношение към нея, и това отношение е страхът.“[6] Четвъртата причина Киркегор вижда във вината, която човек чувства, че е свързана с провидението. „Страхът, който е налице в юдейството, е страх от вината. Вината е сила, която се разпростира повсеместно и която никой божем не може да разбере в по-дълбокия смисъл на думата, докато тя тегне връз насъщността.“[7] Според Киркегор чувството за вина поражда страха, тъй като ние може да загубим своята свобода. „Само вината го плаши; защото тя е единственото, което може да му отнеме свободата.“[8] На пето място, Киркегор смята, че стои страхът от злото и доброто.
Човек може да преодолее страха, смята Киркегор, само с помощта на вярата.[9]