Веско Лазаров
Люти лакърдии за благи врачани (35) (сборник)

МЮЗЕВИРСКИ НЕБИВАЛИЦИ

Седят на маса и пият вино в кръчмата на Което Киселицата Ристо Кюпецо и Млад Димитър. Ристо беше старши стражар и имаше три дъщери.

— Димитре, много семе съм разнел по този свят. Цял живот няма да го сбера — казал унило Ристо.

— Не ядосвай се, бай Ристо! Има кой да го сбере.

* * *

Една от дъщерите на Кюпецо отиде в София. Млад Димитър си пие пиенето с Ристо и го пита:

— Дек е Николина, бай Ристо?

— У София — отговорил Ристо.

— К’во работи?

— На екскурзия е!

— Развежда пръчовете из гащите си. — обадил се от тезгяха Киселицата.

* * *

При едно любовно похождение умрял брата на Мара! Траката — Георги Чипио. Над ковчега му тя безутешно плачела и нареждала:

— Георге, Георге, да беше умрял на нивата, та цел живот да! давам жито за Бог да прости. Да беше умрел на лозето, та цял живот да давам вино за бог да прости. А ти умре на п… и сега цел живот трябва да давам п… за Бог да прости.

* * *

Отишъл Ланко Медковски при бай Юрдан да му даде! хлебец. Той му дал и бучка сирене, при което му казал:

— Абе, Ланко, оти съ не фанеш на работа?

— Дек, бе бай Юрдане?

— В чистотата.

— Немоа, бай Юрдане! Летно време е жега, а зимно време — студено.

* * *

Цеко Пелинката караше общинската кола за почистване на нужниците в града. Колата се наричаше „текне“. Заплащането ставаше на текне.

Почиствал Цеко нужника на виден кръчмар Дано, който беше голям скъперник. Цеко пише и Дано пише текнетата. Когато работата свършила, започнали да се разплащат, ама Дано платил едно текне по-малко. Ядосан Цеко му казал:

— Изяде ми Дано едно текне, ама нищо! Айде шъ черпиш по едно вино!

* * *

Седи Дългаджията до кюмбето и чака някой да му викне едно вино.

Богат селянин влязъл в кръчмата, поръчва си юз вино и казал на кръчмаря Вачо, че търси измикярин. Дългаджията чул и веднага се прикаламисъл на масата. Седнал и започнал да разпитва за работата. Вачо го изпратил да сложи дърва на кюмбето, а селянинът го попитал:

— К’во работи тоа?

— Сичко може! Сега до обед е абаджия, а след обед — касапин, — казал Вачо.

— К’во значи т’ва?

— Значи, че до обед си кърпи гащите, а след обед си поще въшките.

* * *

Няколко дена Гутурата не идва в кръчмата. В събота след обед влиза облечен в служебен костюм на разсилен и поръчва на всички по юз вино.

— По какъв случай? — пита го Кюалецо.

— Назначиа мъ у данъчното за писар — с гордост казал Гутурата.

— С ибрико пише, а с метлата попива — обадил се Киселицата.

През време на почерпката завалял хубав дъжд. Докато траел дъжда тя (почерпнята) продължавала. Спрял дъжда и всички си тръгнали, ама пътят се указал много хлъзгав. Въпреки помощта на тарбите, за които се държал Гутурата, успял да се овъргаля като бивол, така че само очите му светкали. Гутурата на челото му станала като осиковски картоф. Тя беше най-изпъкналата част на лицето му и служеше като буфер. При всяко съприкосновение със земята, тя първа поемаше удара.

Влизайки във двора, го посрещнала майка му с думите:

— Мамин, мамин, па не падаш!

— Пада ли съ у таа кал, ма мале?

* * *

Седят махленките и коментират събитията в махалата, града и развитието на Източния фронт.

— Ама, виа чууте ли, че германските войници като е…т некоа й слагат печат на гьзо? Он не мое да съ изтърква. Остааа за цел живот, — рекла Мица с деветте езици.

— Т’ва не верно! — отговорила Веса благата душа.

— Мице, я миела че Веса а права! Ти к’ви ни ги разпрааш? Ако т’ва а верно, оно и на Мита Кировица гьзо няма да й стигне. Я погледни к’во а дупенцето на Веса! Нема место и за един печат! — обадила се Джоровката в подкрепа на благата душа.

* * *

Когато правехме икономически скок и петилетките изпълнявахме за три години беше на мода социалистическото съревнование. На едно събрание за отчитане на съревнованието всички ръководители остро критикували Георги Патакламата. Един добър майстор с дългогодишен стаж, който не се включил в съревнованието. Накрая насила му дали думата.

— Я вече трийсе годин работа тук колко и кък моа. Оньо ден бех решил да съ включа при вазе. Убаво, ама през нощта дойде оньо от горе (той посочил небето) и ми рече: „Георге, я съм ти дал душа и требва да гя почиташ! Давай на душата си, що сака, оти шъ доде време нищо да не сака! Ако гя не почиташ я шъ дода да си гя прибера!“ След тези думи си седна на мястото под бурните ръкопляскания на събранието.