Веско Лазаров
Люти лакърдии за благи врачани (33) (сборник)

АМА РИБА, А-А-А…

В тогавашните бакалници се продаваше всичко — от свински цървули до хранителни продукти. За Никулден власите от Дунава докарваха осолена риба в кошове. Зимата реката замръзваше и не можеше да се лови риба. Родителите ни купуваха за празника риба, а после минавахме на пръжки, сланина и месо от домашните прасета.

Почти винаги част от осолената риба не се продаваше и бакалите трябваше да я изхвърлят.

Всички познаваме поройните пролетни дъждове, когато като из ведро се изсипват тонове вода. Тогава улиците ни заприличваха на мътни вади, защото канализация нямаше. Ако времето беше топло и се явеше дъга, ние се събувахме и с удоволствие цамбуркахме в уличните вади. След един такъв дъжд се появи дъга и се чу писклив глас: „Ама риба а-а-а!“

Излязох на улицата бос и се запътих към мястото, откъдето идваше рекламата за риба. По бързотечащата мътна водо блясваха коремите на едра риба. Пред дома си Пачията ловеше във вадата риба и я хвърляше в отворената им порта. Започнах да му помагам, но той се разсърди и развика, че рибата си е негова. Чула гласа, излезе майка му и ми се скара.

Скоро се събрахме момчетата от махалата. Отидохме пред Джамията, където бакалина Нисо миеше един кош за риба. Пресметливия евреин беше си спестил пътя до реката и изхвърлил вмирисаната риба в поройната вода.

Дълго време връзвахме риба за портата на Пачията и махленските котки не даваха покой на съдийския род.